ЕТО, ЧЕ СИ ОТИДЕ И 2012-ТА ГОДИНА

2013За щастие на едни, и огромно разочарование за други, нямаше никакъв край на света, но край на годината дойде, а кой смята за желателно или не – направата на лична равносметка все пак е задължителна и никому излишна.

Кой какво е успял да свърши и какво оставя недовършено, кой какви промени са го споходили, положителни или отрицателни, а често и двете, обяснението е в собственото ни отношение към себе си и към света, защото не бива да забравяме, че ние освен самосъзнание, сме самостоятелна планета със своите си жители – нашите различни чувства и емоции, – общество с особена народопсихология и манталитет, (именно според личностното ни развитие), които следват определен от характера бит и култура. Ала има и друго общество, също с определена народопсихология и манталитет, които са извън нас и в същото време са част от нас. Обществото, на което принадлежим.

Запазването на вътрешния мир не бива да се отчайва от войните навън, от убийствата и катастрофите от всякакъв тип, които ни следваха след всяка крачка от телевизионните приемници и новинарските интернет сайтове през изминалата вече 2012-та година, но те са неподвластни на него, тъй като всеки човек, неовладял собствения си свят, още повече не е в състояние да овладее чуждия. Големият свят от седем милиарда души е мравуняк, а ние сме малките нему мравчици, ако изчезнем, аз, ти – никой от останалите няма да забележи. Често е така и със собствените ни усилия да бъдем полезни конкретно на обществото, на което принадлежим. Ала ако съумеем да бъдем полезни първо на себе си, примерът ще бъде добър за търсещите и ще се отрази благоприятно на самото общество. Това е толкова желателно и необходимо особено за българския народ, който не цени своите бранители или нечестиво и нагло ги припознава единствено в псевдо-хората, просто защото в тях виждат себе си и своето собствено недостойно, лишено от срам и желание за развитие, същество. Овладелият го пък знае, че не всичко зависи от него и не всеки желае да живее в хармония с останалите. Аз лично не очаквам чудеса през 2013-та година. Пак ще си има войни, пак ще има жертви, за съжаление невинни, пак ще има страдание и пак природата ще си мъсти за престъпленията срещу Земята.

Може би най-важното, което научих през годината, е че не всеки иска да бъде щастлив.

Това ми беше много трудно да го разбера и приема, след като съм отказвал през времето да достигна до въпросното простичко прозрение. Остава само питането защо е така, ала и честно казано не желая да го научавам, защото със сигурност знанието няма да бъде подвластно на логиката и разума. Ами как да е иначе, след като такива хора са избрали да останат на дъното на кладенеца, та ако може, и дупка в него ще направят, за да е още по-дълбока тъмнината, още по-непрогледна и жестока, в която живеят, и още по-трудно ще да бъде излизането от нея. Нищо, че непрекъснато се давят в нелеката си съдба, в която няма място за мир и любов. А защо? Казах ви, че отговорът е неподвластен на логиката и на разума. Избор, житейска философия, вяра, или кой както го разбира да го нарече. Но при всички положения – неправилен. И за тях самите, и за собственото им обкръжение. Никой не е в състояние да поправи личните съдби на Нещастниците.

В България е пълно с хора с професия Нещастници. Не зная дали са по-малко от безработните, но така си мисля и пак повтарям много-се-надявам-да-греша. Които тъкат интриги, злоба и завист, защото това са единствените умения, с които разполагат. Единственият смисъл да продължават да се събуждат, да дишат и изпитват интерес към своето битие. Не случайно страдащите хора, които имат нелека съдба не заради житейска философия или друго, а поради външни, неподлежащи на тях фактори, не се наричат нещастници. Нещастници е обидно произношение не за нещастните хора, а за жалките  граждани, поради своята душевност лишена от душевност. Ех, как мога да не повторя шопската поговорка: „Важното не е дали на мен ми е добре, а на вуте да му е зле“. Тя спада към така наричаните хумористични поговорки, понеже така донякъде се измиват ръцете именно на неподвластната на логиката и на разума част от народопсихологията на българина. Няма обаче нищо смешно и забавно в поговорка, която е правило на поведение сред живущите в прекрасната балканска страна. Ето това е тяхната стратегия, това е техният делник, кислорода, с който дишат, с който се събуждат сутрин и заспиват нощем. Ех, колко вярно и през напускащата ни 2012-та година, и през останалите години от старите и прашни календари.

В нашата държава лошите хора не станаха по-добри, а добрите не станаха по-лоши. Лошото е че добрите не могат вечно да балансират неравномерната тежест върху тях, защото макар и по-силни от лошите, са твърде малко на брой. Колкото и да ми е неприятна тази роля, отстрани пак може да изглежда, че аз отново се правя на критикар, който много ги разбира нещата, а не е така. Не се правя и не ги разбирам много нещата, а просто така ги виждам. Много-се-надявам-да-греша.

Ще си пожелаем здраве, просперитет, пари, щастие, радост, любов, успех, късмет… на Новогодишната трапеза. Но няма да получим нищо от изборените, или ще ги получим под маската на фалшификати, или дори само временно, за да ги изгубим за наказание в момент, когато сме най-уязвими, ако не започнем да работим и обръщаме внимание на духовното си развитие и не поставяме материалните стремежи на най-високата стълбица, на пиедестал, ако не започнем да бъдем благодарни на подадената ни ръка в труден момент и не я забравяме, ако не се научим да я поискаме в нужда, ако ние самите не сме готови да помогнем, когато помощта е поискана, но не с мрънкане и недомлъвки отстрани, ако не започнем да ценим уменията и успеха на другите…

И най-вече, ако не започнем да ценим това, че сме родили българи!

