ЗА ИЗБОРИТЕ В ЕДИН ДЕН, МАЖОРИТАРНИЯ ЕЛЕМЕНТ И ДЕСНИЯ ПАСИАНС – АНКЕТА СРЕД ПОЛИТОЛОЗИ

Общество.нет потърси мнението на политолози от новата генерация във връзка с някои актуални политически въпроси пред страната ни. Всички те са завършили в различни години  СУ”Св. Климент Охридски”, катедра „Политически науки”.
Мнение изразиха:  Младен Дочев, Любомир Ковачев, Иво Марков и Борислав Ангелов.

Защо някои политически партии, едва ли не на живот и смърт, се борят за избори на една дата – парламентарни и евроизбори едновременно?

Младен Дочев: Обяснението е просто – почти всички отмиращи партии, което ще рече поне около 70-80 процента от масово разпознаваемите днес политически субекти, са на мнение, че това е единствения начин да предизвикат, макар и изкуствено, нужната им – поне според тях – избирателна активност, която да им позволи да оцелеят. Уви, недоверието към политическата система е достигнало такива мащаби, че повечето от тях си правят грешната сметка, и дори и това няма да им помогне да останат на повърхността. В близките години предстои тотална подмяна на лицата, носителите и лидерите – самият избирател го изисква отчаяно и ще го постигне със своя вот или липса на такъв в много по-кратки срокове отколкото са очакванията на самозабравилите се централи на партиите на прехода.
Любомир Ковачев: Подобно твърдение е меко казано тенденциозно. Общо взето, сериозен недъг на публичността ни е, широко разпространената практика, към всяко предложение да се подхожда по един начин, описван във фолклора като  … “да търсиш под вола теле”.
 Обективно погледнато има сериозни аргументи и за провеждането на изборите на две дати, и за провеждането им едновременно. В полза на първото решение сериозните аргументи са в по-голямата си част юредически, в полза на второто решение са по-скоро политически.  За мен двата най-смислени аргумента за провеждането на двата дизбора на една дата са следните: 
На първо място идеята да се призоват избирателите на два поредни избора в рамките на около месец, при това в разгара на летните отпуски, крие опасността от фатално ниска активност, което пък от своя страна води до съмнителна легитимност на избраните органи, което е лошо за държавността като цяло.
Другият важен аргумент е свързан с разходите по провеждането на два избора в рамките на малко повече от месец. Нямам предвид административните разходи на държавата, които са пренебрежимо малки, а разходите които ще се наложи да направят партиите, а те от година на година стават все по-големи, и които каквото и да си говорим са в основата на това което наричаме политическа корупция.
Казано на шега, най-щастливи от първия вариант би трябвало да са собствениците на медии и рекламните босове, а те далеч не са представителна извадка на обществото ни.
Иво Марков: Изборите в един ден си имат своите предимства и недостатъци. Вярно е, че ако двата вида избори са на една и съща дата по този начин се спестява не малка сума от държавния бюджет за провеждането им. Но това не може да е основен аргумент, когато става дума за провеждането на толкова важни избори, каквито са тези за национален и европейски парламент. Основният спор трябва да се води върху това дали е важно да се възпроизведе вътрешната партийна конфигурация от нашия парламент в Европа или напротив. До това би довел изборът в един ден. Основната теза тук е, че така се получава приемственост и синхрон между вътрешното представителство и представителството ни в Европейския парламент.
В крайна сметка обаче двата вида избори са съвсем различни и моето лично мнение е, че те трябва да се проведат на различни дати. Трябва хората да могат да направят разграничение между работата на депутатите у нас и тези които сме изпратили в Европа и по този начин според действията им да се потърси и отговорност за свършеното от тях и политическите партии, които представляват. Хората трябва да направят и добре обмислен избор между програмите на отделните партии както за управлението на страната, така и за представителството ни в Европейския парламент. Когато двата избора са в един ден такова разграничение рядко ще се прави от хората. Те обикновено гласуват емоционално. Аз трудно мога да си представя как някой ще гласува за една партийна листа за българско народно събрание и на базата на разумни аргументи ще гласува за друга партийна листа за европейски парламент.
Що се отнася до това защо някои политически сили драпат за избори в един и същи ден, а други искат на всяка цена отделни дати, ами всичко е въпрос на добре пресметнати политически ползи, които двата варианта дават на различните партии.   
 Борислав Ангелов: Това е битката им за тяхното собствено оцеляване и съществуване. Провал на евроизборите, означава окончателно им изхвърляне от 41-ото Народно събрание, а от тук и техният край. Икономическата криза е само един параван, с който се злоупотребява и спекулира. Не на последно място провеждането на двата различни избора в един ден облагодетелства формациите купуващи гласове, плащаш един път, а купуваш два пъти или казано по друг начин с един куршум два заека.

