Енергийната сигурност в Западните Балкани


Снимка:
https://seenews.com/news/tap-gas-pipeline-project-over-90-completed-676494

Дениса Мухамети

Г-жа Мухамети е изследовател в италианския Институт за анализи на международните отношения и предостави текста специално за Общество

Страните от Западните Балкани са разположени в една централна позиция по отношение на Европейската карта на енергийните коридори. Въпреки че Европейският съюз е основният играч в региона, Русия и Китай също искат да правят инвестиции и да прокарват своите интереси.

Енергийната сигурност е тема от голям интерес за Европейския съюз и за Западните Балкани. Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Северна Македония, Черна гора и Сърбия граничат само със страни членки на ЕС и всички се стремят към членство в ЕС, макар и по различни пътища. На 24 март Европейският съюз одобри историческото решение да започне преговори с Албания и Северна Македония, една важна стъпка, която още веднъж потвърди поддръжката на Съюза за европейското бъдеще на региона. Докато Черна гора и Сърбия продължават своя диалог с ЕС, Босна и Херцеговина остават държави потенциални кандидати. От тези шест страни само Албания, Северна Македония и Черна гора са държави членки на НАТО.

Проекти в региона

По време на Студената война Западните Балкани, с изключение на Албания, бяха обединени в единната енергийна система на Югославия. Енергийната инфраструктура претърпя сериозни щети по време на войните през 90-те години на ХХ век. От енергийна перспектива оттогава са положени усилия за интегрирането на този блок от държави не само от Европейския съюз, но също така и на регионално равнище. Западните Балкани заемат централна позиция в мрежата на европейските енергийни коридори от север на юг и от изток и имат потенциала да станат един важен енергиен хъб на европейския континент. Съществуват пет проекта за тръбопроводи, които са от жизнена важност за региона: Трансанатолийският тръбопровод (ТАНАП), Трансаадриатическият тръбопровод (ТАП), „Турски поток”, Йонийско-Адриатическият тръбопровод (ЙАТ) и Терминалът за втечнен газ на остров Кърк, Хърватска. Всеки от тези проекти е от изключителна важност. ТАНАП изнася газ от Азербайджан през Турция и се свързва на гръцко-турската граница с ТАП. На свой ред той пресича Албания, Адриатическо море и се свързва с Йонийско-Адриатическия тръбопровод, който пресича Черна гора и Босна и се свързва с Хърватска на север и достига южна Италия на запад. ТАП и ЙАТ са важни специално за Албания, която може да се получи една важна стратегическа позиция на енергийната карта на ЕС. В допълнение, Трансадриатическият тръбопровод заема стратегическа позиция в южния газов коридор, тъй като би могъл да намали енергийната зависимост на региона от Русия и да сложи край на монопола на „Газпром” в държавите от Западните Балкани, които, освен Албания, са почти изцяло зависими от Москва що се отнася до доставките на газ и нефт. „Турски поток” е еднакво важен за региона и Съюза, тъй като доставя газ към Южноевропейските пазари през Турция и Гърция и към Централноевропейските пазари през България и Сърбия. Сравнен в последните, Терминалът за втечнен газ в Кърк има по-значително влияние за Западните Балкани, особено в комбинация с Йонийско-Адриатическия тръбопровод. Обаче, има много пречки за държавите от Западните Балкани да реализират тези проекти. От най-голямо значение е липсата на инфраструктура и геополитическото състезание в енергийната област между Европейския съюз, Русия и Китай. Всеки от тези актьори инвестира различно в енергийната инфраструктура и отдават различно значение на социалните и екологичните въпроси.

Европейският съюз

Европейският съюз е установил отношения с всички държави от Западните Балкани. Пътят на региона към пълно членство, обаче, среща много вътрешни и регионални предизвикателства. От известно време се правят усилия, за да се открие най-подходящият път за икономическото развитие на региона. Напоследък Европейската комисия е приела план за икономически инвестиции на стойност от 9 милиарда евро с цел да стимулира икономическото възстановяване, подкрепяйки прехода към зелена и дигитална икономика, подкрепяйки интеграцията на регионално равнище и окуражавайки осъществяването на реформите, за да се ускори конвергенцията с ЕС.

Енергийната общност има способността да влияе върху процеса за адаптирането на мерките за енергийната политика с тези на Общностното право на ЕС с цел интегрирането на Югоизточноевропейският пазар. С установяването на нормативната рамка ще бъде по-лесно да се инвестира в региона, което ще се отрази върху енергийния пазар и европейската енергийна политика. Без съмнение, позитивните резултати от това не са незабавни. Държавите от Западните Балкани имат различна концептуална интерпретация за своята енергийна и национална сигурност.

Руската и китайската позиция

Русия и Китай експлоатират нестабилностите на региона и се намесват стратегически, за да преследват своите интереси. След създаването на инициативата „Един пояс, един път” през 2013 г. и приемането на стратегията 16+1”, китайските инвестиции в енергийния сектор и в други инфраструктурни проекти в региона нарастват значително. Докато Западните Балкани представляват една възможност за Китай да разшири търговските си маршрути и да намали времето за транспортиране до Европа, за Русия регионът има стратегическо значение в нейната външна политика. Напоследък Москва се обръща към Западните Балкани в усилие да увеличи своето влияние в региона и целта да възпрепятства присъединяването на Черна гора и Северна Македония към НАТО, дестабилизирайки диалога с ЕС и състезавайки се със Запада. Русия е приела активни мерки и инструменти на „меката сила” да използва религиозни, културни и исторически връзки, както и националистическите сантименти на славянските нации.

Важно е да се спомене, че енергийните коридори преминават през или покрай конфликтни райони или такива със замразени конфликти каквито са Арцах, Южна Осетия и районите, населени с кюрди. Всяка възможна ескалация би довела до негативни развития в европейските проекти за диверсификация на маршрутите за доставка на газ. Други дестабилизиращи фактори за региона са китайската и руската позиция за статута на Косово и диалога между Прищина и Белград. Това ни напомня, че Западните Балкани остават политически разделени. Това показва колко важна е перспективата за разширяване и по-голямото ангажиране на Европейския съюз в региона.

Оригиналната версия на италиански език: https://iari.site/sicurezza-energetica-uno-sguardo-sui-balcani-occidentali/?utm_campaign=shareaholic&utm_medium=facebook&utm_source=socialnetwork&fbclid=IwAR0uPnZk-ZG2KA8bINCq68Xug9YGUZT6ewLNJGt1l8_UooUSvaPpeyevwPQ

Общество.нет (цитирането на автора, блога и активните линкове са задължителни)

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Последвайте блога за свободни теми Общество Нет във Фейсбук;  Туитър и Телеграм

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=16821

Posted by on окт. 30 2020. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

  AUD =   лв
  CHF =   лв
  EUR =   лв
  GBP =   лв
  RUB =   лв
  USD =   лв

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.