ЖИВОТЪТ И СМЪРТТА

В този свят има толкова много мечти. Които обаче не стигат да потушат пламъка на болката. Те създават усмивки, но и я подържат. Нея. Болката. Карат я да се изпарява, но също и да завира. Да кипи.

Днес видях един старец. Беше дядо ми с когото не поддържаме връзка. Той по-скоро не ми е дядо, а е баща на майка ми. А аз не съм негов внук, а съм синът на дъщеря й. Но и това е достатъчен повод да се поздравяваме на улицата и да демонстрираме дядова и „внуческа” симаптии. Видях го случайно на улицата. В обичайната му поза – седнал на колелото. Поприказвахме си малко. Сетне той потегли и завъртя гумите по своя път.

Предишния ден пък бях на село. Срещнах се с моя дядо по бащина линия. Той е прекрасен човек. Не искам да кажа, че бащата на майка ми не е. Просто него по-добре познавам и мога да гарантирам за думите си.

Но знаете ли: загледайте се в старите хора…

Те наистина  излъчват толкова много болка, а време за мечти за тях не остава. Какво си мечтае старият човек, онова, което никога повече няма да се върне. Мечтае си за времето, когато е бил млад и мечтите са били пред него. Вярно е, че мнозина са успели да осъществят мечтите си, но колко мечти са заключени в сърцето им… А колко изпълнени мечти също са в ковчежето на времето… Заключено с ключът на своята безвъзвратност. Защото навярно радостта си е отишла, емоцията също. Дали са толкова горди, както са били навремето, когато са си доказали на себе си, че могат да преодоляват трудностите и ги надскачат; постигайки своите мечти, благодарение на вдигането на летвата, оформяйки ги в отговорни цели. Решавайки техният живот да бъде по-труден, но и с трудността, по-смислен. Винаги нещо, колкото и да си говорим, остава да гложди сърцето им, защото расте през годините и се превръща в голямо. И дали това е посоката на света, която от тяхното раждане до тяхната кончина, остава неясна? Дали се притесняват за себе си, или просто защото тяхното време е към края си, се страхуват преди всичко останало: за развитието на човечеството? Дали са го правили преди? Ако не са – се чувстват виновни, че са мислели предимно за себе си в затворената спирала на личния живот. Или просто се погнусяват от смъртта? И вероятно всеки ден, от сутрин до вечер, настройват часовника на миналото и го премерват на везните, подобни на тези, които представляват Страшния съд според представите за него. Упражняват този ден. Със смъртта. Срещата, която е неизбежна. Но да не забравяме, че никой не бива да напуска този свят преди да е подготвен за Страшния съд.

Сигурно старците репетират речта си пред Смъртта и търсят отговорите. „Какво успя да свършиш този живот?”; „За какво съжаляваш?”; „Кои са твоите най-големи грехове?”. Трудни са подобни мигове, подобни отговори, ако в живота си крият неща, от които биха се срамували. Поне не от себе си приживе, но със сигурност отлитайки в другите измерения. Тогава, предполагам, всеки се изпълва с праведност, смирение и божествена искра на човеколюбие. Дори и най-големият престъпник и най-големият злодей.

Сигурно е трудно да си старец.

Старостта е блян по миналото, защото така или иначе блянът по бъдещето е без картина, вкус, допир.
Те не живеят в съвременността подобно на мен, младия човек. Те живеят паралелно в няколко свята. Този на съвременността и този на миналото. Нека всички млади хора като мен, да оставят спора за себе си, че и младите могат да живеят в миналото. Вярно, че вчера също е в тази графа, но мисля, че е достатъчно ясно за какво разграничение на времето говоря. И така. Старците живеят паралелно в няколко свята. Те са няколко души. Те са и млади, и възрастни, и стари. Те са и в миналото, и в съвременността, и… в смъртта.

