ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА: БЪЛГАРИЯ НЕ Е ДЪРЖАВА С ГОЛЕМИ ДУХОВНИ ЧИСТОТИ

ВЯРВАХ И ВИНАГИ ЩЕ ВЯРВАМ НА ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ И ФИЛИП ДИМИТРОВ

ТАЛАНТЪТ НЕ Е КУЛТУРА, КАЗВА ОЩЕ ПРОФЕСОР КОНСТАНТИНОВА

Елка Георгиева Константинова е родена на 25 май 1932 в София. Завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски” през 1956 година. Преподавал, доктор. От 1990 професор. Лектор по българска литература в Ягелонския университет в Краков (1978-83). От 1988 г. е преподавател във ВИТИЗ „Кр. Сарафов”. През 1990-1991 г. е директор на в. “Век 21”. Пръв председател на възстановената  Радикалдемократическа партия. Депутат в VII ВНС и 36 НС. Министър на културата в правителството на Филип Димитров – 1991-1992. От 1993 до 1997 г. работи в българското посолство във Варшава и отговаря за културните отношения между България и Полша. През 2002 г. е удостоена с „Рицарски кръст“ от правителството на Полша за заслуги в утвърждаването на българо-полските културни връзки. От 1969 г. е член на Международната асоциация по научна фантастика. Автор на множество книги. 

 

Проф. Константинова, вие сте политик от първата вълна на прехода, ваша рожба е Радикалдемократическата партия. Заради коя кауза нагазихте в дълбоките води на политиката?
Антикомунизма. Преди 10 ноември съществуваха клубове в защита на екологията, които водеха реален живот. С писателите Блага Димитрова и Георги Величков бяхме заинтересувани от тях. В един момент решихме, че те би трябвало да се превърнат в политически и чрез тях да се създаде опозиция, с аргументите, че екологията дава надежда, че ще привлечем много млади хора. Вижте и днес, двадесет и няколко години по-късно, колко са интелигенти младите еколози, търсещи. А тогава… надявахме се, че някак постепенно от битката за природата и за нейната чистота ще минем към чистотата на духа, че екологията всъщност означава да дишаш чист въздух, но и душата ти да е чиста. Съвестта ти да е чиста. Днес разбирам колко права е била Блага Димитрова, която смяташе, че много се увличам по идеите за чиста духовност, че България не е държава с големи духовни чистоти. Аз тогава не приемах песимизма й и много вярвах, че чистият дух, силата на духа ще възвърнат облика на онази България от детството ми. Израстнала съм в средата на вуйчо си Николай Лилиев, в средата на хората около списание Златорогъ, начело с Владимир Василев. Дядо ми Минчо Чакъров беше известен демократ сред своето поколение просветители. Като учител е получавал награди от министър Шишманов и изпратен от него във Франция на специализация. По наследство беше богат човек, подаряваше цели къщи на любими ученици. Слава Богу, запази една от тях в кв. Лозенец, на ул. Мерханлъ N 11. Та в тази къща съм се родила, там в китния двор се събираха често златорогци – Владимир Василев, Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев, актьорите от Народния театър – Владимир Трендафилов, Иван Димов, а по-късно и Апостол Карамитев и Маргарита Дупаринова. Говореха за култура, литература. Тази градина беше за мен един семинар. Много години по-късно, когато станах министър на културата, всичките ми близки ме съветваха да запазя къщата на Николай Лилиев като музей. Тя щеше да бъде единственият музей на българския символизъм. Дълбоко съжалявам, че направих тази фатална грешка да не я запазя. Взеха я някакви мутри и построиха там грамадни блокове. Не минавам по тази улица, кръстена на Николай Лилиев. Тя вече не е улица „Николай Лилиев”, тя е богаташка улица с огромни, скъпи жилища.
Дядо ми, баща ми Георги Константинов, Найчо Цанов, Тодор Влайков бяха съпартийци. Радикалдемократическата партия е партията на моя баща. Тя е и партията на П.К.Яворов, Петко Тодоров. Това е една стара партия на културните дейци. Николай Лилиев, който почина през 1960 г. казваше, че когато паднат комунистите тази партияпак ще я има. Питах го защо е сигурен, че комунистите ще паднат, а той отговаряше: „Защото мразят културата, не се интересуват от душа човешки, защото са антихристияни и антидуховни хора.”
Та причината да навляза в политиката, може да се каже, че е заради баща ми. Заплашваше го смъртна присъда, лежа в затвора не защото беше убеден радикалдемократ, а заради една тайна, която беше поверил само на мен и аз дълго пазех, която години наред беше пречка за кариерата ми. Баща ми е българинът, който вместо председателя на Съюза на писателите Стилиян Чилингиров, в качеството си на негов заместник, заминава за Катин и като свидетел подписва документ, че цялото полско войство е избито от сталинистите. Аз се гордея с баща си! А думата Катин, искам да забравя, но не мога.
Желю Желев намери идеята ми да възкреся РДП за много хубава, защото е партия на културни и достойни хора. Събрах около себе си любими студенти, като Александър Йорданов например, много други интелигентни хора, като Михаил Нелчев. Нашата партия запази достойнство, но бе почти унищожена. Както и ОДС, СДС… Аз бях член и в РДП, и в СДС. Мислех, че имаме партия на интелектуалците, а първо нея изхвърлиха от СДС. Не искат интелектуализъм в политиката.