Какво ще реши в крайна сметка парламентът, според вас?


Младен Дочев: Самият факт, че толкова скоро преди гласуването този парламент не е наясно каква са партийните повели по тази тема показва най-малкото две неща –  1) отговорът на този въпрос е абсолютно непредвидим, 2) този парламент е изпълнен с фигуранти, които ще гласуват по какъвто и да начин, който да им обещае поне някакви шансове да попаднат по волята на техните патрони в следващия. И понеже и те не са наясно към момента какво се иска от тях няма как страничния наблюдател да даде каквато и да е адекватна прогноза.
Любомир Ковачев: Това не мога да кажа.
Иво Марков: Трудно може да се прогнозира, защото силите са изравнени по този въпрос. Той обаче е по-важен от друга гледна точка. От начина по който той бъде решен може би ще зависи стабилността на управляващата тройна коалиция. Това може да е формалния повод за излизане на НДСВ от управляващото мнозинство. Царистите са категорични, поне засега, че няма да отстъпят от своите предложения. Всъщност, решаването на този въпрос може да е катализатор на много интересни процеси.
Борислав Ангелов: Предложените промени от страна на НДСВ водят до един юридически казус, при който опасноста да имаме два парламента е огромна и тук сравненията и съпоставките с Европейския парламент не са основателни. На практика с решението на Конституционния съд от 2001 г. се определя не само началото, но и на практика и краят на един парламентарен мандат и е съобразен с традициите в политическата история на българския парламентаризъм от 1879 г. насам. Произнесе ли се Конституционният съд в духа от 2001 г. БСП и ДПС няма да допуснат провеждането на изборите на една дата.  Конституцията не е в крайна сметка инструкция за реда на влизане и излизане в партийна централа, за да си я променяме за щяло и нещяло, защото на някой така му хрумнало или пък е решил да се прави на интересен и различен.

В темата избори все повече се говори за внасяне на мажоритарен елемент при избирането на народни представители. Вашето мнение?


