ЗА СДЪРЖНИЯ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ЕЗИК НА БРЮКСЕЛ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ДОВЕРИЕТО

Една немска поговорка гласи, че от нищо се получава нищо. Ние, българите, обаче твърдим, че от нищо правим нещо. Ето ги двата манталитета – на Западна Европа и на Югоизточна Европа, ето ги двата различни свята, в които живеем. И продължаваме да живеем, вече и като европейски граждани.

Съкрушителният “Доклад от Комисията до Европейския парламент и Съвета относно управлението на средствата от ЕС в България” от 23.07.2008, г., Брюксел, COM(2008) 496 окончателен заедно с това е и образец за изключително фина езикова обработка на негативната информация. Този факт ме провокира да направя анализ на езика на Брюксел, така както го намираме в превода.

И още нещо. Бих искала още веднъж да подчертая необходимостта от създаването на ЦЕНТЪР ЗА ЕВРОПЕЙСКА КОМУНИКАЦИЯ в София, в който професионално подготвени екипи при непрекъснати консултации с Брюксел и специалисти от старите държави-членки да подготвят на български език комуникацията за ЕС. Българите трябва да знаят какво е бенефициент /неправилно преведено в Доклада като бенефициер/, какво е национален ръководител, туининг, партньорска държава-членка.

Самият доклад е изграден на принципа на контраста, който назовава проблемите, макар и в омекотен езиков израз, като начертава следващите стъпки. Рядко се срещат изречения, поднасящи позитивен смисъл като първото изречение от заключението: Предвидените за България средства от ЕС представляват практическото изражение на солидарността на Съюза с българските граждани.

Омекотеният езиков израз /използването на евфемизми/

Думи като олесняване, подпомагане поддържат диалога. Сравни в текста: инструменти за улесняване на бюджетните парични потоци и за подпомагане изпълнението на Шенгенското споразумение. Други думи-омекотители са: нередности вместо престъпления, използване на изразът българските власти, вместо директно назоваване на имена. Примери: сериозни твърдения за нередности; управлението на средствата от ЕС от страна на българските власти. Омекотеният езиков израз преобладава в първите страници на доклада, като директното назоваване се увеличава в последните му страници.

Омекотеният езиков израз понякога покрива цялото изречение, като оставя позициите отворени за диалог и в бъдеще. Сравни: Настоящият доклад не е изчерпателен.

Вмъкване на модални думи за засилване на вероятностния елемент на изказа 

 

За подобни вклинявания, които да релативират езиковия израз, се използват думи като трудности, вместо престъпления, вмъква се думата вероятно. Сравни в текста: трудности по изпълнението, дължащи се на измами и вероятно корупция.

Използват се и изрази, които разполагат информацията във времето с оглед на протяжност в бъдещето: Стъпки, които Комисията предприема за коригиращи действия, които българските власти са извършили или се очаква да извършат.

Усилителите като средство за изостряне на вниманието 

Те могат да бъдат както прилагателни: сериозни слабости в системите за управление и контрол, необходимите подобрения в системата, навременното и ефективно изпълнение на плана за действие, така и глаголи – че се прилага коригиращо действие или наречия – темпото на България е изключително бавно; изглежда, че наскоро българските власти са започнали процедури по обратно вземане на дадени вече суми.

Функцията им е да изострят вниманието на читателя в желаната посока. Те представят своеобразни акценти на поднасяната информация.

Директното назоваване

То също присъства в доклада, следващо омекотителите, които преобладават в началните му страници. Примери: редица програми са едва в начална фаза на изпълнение; Комисията отнема правото на двете изпълнителни агенции да управляват помощ по програма ФАР и Преходния финансов инструмент; основни слабости в административния капацитет и капацитета на съдебната власт в България; липсва ангажимент за предприемане на решителни и бързи действия в сътрудничество с други публични органи, когато бъде установена измама.

Друг пример. Няма централна структура, която да поеме отговорността и в крайна сметка няма механизъм, който да възпира лошата практика. Или: съдебните органи в България имат склонност да прилагат подход, при който един случай се разделя на по-малки елементи, което възпрепятства ефективното разследване и постигането на ефективен съдебен резултат. Освен това, има примери за съдебни производства, които са били започнати, но после са били прекратени без основание, което е попречило на разследването, извършвано от OLAF. Директното назоваване преобладава в заключителната част, която съдържа и насоки за излизане от кризата.

