Единна президентска кандидатура в дясно – мисия възможна или невъзможна ?

Борислав Ангелов – политолог
Борислав Ангелов e е роден през 1975 г. в Кюстендил.  Завършва  политология в СУ “Кл. Охридски” със специализация “Външна политика и национална сигурност”; бакалавър по Публична администрация. Докторант по Политология /Българска политика/.

Борислав Ангелов – политолог
Борислав Ангелов e е роден през 1975 г. в Кюстендил.  Завършва  политология в СУ “Кл. Охридски” със специализация “Външна политика и национална сигурност”; бакалавър по Публична администрация. Докторант по Политология /Българска политика/.

 

През последните месеци една от най-често дискутираните теми в българското общество и медии са опитите за излъчване на единна кандидатура в дясно за предстоящите  президентски избори. Демонстрираните по един или друг начин противоречия и силна неприязън на основните играчи в българското дясно са силно непреодолими, което предопределя до голяма степен на този етап невъзможността да се стигне до обща кандидатура, която отгоре на това да бъде и печеливша. След огромния шамар, които получи десницата на парламентарните избори и продължилите след това загуби на частичните кметски избори,  българската десница вместо да се консолидира, се разделя. Последното доказателство за това е и неуспешният вот на недоверие. Тук не става въпрос дали да падне от власт коалиционното правителство, а да се постигне поне един малък частичен успех. Под частичен успех трябва да се подразбира обединение на парламентарно представените десни партии. Те гласуваха срещу кабинета Станишев по-скоро, за да се определят като опозиция, а не толкова, че имат обща визия за промяна и да демонстрират намерения за общи политически действия в бъдеще.
            Противоречията между лидерите в българското дясно си личи дори в неуспешните опити на форумите на Европейската народна партия и на фондация “Конрад Аденауер” да ги доведе поне до състояние да могат да седят на една маса и да говорят по между си. Риториката на родната ни десница към БСП е от близкото минало – на антикомунизма. Не може да продължаваш да твърдиш, че една партия не се е реформирала, че е от болшевишки тип едва ли не като същевременно с това си затваряш очите пред несъмнени факти, че тази партия е вече член на Социалистическия интернационал и на ПЕС. Това демонстрира явно политическо късогледство, особено, когато именно в СДС започват да се проявяват елементи от болшевишки тип на разправяне с опонентите. Да безспорно е, че БСП има проблеми, че и предстоят трудности, но те не са от този характер. Политиката от страна на ДСБ на неприязън към другите, на тяхното унищожаване и смазване, сега може да носи минимални дивиденти и да запазва нейното съществуване като парламентарна формация, но едва ли ще й помогне в средносрочен и дългосрочен план да стане управляваща.
            От сегашното състоянието на българската десница единият печеливш е Бойко Борисов и неговата формация ГЕРБ. Силният му старт и началният възход на ГЕРБ идва именно от неразбирателството, което наблюдаваме в парламентарно представената десница. Бойко Борисов много добре осъзнава, че една слаба и немощна десница налива вода в неговата мелница. На този етап той едва ли ще се впусне в надпревара за президентския стол с Георги Първанов, защото една загуба на мажоритарен вот, ще доведе до намаляване на неговата харизма. За евентуалното му участие в президентската кампания може да се мисли не толкова след доклада на Европейската комисия от този месец, в който несъмнено ще има критични нотки, но няма да се спомене категорично, че България няма да бъде приета на 1 януари 2007г в ЕС,  колкото през юни-юли месец. Когато предстои да бъде гласуван Договорът за членство на България в Германия и Франция. Евентуалното му неприемане от една от двете страни ще доведе със сигурност до отлагането ни  с 1 година. Именно в този момент той едва ли ще допусне да му бъде отнета инициативата да е основен играч на политическата сцена като алтернатива не само на Първанов, но и на статуквото в страната.
Бойко Борисов много добре осъзнава, че при каквито и да е други обстоятелства няма да има реални шансове срещу Георги Първанов, дори и при предпазна клауза в сферата на правосъдието. Така че до края на тази година Бойко Борисов ще следва умело тактиката да разделя и отслабва българската десница по всички възможни фронтове и направления, от която той да излезе големия печеливш. ГЕРБ вероятно ще има своя кандидатура за президент, но политическите събития в страната сочат на този етап, че тя няма да се казва Бойко Борисов.
            Другият печеливш от състоянието на десницата е действащият държавен глава Георги Първанов. Несъмнено в сегашния момент той е явният фаворит на президентските избори, но отлично осъзнава, че следваната политика от коалиционното правителство на непопулярни мерки могат му оказват лоша услуга. Същото важи и за опасността от евентуалното отлагане на присъединяването ни в ЕС.
            Българската десница вместо да разчита на критичен доклад от ЕС или на хулите на някой евроексперт, на едно евентуално отлагане на присъединяването на България към ЕС, тя трябва сама да започне да инициира събитията, а не да ги следва. За целта е нужно да бъдат забравени противоречията, неприязънта един към друг, да се демонстрира воля за общи действия и промяна. Да спре да говори за това кой какъв е, кой е по-най, да спре да занимава обществото с личните си неразбирателства, да започне да говори за реалните проблеми касаещи обикновените хора. Да се даде път на обновление вътре в самите организации. И не на последно място да бъде конструктивна опозиция, за да съумее да демонстрира политика на алтернатива, а не на пълното отрицание. А благодатно поле за изява в тази сфера има.
Не е без значение как ще изглежда страната през 2008 година в ЕС. Дали ще бъде като Полша – с една силна развита столица и няколко големи града, където има висок стандарт и високи заплати и трудно свързващо двата края население в провинцията. Това е двугодишният резултат на икономическото състояние и положение на населението в Полша, когато ножицата на разделение на жизнения стандарт между столицата и големите градове от една страна и останалата част се е увеличила, а не е намаляла или дори не се е запазила на същото равнище. Докато например положението в Унгария и Чехия е коренно различно, там не се наблюдават такива тенденции и различия между столицата и провинцията. Очевидно е, че България върви днес именно по пътя на Полша, който трудно можем да се съгласим, че не е лошия вариант.
            Днес можем ясно и категорично да заявим, че единна и печеливша кандидатура в дясното пространство на президентските избори е мисия невъзможна. От това се предопределя крайната и закъсняла необходимост от един нов етап в българската десница. Очевидно е нуждата на промяна в статуквото и елита на дясното. И едва ли ГЕРБ ще бъде единственият основен играч в дясно и основната заплаха за бъдещето на сегашните десни формации. Сегашният висок рейтинг на ГЕРБ може бързо да почне да спада, когато започнат да стават ясни лицата, които се обвързват и я представляват по места. Ако политическият преход на България към Европа, започнат преди повече от 16 години ще завърши на 1 януари 2007 г., то политическият преход на българската десница и не само на нея предстои да започне на 1 януари 2007 г. Защото тогава ще стане ясно, че голяма част от родните политически формации в сегашния си вид са изостанали от тенденциите и политиката, следвани от европейските формации.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=316

Posted by on май 4 2006. Filed under Гледна точка. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.26158 лв
 CHF =  1.67926 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.22494 лв
100  RUB =  2.82928 лв
 USD =  1.66652 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.