ЗА МИШКИТЕ И ПТИЦИТЕ В ХРАМА

Търговията с вяра е проспериращ бизнес.

Вижда се по хората, които се занимават с това. Изглеждат добре. Някои даже много добре. Пу, машаллах и слава Богу! Така трябва да бъде и означава две неща:

Българите сме склонни да инвестираме в спасението на душите си. Личи по пълните църкви по Великден и почернелите от народ площади пред джамиите в петък. Магнетичните идеи за Възкресението и Спасението се превръщат в крупен работодател на цяла държава в държавата. Защото повечето вярващи хора имат нужда от ясно овеществяване на вярата – нещо, което можеш да видиш, пипнеш и почувстваш. Има и други като Теди Москов например, който влизал в църква само, за да гледа иконите, но те са по-малко. Веднъж му се случило да отправи молитва някъде навън – по склоновете на Рила……и била чута. Всеки –  по своему.

Ясно е също, че Далечният изток е много далече. Там някои духовни практики включват понякога доживотно скиталчество и осланяне единствено на подаянията на населението и волята на многоръките им богове.

Безплътните сенки, обаче не са типични за нашите религиозни пейзажи.

 Тук държавата е приютила двете ни големи религии в уютни институции и се грижи за тях доста благосклонно въпреки сериозните декларации за еманципация от тяхна страна.

Няма безплатен обяд обаче така, че защо сме толкова учудени, че хората на вярата трябва да плащат своя дан на същата тази държава и нейните най-съкровени служби за този топъл прием. Нещо като данък сгради или такса смет за институционализирането си. Друго щеше да бъде, ако трябваше да скитат измършавели и бездомни по пътищата и да дават личен пример с аскетизъм и вяра. Сега духовниците се придвижват с един малко или повече луксозен автомобилен парк, а хората знаят мястото за молитви и най-често то не е по склоновете на Рила.

„И мръсната крушка, пак свети!” – отговаря ми млад свещеник от голяма градска църква на обвиненията към онова свещеничество, което лапа пилешки крилца по време на пости, задиря засуканите булки и преджобва касите пред иконите за някоя и друга ракийка в кварталната кръчма. Може би е прав. Намират се понякога и свещеници, които впечатляват с аристократизъм и начетеност. Но те май не са господстваща модна тенденция в силуета на расото. И как да бъдат, като са разпънати между задълженията си на духовници и тези на държавни чиновници в ушния канал на най-тъмните държавни тунели.

Но това е нещо, което знаем от деца.

Свещеникът в нашия квартал се опита да въведе практиката на изповедта. Е, не му се получи. Дори и най-склерозилата бабичка е наясно с тайната на изповедта. Сега се причестяваме без да се изповядваме, а може би е нещо важно. Не знам, само подозирам.

Хората, които сега са на и над средна възраст добре помнят свирепия мраз на утрините в деня след Разпети петък. Тогава директорката и партийният секретар на училището изваждаха списък и строго извикваха няколко човека да излязат пред строя. Тези, които са били на църковна служба миналата вечер. После с каменни физиономии ни обясняваха колко упадъчно е това. Никой не разбираше и дума от този театър на абсурда. Запомнила съм само объркването по лицата на тези деца, като и нашето собствено. Съвсем не ставаше ясно кой какво е сгрешил и някак глухо оставаше да шуми въпросът как високите особи са научили за това тайно „престъпление”.  

Ами имало как, но тези въпросителни в детските погледи и някои по-сериозни жертви са цената, която църквата тогава е плащала, за да оцелее и това го разбрахме като пораснахме. А дотогава първо тайно, а после не – все ходехме на църква и палехме свещички. Най-често от 10 стотинки. Това бе нашата лепта за духовните ни водачи. Но едва ли ще започнем скоро да се изповядваме на глас. Ще го правим пак тайно. Така и трябва да бъде, защото вярата е духовен акт повече отколкото битова ритуалност, както сме свикнали, а екологията на църквата си е нейна собствена работа, както и борбата с гризачите на съвестта – лична за всеки от нас и тях.

Мишки в храма винаги ще има. Нали все пак е стара постройка. Ще пълзят и слухтят по ъглите, ще хвърлят по едно око на по-елегантните глезени и ще пълзят по крачолите на по-заможните господа, докато прегризат някой джоб с банкноти.  Но ще има и друго.

Ще го разберете, ако някога се случи да останете сами в празен храм. Тогава застанете точно там в средата, под купола, където облите високи обеми сякаш дърпат земната плоскост нагоре. Затворете очи. Чувате ли как хиляди птици пърхат с криле наоколо? Това са хорските молитви, надежди, вяра, обич и страдания. В храма намират своите криле, заедно със светлината на свещите ни. Тези от 10 стотинки.

И тогава ще заглъхне шумът от мишките из подземията, врявата на търговците в и извън храма и крясъците на тези, които хвърлят камъни по всички.

Защото който не е грешен, той пръв да хвърли камък!   
     


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

ДОБРОТО НАПЛЯСКВАНЕ НЕ ПРАВИ ЧУДЕСА, НО Е ПО-МАЛКО ВРЕДНО ОТ ХАПЧЕТАТА И ПО-ЕВТИНО ОТ ЗАТВОРАКристина ОДОН
  

ТАЙНОТО ПИСМО НА ОБАМА ДО ТЕХЕРАН: СПРЯ ЛИ ВОЙНАТА СРЕЩУ ИРАН? – Махди Дарий Наземроая
 

КАКВА Е РОЛЯТА НА ЖЕНИТЕ СЛЕД АРАБСКАТА ПРОЛЕТ? -Аманда РИГС

ЕВЕНТУАЛНОТО НАПАДЕНИЕ СРЕЩУ ИРАН

МИТОВЕ ЗА РУСИЯ – сър Родрик БРЕЙТУЕЙТ
  

ПИРОМАНИ ИЛИ ТЕРОРИСТИ-ПОДПАЛВАЧИ БРОДЯТ НОЩЕМ В СОФИЯ? – Петър ХРИСТОЗОВ

АКРОБАТИКА С ДАТИ ИЛИ КАК СИНЯТА КОАЛИЦИЯ САМА ИЗКОПА ГРОБА В КОЙТО Я БУТНА ГЕРБ

ДЮНЕРЪТ НЕ Е САМО ХРАНА, НО И ВИД КУЛТУРЕН СИМВОЛ      

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=4299

Posted by on февр. 8 2012. Filed under Гледна точка. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30947 лв
 CHF =  1.71685 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.12283 лв
100  RUB =  2.80235 лв
 USD =  1.65762 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.