Елин Рахнев: За съжаление ценностите се определят вече само от материалното

ВСЕКИ ЧОВЕК ТРЯБВА ДА ПРОЧЕТЕ ОТНОВО СЕБЕ СИ

Елин Рахнев е български писател. Роден на 3 юли 1968 г. в София. Завършил е Специална педагогика в СУ “Св. Климент Охридски”, а по-късно учи режисура в НАТФИЗ в класа на Крикор Азарян. Работил е като журналист във вестниците “Денят” и “Континент”.

Четири години е издател и главен редактор на “Витамин Б” – списание за литература и поезия. В периода 2000-2003 г. е драматург на Народния театър “Иван Вазов”, създава “Театър на последния етаж”. От 2006 г. е драматург на Държавния сатиричен театър “Алеко Константинов”. Пиесите и стиховете му са преведени на над 20 езика.

Каква е новата култура на битието?
Този въпрос, според мен, изисква няколко тома трудове, които трябва да се опишат и голяма доза вричане в него по някакъв начин. За съжаление, ценностите се опредялат вече единствено и само от материалното. Парите са издигнати в култ. И това не може да не касае този въпрос. За съжаление, България още износва хиляди малки болести по-малки  и по-големи и пейзажът в нея все още не може да бъде нормален. Като се почне от това дали пресичаме на червено, дали плюем по улиците и как общуваме помежду си. За съжаление това са последните години, в които ние бяхме доста лъгани, доста ошамарени от всякакви мутри, от всякакви обществени вандали, които с всякакви вируси ни бяха замотали и в момента сме в период на едно тежко лечение. В момента ние се лекуваме, ние сме си в „Пирогов” и всички тези неща късаят начинът ни на битуване.
Каква роля играе пазарът? А моловете? Каква е вашата теория?
Аз съм напълно наясно, че не мога да бъда човека или хората, които ще сринат по някакъв начин естественото развитие на света. Но ние живеем в свят, който е тотално и откровено консуматорски, откровено безпардонен в много неща. Но от друга гледна точка си мисля, че по някакъв начин 60-те години от миналия век отново настъпват и човек не може да подмени всичките си ценности, не може паратите, дори и да звучи шаблонно,  не може парите да изместят душата. В крайна сметка душата е важна, не чисто метафорично, а по някакъв начин носи в себе си анатомия в човека. И ти, когато я инжектираш с толкова много бацили, когато я направиш тя единствено да трупа, а не да дава, не да отделя, нормално е това да срине един човек, нормално е това да срине едно общество. И аз си мисля, че започва да се надига този тип движения, които отново ще обявят, че светът е безсмислен. Това е тенденция по целия свят, където и да се отиде мол културата в момента е в страхотен възход. Шопингирането вече се смята за изкуство. То е заместника на това да отидеш на концерт, на театър, да прочетеш някаква книга. Всичко това се заменя. До такава степен вече ценностите се сменят, че човек не може да определи къде се намира.

Има ли нещо такова, че хората не са си на мястото в България?
Хората в България са много объркани. Дълго време се ширеше една теория, в която се казваше, че за да оцелее човек в България, той трябва да работи на три-четири места, за да може да оцелява. Как се работи на три-четири места? На кое от тези три-четири места си добър, на кое даваш всичко от себе си, на кое си полезен – на никое. В този смисъл съм си мислел, че сме объркъни. През последните 15, 16-17г. ни разместиха чакрите по някакъв начин. Не мога да повярвам, че хората са лоши. Хората не са добри. Не се харесват помежду си. Но те не харесват първо себе си. Когато започнеш да харесваш първо себе си, тогава ще започнеш да харесваш хората около теб. Тук има нужда от някаква доза хормония. От доза нормалност. А не да си абсолютно безмозъчен и объркан и кадето и да излезеш на улицата, това се усеща. То се усеща по очите, по походката, по говоренето. Трябват ни 20 години за връщането на нашата доброта, нашата заимност, нашето обичане. Може би тогава много неща ще се променят и ще станат нормални.

