ЗА РОЛЯТА НА АРМИЯТА В АРАБСКИЯ СВЯТ

(ПРИМЕРЪТ НА ЕГИПЕТ)

Армията в арабския свят винаги е заемала особено положение. Най-силно е изразено през 50-те и 60-те години на 20 век, когато независимост от Франция получават Тунис, Мароко, Мавритания и Алжир. Тогава независими стават Либия, Судан и е национализиран Суецкия канал, което е свидетелствно за фактическата самостоятелност на Египет. Като последствие, много от висшите представители на елита на държавите от Близкия изток получават воено образование, служили са в националните въоръжени сили и имат, в сегашния момент, тесни връзки с армията. Необходимостта от това е обусловена както от предимно силовото идване на власт, така и от неустоичивостта на управляващите режими в условията на усилващата се ислямизация на местното население. Последните събития в Египет ни карат да гледаме по нов начин на ролята на армията в разрешаването на социално-икономическите проблеми в този регион.  

В Египет събитията се развиваха стремително. За разлика от Тунис тук имаше организирана сила – ислямистката (сега е по-фундаменталистка) организация „Мюсюлманските братя”, забранена през 1954 г. след покушението на президента Гамал Абдел Насър. От 1982 г. тази организация непряко участва в парламентарните избори, издигайки свои представители или в избирателните списъци на регистрираните партии, или в качеството им на „независими” кандидати. На парламентарните избори през 2005 г. кандидатите на „Мюсюлманските братя” получиха 88 места (19% от състава на парламента), формирайки най-голямата по-численост опозиционна фракция. По-време на изборите състояли се през ноември 2010 г., властта оказва силен натиск върху представителите на тази организация, което не им позволи да влезнат в парламента. Това доведе до бойкот  на втория етап на изборите и многобройни протести.
През септември тази година се планираха да се проведат президентски избори, по-време на които можеше да се състои предаването на властта от Хосни Мубарак към сина му Гамал. По това време „Мюсюлманските братя” се готвеха да провеждат масови протести. Отстраняването от власт на президента на Тунис стана добър повод за ислямистите да започнат тази дейност на голяма част от територията на Египет. За това допринасяха следните причини: рязкото увеличение на цените на продуктите за хранене и на горивото, високото равнище на безработица и инфлация, липсата на механизми за социална защита на бедните и управлението на един клан в продължение на тридесет години, което създаде условия за корупция на цялото общество и спираше неговата вертикална мобилност.
От начало египетските управници се опитаха със сила да потушат протеста. Те арестуваха лидерите на опозицията, изключиха интернет и (временно) мобилните връзки и вкараха военни подразделения в големите градове на страната, които установиха комендантски час и взеха под контрол всички стратегически обекти. При все това, армията започна да спазва неутралитет, да не се намесва в случващите се събития (според някои данни тя косвено е подържала режима на Мубарак чак до неговата оставка).
Като послушно оръдие на властта  действаха правоохранителните органи. Именно те се опитаха да сформират нова сила: на привърженици на Мубарак,  като такива действаха криминалните слоеве на обществото. Те бяха снабдени с огнестрелно оръжие и със средства за предвижване. Но това не спря, а напротив ожесточи протестиращите. В резултат на това взаимното насилие бе съпроводено със смърта на хора ( на 7 февруари международната правозащитна организация Human Rights Watch съобщи за смъртта на 297 души в Египет) и унищтожение (кражби) на материално имущество. При тези условия Хосни Мубарак бе принуден да отиде на определени остъпки: да изпрати в оставка правителството, да въведе поста на вицепрезидента и да се откаже от издигането на своята кандидатура на  следващите президентски избори. Обаче той не напусна своя пост, което безспорно се явяваше основното искане на опозицията.
Трагическите събития в Египет раздвижи международната ообщонст, крайно обезспокоена от перспективите на транспортирането на товарите, на първо място на нефт, чрез Суецкия канал, както и от идването на власт на ислямистите. Последното  не само ще направи невъзможно решението на израело-палестинските проблеми, но и ще създаде благоприятни условия за техните привърженици в целия арабски свят, което неизбежно ще развали отношенията със Запада като цяло и в значителна степен ще ослаби позициите на основния й съюзник в Близкия Изток – Израел. За възможността от такова (негативно) развитие на събитията свидетелства и взривения в началото на февруари в северната част на Синайския полуостров, около град Ел Ариш, тръбопровод по него в израелския Ашкелон годишно се доставят по 1,7 млрд. куб. м. природен газ.
Все пак, администрацията на Барак Обама се изказа за незабавна оставка на Хосни Мубарак и провеждането на демократични избори. Най-вероятно, основната причина за това е желанието на Демократическата партия да засили своите позиции вътре в САЩ с цел преизбирането на Барак Обама за втори мандат през 2012 г. Според Хосни Мубарак това се явява фалшив стремеж на Вашингтон за демокрация, което в краен случай може да доведе до победа на екстремизма и радикалния ислям.
