ЕПИСКОП ХРИСТО ПРОЙКОВ: СЕМЕЙСТВОТО ДНЕС Е ЗАСТРАШЕНО

ГОДИНИ НАРЕД В СОФИЯ ОБИКАЛЯ ЕДНА ЛИНЕЙКА, КОЯТО ИЗВЪРШВА КЛИНИЧНИ ДЕЙНОСТИ ЗА МЛАДЕЖИТЕ ОТ УЛИЦАТА И НАЙ-ВЕЧЕ НА ТЕЗИ, КОИТО СА ЖЕРТВА НА СПИН, КАЗВА ОЩЕ НЕГОВО ПРЕОСВЕЩЕНСТВО.

Епископ Христо Пройков е роден на 11 март 1946 г. в гр. София. На 6 септември 1970 г. е ръкоположен за дякон от епископ Кирил Куртев, а на следващата година за свещеник. През 1980 – 1982 г. специализира каноническо право в Григорианския университет в Рим. От 1982 г. е енорийски свещеник в катедрален храм "Успение Богородично" в София.  През 1993 г. е избран за епископ-коадютор на Апостолическата Екзархия и титулярен епископ на Бриула. На 6 януари 1994 г. е ръкоположен за епископ в патриаршеската базилика "Св. Петър" в Рим от папа Йоан Павел II. Ръководи Католическата Екзархия в България от 5 септември 1995 г. През 2009 г. е назначен от папа Бенедикт XVI за консултант на Конгрегацията за Източните Църкви на Римската курия. Носител на Големия Кръст на Малтийския орден "Pro piis meritis Melitensi". 

 

Господин Пройков, какво трябва да е обръщението към един католически епископ?
Аз съм епископ на Католическата църква и обръщението, както е традицията у нас, е Ваше Преосвещенство. Иначе, съм епископ Христо Пройков, апостолически екзарх за католиците от Източния обред в България.
Освен това съм председател на Епископската конференция на цялата католическа църква в страната, което е мандатна длъжност. Ние сме трима епископи и един от нас застава начело с избор.

Кой ви избира?
Изборът е между нас, тримата епископи с 2/3 от гласовете.

Много ли са католиците у нас?
В България католиците, и преди войната, и сега сме около 1% от населението. Сега има тенденция за някакво намаляване, от гледна точка на това, че много хора излизат навън да работят. Но все пак те са наши, подведомствени, верни, които пътуват, връщат се и т.н. Общо сме около 80 хил. души, разделени на три епархии. Две епархии са от Латински обред.
Едната от тях е Пловдив със седалище на епископа там.  Центърът на католицизма в България е Пловдив и Пловдивско – град Раковски, създаден от Секирово, Генерал Николаево и Парчевич, е целия католически град. И на други места има цели католически селища. Общо взето сме пръснати из цяла България. Епископът от Пловдив отговаря за Южна България и София.
Вторият епископ от Латински обред е в Русе. Той отговаря за Северна България.
Аз самият съм епископ за католиците от Източен обред, които са пръснати из цялата страна.

От кога датират връзките на България с Католицизма?
Връзката на България с Рим е още от IX век, когато самият цар Борис преговаря, посредством архиепископ Формоза Портуенски за покръстването на българите. В прочутите писма, които се разменят между папа Николай и Борис, цaрят поставя въпроса ако българите се покръстят, каква трябва да бъде тяхната традиция, как трябва да живеят.
След това през XIII век, по времето на цар Калоян има  уния, която просъществува за кратко време.
Цариградската уния от 1860 година е всъщност времето в което Православната църква води борба за независимост и тогава една част от българския народ се отделя и се  присъединява към Рим. Това става 10 години по-рано от осъществяването на Българската Екзархия през 1870 година.

Кои обществени, популярни фигури у нас са католици?
В историята на България има католици, които са допринесли много. Не бих могъл да изредя всички, но ще спомена някои по-видини личности като Филип Станиславов, Петър Парчевич – подбудителя на Чипровското въстание. От католиците от Източен обряд бихме посочили една важна личност, която преди 150 години (тази година Католическата църква от Източен обред чества своята 150 годишнина от присъедяването си към Католическата църква) осъществява Цариградската уния – арихиепископ Йосиф Соколски, основател на Соколския манастир. Католик е бил Драган Цанков, както и други видни личности – миряни и духовници. Всички те са, така да се каже, последователи на униите, които съществуват в историята на България.
Не бих могъл да говоря кои от нашите известни съвременници са католици, но има хора, които са се приближили към Католическата църква по пътя на кръщението. Има интелектуалци католици, които са преподаватели в Университета. Г-жа Меглена Кунева например е кръстена тук, в нашата църква. Това са хора, които по един или друг начин се проявяват в обществения живот като личности и не афишират своята принадлежност към Католическата църква.

