ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: ВИСШИЯТ СЪДЕБЕН СЪВЕТ НЕ МОЖЕ ДА РЕШИ ПРОБЛЕМИТЕ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНО Е БЪРЗО И БЕЗПРОБЛЕМНО ДА ВЛЕЗЕМ В ЕВРОЗОНАТА

СЪДЕБНАТА ВЛАСТ Е СЪДЪТ, А НЕ ПРОКУРАТУРА И СЛЕДСТВИЕ, КАЗВА ОЩЕ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА

Екатерина Михайлова е родена на 24 октомври 1956 г. в Пазарджик. През 1978  г. завършва право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Адвокат в Адвокатска колегия – Пазарджик. Депутат в  36, 37, 38, 39, 40 и 41 Народно събрание. В периода 1997-2001 е председател на ПГ на СДС. Зам.председател на ДСБ. В момента зам.предедател на Народното събрание.

 

 

Госпожо Михайлова, Вие сте парламентарист с голям опит. Как оценявате работата на сегашния парламент в сравнение с предишните? Още повече, че съставът е доста обновен.
Наистина, съставът е обновен доста. Винаги, когато имаме парламент, в който има много нови народни представители, естествено е да има период в който всички процедури, всички неща да бъдат изработени, уточнени. Мога да кажа, че парламентът влезе в нормалния си етап на работа. Това, което го характеризира с предишните, е че е по-пълен, повече депутати присъстват и в пленарната зала, и в пленарните комисии, много повече се задържат. Това, което е съвсем ново, от няколко дни буквално, е нещо за което от страна на Демократи за силна България (ДСБ) настоявахме още в миналия парламент – да се гласува през биометрични данни, за да не се злоупотребява с гласуването с чужди карти, което дразни гражданите.
Освен тези формални признаци обаче има и друго, за което трябва да говорим – за качеството по вида работа. Трудно е на този етап да кажа то по-добро ли е или по-лошо от това на предишния парламент, защото все пак са минали само шест месеца. Но видно е, че самият парламент се намира на нов етап по тип работа. Много повече контролни функции има отколкото законодателни. И не случйно може би има няколко съвсем нови парламентарни комисии – Комисия за контрол върху ДАНС, Подкомисия за контрол на специалните разузнавателни средства, Постоянна комисия за контрол върху корупцията и конфликт на интереси. Сега вече, парламентът е влязъл в етап, в който в много по-висока степен има контролни функции върху действията на изпълнителната власт, което е другата му основна дейност, без, разбира се, да изостава и законодателната работа, но вече не с този интензитет, който имаше, когато България трябваше да покрива критериите  за членство в Европейския съюз. И още нещо предстои, което все още не е осмислил нашият парламент, то предстои на всички национални парламенти – с влизането в сила на Лисабонския договор се поставят нови изисквания към тях и това трябва да го осмислим – всички граждани и парламентаристи. А то е, ново сътрудничество между парламентите, с възможност за влияние върху законодателните решения на Европейския съюз.                               

Какво трябва да е приоритетно в законотворчеството според Вас?
Разбира се, винаги приоритетно е защита интересите на гражданите. Но това е много общо казано. За нас, в Синята коалиция и Демократи за силна България, приоритетни са няколко неща. Първо са антикризистните мерки в областта на икономиката и финансите. Изключително важно нещо е запазването на финансовта стабилност и от друга страна, законодателни решения, които да подпомогнат бизнеса и да излезем от икономическата криза. Бих добавила в тази връзка още нещо – действия, които да подпомогнат страната успешно, бързо и безпроблемно да влезе в еврозоната, което за нас е изключително важно. Това е една сфера от теми, които бих очертала. Другата е законодателни действия, свързани с престъпността и корупцията. Това са теми и въпроси, които ние поддържаме и настояваме да бъдат уредени по по–добър начин, законодателно. И затова, когато виждаме недъзи, критикуваме, поставяме въпросите пред парламента и обществото.
Третата тема въпроси, която бих очертала, е и законодателни и контролни функции на парламента за усвояване на европейските средства. В състояние на криза е изключително важно освобождаването им.

Парламентът ще се съобрази ли с общественото мнение по отношение на поправките в Закона за генно–модифицираните организми, ще защити ли нашето традиционо земеделие и производство?
От дебата, който тече в обществото и заявките на политическите сили, струва ми се, че ще върнем режима, който е сега действащ, а именно рестриктивен режим и невъзможност за запазване на генно-модифицирани организми на свободни площи. Позицията на Синята коалиция е, че трябва да се запазят тези забрани. Може би нещата ще останат така и  ще бъдат удовлетворени протестите на граждани и неправителствени организации. В последните дни чухме и изявление на министър – председателя Бойко Борисов в тази посока, което ме кара да мисля, че забраните ще останат. Ние ще настояваме за това и сме подготвили законодателни предложения.

Как бихте коментирали опитите на РЗС за сезиране Конституционния съд, за да се промени Правилникът на Народното събрание в частта за формиране на нови прламентарни групи?
Първо, няма такова сезиране на Конституционния съд. Второ, не смятам, че някой, ако го сезира ще бъде успешно. Право на всеки парламент е да определи колко да бъдат представителите на всяка група. Това е по силата на Правилника  за организация и дейност на НС.  Броят десет души в парламентарна група е стъпил на обстоятелството, че българската избирателна система се базира на 4% бариера за пропорционалните избори, което прави около 10. Но ако се върнем назад в историята на Българския парламент /говоря за последните 20 г./, ще видим, че на няколко пъти е променян правилникът, но конюнктурно, в услуга на една или друга политическа сила. С новия правилник бяха въведени строги норми срещу т.н. политическо номадство – влизаш от една партия, преминаваш през друга, създаваш трета и отиваш на избори като парламентарно представена партия, такава, за която никой не е гласувал. Този парламент имаше волята да се приемат тези норми и не смятам, че трябва да бъдат променяни.

