ЗАЩО СЕГА Е БЕЗОПАСНО ДА КАЖЕТЕ, ЧЕ ОБИЧАТЕ МАРКС

Според в.Гуардиън Маркс е отново на мода. Казват ни, че марксизмът на Запад преживява Ренесанс с все повече млади хора, които се обръщат към „размишленията на германския философ от 19 век” в битката им да разберат рецесията или направят нещо за нея. Продажбите на Капиталът и Комунистическия манифест се покачват от 2008 насам. Марксовата физиономия наскоро се появи на нова немска MasterCard. А журналисти и преподаватели вече открито говорят за важността на марксовите идеи в контекста на загнилото капиталистическо общество.  Очевидно настъпи пролетта на марксизма.

Като марксист трябва да съм очарован от заръщането към живот на Карл, нали? Всъщност, безумната мода за всичко марксово ме кара да се чувствам неудобно. Защото това, което ме навежда на тази мисъл е изпразването от съдържание  на марксизма, трансформацията му от истинска революционна, гръмовна идеология, която ентусиазираше милиони гневни, често въоръжени хора, в нещо толкова сигурно, че бърборещите класи могат да се вдъхновят от него точно, както се наслаждават на мюслито и сутрешния си вестник. Причината марксизмът да стане мейнстрийм, причината да се писука за него и да се слага на тениски, които носят младоците от средната класа е, че това, което го правеше толкова ужасяващ за господарите на обществото и за всички „порядъчни” хора днес е изчезнало: това са организираните пролетарии и перспективата да започнат революция.

По същество марксизмът беше теория за пролетарската революция. Това означава, че десетилетия наред беше третиран като отвратителна и опасна идея от управляващите политици и от средните класи, които предпочитат любезната стабилност пред епохалните трусове на революциите. Днес, обаче, когато вече никой не използва думата пролетариат и работническата класа е шутирана от обществената сцена, понижена до поява като палячо в телевизионни предавания или като обект на сълзливо съжаление в книгите на Поли Тойнби, марксизмът изглежда по-малко плашещ за Великият и Добрият. Оплешивял откъм тези досадни пролетарии и с откраднат революционен характер, той успешно бе детоксикиран, за да се превърне в безопасна философия за дискусии на вечерни партита. Това е така, защото живеем в епоха на безпрецедентен социален мир, без сериозни противопоставяния, с марксизма може открито да флиртуват тези, които някога биха получили уртикария само при споменаването му.

Без социално движение зад днешния „Марксизъм”, е забележително колко реторичен е станал, как се е превърнал в дрънканица, вместо в нещо важно и пламтящо. Новите марксисти наистина късат и избират парчета от марксовото творчество с надеждата да ги използват за фризиране на модерните си предразсъдъци в някаква философска и историческа прическа. Ефективно използват отдавна мъртвия Карл подобно на вентрологистко чучело, поставяйки дребните си мисли в неговата брадясала уста. И ключовият предразсъдък, заради който изкопават марсковия труп е за да промотират идеята, че капитализмът е зло и нещо лошо и обсебващо, и е дошло време да се  научим да бъдем по-социално информирани, по-малко материалисти. Накратко, революционният Карл беше нареден до модерната лява, дълбоко консервативна кауза на оплакване от прогреса и разтежа и мръсният „човешки отпечатък върху природата”

Подобно морализаторско мрънкане относно уродливия капитализъм няма нищо общо в Маркс. Всъщност, покрай писането на увяхнали анализи за деструктивните тенденции при капитализма, Маркс също така е бил щастлив да припява хвалебствия за капиталистическата класа. В Комунистическия манифест той признава нейната смелост, като привежда доводи, че капиталистическата класа е „постигнала чудеса, които далеч надминават Египетските пирамиди, римските акведукти и готическите катедрали”  и „ръководи походи, които засенчват предишните преселения на народите и кръстоносните походи”. В ярък контраст, днешните мърморковци в марксистки одежди е много по-вероятно да измият маникюрираните си ръчички върху чудесата на модерния капитализъм, дали като описват икономическия разтеж като нещо, което ни побърква или като се надсмиват над международната търговия, която замърсява горката Майка Земя. Приемането на Маркс от днешните задоволени, загрижени за алчността и разтежа хорица не показва, че марксизмът се завръща – показва, че той е мъртъв.

Автор: Брендън О’Нийл (в. Телеграф – Великобритания

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=5085

Posted by on юли 31 2012. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30659 лв
 CHF =  1.69556 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.20694 лв
100  RUB =  2.81388 лв
 USD =  1.63367 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.