Не в бъдещето. Те нямат билет за него. Горките те. Имат билет само за Смъртта и предусещам колко често мислят за нея. Когато слязат от автобуса на Живота. Когато той ги стовари на спирката и им каже: „Вие слизате тук!”. И те слизат ли, слизат, колко тъжно, бавно, на фона на твърде неподходяща тъжна музика всъщност ако животът им е бил изпълнен със смисъл. Слизат ли, слизат… надолу… и всичките им близки хора плачат и подсмърчат. Докато ковчегът не се тросне на земята. Не, искам да кажа: се окаже под земята. А защо плачат и подсмърчат тези хора? Защото са били щастливи да живеят с тях? Дали са им нещо, което да изпълни сърцето им със сок от радост и поучение? Затова ли плачат – защото не могат да вземат повече? Или защото са забравили нещо да им дадат, което им принадлежало? Или да се извиняват, или да благодарят… Колко тъжно нещо са погребенията за хората, които са още живи. Това знаем със сигурност: много тъжно. Но какво е за мъртвите, искам да кажа за живите души, които виждат тленното си погребение? Аз едва ли бих могъл да преживея всичките сълзи на близките. Бих искал жива мелодия, която да  напомня за живота, който съм водил. Искам весела мелодия, ако съм съумял да ги даря с радост. Каква ирония, каква голяма глупост казах… Може би понеже много се преплетоха нишките на живота и смъртта, което са едно.

Дори младите хора, има периоди, когато сме мъртви. Ние не живеем, както бихме искали да живеем. Не се извиняваме, както бихме искали да се извиним. Не благодарим, както бихме искали да благодарим. Не обичаме, както бихме искали да обичаме. И мразим, но за мразенето винаги сме достатъчно съвършени, за да не губим и пилеем напразно време. Еднакво вярно и за млади, и за възрастни, и за стари. Е, все още нищо не съм написал за детството. Друг етап от човешката йерархия на житейската стълбица. За него – накрая.

В този свят има толкова много мечти. Които обаче не стигат да потушат пламъка на болката. Те създават усмивки, но и я подържат. Нея. Болката. Карат я да се изпарява, но също и да завира. Да кипи.

Старите какво биха казали по този въпрос? Предполагам как рядко биха могли да бъдат напълно искрени, тъй като може би искат да предпазят човека от своя страх. Искам да кажа: от неговото бъдеще. Старостта не е период на сбъдване на мечтите, но може и да бъде период на сбъднатите мечти. Разбира се, ако носещият нея през измореното рамо, не мисли за света, и до ден днешен: ако светът не се бе променил към по-добро.

Но със сигурност е постигнал малко. Войните вече не са това, което бяха, но продължава да ги има. Развили са се, станали са по-технологични, по-бързи, маневрени.

Дядо ми го боли за света. За това, че скоро биологичният часовник ще се произнесе – „Стига толкова. Отиваш си.” И няма да види апокалиптичните си прогнози. Дори няма да види човеколюбивите си надежди. Няма да види нищо от този свят, сред който живее почти столетие.

Погледите на старите хора са изпълнени със смирение. Нищо не учи по-добре на смирение отколкото Старостта. Интересно, но дори за най-влюбените в живота хора, старостта ги прави смирени. Естествено има изключения. Но сега няма да споменаваме любимия ми израз: „Зад всяко правило си има изключение”.

Не е правилно да се казва: „Старците се вдетиняват”. Не се вдетиняват. Късно, но по-добре късно отколкото само през детските си години, те проглеждат отново, след известно време, през улея на мъдростта. Мъдростта е в старите хора, защото животът е кръговрат. И когато сме тъкмо достигнали до края на своята старост ние почти се връщаме пак на прага на детството. В детството ние нямаме скрупули, ние сме чисти и невинни и затова и очите ни са изпълнени със светлина, а не с дебелите, често тъмни, друг път прашни стъкла на очилата на другите. Така например, днес е грешно да си невинен, защото невинността значи виновност. Грешно е да бъдеш добър, защото доброто днес значи лош избор.