Не искам да чувам повече: „Да се бях родил в друга страна, щях да живея добре“. Това ми звучи като: „Да се бях родил с друга душа, щях да живея по-добре“. Не можеш да живееш по-добре с друга душа, дори и да беше възможно да я смениш, подобно на нова дреха. Защото пълнежът на душата пак ще си е същият. Ето, не ти харесва, сменяш я с друга. Модерна и лъскава. Пак няма да живееш в хармония и пак щеше да си недоволен. Може редовете да прозвучат обидно за някои, ами и на мен ми е обидно. Мечтая си моите скъпи сънародници да се променят, тъй като съм убеден, че лошотията на българина не е неговата истинска душевност. Ето защо не бива и не трябва да я заменят с американска, германска, френска и прочие, така или иначе вече казахме, че това е невъзможно. Макар, че щеше да бъде добре за родолюбците. Нямаше да страдат от изстъпниците. Вредители, които не помагат на своята страна, понеже където и да протегнат ръцете си, са плевели и само пречат на растенето на плодовете от градината. Дори не се срамувам от тях, където и да изпъкнат в Европа с ужасните си примери, понеже те нямат нищо общо с мен. За мен българинът е бил винаги човек горд и силен, любопитен и доброжелателен. Прекрасно е, че познавам такива българи!

Затова, нека по-долните редове бъдат за всички тях, които обичам, дори и онези, които спадат към тази графа, но никога не съм виждал, никога не съм дръзвал да ги познавам, да разбера техните имена.

Знаете ли, България не се крепи на нищо друго, освен на самата себе си и на собствените си опори. Нейните опори са прекалено стари и прекалено здрави, за да бъдат разрушени от последните поколения. Тя се крепи обаче на плещите не само на младите, но еднакво равностойно и на плещите на старите. Българщината е сила без значение дали носещият я в своето сърце е млад или стар нейн просветител. Просветител, може да ви се стори твърде голяма дума, но аз виждам просветители в съвсем обикновени хорица, със съвсем простички и малки примери, съдържащи в себе си много позитивно значение и надежда за родината.

Ето само един – Пазарувам зеленчуци от една стара и възрастна женица на пазара. Винаги ме посреща и изпраща с усмивка, разпитва ме как съм, сякаш ми е собствената баба и дори понякога ми прави дребни подаръци без да плащам. Например купувам домати за салата, а тя ми слага в торбичката и магданоз, като ми бута ръката и връща стотинките. Нищо, че в последствие съм се сетил, че наистина ми е трябвало и магданоз. Тя седи по цял ден на студа и работи, защото пенсията не й достига, но въпреки това е запазила и не щади изобщо от своята доброта.

Или пък една друга женица на закуски, като ме види не пропуска да ме поздрави и да попита как върви обучението. А оттам минавам и си купувам нещо за хапване веднъж на няколко месеца. Последният път не се бяхме виждали цяла година, защото бях в чужбина и като отидох отново, помислих че вече ме е забравила. Като ме видя, ме попита как съм. Все едно вчера се бяхме срещали. Отговорих с приятна почуда – добре, без да съобщавам за подробности, а тя: „Отдавна не си идвал. Вече трябва да си последна година студент, нали?“, което ме учуди, стана ми още по-приятно, последна година съм, да. И с нея не се познавам.

Има два вида хора, които реагират еднакво на сурови и трудни времена. Първият тип си казва: „Аз даже за хляб пари нямам, пък ще бъда любезен! Как не!“, а другият: „Може да нямам хляб, но пак ще бъда любезен, защото само това ни остава в трудни времена.“ Дръзвам веднага да си пожелая през новата 2013-та година да са повече на брой от втората група от тях, нека от малцинство да се превърнат в мнозинство!

Никой не може да ни направи добри едни към други, освен самите ние. През 2012-та година отново силно се чувстваше и много се говореше, че сме се превърнали в злобни и завистливи хора, забравили корените си, държим се като бебета, които преждевременно са скъсали пъпната си връв с България, нейната култура и история, ето защо крачим сред нейните земи загубени и болни. Ако във физическия свят едно бебе скъсва пъпната си връв с майката, за да се отдели от нея, порасне и се развива като самостоятелна личност, от ъгъла на духовната страна на живота, никой не се ражда случайно в определена страна и никога не губи връзката си с нея, където и да се намира по света.

Мислите, че онези, които са избягали да работят в чужбина са напуснали само, защото е трудно да оцеляваш в България? Отчасти това е така. Но главната причината да си отидат не идва просто от ниските доходи, а от виреещата като напаст бездуховност и нищета в отношенията между хората.

Нека в Новогодишната нощ всички ние си помислим и със искрено сърце си пожелаем нещичко съкровено не просто за нас самите, а и за България, да можем да повярваме, че в нашите ръце има достатъчно сила и кураж да я променим всички заедно. Но ако просто с празника целим да забравим за действителността, която ни натъжава, за немотията и бедността, по-скоро, ако просто се напием, за да не мислим за утре, за да се самоизлъжем, че Новата година идва с късмета си, а не с работата, която го носи според собствените ни заслуги, то на следващият 31-ви декември няма нищо да се е променило от личния ни живот и изобщо в страната, и пак за това ще виним политиците и управляващите. Материалната бедност има общи корени с духовната пустота. С едното се оцелява, но с другото не просто, че се оцелява, а и се извършва траен възход.

Нека всеки един от нас да вземе своя избор през 2013-та година и той да бъде правилният! Честита Нова Година! Бъдете здрави!

Автор: Владимир Домозетски

30-12-2012

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=5795

Posted by on Дек. 30 2012. Filed under Редакционно. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30371 лв
 CHF =  1.68824 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21649 лв
100  RUB =  2.83363 лв
 USD =  1.64286 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.