Кого вините за процесите на разпад?
Специално за РДП, аз нося голямата вина. Не трябваше да заминавам, като пълномощен министър във Варшава. Но… привързана съм към Полша по един специален начин. От 1978 г. до 1983 година, през целия период на „Солидарност”, бях лектор в Ягелонския университет в Краков. С мен там се държаха като с член „Солидарност”, ходех на събранията им, участвах във всички стачки с колегите си Войта Галонска, Александър Наумов и други.
Когато се върнах от Варшава, половината радикалдемократи се бяха прелели към СДС. ОДС не съществуваше. Заварих разцепени партии. Разцепени партийни хора, в чиито очи виждах жаждата за власт. Пълно разочарование. Само Желю Желев и Филип Димитров не ме разочароваха, както и моите приятели радикалдемократите.
СДС беше замислен от проф. Желю Желев, като коалиция от малки партии, като обединение на партии, а се превърна в терен на междупартийни и вътрешнопартийни конфликти. Мнозина поставят Иван Костов в центъра им. Стефан Савов беше също много огорчен – неговата партия, както и нашата, днес никаква я няма, освен мъничка ядка от нея. За мен днешното СДС не е СДС, истинското го няма. Нима е възможно такава малка коалиция като Синята да обедини десните сили? Мъча се да вярвам, че Мартин Димитров е честен млад човек, но кой знае. Старая се да забравя някои неща, да не мисля, но не се получава. Аз съм чувствителен човек и не съм за политик. Сложих край на депутатството си след един скандал с Андрей Луканов. На едно от заседанията в парламента реших да прочета списък с неговите престъпления, който ми изпрати от затвора приятел на баща ми – радикалдемократ. Изправих се пред депутатите и зачетох какви зулуми е свършил, той се изхвърли към мен и повече нищо не помнех, освен едно широко разярено лице. Припаднала съм. Първият човек, който дойде да ме види в Правителствена болница, с голям букет цветя, беше Иван Костов. Тогава той ми каза: „Елке, твоето чувствителност те разболя, ти не си за политик”. Съгласих се – за да си политик трябва да си и коравосърдечен.

Според някои Иван Костов е един от лидерите, които разбиха СДС, постоянно го упрекват в какво ли не – себичност, алчност… Вие какво мислите за това?

Иван е интелигентен мъж. По радиото, телевизията чувам умни, точно казани приказки от него и понеже съм филолог, преценявам на чист български език. Затова не разбирам как един интелигентен мъж може да е алчен. Не може един човек чел, знаещ, мислещ да иска пари и власт, а не да пази достойнството си. Това не може да бъде, не го проумявам. Когато бях министър на културата, в правителството на Филип Димитров, Иван Костов като финансов министър имаше отношение и към културните институции, даваше средства. Не искам да мисля, че поведението му е от алчност, това е много долно. По-скоро е от властолюбие, което също не е много добро качество. Този Иван Костов, за когото се говори днес, не е този, когото аз познавам от началото на СДС.

Както член на Международната асоциация по научна фантастика бихте ли отговорили на един такъв въпрос – в началото на промените как ви изглеждаше днешната 2009 година? Представяла ли сте си, че ще е такава каквато е сега?
Никога. Дори в най-утопичната научна фантастика не съм допускала за миг дори, че ще стане така. Пример за демокрация за мен беше Полша, „Солидарност”. Бях уверена, че и ние ще направим същото. Това е великата ми грешка. Дълго ще помня думите на Блага: „Ние не сме поляците, най-много да си счупиш главата”.

