ЕВРОПЕИЗАЦИЯТА НА БАЛКАНИТЕ НЕ Е ЗАВЪРШИЛА

ИНТЕРВЮ С ПРОФЕСОР ВЕНЕЛИН ЦАЧЕВСКИ ПО ПОВОД НА НАЙ-НОВАТА МУ КНИГА „БЪЛГАРИЯ И БАЛКАНИТЕ. ЕВРОПЕИЗАЦИЯТА НЕ Е ЗАВЪРШИЛА”
 
 

Във Вашата книга констатирате, че балканските страни са постигнали голям напредък по пътя на тяхната европеизация, но, въпреки това, този процес съвсем не е завършил. Всъщност какво означава европеизацията? Не е ли тя равнозначна на демократичния преход, за който има оценки, че в България е вече завършил?
Европеизацията и демократичният преход не са идентични понятия. В действителност степента на европеизация е индикация за резултатността на демократичния преход, чиято цел е да се формира плуралистична политическа система и пазарна икономика в бившите социалистически страни на Балканите, като част от Източна Европа. Това може да стане на по-ниско или по-високо равнище в развитието на страната. В България формирането на политическа и икономическа система от западен тип бе в основни линии завършено още преди членството в Европейския съюз да стане факт. Но постигнатите резултати от извършените реформи до 2007 г. не бяха достатъчни, за да послужат като основание за оценка, че процесът на европеизация на страната е завършил. Считам, че в това отношение през изминалия оттогава период не е настъпила качествена промяна.
Критерий за европеизацията на България и другите страни на Балканите, както и на останалите държави в Източна Европа, е съществуващото равнище на демокрация и социално-икономическото развитие в напредналите страни членки на ЕС. Това означава цялостно и ефективно прилагане на демократичните принципи на държавно управление, установено върховенство на закона, създадена конкурентноспособна пазарна икономика, достигнат висок жизнен стандарт. В допълнение към това, европеизацията означава страната да участва равностойно в европейската интеграция и да провежда активна политика на добросъседство и развитие на сътрудничеството с другите държави.   
В момента – началото на второто десетилетие на века, балканските страни се намират в различна фаза на своята европеизация, която е завършила единствено по отношение на Гърция. За другите държави в региона този процес продължава, но някои от тях (България и Румъния) са по-напред, а останалите са по-назад по пътя към постигането на тази цел.
Ако провеждат успешни реформи и ускорят своето развитие, България и Румъния ще успеят да завършат своята европеизация в края на следващия десетгодишен период. При наличие на същите условия процесът на европеизация на всички балкански страни би могъл да завърши най-рано около средата на третото десетилетие. Такава перспектива изглежда далечна, но трябва да се има предвид, че тя се отнася за район, където, следствие на исторически и други причини, трябва да бъдат решени многобройни проблеми в междуетническите и междудържавните отношения, националната и регионалната стабилност, върховенството на закона, икономическото и социалното развитие. Постигането на тази цел ще продължи и в условията на членство на балканските страни в ЕС и НАТО.

Как се отразява европеизацията на балканския регион?
Напредъкът в европеизацията на Балканите е следствие на постигнатия прогрес в извършваните реформи във всички страни, укрепване на регионалната стабилност, разширяване на двустранното и многостранното сътрудничество и задълбочаване интегрирането на балканските държави в европейските и евроатлантическите структури, главно ЕС и НАТО. В това отношение бяха постигнати съществени положителни резултати.  Най-важният от тях е, че през изминалото десетилетие нямаше военни конфликти на Балканите и че такава перспектива става все по-малко вероятна, а според личната ми оценка е вече практически изключена. Важен стабилизиращ фактор е активното ангажиране в региона на международната общност, особено ЕС и НАТО, в които членуват съответно три и шест балкански държави.
Проявената тенденция през последните години е към повишаване важността на балканския регион в европейската политика и икономика, следствие на сравнително бързото стопанско развитие, увеличаването на чуждестранните инвестиции, реализирането на паневропейски инфраструктурни проекти в енергийната и транспортната сфера и особено развитието на интеграционните отношения  с другите държави в Европа.
Но не трябва да пренебрегват трудностите и предизвикателствата по пътя на европеизацията на Балканите.  Въпреки по-високите темпове на икономическото развитие през последното десетилетие, по основни показатели и жизнен стандарт мнозинството балкански страни все още значително изостават от напредналите европейски държави.  Такова е положението при сравняването на стойността на брутния продукт на един жител, икономическата конкурентноспособност, равнището на корупция и т.н. В допълнение към това трябва да се добави негативното влияние на глобалната икономическа криза върху развитието на практически всички страни в региона. В мнозинството от тях през 2009 г. бе регистриран спад на брутния продукт между 5 и 7.5 %. Повече от два пъти намаля притокът на чуждестранните инвестиции, а безработицата се превърна в основен социален проблем за всички страни. Икономическо стабилизиране в региона може да се очаква едва към края на 2010 г., а пълно преодоляване на последиците от кризата  ще стане след най-малко две – три години. Икономическата криза забави балканските страни в усилията им да съкратят изоставането в социално-икономическата област от развитите европейски страни. Тя ще отдалечи във времето завършването на тяхната европеизация.
Но този процес е изправен също пред сериозни трудности и извън икономиката, поради съществуващи проблеми в националното развитие в някои страни, както и в отношенията  на двустранна основа. Факт е, че през изминалото десетилетие се прояви тенденция към нормализиране и стабилизиране на обстановката в конфликтните през 90-те години Западни Балкани. От друга страна, останаха нерешени противоречия от вътрешен и междудържавен характер, които акумулират нарастващо напрежение и чието преодоляване не може повече да се отлага.  В това отношение 2010 година се очертава като критично важна. Ако не настъпи положителна промяна, ще възникне опасност за вътрешната стабилност на някои страни в Западните Балкани с произтичащото забавяне, а не е изключено и временно преустановяване на тяхната европеизация.