На какво Ви прилича политиката?
Много съм далеч от това, винаги съм мислел, че в България политическата класа има своите ужасно много минуси, че тя в много отношения не работи. От друга страна не може непрекъснато да се говори против политическата класа, защото това води до държавна дисхармония. Не може непрекъснато да плюеш, не може непрекъснато да си недоволен, не може непрекъснато да бъдеш в тотална опозиция на целия свят. В този смисъл, аз смятам, че политиката не е флагма на общественост, не политиката е важната. Политиката не може да е нещото, което е с пет крачки пред останалото. Тук имам една интересна теория по този въпрос. Ето например едни страхотни градове като Пловдив, Бургас и т.н., които казват, че  вече също започват да се обезлюдяват, не за друго, а защото там ги няма поетите, защото там вече ги няма музикантите, художниците, там няма никой, защото не е нужно техническата или неречена по друг начин революция,  да движи човечеството, това е едно машинално боравене със света, а всъщност духовното е двигателят. В този смисъл това е проблемът на обществото, както и да го мислим, както непрекъснато се повтаря шаблонно. Както 17 години живяхме в някакъв абсурд и никой не се занимаваше с хората и някакви казваха трябва да се занимаваме с образованието, трябва това, онова и казваха  – „не, ние трябва да се занимаваме с икономика, с растеж…”, с не знам си какво и в един момент – пат- влиза едно поколение, което абсолютно не знае на кой е свят, ни нищо. В този смисъл политиката не е толкова важна, тя просто трябва да бъде етична към обществото. Мисля, че към тези хора също трябва да има някакъв толеренс, те не могат непрекъснато да бъдат обвинявани? И от друга страна на тях им е нужна етика във взаимоотношениета. Те изпадат в тотална самозабрава. Аз не мога да разбера защо започват да ходят по различен начин, да овалват думите по различен начин и т.н., не мога да разбера защо, но най-вероятно това е някаква болест. Много малко хора видях, които излязоха оттам. Никой не иска да излиза оттам, значи има нещо, не знам какво е то.

А ако трябва да се оприличи на нещо материално?
Не мога да я определя. Винаги са ми били по-важни етиката. През политиката бих могъл да видя някакво бъдеще и то не за държавата, а за себе си, защото човек първо трябва да вижда себе си, а не някакви групи, общности и т.н. И в този смисъл едно от нещата, които много ни забави през всичките тези години беше това безкрайно оругаване на политиците. И самата етика пък от другата страна също липсваше.

Застрашена ли е свободата ни днес?
Не. Според мен това не може да бъде проблем. Защитена е свободата на много хора. Застрашена е свободата на хора, които още от малки деца се раждат лелки и чичковци, на които живота им е абсолютно изчислен. Които знаят, че на 18 години ще започнат висшо образование, на 23 ще излязат, на 25 ще почнат да работят в банка, на 27 ще станат по-висш банков служител, а на 60 ще се пенсионират с добра пенсия. Толкова са регламентирани голяма част от хората, обществото, че не може всички тези факти да се върнат под някаква нова форма. Не мисля, че има изход от тази регламенираност. Мисля, че всеки човек трябва да прочете отново себе си и мисля, че светът върви на там. Всеки има право да поеме отговорност към себе си и към света избирайки живота, който може да му бъде подреден, уютен, сигурен, защото той е взел кредит, един вид ти не можеш да напсуваш никой, защото си взел кредит, ти не можеш да излезеш на улицата, защото се притесняваш, че ще ти вземат апартамента, ще ти вземат душата, ще ти вземат всичко. Това е положението, за съжаление, но всеки има право да се бори със себе си.