Младен Дочев: Проблемът на порочността на политическата ни система отдавна не в изборните правила, така че дали става въпрос за мажоритарен, пропорционален или смесен вот изобщо вече не от значение.
Любомир Ковачев: Словосъчитанието “мажоритарен елемент” в последните години се превърна в мантра, често повтаряна от политици и политически коментатори от всякакав калибър, което практически замъгли дебата и го измести в доста популистка насока.
Широко разпространена заблуда е, че мажоритарната избирателна система дава възможност на избирателите да гласуват за личности. Истината е, че от мажоритарни избори  печелят най-популярните към момента политически партии, за сметка на представителността на публичните органи. Основното предимство на подобни избирателни системи е, че колкото по-засилен е “мажоритарния елемент”, толкова по-стабилни са формираните парламентарни мнозинства и в крайна сметка се стига до политически модел близък до двуполюсния, което по същество никак не е лошо.
Лошото в нашия случаи е, че на въвеждането на мажоритарност в изборния закон се гледа като на компенсаторен механизъм срещу все по намаляващия интерес на избирателите към политиката. Лично моето мнение е, че подобни мерки ще са доста ялови, защото политическата апатия е продиктувана основно от липсата на смислени алтернативи и конкурентни политически оферти. Опитите за преодоляване на този обществен дифицит с палеативни мерки, надали ще промени сериозно ситуацията.
 Иво Марков: Съмнявам се, че партиите на сегашното политическо статукво в България са искрени в тези намерения. Ако се внесе такъв елемент той напрактика ще бъде законодателно опорочен. Не очаквам реална реформа на изборното ни законодателство. Ако депутатите искаха да осъществят такава, отдавна трябваше да са приели нов закон. Предложения не липсват, но липсва воля за промяна. Най-страшното е, че някой иска да прави промени в изборното законодателство непосредствено преди изборите. Това е порочна практика.
Безспорно мажоритарният елемент е много важен и той трябва да бъде силно застъпен в българските избори. Само че партиите на статуквото, даже тези които са със затихващи функции се страхуват от тази промяна. Особено се страхуват някои техни лидери, които ако се яват на чисто мажоритарен избор ще видят, че нищо не струват.
Борислав Ангелов: Привърженик съм на пропорционална избирателна система, но не съм противник на вкарването на елементи на мажоритарност в нея.  В този смисъл бих подкрепил всякакви промени в духа на немската избирателна система, която неправилно се нарича смесена, а всъщност е пропорционална избирателна система със силен мажоритарен елемент, даващ правото да се гласува както за партия, така и за личност, а от тук и търсенето на баланс в политиката, на консенсус. Това е и системата, която не гарантира капсулиране на партийните лидери, а на обновление и приемственост.

Крие ли мажоритаността някаква опасност за обществото в контекста на българската политическа, социална, а защо не и икономическа действителност?


Младен Дочев: Очевидно всеки вот крие опасност за обществото – кметски, общински, парламентарен, за европарламент. Измислените правила с безсмислени прагове или тяхната липса напълно обезсмислят избора на гражданите. Той винаги се оказва партиен, а не граждански.
Любомир Ковачев: Ако правилно разбирам подтекста на въпроса ви, не мисля че въвеждатето на такива изборни инструменти, като преференциални листи или дори определен брой едномандатни избирателни райони, ще увеличи съществено употребата на и сега съществуващи порочни практики, като купуването на гласове например. Причините за подобни феномени са по-дълбоки и са свързани със структурни проблеми на обществото ни.
Иво Марков: Напротив, мажоритарния вот съчетан с пропорционален такъв е най-добрия вариант за страната. Само, че има едно голямо НО и то е свързано с достъпността до изборите. Стремежът на управляващите е да поставят все по високи бариери пред възможността за участие на избори в България. Ограниченията стават все по сериозни за участие в политиката, те дори застрашават демокрацията ни. Тук не става въпрос за ограничаване на партиите фантоми. Тук става дума за ограничаване и на сериозните по-малки политически сили и недопускането им до изборния процес. Естествено това обслужва интересите на няколко партии у нас и разбира се на олигарсите, които искат да участват директно в политиката. Ограниченията правят политическия и икономическия фактор толкова значим при мажоритарен избор.
Борислав Ангелов: И най-малката промяна в избирателната система може да доведе до огромни отрицателни последици, често пъти непоправими. От това не са застраховани и западните демокрации. Именно мажоритарната система довежда на власт Адолф Хитлер и не случайно тя е била предпочитана от всички еднолични режими в България до 1990 година.  Трябва да си зададем и въпроса проблемът в системата ли е или в хората?

Как гледате на продължаващия разговор за обща коалиция в дясното политическо пространство?