Кои са най-острите регионални проблеми и какви са шансовете за тяхното решаване?
В сегашните условия като основни проблеми в региона се открояват продължаващият вече 19-та година спор между Гърция и Република Македония за името на македонската държава, трудностите за превръщането на Босна и Херцеговина в единна държава, противоречията по признаването на независимостта на Косово, съществуващата етническа нестабилност в Република Македония. Тези проблеми засягат главно Западните Балкани, но неизбежно рефлектират и върху обстановката и международните отношения в целия регион и в крайна сметка забавят неговата евроинтеграция. За съжаление балканските страни все още не успяват да намерят взаимно приемливо решение на тези проблеми със собствени усилия и разчитат на външно ангажиране и посредничество под различна форма.
По въпроса за името на македонската държава посредническа роля изпълнява Матьо Нимиц – специален представител на генералния секретар на ООН. От есента на 2009 г. Босна и Херцеговина, която вече 15 години е фактически международен протекторат, се намира в поредна политическа криза, въпреки, че, макар и забавени, реформите там не са преустановени. Светът, включително балканските страни, са разделени в отношението им към обявената от Косово държавна независимост. В средата на 2010 г. се очаква решението на Международния съд в Хага за международноправната легитимност на новата държава, което обаче няма да има задължителен характер. Повече от 8 години след неговото подписване, Охридският рамков договор, сложил край на етническия конфликт през 2001 г. и очертал принципите на съжителството между македонци и албанци в Република Македония, все още не е изпълнен напълно.  
Въпреки това, следствие главно на активното регионално ангажиране на международната общност, особено ЕС и НАТО, съществуващата конфигурация в Западните Балкани е практически невъзможно да бъде променена. Бъдещето на района е в продължаване на европеизацията. Тази перспектива се ползва от нарастваща обществена и политическа подкрепа във всички балкански страни като алтернатива на все още съществуващия национализъм и етнически сепаратизъм, които водят до разделение и противопоставяне, а в крайна сметка могат да блокират пътя към интегрирането на част от региона в просперираща и обединена Европа.
В момента европеизацията на някои страни от Западните Балкани е изложена на опасност, тъй като е фактически спряла. Това се отнася по-специално за Република Македония, която няма шанс да започне преговори за членство в ЕС, както и да стане член на НАТО, ако не бъде решен спора й с Гърция за името на страната. Същото се отнася за Босна и Херцеговина, следствие на проявите на национализъм и дори сепаратизъм в действията на лидерите на босненските сърби.  Съществува риск от дестабилизация на тези страни, която ще обхване Западните Балкани и ще възпрепятства за години напред тяхната евроинтеграция и европеизация.
Ето защо 2010 г. ще бъде в някои отношения решаваща за по-нататъшното развитие на европеизацията на Балканите. Извън съмнение е, че, следствие на засиления вътрешен и международен натиск, усилията за решаването на съществуващите регионални проблеми ще бъдат интензифицирани. Ще бъде проявена готовност за по-големи взаимни компромиси. Личната ми прогноза е, че съществува голяма вероятност да бъде постигнат пробив в спора за името на македонската държава. Това ще открие пътя за продължаване на евроинтеграцията на Република Македония, както и за приемането на страната за член на НАТО. Със сигурност решаването на спора да името ще изиграе стабилизираща роля за мултиетническото демократично развитие на Република Македония. Предвиждам също деблокиране на политическия диалог и изпълнение на условията, необходими на  закриването на офиса на Върховния представител на международната общност и трансформирането ролята на чуждестранното военното присъствие в Босна и Херцеговина. При такава перспектива, европеизацията на региона ще получи силен импулс за нейното продължаване и ускоряване.


