ЗА КАКВО НИ Е БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ?

В Българския тълковен речник е обозначено, че „образование” се определя като обучение, просвещение, получаване на знания от една страна, а от друга страна означава съвкупност от знания, получени при целенасочено обучение.

Чистата истина тук е, че доброто образование винаги се е смятало за предпоставка за успех, просперитет и възможности, които отварят широко „прозореца към света”, а „даскалуването” се счита за една от най- уважаваните, престижни и будещи възхищение професии, не само заради нейната същност, а много повече заради духовната й извисеност.

Много сега ще си кажат ”Да, но не и днес, не сега”. И може би ще се окажат прави, за съжаление. Защото факт неоспорим е, че образованието и общообразователната подготовка като цяло, днес някак си се пречупват през призмата на времето и поради редица фактори изглеждат някак си като позагубили от своето значение, а защо не и въздействие. Всеизвестно е, че някога сме имали образование, с което сме можели да се гордеем пред Европа и света. България е дала велики хора и гении на света ( да споменем, че именно българин е изобретил толкова употребявания днес компютър). И всичко това, въпреки трудностите, въпреки трудните времена и закостенялото мислене. Било е време, когато българското училище е било храм на знанието, на четмото и писмото. А и никой не може и не би трябвало да оспорва ценностите,  проповядвани в училище допреди няколко години, та били те и белязани от духа на „онова време”. Защото има ценности, които остават непреходни във времето и които са неподвластни на политика, политически партии, цветове, политически режими и т.н. Те те учат да живееш, да бъдеш силен, борбен и готов да се изправиш срещу реалността, която е извън стените на дома или училището.

Съвсем в духа на новото време обаче българското образование, точно като българския народ, изживава своя най-труден период от своето съществуване, изживява своя катаклизъм. В годините на прехода към демокрация, българското училище, символ на образованието, което днешните поколения получават,  все по-обезпокоително се превръща в арена на насилие и саморазправа било от завист, било от фатални тийнейджърски любовни трепети или просто някой си е „позволил” да „дразни” другарчето си. В резултат, всеки ден почти срещаме във вестниците статия за поредния побой в някое български училище, за поредния акт на насилие над някой български ученик. А това от своя страна няма как да не повлияе на образованието ни, на общообразователната подготовка като цяло и изобщо облика на нацията ни. Младите хора днес се борят за свобода и вървят срещу всякакви норми и канони, ясно показвайки, че отхвърлят едно наложено йм против волята образование. Бунтът на учениците е насочен към една, според тях, изживяла живота си система, и те вече не са никак кротки, изпълнителни, не искат да четат книги, бягат от часовете. И класните стаи малко по малко опустяват. Дори голяма част от младото поколение като че ли смята, че реалният живот е по-доброто „училище” и че уроците, които ти дава той са по-ценни. Че живеейки тук и сега означава, че си подготвен за външния свят и за предизвикателствата на новото време. А ние, типично по български бих казала, търсим причините навсякъде, но не и в себе си като нация и хора – че държавата ни е виновна, че не се отпускат достатъчно средства за образованието, че такива са ни законите. Само че, уважаеми читателю, причините са комплексни. И освен да обвиняваме, нека да потърсим т. е . нека се научим да търсим част от вината и в себе си. В противен случай рискуваме да влезем в Европа освен със застаряващо население, то и с драстично увеличаващ се процент неграмотно население.

Така че нека да преоткрием автентичния смисъл на образованието, според който „училището служи на живота”, а пък образованието – на смислено живеещата човешката личност, която изгражда своя живот, своята същност, своята ценностна система. Съвсем ясно е, че в съвременния свят на промени и глобализация, образованието трябва да си върне позицията си и да продължи мисията си да подпомага подпомага изграждането на самостоятелно мислещата и независима човешка личност, която гради своя живот и сама преодолява препятствията към своята себереализация. Да дадем шанса на това поколение, белязано от тежките времена на демократичните промени, да намери верния път, да поиска да се върне в училище, да получи образованието, което поиска, без усещането за нещо насила наложено и да се реализира в сферата, която е избрал. Защото образованият човек е най-силен…

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=660

Posted by on Ное. 30 2006. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.27151 лв
 CHF =  1.67609 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21616 лв
100  RUB =  2.81397 лв
 USD =  1.65664 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.