Кои са предизвикателствата пред Католическата църква през ХXI век? В дълг ли е тя към младите?
Пред Католическата църква са всички предизвикателства, които са и в световен мащаб, защото светът в който живеем е много динамичен, комуникациите са много бързи, младото поколение е изправено пред много силни неща, които го карат да отклонява мисълта си от някои ценности в живота, които ние наричаме добродетели. Предизвикателствата, които идват от електронните медии дават много възможности, много са полезни и както казва една мисъл – „Могат да бъдат роб на човека и да му служат, но е страшно, когато се превръщат в господар на човека”. Границата е толкова малка, незабележима, че човек не я усеща и заплеснат пред компютъра може да научи много, но може и да загуби много от взаимните човешки отношения.
Да вземем за пример семейството, което също е застрашено днес от толкова много и различни предизвикателства. Има семейства, които живеят без благословение от Бога, без свещен брак, както ние искаме, както трябва да бъде и което е нормално. В такова съжителство, на чисто приятелски начала, прозира липсата на доверие между хората. Някои от тях нямат куража и силата да кажат „да”, с чувството, че го казват за цял живот. А винаги искат да останат малко свободни. От кого? От човека, когото обичат и с когото искат да вървят заедно цял живот. Или от човека, с когото създават новия живот. Днес има толкова много изоставени деца.
Вземете семейството, което вечер се прибира, съпругът уморен търси своето спокойствие, жената върши всичко оново, което домакинството очаква от нея, след което спират се за малко… Но къде се спират? Пред телевизора. И нямат време взаимно да се погледнат и да си кажат кой какво мисли за другия. В истинското семейство всеки гледа другия в очите и споделя с него и мъката и радостта. Това е семейството.
Именно тези предизвикателства на нашето съвремие, които ни дават толкова много възможности да живеем добре в друга светлина могат да бъдат толкова пагубни. За единството в семейството, дори за единството в човека вътре в себе си. Човек е раздвоен между доброто и злото, между това да изпълни задълженията си или да се отдаде изцяло на удоволствията.
Грижата на църквата в световен мащаб е да помогне на хората да се почувстват повече заедно. А в частност в нашата България, когато ние излизаме от едно тресавище на атеизма, в което толкова много духовни ценности са били погубени, не са били преживяни, или не са били поставени на преден план, свещеникът е този, който от амвона трябва да говори за тях и с живота си и с всичко, което прави да помогне на хората да живеят един достоен живот, не само като граждани на своето Отечество, но най-вече пред Бога. Това е мисията, по-специално нашата, тук в България, за поколението, което израства. Иначе рискуваме да загубим поколения, които да нямат свой блян, свой смисъл в живота.

Какво е вашето мнение за еднополовите бракове? Въпреки съпротивата на църквата наскоро те бяха разрешени в Португалия…
Светът е разнообразен, но ние трябва да знаем, че историята му е започнала с творението. В началото Бог е сътворил мъж и жена. На тях е поверил продължението на човешкия род. Мъжът и жената, обединени в брак, само те могат да бъдат истинските творци в продължението на творението.

Все повече зачестяват обвиненията срещу католически свещенници в педофилия – в Германия, Франция, Ирландия…  Може ли да се приеме, че това е организирана атака срещу католицизма, предвид сатанизацията и преекспонирането на темата от страна на  доста медии?
Това е един много сериозен въпрос. На първо място трябва да си дадем сметка, че Църквата е една божествена институция. Бог е основател на църквата и тя е общността на хората. В тази общност влизат и нейните ръководители, свещениците. Да, Бог основа Църквата и тя е божествена, но я остави в човешки ръце. А в човешки ръце винаги нещо може да бъде погазено, погубено. Следователно слабостите в Църквата, които съществуват са плод на човешки слабости. Ние, ако се огледаме около нас, ще видим, че на много други обществени места има проявления на подобни слабости… интернати, училища, медицински заведения. Може да изреждаме толкова много. Когато човек не може да владее себе си, да бъде господар на себе си, тогава страстите го завладяват. Това може да се случи навсякъде, не само в Църквата. Не можем глобално да виним църквата. Това са хора в Църквата. Свещениците не са ангели. Но все пак, който е станал свещеник трябва да осъзнава отговорността, която има като такъв, на първо място пред Бога и пред хората, които са му поверени.