Оскотява ли българският народ?
Надявам се, че не.  Например в България МОЛ движението е толкова настъпателно, ето сега по последни данни 16 мола се строят в България, това означава, че все пак някой пазарува от тези места, все пак някой пъпли, купува си някакви неща. Истината е такава, че българинът най-вероятно е един оцеляващ индивид и аз мисля, че след като през тези години оцеля, няма как оттук нататък да не му се случва. Все пак трябва да се гледат и някакви позитивни неща, които не могат да не ни се случват. Но мисля, че максимата, която в номалните общества работи – „аз съм талантлив, добър, изобретателен съм”, те не могат напълно да се реализират, да се впишат, за да може наистина този, който е трудолюбив, изобретателен да печели добрите пари. Но това не се случва и може би поради тази причина изпадаме в много тежки депресии голяма част от българите. Аз не мисля, че цените са основното. Основното е реализацията на човек в смисъл тя да е душевна, а не тази реализация, за която си говорихме преди малко – за чиновническата служба. Аз познавам много хора, които са страшно креативни, страшно готини, но тяхната голяма мечта е наистина да отидат в една банка или някъде другаде. Тук все още ги няма възможностите да можеш да живееш като работиш на свободна практика, да се бориш и тези неща тук са трудни. Аз съм ги преживял и знам какво ми е коствало.

Купуването на гласове част ли е от оскотяването на българския народ?
Според мен това не е оскотяване. Това  е пак липса на самочувствие или на някакъв тип съзнание. Аз не вярвам, че 50 лв. могат да те променят. Това са три бутилки ракия. Лично на мен ми става много обидно от цялата тази история. Едно такова…, накак си замъгли ме, не можах да повярвам. Плюс това сега тази теория, че това било европейска практика, която се развива, за мен е просто… О.К. щом тези неща могат да се случват, явно и в Европа, просто не знам, нямам думи за това. Аз лично не мога така лесно да го преживея това. Не се преценява толкова лесно. По този въпрос според мен страшно много трябва да се говори. В крайна сметка това пак е душата. Не знам дали си продават душата, но тя липсва, няма я.

Как виждате бъдещето на българската литература през 2008г.? Кои имена ще се откроят, според Вас?
Това е една поредна година. В момента има страшен взрив на писане на романи. Стимулът са хилядите награди за романи и дано това да стимулира романа по принцип и дано доста хора да се видят преведени, прочетени не само в България. Това е много важно. Лично аз, когато са ми правили пиеси извън България, съм се чувствал много щастлив, защото публиката е различна, всичко е различно, можеш да се оцениш по друг начин, да те видят, да те харесат, да те намразят, но всичко е различно. Не знам за имена, но се надявам да бъдат много. Важно е наистина вече да има повече литературни агенти, това е изключително важен, полезен момент. Да навлизат литературни критики. В България литератулният агент е изключително непознат. Всички тези неща дано да започнат да работят, не точно като текстове, а може би организацията около един текст, огранизацията по неговото просъществуване по нататък също е много важна, защото всеки може да напише някакви неща, но ако никой не ги усети, не ги чуе, някак си става безсмислено.

Какво се случва в сатиричния театър?
За театъра е по същия начин. От време на време пътувам някъде по света и непрекъснато разнасям някакви български пиеси с тази надежда, че ще ги видят, ще ги забележат. Ако това е развитието 2008 и 2009 година да навлизат всички тези неща, да започнат да работят и се конструират по някакъв начин…. Сатиричният театър е в един много особен период, но от друга страна, там има нужда от навлизане на нови режисьори. Там проблемите са повече технически, отколкото творчески. Сега се надявам, че вече другия сезон ще бъде вече доста по-различен от предните сезони, но като всеки такъв много специфичен театър, защото той е много специфичен театър, там също си има своите спадове, възходи и т.н. Мисля, че това, което тази година се случи беше задачата, която си поставяхме, а от сега нататък  вече ще започнем да натграждаме. Естествено, не трябва да забравям и че направихме нещо хубаво  – всеки четвъртък се случва нещо извън театъра, в смисъл литература, това е един салон тотално за четене на стихове. Имам още някои идеи, така гранични – в смисъл театърът да не бъде само театрално място, а да бъде една по-голяма, по-всеобхватна зона.

 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=515

Posted by on ное. 16 2007. Filed under Актуално. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.21044 лв
 CHF =  1.72899 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.20773 лв
100  RUB =  2.50532 лв
 USD =  1.66185 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.