ЗАЩО ЛИБИЯ НЯМА ДА БЪДЕ НОВИЯТ АФГАНИСТАН

НЯМА НИТО ЕДНА АРАБСКА СТРАНА, КЪДЕТО ДА СЪЩЕСТВУВАТ НАИСТИНА ДЕМОКРАТИЧНИ ВЛАДЕТЕЛИ И НАД ТОЗИ ФАКТ ТРЯБВА ДА СЕ ЗАМИСЛЯТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ  „ЛЕВИ”, КОИТО ВЕЧЕ ДОКАРАХА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА СИ ДО  „ИДЕОЛОГИЧЕСКИ ТИРБУШОН”.
 

Западните участници в антикадафиевата коалиция най-накрая започнаха да проглеждат по отношение на възможните последствия от собствените си действия в Либия. И както изглежда, не само в нея. Вчера (29 март – б.пр.) американските военни вече в пълен глас при изслушванията в  Конгреса, заявиха че „сред опозицията в Либия има голямо количество ислямисти”. Естествено е, че те присъстват там, защото „либийският компонент” заема много голям сегмент в „Зеления Интернационал”, в това число  и сред воюващите екстремисти в Афганистан и Ирак. Също така може уверено да се предположи, че тази категория лица сега с готовност пристигат в своята историческа родина и ще започнат активно да „мътят водата”.

Защо това ще се случи?

Няколко са причините. Сред второстепенните ще отбележим абсолютния вакуум  на структурирани политически партии и сили в Либия, което бе основната цел на режима на Муамар Кадафи да се елиминира всяка последователна опозиция. Тази ситуация в Либия е коренно различна от тази в Египет и Тунис.
Друга основна разлика, която прави Либия самостоятелна (особена) спрямо Египет и Тунис, се явява статутът на въоръжените сили. В Либия този институт бе силно размит, отсъстваше ясна система на подчинение. Под управление на въоръжените сили основно се намираха ВВС и ПВО. Реалната сила „на земята” са военните подразделения, които се подчиняваха непосредствено на синовете и роднините на полковника. Кадафи направи изводи от историята на собственото идване на власт и предприемаше всичко възможно, за да не стане самият той жертва на подобен сценарии. При тези условия армията по определение не можеше да стане същата тази стабилизираща сила, както това стана в Египет и Тунис. Съответно  за появата на различни  по род ислямистки отряди няма никакви   удържащи бариери, което същност вече се и случва.

Основен „локомотив” на засилване на ислямското влияние в Либия в случая на сгромолясване на режима на Кадафи се явява, както и преди – Саудитска арабия и Катар (в по-малка степен). Всъщност от тези мотиви, освен заинтересоваността от подкрепа на Запада в сдържането на иранската експанзия, се ръководи и Рияд, в момента да оказва пряка военна подкрепа за либийската опозиция. Оттук е безусловната и ясно изразена публична подкрепа от ръководството на „Ал Кайда” в лицето на нейните либийски представители в операцията по свалянето на Кадафи. „Разкъсването” на тези два процеса не е нужно, те следват един след друг.

Кой знае защо никой от „Ал Кайда” не се смущава, че полковника се сваля с ръцете на „дявола”. Абсолютно вярно е, че в Либия сега ще се прехвърлят доброволци и единственият начин това да се минимизира ще бъде само отказ от варианта за чуждестранна интервенция, като по-мощен стимул и логическо обосноваване  ще бъде трудно се измисли.
По този начин, възникването в Либия (на цялата територия или част, в случай на разделянето и) на правителства с рязко изразена религиозна ориентация е с много голяма степен на вероятност. При това не споделяме гледната точка, че на власт в Либия ще дойдат яростни привърженици на „Ал Кайда” с дремеща идеология на афганистанските талибани.

Това ще бъде препятствано от няколко момента. Първо, това няма да го допусне западния алианс, а саудите за разлика от Афганистан ще бъдат принудени по-ясно да съблюдават въпросите за „умереността” на бъдещия режим, давайки си сметка за иранската заплаха и единственият гарант за своята сигурност в лицето на Запада, както и дълбоката заинтересованост на ЕС в либийския нефт. При това съвсем не е факт, че това ще се получи до степен, която това ще устройва Запада.

Основната гаранция за върховенството в „нова” Либия именно на умерения „мекия” ислям е съвсем различна: основното перо на доходи на тази страна, което ще позволи на новия режим да контролира настроенията на родово племенните върхушки и съответно да се задържа на власт. Основен потребител на либийските въглеводороди ще си остане Европа, а именно този момент ще е определящ за идеологията на бъдещия режим. Ако бе Афганистан богат на  въглеводороди, то  там нямаше да има никакви Талибани с техните настоящи изпълнения.

Време е да се свиква с мисълта, че настоящият радикален ислямизъм не се явява нещо автономно. Това е много ясно свързано с идеологията на саудиитско-арабския сегмент на борба против шиитите и разпространяването на влиянието им. Изобщо много често „плашилото” с радикалите се явява палката на спасението на болшинството арабски режими,  които по този начин предупреждават западните интелектуалци за „страшните” последствия от внедряването на демократични институти в техните страни. Няма нито една арабска страна, където да съществуват наистина демократични владетели и над този факт трябва да се замислят европейските  „леви”, които вече докараха цивилизацията си до  „идеологически тирбушон”.

При това повечето лидери в арабските страни явно контролират процесите в радикалната среда. Нагледен пример за това се явяват и последните събития в Йемен, където привържениците на Тарик ал-Фадли взеха под контрол държавните и военни обекти в провинцията Абян. Последната се явява историческо наследство на Тарик ал-Фадли, така че нищо удивително в това няма. Освен това, давайки си сметка за тесните връзки на президента Али Абдула Салех с тези деятели, има всички основания да се смята, че той просто е изпълнил нареждане от Сана. Нещо повече, никакви боеве „ с правителствените  войски”, за които обезпокоително съобщаваха западните медии, няма там. Но се появии прекрасен повод да се покаже на САЩ, какво ще стане, ако Салех все пак трябва да си отиде.  Това е последният довод на настоящия президент на Йемен. Интересно е, че ислямистите завзеха военен завод, където по някаква си причина се намираше огромна сума пари. Заводът след това изгоря, явно е трябвало да се продемонстрира на всички агресивността на екстремистите и същевременно да се снеме въпроса за съдбата на финансите. Смята се, че това е просто хонорара за свършената работа..

Разглеждането на цялата тази ислямска заплаха трябва да се прави през призмата на настоящите режими в мюсюлманските страни. Дали това е Пакистан с талибаните или Саудитска арабия с „Ал Кайда”?

Институт за Близкия изток – Русия
Превод на български – политолога Борислав Ангелов

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3791

Posted by on мар. 31 2011. Filed under Айсберг. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.3031 лв
 CHF =  1.69321 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.1906 лв
100  RUB =  2.89942 лв
 USD =  1.66468 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.