Каква е благотворителната дейност на „КАРИТАС” в България?
Не само Католическата църква има благотворителна дейност. Освен отец Иван от Нови хан и други свещеници от Православната църква или както и от Протестантските църкви работят много с бедните, с ромите. Работят в тези общности, които са най-изоставени.
КАРИТАС всъщност е международна католическа организация, съществуваща от много време. Самата дума Каритас означава „Обич” – да подадеш ръка на другия. Има една прекрасна притича от Иисус Христос в която се говори за Добрия самарянин. Човек е нападнат от разбойници, покрай него минават хора, дори и свещеник. И най-накрая един, както казват другородец, спира, помага му, отвежда го до близката страноприемница и го оставя да се грижат за него, като заплаща за това. Иисус завършва тази своя притча от Евангелието с думите „Кой мислите, че ближен на този човек?”. Отговорът е ясен – който му стори добро. И Каритас има тази мисия. Да прави добро там, където то е забравено. В България по време на комунистическия режим организацията Каритас беше забранена, въпреки, че социалната дейност е присъща в живота и дейността на Църквата ни. Сега в последните 20 години, отново се възроди и ние само можем да се радваме, че имаме национална Каритас, която през кризите на 90-те години дори беше на второ място по благотворителност след „Червения кръст”.
Има в с. Баня, край Нова Загора, едно училище, в което учат само роми. Каритас осигурява всеки ден храната на тези деца с единствената цел да ги накара да ходят на училище. Това е проект, който върви с години.
За съжаление с тази глобална криза, в която светът изпадна благодетелите на Каритас намаляха и то драстично. Някои проекти на Каритас с мъка се движат. Години наред например в София обикаля една линейка, която извършва клинични дейности за младежите от улицата и най-вече на тези, които са жертва на СПИН. Това се извършва анонимно. Дейността все още съществува, но докога ще можем да я поддържаме не зная. Появи се същата такава линейка и в Бургас. Тя печели доверието на тези, които са жертва на улицата.
Каритас е на разположение на всички, не само католици. Интересното е, и по цял свят е така, че не най-богатите даряват, а тези, които наистина отделят от себе си. Всъщност това е ценното в Каритас.
 
Какво е отношението Ви към сектите?
Сектите. Какво мога да кажа? Какво трябва да наричаме секти е първият въпрос, защото ние, в България имаме преди всичко класически религиозни общности, които съществуват от много, много години. Но сега, след като настъпиха промените в страната, наистина започнаха да идват представители от различни религиозни общности, с различни идеи. Но това, което трябва да се отбележи е, че нашият народ след 50 години атеизъм, има нужда от много християнизиране, възвръщане на религиозното чувство и онзи религиозен дух, който винаги е носил у себе си, който го е спасил в толкова трудни моменти. Сега, когато този народ е така духовно ограбен, в продължение на години, не е хубаво сектите да взимат от тези, които са останали истински вярващи, от храмовете и да ги отдалечават от църквите, към които принадлежат. Това не е добро.

 


ПОСЛЕДНИ
ИНТЕРВЮТА:

AКАД. БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: ПРИЕМАНЕТО НИ В ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ Е ЕДИН
МНОГО ПОЛОЖИТЕЛЕН ФАКТ

ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: МАСОВАТА КУЛТУРА Е МИТОЛОГИЯ

О.Р. ГЕН. ЦВЕТАН ТОТОМИРОВ: АРМИЯТА ДНЕС ОСТАВА В СЯНКАТА
НА
ПОЛИЦИЯТА

АНА ПАПАДОПУЛУ: ЧУВСТВАМ СЕ КАТО В РОМАН НА ДОСТОЕВСКИ

ВАСИЛ КОЛАРОВ-ВНУК: КАТО ГЛЕДАМ БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРИЯ – ТО Е
ЧАЛГАТА

МАРГАРИТ ГАНЕВ: ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА НАУКАТА ТРЯБВА ДА БЪДАТ
АНГАЖИРАНИ С ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРОЦЕСИ

КРАСИМИР РАЙДОВСКИ: С ВСИЧКИ НЕ МОЖЕШ ДА ИГРАЕШ

ДИМИТЪР БЪЧВАРОВ: ОТ КРИЗА СЕ ИЗЛИЗА ВИНАГИ С НОВИ ПРАВИЛА

СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: БЪЛГАРИНЪТ НЕ ОБИЧА НЯКОЙ ДА ПОЛУЧАВА
ПАРИ, МАКАР
ДА ГИ ЗАРАБОТВА

ГИНКА ЧАВДАРОВА: КРИЗАТА Е НАВСЯКЪДЕ – НА НАЦИОНАЛНО И НА
МЕСТНО
НИВО

ПЕТКО ОГОЙСКИ: ПРОБЛЕМЪТ НЕ Е ЛИПСАТА НА ЗАКОНИ, А НА ВОЛЯ
И ГРАЖДАНСКА ДИСЦИПЛИНА ЗА СПАЗВАНЕТО ИМ

ПРОФ. МАРИН ДЕВЕДЖИЕВ: ДО 10 ГОДИНИ БЪЛГАРИТЕ МОЖЕ ДА
СТАНАТ МАЛЦИНСТВО

АНТОН ТОДОРОВ: РАЗПОЛАГАНЕТО НА ПРОТИВOРAКЕТЕН ЩИТ Е ШАНС
ЗА БЪЛГАРИЯ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3232

Posted by on юни 2 2010. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.2646 лв
 CHF =  1.68012 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21003 лв
100  RUB =  2.81178 лв
 USD =  1.66908 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.