ЗАКОНЪТ ЗА БЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ ПО СВЕТА: НИЩО НЕ МИ КАЗВАЙ, ОБЛАЧЕ ЛЕ БЯЛО…

Автор: Георги Н. Николов

Законът за българите и българските общности по света, след мъртвото си раждане, отлежава във фризера на Парламента. Правен от „специалисти”, той носи всички елементи на днешното ни законотворчество: неглижиране на специфичната материя, която визира. Прибързаност и липса на масово обсъждане от нашите сънародници. Всичко извинено с твърдението, че предишният Закон е остарял и трябва да бъдем в крак с времето. Зад табелата от уж добрите намерения, твърде неумело скрити, надничат груби комерчески надежди…

Логично е да запитаме: „Какво предлага страната ни на хора от диаспората?” И отговаряме: на успелите в странство – възможности за инвестиране и за дарения. Иначе казано – да оставят парите си тук на юнашко доверие, защото ще са на ползу роду. В необозримо бъдеще, но не и днес. Защото икономиката на държавата е дума без реално съдържание. Отношението й към поданиците – обидно пренебрежително. Няма да повтаряме казвани неща за пенсии и заплати. Нито за вечното височайше натякване, че средства няма и всеки се спасява както може: общини, болници, училища, социални заведения, дори обикновените човеци. България е в колапс, който никакви розови отчети и интервюта не могат да скрият. Като несекваща емигрантска река зад граница се изливат „нашенски” българи. Не от любов към пътешествията, разбира се. В делника свисти социално напрежение. Всичко това е известно на нашите сънародници. Те усещат, че Законът е вид примамка и нищо повече. Която не им гарантира абсолютно нищо, освен на приказки – участие в активния политически живот, гаранция за неприкосновеност на вложените капитали, право на глас във вътрешната и външната политика на правителството. Тогава какъв е неговият обратен ефект, освен отново и безплатно да разпали неугасима любов към бившата родина? Никакъв. Така наречените „успели” българи са достатъчно ценени в обществото на държавата, където са пуснали нови корени. Дали са й много и получават за усилията си достатъчно. Те са хора, разбираемо търсещи смисъла и на тази законова галимация. Странно, неодобрението им от разни краища на света е откровено и звучи в хор. Или май не е странно…

За „другите” сънародници Законът е почти дементен и предлага само шменти капели. Реалността е достатъчно показателна. Земляческите структури в почти цяла Латинска Америка са пред разпад. В Уругвай и Парагвай българският език е забравен, архивите са неясно къде. Показателен е примерът на „Алианс България” в Богота, Колумбия, който крета, необезпокояван от грижите на официална България. Какво се прави за приобщаване на мащабната диаспора в Австралия? И не само там? Достатъчни ли са бодряшките посещения на официални лица в САЩ и Канада? А в страните на Стария континент? Някой би припомнил съществуването на Агенция за българите в чужбина. Като вторичен разпоредител на държавни средства нейните възможности също са ограничени, а инициативата – скована. Не са достатъчни културните ни институти тук-там. Отдавна вече издаването на вестници и списания в диаспората не се финансира. Спряно е издаването на списание „Ек”, бивше „Родолюбие” и още по-бивше „Славяни”. Функционират активно българските църкви, но тази духовна институция е отделена от държавата. Закриването на посолства и мисии също спомага за дистанцията между България и диаспората. Разминаването между намерения и реалност и тук е тъжен факт. Могат да се посочат още редица нередности, но първопричината е ясна: политиката и реалността в България, заедно с мъглявото й бъдеще, не вдъхват доверие в сънародниците по света. Добронамерените приказки не ги удовлетворяват. Има защо…

Италия, Полша, Ирландия, Сърбия и пр. са страни с дълга емиграционна история. С опит в приобщаване на хората и в реинтеграция на обществената картина. Акушерките на нашия Закон биха могли да се заинтересуват от този опит, ако не им пречи гордостта. Заедно с политическото вирене на нос и с убеждението, че знаят всичко. Защото пак в този нелеп текст не се визират отчетливо проблемите със сънародниците ни в Турция. Които проблеми без отдих се разчоплят от емисари, разхождащи се из Родопите и където си поискат. Изводът е един: днешна официална България не е за вярване. Дори платените й чеда да напишат свестен Закон, той винаги може да бъде променен от услужливото Народно събрание в полза на властта. Пак ще има измамени и тогава никакви облачета бели не ще избършат горчивите сълзи. Не от носталгия, а от гняв и обида. Днес размерът на парите, харизани от някого, дирижират и размера на братските чувства, и уважението за копнеж по роден край. Впрочем, комуто много домъчнее, да се качи на самолета и право в България. Добре е, против уроки и против стъписване от реалността, билетът му да бъде с обратно връщане…

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=5287

Posted by on авг. 27 2012. Filed under Позиция. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

1 Коментар for “ЗАКОНЪТ ЗА БЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ ПО СВЕТА: НИЩО НЕ МИ КАЗВАЙ, ОБЛАЧЕ ЛЕ БЯЛО…”

  1. Драган

    Добра статия. Вижте също тук http://obshtestvo.net/?p=4125
    и там http://dveri.bg/3pxay

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.32473 лв
 CHF =  1.80244 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.22747 лв
100  RUB =  2.9337 лв
 USD =  1.7505 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.