Наричат поляците „лошото дете на Европейския съюз”. Какво мислите за манталите им, за техните плюсове и минуси?
Те са достойни хора. Националисти, но и хуманисти. Полша е над всичко. В момента Варшава е като Виена. Полша е като Германия. Плюсовете им? Демократи и патриоти.А минуси? Е, понякога се самозабравят от „Полша над всичко”. Обичам тези хора. Бях в Краков, когато дойде папа Йоан Павел II. Как да го забравя този Карол Войтила? В университета хората от „Солидарност” ме представиха, че съм българка и че съм с тях. Какви спомени само! Как да не се увлечеш по идеята, че и у нас ще стане като в Полша?  Колегите ми се съмняваха, но аз упорствах. Едно е да искаш, друго е да стане, разбира се.Знаете ли какво правехме в Краков? Една седмица никакво ядене. Краков беше центърът на събитията, от Нова Хута идваха идеите. Една седмица глад, истински глад и на следващия понеделник пускаха мляко. Купуваха и го разливаха, по улицата течаха реки от мляко, а децата гладуваха. Това е Полша. Достойни хора, на всичкото отгоре и българисти. Най-силната българистика в целия свят е полската. В Краков работих с акад. Славски чл.кореспондент на 3 академии плюс българската, който говори на невероятен чист български език. Познаваше цялото развитие на българската култура и литература. Поляците са издигнали в култ културата си, защото тя държи духовността, народността. Всички знаят наизуст Мицкевич, Сенкевич. Студентите ми в Краков научиха и Ботев наизуст. Когато по-късно преподавах в НАТФИЗ у нас, бъдещите актьори и критици не знаеха наизуст стихове от големите български поети.

Какво мислите за новото правителство?
Дано сега Бойко Борисов се обгради с интелигентни специалисти. Искам да вярвам, когато виждам непознати хора. Слушах новия министър на образованието Йорданка Фандъкова с голям интерес. Добре говори, всичко казано е вярно. И Даниел Вълчев беше добър министър. Образованието е нещо изключително важно. За каква култура да говорим, ако няма добро образование? Като министър на културата, макар и само една година, много внимание отделях на училищата по изкуствата. В тях, освен че  трябва всичко да се изучава, както в общообразователните трябва да има култура, да се учат езици, история на българското изкуство. Както в Класическата гимназия, която беше образец за елитно училище. Мисля, че сега не е така. Някой може би ще възрази – каква култура, детето има талант. Талантът не е култура. Ето, аз таланти нямам, но цял живот чета. Има ли нещо по-хубаво от това – да четеш умни автори, да слушаш хубава музика, да вярваш в бъдещето на България?
Никога не съм виждала новия министър на културата Вежди Рашидов наживо, не съм виждала и произведенията му, вярвам, че е много добър скулптур, както казват. Мисля, обаче, че той трябва да има за заместници много добри специалисти. В това министерство има тежка работа. Има училища – музикални, художествени, балетни… Нужна е подкрепа на изкуствата, на талантите, но и образованост. Да не говорим за всички тези музеи, училища, читалища. Трябва да се мисли за духа, за духовността.
Външният вид  на някои наши политици често не импонира на духовната им същност. Понякога парламентът е като модно ревю. Все пак в България има много бедни хора. Затова всеки трябва да реши сам за себе си – или служиш на идеята, или на суетата. Ако е на суетата, ставаш козметичка, шивачка, шапкарка. Има къде да се правят красиви вещи.
Когато слушам Бойко Борисов, старая се да вярвам, може пък той да оправи България. Вярвах и винаги ще вярвам на Желю Желев, Филип Димитров. Много интелигентни и знаещи хора не се задържат за дълго във властта, ако нямат силен дух и силна воля за решителни действия. Дано Бойко Борисов оправдае надеждите ни. Дано!
 


Последни интервюта:

РУМЕН ЛЕОНИДОВ: ПРОШКАТА Е ПО-СЛАДКА ОТ ГРЕХА

ГРИГОР МАЛЕВ: КОМУНИСТИТЕ ЩЕ ОПИТАТ ДА ПУСНАТ ПАРАТА НА НАРОДНОТО НАПРЕЖЕНИЕ ПРЕЗ СВИРКАТА НА ГЕРБ

ИВО ХРИСТОВ: У НАС ИМА ГОЛЯМ ДЕФИЦИТ НА ПОЛИТИЧЕСКА ВОЛЯ

ПЪРВАН ДАНГОВ: НИКОЙ НА НИКОГО НЕ МОЖЕ ДА НАЛАГА КАК ДА ЖИВЕЕ

СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: ЕТНИЧЕСКИЯT ВОТ Е ОТДАВНА ОТЖИВЯЛ ВРЕМЕТО СИ АНАХРОНИЗЪМ

ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: ЛИПСАТА НА ИДЕОЛОГИЯ ПРЕВРЪЩА ПОЛИТИКАТА У НАС В ПАЗАРЛЪК

ЛЮБОМИР ЛЕВЧЕВ: НЕ ПОСЕЩАВАМ ГРОБИЩЕТО НА ИЛЮЗИИТЕ

ФИЛИП ДИМИТРОВ: ПРОБЛЕМЪТ Е, ЧЕ ТВЪРДЕ МНОГО НЕЩА СЕ ПОВТАРЯТ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=2403

Posted by on авг. 2 2009. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.27291 лв
 CHF =  1.66044 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.22684 лв
100  RUB =  2.82632 лв
 USD =  1.59673 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.