Къде виждате в момента слабости в съдебната система?
На много места виждам слабости в съдебната система. На първо място смятам, че имаме дефект, който е заложен в Конституцията, защото съдебната власт е съдът, а не прокуратура и следствие. И от там тръгват много от дефектите. Смятам, че трябва да бъде направена много сериозна промяна, конституционна, обаче на този етап не виждам политическа воля да се случи. Затова действията, предприети от страна на правителството, са палеатив, който не съм сигурна, че ще даде резултат, на какъвто ние всички се надяваме, а именно бърз и ефективен процес, справедливи решения.

До колко съставът на настоящия Висш съдебен съвет е в състояние да генерира промяна на натрупаните проблеми?
Мнението ми е, че Висшия съдебен съвет няма този потенциал. И това се дължи основно на начина, по който се избира той. Половината от състава му се избира от Народното събрание с обикновено мнозинство, което води до партийно кадруване. Това го видяхме в поредица избори за ВСС. Никой не може да остане неизкушен, когато безконтролно му е дадена тази власт. Би трябвало ВСС да се избира с квалифицирано мнозинтво.
Другият дефект произтича от самата конструкция на съдебната власт. Сега във ВСС влизат и представители на следствие, и на прокуратура, и на съд, и на адвокатура. А нормалното е в него да влиза съдът, а не и страните, които застават срещу него и водят спора.
На трето място намирам, че е в много голям състав и трябва да бъде редуциран. Правителството е с 15 министри, а Висшия съдебен съвет е над 20 души.
На четвърто място – абсолютно неравномерно са членовете, които веднъж се избират от съдебната власт, втори път от парламента и така наречените трима големи – председателите на двата съда и главния прокурор. Болшинството са постоянно действащи, те са нещо като чиновници в някаква степен, а тримата големи отиват и се явяват само на заседанията. Т.е. имаме дисбаланс и смятам, че ВСС не може да реши проблемите на съдебната власт. И кадрово вече виждаме много гафове от негова страна. А и на предишните, не само на този.

Новият правосъден министър Маргарита Попова тръгна със силен старт на обществено доверие, но като че загуби инерция. Доколко това зависи от самата личност на министъра и доколко от пречки, произтичащи от ограничени правомощия?
Разбира се, че има значение личността, но тя не е толкова важна, не бих я сложила като първа причина за проблемите, които има правосъдния министър при решаването на въпроси свързани със съдебната власт. Защото основно е заложения модел. Погледнато, министърът практически може да администрира освен администрацията в правосъдието и затворите. От там нататък правомощията на министъра на правосъдието са много ограничени – той председателства ВСС, отива на заседанията, но съдиите вземат решенията в крайна сметка. Разбира се министърът повече може да влияе при законодателните инициативи, които се предлагат от страна на правителството. Тук имаме много дискусионни въпроси, които са в момента и пред Народното събрание – с Наказателния кодекс, с Наказателно-процесуалния кодекс, които бяха приети на първо четене, но с много сериозни критики и практически това, което виждам в правната комисия е, че между първо и второ четене работим тези законопроекти като пред първо т.е. като ново написване. Което би трябвало като съгласуване и подготовка да става на по-ранен етап т.е. преди законодателните инициативи. Надявам се, че следващите подобни актове ще бъдат съгласувани в много по-висока степен с парламента, за да може да постигнат ефекта, който всички искаме – преборване на престъпността и корупцията.

 
 


ПОСЛЕДНИ ИНТЕРВЮТА:

БОЙКО СТАНКУШЕВ: ПОВЕДЕНЧЕСКИ ВСИЧКИ ПАРТИИ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 12 -13 Г. СА ДЯСНО ОРИЕНТИРАНИ

ПРОФ. ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: ВИНАТА СИ Е И В САМИТЕ НАС

ПРОФ. МАЙЯ ГРЕКОВА: НЕ МИСЛЯ, ЧЕ БЪЛГАРИТЕ СА ТОЛЕРАНТНИ КЪМ МАЛЦИНСТВАТА

ДУХОМИР МИНЕВ: ПОДОХОДНОТО НЕРАВЕНСТВО ОКАЗВА УБИЙСТВЕНИ ЕФЕКТИ

ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: ТРЯБВА ДА СЕ ГЛЕДА ПО-РАЗУМНО НА ПОЛИТИКАТА И ДА СЕ СЛЕДВАТ НАБЕЛЯЗАНИТЕ ЦЕЛИ

ДОЦ. ГЕНОВЕВА МИХОВА: ДЕМОГРАФСКАТА ПРОБЛЕМАТИКА СТАВА ВСЕ ПО-ЗНАЧИМА

ПРОФ. ВЕНЕЛИН ЦАЧЕВСКИ: ЛИСАБОНСКИЯТ ДОГОВОР ЩЕ УСКОРИ ЕВРОИНТЕГРАЦИЯТА НА БАЛКАНИТЕ

ЙОЛО ДЕНЕВ: ПРЕСТЪПНОСТТА НИ ЗАЛИВА

ГЕОРГ КРАЕВ: ЧАЛГАТА Е ЪНДЪРГРАУНДА ПРЕДИ 20 ГОДИНИ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=2904

Posted by on февр. 4 2010. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30102 лв
 CHF =  1.69468 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.17762 лв
100  RUB =  2.86869 лв
 USD =  1.65272 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.