Шокът от Доклада още не е отминал. Той само потвърждава огромната дистанция в поведението на българските и европейските политици. Вчера, когато беше разпространен Докладът, българските политици се изпокриха от медиите Една пресконференция в Министерския съвет, едно интервю с премиера и толкова. Намериха се обаче техни защитници, които, твърде неудачно за момента, да оприличат България на боксова круша при конкретизирани негативни факти от управлението на финансовите средства на ЕС, изнесени от Комисията.

Вече няма изпробване на певчески възможности от страна на депутати и министри в различни шоу-програми на телевизиите, няма подрънкване на китара и изпълнение на песни на “Бийтълс” от 60-те г. на миналия век.

Има обаче сурова реалност и време за равносметка и търсене на отговорност за нанесени морални и материални щети на българския народ поради лошо управление в продължение на години. Само ще припомня, че България получи покана за започване на преговори за пълноправно членство на Срещата на върха през декември 1999 в Хелзинки. Става дума за осемгодишен период от историята на страната, пропилян в бездействие, корупция по високите етажи на властта и организирана престъпност.

Едва ли отговорността следва да се търси само от националния ръководител, макар че ресорните министри на агенциите със спряна акредитация трябва да поемат отговорността си заедно с министъра на външните работи и министъра по европейските въпроси.

Каква е отговорността на Представителството на Европейската комисия и ръководителя му г-жа Зинаида Златанова, на съветника по въпросите на информацията и комуникацията г-жа Ингрид Шикова, какво е направил самият Информационен център на Европейския съюз за информиране на българските граждани? И дали кратките разходки в провинцията през последните години, където “весел шарен камион кани всички на купон” са достатъчни, за да информират българските граждани и ги научат как се попълват европейски проекти? Не става ли въпрос за въпиюща некомпетентност, когато икономист, по образование, отговаря за комуникацията с ЕС, без да има професионална квалификация и кой е допуснал г-жа Ингрид Шикова до този пост?  

Самият Информационен център ще огранизира ли виртуални семинари за подготовката на проекти за групи български граждани и кой ще ги състави и проведе самите семинари? Какво става с изпълнението в България на “План Д за демокрация, диалог и дебати” на Европейската комисия? И колко българи са чували за него?

Кой ще обясни на българските граждани значението на европейските термини, които се срещат във формулярите и защо досега не е подготвен речникът с пояснения на бенефициент, субсидиарност и т.н.? Или информацията за ЕС ще се свежда до балончета, знаменца и календари с надпис “Европейският съюз близо до Вас”? И ще има анкети за проверка на знания за ЕС, в които централен въпрос е броят на звездите в знамето на Европа? Що за инфантилна психика и кой плаща за подобни “проекти”? А някой търси ли отговорност?

Можем ли да говорим за корупционни практики в самото Представителство в България и има ли факти, които да опровергаят това подозрение? Или е време Европейският омбудсман да се заеме с проверка на работата на Представителството и на българите, работещи в него, като посредници между две култури? И то в Годината на интеркултурния диалог – 2008?

Ние, българските и европейските граждани, питаме и ще продължаваме да питаме. Защото членството на България в Европейския съюз не е купон, а сериозна работа по приобщаването ни към една друга европейска цивилизация, от която принудително сме били отдалечени за десетилетия. Което и обяснява мъчителния преход днес.

Защото доверието се спечелва трудно, но много лесно се губи, както сочи Докладът на Европейската комисия.


         ПОСЛЕДНИТЕ 5:

         ПЪЛЕН ПОЗОР !!! 

         ЛИБЕРАЛИТЕ СРЕЩУ БЕРЛУСКОНИ  

         ПЪРВАНОВ СЕ ОТКЪСНА ОТ РЕАЛНОСТТА

         СТАНЧО ТОТОВ: ИМАМЕ СЕРИОЗЕН ПОТЕНЦИАЛ ЗА РАЗВИТИЕ

        КАЛОЯН МЕТОДИЕВ: ПОЛИТИЧЕСКИТЕ АКУЛИ ЗАПОЧНАХА ДА СЕ САМОИЗЯЖДАТ

 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=1282

Posted by on юли 24 2008. Filed under Позиция. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.27151 лв
 CHF =  1.67609 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21616 лв
100  RUB =  2.81397 лв
 USD =  1.65664 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.