Сами виждате малките деца. Всяко едно е различно, изпълнено е със собствен, уникален поглед към света. Сами знаете и как Малкият Принц вижда света. Той му придава причудливи форми, но това, че в действителност не са такива, всъщност тези форми говорят много повече за неговия характер, понякога даже повече от онези, които са му дали възрастните.

И аз, когато посещавам, макар и рядко, дядо и баба на село, се вглеждам в техните очи и бръчки. Тези многобройни линии, които са пътят, който са вървели, пресичали, кръстосвали през годините си. Множеството избори – правилни и грешни. А в тези две точки в очните им кухини, онези все още за моя огромна радост блуждаещи светове. Като малка луна и малко слънце. Когато едното око види красота, съществена (разбирайте мъничка или голяма) в делника си, то заиграва, светва и другото прави същото едновременно. Така и в нощта и в деня, тези две очи светят. Като ден и нощ. И никога не заспиват прекалено дълго, защото още има какво да видят, на какво да се радват, какво да дадат в животите си и какво да вземат от тях.

Старите хора не заслужават старите си тела. Не бива техният импулс да отслабва, техните сили и способност, дори и утре боговете да са се произнесли за датата на тяхната кончина. Но ако природата бе така изградена, може би после трудно щеше да успее да ги подчини на смирението, на очакваната среща с г-жа Смърт.

Ето защо Смъртта е жена. Защото е по-силна от мъжа, Живота. Но ако мъжкото начало, Животът, бъде поне толкова категоричен в стремежите и мечтите си колкото Смъртта, то тяхната среща е най-красивият завършек на земното битие на отделната личност.

Владимир Домозетски
 


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

КУБРАТ ТОМОВ: ВСЕЛЕНАТА Е ПЪЛНА С БЕЗБРОЙ ЦИВИЛИЗАЦИИ С РАЗЛИЧНО НИВО НА РАЗВИТИЕ

ВОДИ СЕ ТИХА ВОЙНА МЕЖДУ СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ И КИТАЙ – Лев Наврозов

ЯДРЕНИЯТ СИНТЕЗ – НАШАТА НАЙ-ДОБРА ЕНЕРГИЙНА ВЪЗМОЖНОСТ

ДИКТАТУРА НА КОНСЕРВАТИВНИТЕ THINK-TANK’-ОВЕ

ГЕОРГИ МИРСКИ: СИРИЯ СЕ УПРАВЛЯВА ОТ ШИИТСКА СЕКТА, В КОЯТО ВЛИЗА 11% ОТ НАСЕЛЕНИЕТО

РАЗМИШЛЕНИЯ ЗА СЪБИТИЯТА В СИРИЯ

ЙЕМЕН: ЗАПЛИТАНЕ НА КОНФРОНТАЦИЯТА

ХИСПАНИЗАЦИЯТА НА АМЕРИКА

КЛАУДИЯ КЕМФЕРТ: ДЕЛЪТ НА ВЪЗОБНОВЯЕМИТЕ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ СЕ УВЕЛИЧАВА

ИВАН ГЕНОВ: НАТРУПВА СЕ МАСОВ МЪЛЧАЛИВ СОЦИАЛЕН ГНЯВ, КОЙТО НЯМА КАК ДА НЕ ПРОГОВОРИ

ЕВРОПЕЙСКИ МИНИСТЪР ПРИЗОВА ЗА БЕЗПЛАТНА СТЕРИЛИЗАЦИЯ НА НАРКОМАНИ И АЛКОХОЛИЦИ

ЗА РОЛЯТА НА АРМИЯТА В АРАБСКИЯ СВЯТ

КРИЗАТА В КАЙРО Е ТЕСТ ЗА ОБАМА- проф. Андраник МИГРАНЯН

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=4005

Posted by on юли 18 2011. Filed under Утре. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30102 лв
 CHF =  1.69468 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.17762 лв
100  RUB =  2.86869 лв
 USD =  1.65272 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.