На 11 февруари президента Мубарак, под натиска на армията, както и на международната общност, бе принудет да подаде оставка, предавайки властта на Висшия военен съвет под председателството на министъра на отбраната и военната промишленост Мухамед Хусейн Тантави. Но това не означава военен преврат, защото президентът подаде оставка доброволно, оставяйки на територията на страната. Висшия военен съвет му осигури охрана, запазвайки до новите избори предишното правителство на Египет, обещавайки,че се след шест месеца ще предаде властта на демократично избрания лидер и да прекрати, след края на вълненията действието на закона за извънредното положение. Същевременно бе съкратен  срока на действие на комендантския час и бе поет ангажимент да не се преследват тези хора, които излязоха на улиците, за да защитават своите права. Като отстъпки по отношение на опозицията може да се разглежда и разпускането на избрания със сериозни нарушения парламент и преустановяването на действието  на предизвикалата многобройни упреци конституция в страната.   
По-рано Хосни Мубарак не изключваше, като по-вероятно, предаването на властта на вицепрезидента Омар Сулейман, който от 1993 г. оглавяваше Генералната разузнавателната служба(Мукхабарат – б.р.). Той добре  се бе проявил на Запад по време на посредничеството при регулирането на израело-палестинския конфликт, но нямаше съществена подкрепа в армията – единствената реална сила на територията на страната. Като резултат, генерал Омар Сулейман бе принуден да остъпи,  поне за известно време
Съобразявайки се с тежкото положение на страната, обусловено от рязкото съкращаване на приходите от туризма и продължаващите масови стачки, Висшия военен съвет потвърди, че Египет ще продължава да изпълнява поетите преди това задължения, включително и мирния договор с Израел от 1979 г.  Това бе положително прието от ръководствата на водещите държави, които заявиха своята готовност да предоставят на Кайро необходимата финансова помощ. Президента на Русия Дмитрий Медведев също направи заявление за продължаване на политическите, икономически и хуманитарни отношения с Египет.
Перспективите за понататъшното развитие на събитията в Египет си остават неясни. Оставката на Хосни Мубарак ще намали остротата, но няма да реши съществуващите проблеми. В Египет, където отсъстват устойчиви демократически традиции, както по-преди, няма лидер, способен да проведе реформи и да не допусне до власт ислямистите. За тази роля не подхожда както удобния на Запад Мохамед Ел Барадей, който няма свой отбор-единомишленици и каквато и да е подкрепа във воените среди, както и неприемливите за мнозина представители на ислямистката организация „Мюсюлмански братя”, дейността на които прекалено се демонизира (голямата опасност представляват радикалните организации „Ислямски джихад” и „Ислямска група”). По-реален в качеството на президент е Омар Сулейман, който вече обсъжда с организацията „Мюсюлмански братя” условията, при които техни представители ще влезнат в състава на бъдещето правителство.
Несъмнено е, че египетските ислямисти ще се опитат да използват протестните настроения. В случай на техен успех армията ще се окаже пред крайно труден избор: да извърши военен преврат и да острани ислямистите от власт или да се съгласи с т.нар. турски път на развитие, при който принципите на исляма се съчетават със задачите на модернизация и икономически ръст.  Първият вариант бе пробван през 1991 г. в Алжир, когато Ислямският фронт за спасение победи по-време на парламентарните избори и бе длъжен да сформира правителство. Тогава армията се намеси, което в края на краищата доведе до небивала жестокост и от двете страни: до смъртта в продължение на десет години на 100 хил. души. Като резултат местното население се умори от насилие и  беззаконие, което стана една от причините на ослабване на религиозния радикализъм. Очевидно е, че този път не е оптимален.
Вторият вариант предвижда ограничаване на участието на ислямистите в дейността на изпълнителната и законодателната власт. Примерно Турция – член на НАТО показва неговата принципна възможност. Но той носи съществени политически рискове и изисква прякото участие на армията при взимането на по-важните решения на държавно ниво. Няма  увереност в това, че военния елит, вътре в който отсъства явно изразен лидер е готова за това. В същото време, нито една власт в Египет няма да се откаже от ежегодна безвъзмездна американска помощ, основно за военни нужди, в размер на 1,5 млрд. долара.  Следователно, Вашингтон ще запази значително влияние в страната. Най-напред това ще има отношение към националните въоръжени сили, които в голяма степен преминаха на американски образец на въоръжение и регулярно провеждат съвместни военни учения. Всъщност, Египет стана съюзник на САЩ извън НАТО. И това положение в близко време едва ли ще се промени.
По-този начин трагическите събития в Египет потвърдиха стабилизиращата роля на армията в арабския свят, която не желае да участва във военни преврати. За това свидетелства нейната достатъчно неутралната позиция по отношение даже към Хосни Мубарак, който продължава да се ползва с подкрепа във воените среди. Както изглежда, армията все повече става част от обществото, което е необходимо да се отчита от всички държави при реализацията на своята политика в Големия Близък изток.  

