ЕМИЛИЯ ДВОРЯНОВА: ОБИКНОВЕНАТА ПОЧЕТНОСТ ДНЕС ИЗГЛЕЖДА ГЕРОИЗЪМ


"КОРИДОРИТЕ НА ВЛАСТТА"  ДЪЛБОКО НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВАТ, А ПОЛИТИЦИТЕ НИ МЕ ИЗПЪЛВАТ С ПОГНУСА, КАЗВА ИЗВЕСТНАТА ПИСАТЕЛКА

Емилия Дворянова е родена през 1958 г. в гр. София. Завършва пиано в СМУ "Л. Пипков", след което следва философия в СУ "Св. Климент Охридски". Доктор по философия. Директор на програмата "Езикова култура и академично есе" в НБУ. Чете курсове по Естетическата същност на християнството, Творческо писане, Разказът – кратки повествователни форми, Романът – история и техника на създаване, Словото и неговите изкуства. Автор е на монографията "Естетическата същност на християнството" (1992) и на романите "Къщата" (1993) и "Passion или смъртта на Алиса" (роман-фуга, 1995), получил специална награда за роман през 1996 г. и публикуван във Франция (Federop, 2006). През 1998 г. публикува "La Velata" (новела) в общо издание с "Тялото, разковаване" на Милена Кирова. Романът "Госпожа Г." излиза през 2001 г. През 2005 издава "Passion или смъртта на Алиса и La Velata".



Кaк се преплетоха музиката, философията и  литературата в жизнения Ви път?

Завърших Софийската музикална гимназия със специалност пиано, но вече знаех, че съм повече писател, отколкото музикант и че ще свиря по-добре с думи. На 16 години написах първия си роман и взех решение да следвам философия. Не за да ставам философ, а защото това ми се виждаше най-полезно за един писател. Мисля, че не съм сбъркала.

Вашата оценка за българския преход?

Той свърши ли? И с какви критерии да го оценяваме? Струва ми се, че „преходът” е вечно състояние, особено в днешния непрестанно променящ се свят. В какво да застопорим живота, времето, обществото си, за да кажем – ето, вече не сме в преход, стигнахме някъде… В Европа например? Само че и тя е някак в преход, постоянно променяща се. Но ако все пак ограничим погледа, и се взрем просто в прехождането от комунизъм в нещо като псевдодемокрация, това беше време на крах на илюзиите. „Европа” и „демокрация” бяха за нас блян и мит, превърнаха се в реалност, която в българския вариант е доста жалка. Но пък в рухването на илюзиите винаги има и нещо положително, поне би могло да има. Човек пораства, излиза от инфантилното си състояние, заживява в реалността… ако рухването на илюзиите доведат до някаква зрелост, разбира се, а не до оголен цинизъм, което е друга, по-лоша форма на инфантилизма. В България изглежда се осъществява втората възможност.

Кои са анонимните герои на нашето съвремие според Вас?

Това словосъчетание винаги ме смущава, изкуствено е. „Анонимност” и „героизъм” някак не се връзват, героят е патетична личност, иска да бъде виждан и прави така, че да бъде видян. С това престава да е анонимен. Аз нямам вкус към „героиката”, освен ако под „героизъм” не се разбира ежедневното усилие да издържиш на този живот без прекалено много компромиси, и в отстояване на едно „себе си”, което си успял сам да формулираш. Това обаче не „героично”, а проста норма на човешка почтеност. Днес обаче май и това изглежда героично.


Къде е политиката във вашия живот? Как гледате на политиците ни?

В широк смисъл политиката е навсякъде в живота и смятам себе си за абсолютно политически човек, въпреки че и бягството от политиката е също „политически акт”. У нас обикновено интересът към политиката се свързва с интереса към властта, различните форми на участие или подкрепа, но мен „коридорите на властта” дълбоко не ме интересуват, а политиците ни ме изпълват с погнуса и отвращение. Не желая дори да използвам по-слаби и коректни думи. Интересувах се от политика в ежедневния, актуален смисъл на думата, следях всичко, което се случва и участвах в нея от позицията на политически човек и гражданин, докато имаше някаква надежда и вярвах, че наистина „прехождаме” някъде. След 2001 година, когато т.нар. цар се върна и после, когато започна да управлява със социалистите, избивали или прогонвали рода му, политиката се превърна в порнографска, чалга-политика. Не мога да слушам чалга, ушите ми са музикантски и не издържат. Това беше моето „рухване на илюзиите”, сблъсък с една реалност, в която и непредставимото се оказва възможно. И осъзнаването на най-страшното – хората, не-гражданите, тези същите „политически същества” избират тези политици, значи ги харесват. Следователно проблемът не е в политиците, които са все пак сменяеми, а в едно вече извратено състояние на „масовия човек. Скоро същият този „масов човек” ще си избере други, от същия вид,  будещ единствено отвращение. В този смисъл се чувствам вече напълно отчуждена, някакво връщане в безвремието на комунизма. Човек все пак има предел на силите и усилията си. Преживях политическия си „ентусиазъм”, сега съм се съсредоточила изцяло в писането… и се чувствам добре от това.