Какво е значението на евроинтеграцията на Балканите и какви са нейните перспективи за отделните страни? 
Развитието на интеграционните отношения с ЕС, чиято крайна цел е присъединяването към обединена Европа, е сърцевината на  процеса на европеизация на Балканите. От друга страна, то е важен критерий за  постигнатите резултати от всяка балканска страна в демократичната й трансформация. Отделните фази в евроинтегрирането и накрая членството в ЕС, изискват изпълнението на политически, икономически, законодателни и други условия, които в своята цялост показват достигнатото равнище на европеизацията. Но ще повторя, че евроинтеграцията и европеизацията не са тъждествени понятия. Членството в ЕС не означава, че европеизацията е постигната. Както показва опита на България и Румъния, приемането в ЕС не е гаранция, че съответната държава е вече създала потенциал, който ще й позволи да бъде равностоен партньор на развитите страни членки. С други думи завършването на европеизацията означава изпълнението на критерии, които ще поставят съответната страна в категорията на развитите демократични държави.
Що се отнася до перспективите на евроинтеграцията на балканските страни, нейният темп ще зависи от три основни фактори – скоростта и резултатността на извършваните реформи, провеждането на политика на добросъседство, и готовността на ЕС да ускори процесът на приемането на нови страни членки, след влизането в сила на Лисабонския договор. Ролята на първите два фактора ще бъде определяща,, тъй като ЕС е поел политически ангажимент за интегрирането на всички страни от ЮИЕ. Те обаче ще трябва да изпълнят необходимите критерии.
До края на 2010 г. ще завършат преговорите за членство на Хърватска в ЕС, но  приемането на страната в Евросъюза ще стане през 2012 г., след като бъде завършена процедурата за ратифициране на присъединителния договор. Започването на преговорите за членство на Република Македония в ЕС ще зависи от разрешаването на спора й с Гърция за името на македонската държава. Ако това стане до средата или най-късно до есента на 2010 г., страната има шанс да започне присъединителните преговори с ЕС в началото на 2011 г. Решаването на този проблем ще позволи бързото приемане на Република Македония в НАТО. През 2010 г. ЕК ще представи становище по молбата за членство на Черна гора, която има реален шанс да получи статут на кандидат член в края на същата или в началото на следващата година. За Албания тази процедура ще бъде завършена поне година по-късно – най-вероятно в края на 2011 г.
Основно препятствие за ускоряване на евроинтеграцията на Сърбия е съобразяване на нейната политика с реалностите в Косово, дори и това да не се изрази в признаване на независимостта на тази страна. Ако това стане, молбата на страната за членство в ЕС, която правителството подаде през декември 2009 г., може да бъде придвижена максимално бързо. Сърбия би могла да получи статут на кандидат член на ЕС най-рано в края на 2010 г., но по-реално е това да стане през първата половина на 2011 г.
Ако постигне напредък в реформите, включително извършването на конституционни промени за създаването на по-силни и ефективно функциониращи централни институции, Босна и Херцеговина също ще ускори своята евроинтеграция. Постижима цел е през 2010 г. на гражданите на страната да бъде предоставен безвизов режим, който да започне да действа към края на същата година. Такава е перспективата и за Албания. От резултатността на политическите и икономическите реформи ще зависи дали молбата за членство на Босна и Херцеговина в ЕС, която със сигурност ще бъде подадена през 2010 г., ще бъде удовлетворена чрез предоставянето на статут на кандидат член през 2011 г. До края на 2010 г. Косово вероятно ще бъде включено в процеса на стабилизиране и асоцииране на страните от Западните Балкани, както и да започне визова либерализация за нейните граждани в Шенгенското пространство. Подписването на Споразумение за стабилизиране и асоцииране към ЕС би могло да стане най-рано през 2011 г.
Главно условие за ускоряване на присъединителните преговори на Турция с ЕС е продължаването на процеса на реформи, изпълнението на поетото от нея задължение да нормализира отношенията с Република Кипър, както и да допринесе за решаването на кипърския проблем. Турция обаче е единствената държава в региона, чието членство в ЕС не е безусловна перспектива, тъй като някои страни членки, особено Франция, не подкрепят или са резервирани към нейната кандидатура. Вече измина половин век от началото на турската евроинтеграция, но завършването й е отдалечено в бъдещето. През този период към ЕС се присъединиха общо 21, включително три балкански страни. Не трябва да се изключва вероятността членството на Турция да се окаже невъзможно и накрая да се установи специфична форма на политическо и икономическо партньорство между нея и ЕС.
Има реални основания да се очаква, че през 2010 г. балканските страни ще постигнат напредък по пътя на своята европеизация. А това означава по-големи възможности за демократичното развитие,  поддържането на регионалната стабилност и създаването на по-благоприятни условия за разширяване на сътрудничеството между балканските страни във всички области.