Младен Дочев: Този разговор е първо абсолютно непрозрачен, крайно непродуктивен и със сигурност – обречен да се завърши като безславен епилог на една продължила твърде дълго агония.
Любомир Ковачев: Мисля, че ако този разговор не се постави на здрава принципна основа, ако от него не произлезе смислена алтернатива на кошмарнаия троен синдикат, които ни управлява сега, а остане на общо взето битовото ниво, на което се води в момента, е безмислен.
Иво Марков: Дясното политическо пространство се нуждае от ново лидерство. В момента наблюдаваме нещо, на което сме били свидетели неколкократно – пазарлъци и тънки сметки. Това до никъде няма да доведе. Вижте, както не може да се получи национално съгласие по ключови за страната въпроси, така не може да се получи такова в българската десница и левица. Просто защото никой не е готов на отстъпки. Т. нар. политически елит е напълно блокирал и се движи по задънени улици. Може и революционно да прозвучи, може и наивно да е, но този елит трябва да си отиде, ако искаме да правим нормална политика в България.
Борислав Ангелов: Този разговор върви от няколко години и тъкмо когато кажат, че са се разбрали излиза, че нещо не е така. Формирането на силна дясна коалиция от формациите част и произлезли от коалицията ОДС е трудно постижима задача. Водещ е принципът много вождове малко индианци. Обединението не върху  ясна кауза, лицата в нея са изтощени и омръзнали на избирателите, а младите, в тях са по-скоро тяхно лошо и недодялано копие.

Излизането на 3-ма депутати от доскоро една от най-монолитните партии в България  – ДСБ, какъв знак е за Иван Костов преди предстоящите избори?


Младен Дочев: Костов отдавна се превърна в това което сам се определи – крайпътен знак. Единственото, което не е осъзнал до момента е, че в тази държава на никой не му пука за закона за движение по пътищата.
Любомир Ковачев: Ами неприятен. Мисля обаче, че този факт не някаква изненада. Не мисля, че е и най-големия проблем на ДСБ. Основния проблем пред тях, по моему, се корени във факта, че за година, година и половина успяха да променят политическото си говорене и позиции толкова пъти и така радикално, че ще им е доста трудно да убедят отново избирателите си в искреността на посланията си. Каквото и да говорят.
Иво Марков: За Иван Костов важи всичко това, което важи за целия политически елит на прехода.
Борислав Ангелов: Изводите и знаците трябва да си ги прави преди всичко Иван Костов и ДСБ. Проектът ДСБ, както и СДС са изчерпани. Тяхното съществуване е възможно ако се подпомагат отвън. Необходима е коренна промяна в редиците на десницата на прехода, защото опасността да гледаме последният им валс това лято е огромна. Събитията не зависят от тях, а в много по-голяма степен от действията в месеците до изборите на тройната коалиция и на ГЕРБ.

Коя дясна коалиция ви се вижда най-абсурдна?


Младен Дочев: За съжаление, към настоящия момент – всяка една.
Любомир Ковачев: Знаете ли, аз повече се опасявам не от абсурдна дясна коалиция, а от смехотворна дясна коалиция.
Иво Марков: По-абсурдна ситуация от сегашната не може да има, така че всяка истинска промяна би оттласнала десницата от дъното
Борислав Ангелов: В теорията на политическите коалиции няма понятие абсурдни и не абсурдни коалиции, няма и смислени и несмислени. Това е неправилно, грешно и манипулативно употребявана терминология. При изследването на коалиционните процеси и взаимодействие се прилагат индуктивният и дедуктивният подход. Индуктивните концепции използват резултата от събитията на реалната политика, обобщени и анализирани, докато дедуктивните се основават на аналитичните методи, при които реалните политическите процеси се разглеждат като информационен източник.  От тук базираните на теориите на рационалния избор дедуктивни концепции се разделят на две групи: в едната са теориите, изхождащи предимно от количествените размери, като размер и състав на коалицията, втората група е свързана с близостта на партийните програми и политическите предпочитания.
 

ПОСЛЕДНИТЕ 5 СТАТИИ:

ТУРЦИЯ В ЕВРОПА… ВСЕ ПО-ДАЛЕЧ

МИТОВЕ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРТИИ

ПОРТФОЛИО СТРАТЕГИЯ 2009

ОТ ЛУМПЕНА ДО ГРАЖДАНИНА

2009 СЕ ОЧЕРТАВА KATO ГОДИНА НА МРАЧНАTA УМОРA ЗА ЕВРОПЕЙСКОТО РАЗШИРЯВАНЕ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=1984

Posted by on февр. 3 2009. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.26158 лв
 CHF =  1.67926 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.22494 лв
100  RUB =  2.82928 лв
 USD =  1.66652 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.