Владимир Валериевич Евсеев – Институт за Близкия изток (Руска федерация)
15 февруари 2011 г.

Преведе от руски: политолога Борислав АНГЕЛОВ


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

КРИЗАТА В КАЙРО Е ТЕСТ ЗА ОБАМА- проф. Андраник МИГРАНЯН  

ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ОБЩЕСТВЕН ТРАНСПОРТ ВМЕСТО КОЛА Е ДОБРО ЗА ГРАДСКАТА СРЕДА

ДОКЪДЕ МОЖЕ ДА СЕ СТИГНЕ?

МНОГО ОТ ВИДОВЕТЕ РИБИ И СКАРИДИTE ЩЕ ИЗЧЕЗНАТ КЪМ 2100 ГОДИНА ОБЯВИХА НА СРЕЩАТА В КАНКУН

ЕФИМ КУШНЕР: ПРЕЗ 2012-2013 ВСИЧКИ ХОРА ЩЕ ЖИВЕЯТ В СЪВСЕМ ДРУГ СВЯТ

БОРЯНА ТОТЕВА, ЖЕНАТА СКЕНЕР: ГЕРБ ЩЕ УПРАВЛЯВА ИДНИТЕ 9 ГОДИНИ, ТОЛКОВА ЩЕ Е В УПАДЪК И БСП

УСТРЕМНАТА ПЪРЗАЛКА КЪМ КРАЯ

ИЗТОЧНА ГЕРМАНИЯ БАВНО НАСТИГА ЗАПАДНАТА ЧАСТ ДОРИ 20 ГОДИНИ СЛЕД ОБЕДИНЕНИЕТО

МЛАДИТЕ, СТАРИТЕ И КНИГИТЕ

ЖЕНИТЕ ЗАВЛАДЯВАТ МЪЖКИТЕ ПРОФЕСИИ

ВСЕ ПОВЕЧЕ МЛАДИ ИТАЛИАНЦИ СА ПРИНУДЕНИ ДА ЖИВЕЯТ С РОДИТЕЛИТЕ СИ

АНКЕТА НА ОБЩЕСТВО.НЕТ ПОКАЗВА, ЧЕ МНОЗИНСТВОТО ЧИТАТЕЛИ НА ИЗДАНИЕТО БИХА НАПУСНАЛИ БЪЛГАРИЯ

КАМЕРИ ВЪВ ВСЯКО ТАКСИ

ПЪТУВАНЕ ДО МАРС

АНЕКДОТ ЗА БАРАК ОБАМА И ГОРДЪН БРАУН ПРЕД МАШИНАТА НА ВРЕМЕТО

РИЧАРД БРАНСЪН: ПЕТРОЛЪТ СВЪРШВА ДО 5 ГОДИНИ

2010 ГОДИНА ЩЕ БЪДЕ РЕШАВАЩА ЗА УПРАВЛЕНИЕТО НА ГЕРБ

ДНЕШНИТЕ БЕБЕТА ЩЕ ЖИВЕЯТ СРЕДНО ДО 100 ГОДИНИ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3684

Posted by on февр. 17 2011. Filed under Утре. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30947 лв
 CHF =  1.71685 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.12283 лв
100  RUB =  2.80235 лв
 USD =  1.65762 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.