Какво е мястото на България в европеизацията на Балканите?
Както казах, България е по-напред в европеизацията в сравнение с мнозинството други балкански държави. Тя има реален шанс да завърши този процес в период от около десет години. Постигането на тази цел обаче ще изисква провеждането на резултатна политика и ускоряване на националното развитие. Това може да стане, ако бъдат извършени кардинални реформи, които да доведат до съществено повишаване ефективността на функциониране на държавните институции и формиране на конкурентноспособна икономика. Все още незавършената европеизация обуславя слабостта и високата степен на външна зависимост на страната, която болезнено понесе ударите на глобалната икономическа криза. Ето защо първостепенна цел за България е да бъдат преформулирани стратегическите национални приоритети и създаден потенциал за тяхното успешно реализиране.
Образуването на ново правителство през лятото на 2009 г., което се ползва със силна обществена подкрепа, откри обещаваща перспектива, че процесът на трансформирането на България в развита демократична страна ще бъде ускорен. Съществена насока в този процес трябва да бъде бързото адаптиране на страната към условията в ЕС. Тази задача е трудна, особено в областта на икономиката, борбата с корупцията и организираната престъпност. България е длъжна да използва максимално възможностите и предимствата от участието в европейската интеграция, което трябва да стане основа за провеждане на активна и съобразена с националните интереси политика на Балканите. Ако посочените цели не бъдат постигнати,  това ще има неблагоприятни последици за националното развитие и ще отслаби позициите на страната ни в региона и Европа.

{mosimage} 


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

ДМИТРИЙ ЗАБОРИН: УКРАЙНА ЩЕ БЪДЕ ИЗЛЕКУВАНА, АКО ВЪВ ВЛАСТТА ВЛЯЗАТ МОЩНО ЛЕВИТЕ СИЛИ

ОНБ СРЕЩУ ДОПЪЛНИТЕЛНА ПОМОЩ ЗА ХАИТИ

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: ДА НЕ СЕ БЪРЗА С ОСВОБОЖДАВАНЕ В ОКОЛНАТА СРЕДА НА ГЕННО МОДИФИЦИРАНИ ОРГАНИЗМИ

Д-Р ТОТКО НАЙДЕНОВ: ОТДАВНА СМЕ НА ПАЗАРНО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ, НО НА ЧЕРНИЯ ПАЗАР

ЗНАЕ ЛИ МИНИСТЪР НАНЕВ КОЛКО ПАЦИЕНТА РЕАЛНО ИМА В ЕДНА БОЛНИЦА?

МИРА РАДЕВА: ДОВЕРИЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ НИ ПАРТНЬОРИ Е НЕОБХОДИМАТА ИНЖЕКЦИЯ ЗА ИКОНОМИКАТА НИ

ВЪПРОСЪТ НЕ Е ДАЛИ БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА ИЗПРАЩА ОЩЕ ВОЙНИЦИ В АФГАНИСТАН, А КАКВО ПРАВИМ ТАМ

АНКЕТА ЗА НАСТРОЕНИЕТО ПРЕДИ ПРАЗНИЦИТЕ

СПИСЪКЪТ С НЕДОВОЛНИТЕ ОТ ГЕРБ РАСТЕ ГЛАВОЛОМНО

БЛАГОЙ РАГИН: СОФИЯ Е ПОСВОЕМУ ПРИВЛЕКАТЕЛНА

ПРОФ. ИВАН ИЛЧЕВ: СЕРИОЗНА Е ТРЕВОГАТА ОТ ПРОФАНИЗИРАНЕ НА НАУЧНИТЕ ЗВАНИЯ С НОВИЯ ПРОЕКТОЗАКОН

ЕВГЕНИ ДАЙНОВ: ЗЕЛЕНОТО В БЪЛГАРИЯ Е ДЯСНО


Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=2980

Posted by on февр. 27 2010. Filed under Актуално. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.25438 лв
 CHF =  1.67509 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.19904 лв
100  RUB =  2.78819 лв
 USD =  1.66016 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.