ЕТО ГО МОЯТ ЧОВЕК…

Ето го, ето го, бърза надолу по стълбите. Още рано е, а вече закъснява. Бърза, бърза, ала ключовете на колата са се смесили с какво ли не в джоба му. А! Откри ги. Пали колата и излиза от малката уличка. Впуска се в потока на движението, което бърза ли , бърза да стигне за… някъде.

Един псува, друг вътрешно си се нерви, трети от напрежение забравя правилника за движение и кара ужасно, че да остави предните двама все така нервни и гневни. Ала ето го моят човек. С малката си количка, насред целия този поток от хора и машини, потеглили стремглаво към своята цел.
Ех, как ви създадох, а вие до къде стигнахте! В този век, пореден, поне оцеляхте, и все още хората съществуват, ала моя човек, така бърза, че дори не се сеща да се замисли, от къде е дошъл и защо отива в посока, която все повече го препира. Цялото това напрежение, всичките тези различия… Защо? За кой дявол ви трябваше да си измисляте всички тези различия, определения, граници… Нима ако ме имаше, и исках да ми се кланяте, щях да ви създам различни, за да се карате? Или просто вие не оценявате богатството на моя свят, който създадох за вас, и наместо все да го изменяте и да го променяте, и само да отнемате, то спрете, хора, моля ви, спрете за миг и си помислете „На къде отиваме?”. Нима вие не сте част от природата, и колкото и да имате нужда да вярвате , че живота ви има смисъл и колкото и да имате нужда от нечие одобрение- спрете да се определяте на групи. Да, различни сте, да, имате големи различия и не само външно, но и вътрешно. Но какво по-хубаво от това да не сте еднакви и да живеете в свят богат и разнообразен, такъв какъвто аз ви го създадох. Без религии, без кофликти и войни, без клишета, господари, хора с класа или по-скоро хора с предразсъдаци . За какво ви беше все така да бързате, да си измисляте предмети, за който да се биете, титли, който да отстоявате или да издигате господари, за които да умирате?

Нима един богат човек има повече право да живее и да е щастлив от един беден? Нима не всички сте равни, когато умирате и последното дихание излиза от дробовеете ви. Нима религията, която би трябвало да ви учи как да живеете, трябва да ви разграничава и да ви кара да мразите, този който не я споделя? Не ви трябва религия, нито фалшифи общества, не ви трябва … Единственото, което човек има нужда е повече доброта и сила да преоодолее злобата. Така си е, хората не сте безгрешни, не сте перфектни и по един или друг начин винаги има на кого да се завиди, винаги ще се намери кой да те обиди, ала в крайна сметка при всички тези човешки несъвършенства, има ли кое да е разграничение някакво значение? Не. Всеки се радва, когато му се роди рожба, всеки плаче, когато от болка го боли, без значение произхода му, всеки е просто човек и е раним дълбоко в себе си.

Ала ето го моят човек, излезе от забързаното движение, пристигна на работа, спря. Излезе от колата без да се замисли за всичко това.

Боряна Йосифова

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=737

Posted by on ян. 31 2008. Filed under Култура. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30232 лв
 CHF =  1.68883 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.19534 лв
100  RUB =  2.90021 лв
 USD =  1.66595 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.