Защо повечето писатели и въобще хората на духа днес, бягат от позиции на ежедневното, от коментари за обществените проблеми?

Ако бягаха малко повече, щяха навярно да са по-добри писатели… Напротив, медийното пространство е пренаселено от хора, зовящи себе си писатели и интелектуалци, които знаят всички мъдрости за живота и непременно искат да ги съобщят. И правия път знаят. Напоследък и някакви сдружения си създават в подкрепа на един или друг политик… Тъй че „ангажираният интелектуалец” въобще не липсва от българската сцена, въпросът е що за „интелектуалец” е и защо го прави.

Интелектуалецът, ако си позволя да използвам тази дискредитирана дума, е човек индивидуалист и самотник… неизбежно е. Самотническо е заниманието му. Въобще не смятам, че му е работа да се изказва по всяка болна актуална тема на ежедневието, а още по-малко да служи на политическите елити. Тези форми на „осребряване” на името са непочтени.


Каква според Вас е ролята на църквата и християнството в живота ни днес?

Почти никаква за жалост. Казвам – за жалост – но когато човек се взре в духовното, интелектуално и морално равнище на клира, на тези, които трябва да са „духовни пастири” на душите на хората, бих могла да кажа и „слава Богу, никаква”. Хората, които притежават „религиозно сетиво”, които имат потребността да практикуват своята религия, намират сами пътищата, и това е добро.  Аз например ходя в Руската църква, въпреки че живея доста далече, защото там има дух, чувства се общността на вярващите. Но, струва ми се, тези места са „оазиси” в пустинята.

От позицията на своя опит,  кои са най-важните човешки добродетели според вас?

Кой днес говори за „добродетели”? Тази дума е на отмиране, може би ще остане в учебниците по етика и философия. Друг е „дневният ред” – човек трябва да бъде не „добродетелен”, а „успешен”… Казвам това с известна ирония, разбира се, дори със сарказъм.

По какъв начин е свързана самотата с живота на съвременния човек?

Съвременният масов човек няма „опита” на самотата, влага в нея изцяло отрицателни значения. Той панически бяга от нея във всякакви форми на забавления и колективен живот. Приучен е така, постоянно е манипулиран в тази посока – самотата не носи никому пари, излишна е в консумативното общество, което не може да си позволи да остави „свободното време” свободно. То трябва да се организира и да бъде осребрено. А това прави човека абсолютно самотен, негативно самотен, неспособен да осъществи връзка със самия себе си, което е една наистина „лоша самотност”. Защото, за да се вгледа в каквото и да било, човек трябва да има умението да остава сам. И да обича това си състояние.

Как гледате на съвременната българска литература?

Литература като всяка друга. Всъщност „не гледам на нея”, просто пиша. Нямам и потребност да я дефинирам… със сигурност е жива, въпреки че много хора предпочитат да я погребват.


Над какво работитете в момента?

През май месец ще излезе моя нова книга, написана е вече, в издателството е, отново „Обсидиан” ще я издадат. Казва се „Концерт за изречение” и има подзаглавие „опити върху музикално-еротическото”. В момента се занимавам с „тялото” на книгата, искам да изглежда много добре, естетска книга е.


Какви книги четете? Имате ли любим автор?

Този въпрос винаги го задавам на студентите си в НБУ, особено в курсовете по Творческо писане. Аз съм вече „пораснала” за него. Казвам го с усмивка, защото какво да отговоря? Цял живот все това правя. Нещо като професионален читател съм.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=899

Posted by on мар. 20 2008. Filed under Култура. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.25923 лв
 CHF =  1.68417 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.19744 лв
100  RUB =  2.82497 лв
 USD =  1.65077 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.