ЕВГЕНИЯ РАЕВА: ХУБАВИТЕ НЕЩА НЕ СТАВАТ ОТ НИЩО

ИНТЕРНЕТ НЯМА ДА ИЗБУТА НА ЗАДЕН ПЛАН КНИГАТА

Евгения Раева е родена през 1941 г. в Шумен. Завървшва Художествената гимназия в София и после Художествената академия – специалност сценография при проф. Георги Каракчиев. В продължение на 24 г. работи в телевизията и от 20 г. в Националния музикален театър.

Госпожо Раева, какво е усещането да си художник сред актьори в театър?
Сценографията има своите специфики. Мисля, че е много хубаво ако човек е заразен с магията на театъра. Като казвам театър, имам предвид всичко, което го докосва – телевизия, кино, опера, оперета… Аз съм от тези, които са заразени. Не си представям да се занимавам с нещо друго. Детска мечта ми е това, което правя днес. Единствените ми забавления в детството бяха рисуването и правенето на театър – за приятелите ми на двора. Тогава се продаваха картинки с детето-актриса Шърли Темпъл. Тя беше главната героиня в постановките ми. Благодарение на големия учител – практиката, успях да осъществя мечтата на детето в мен.
Всъщност как се прави един спектакъл – декори, костюми?
Всичко започва от литературния материал. В операта, музикалния театър – от либретото. Разбира се, преди това, като сценограф те е избрал режисьора. Тоест диригентър на постановката, запознавам се с неговите идеи и прочит. След това оставаш сам и това е най-сладкия период за твореца – сам с белия лист. И с въображението. Ти си всичко – и режисьора, и актьора, никой все още не ти е казъл, че това няма да стане, това е много скъпо. Просто правиш варианти – един, два, три. Най-доброто в работата е, ако с режисьора сте тандем. Аз имах този късмет да бъда в тандем с много добри режисьори. Ето например с проф. Светозар Донев сме тандем и в най-новия спектакъл – „Котки”. Правила съм и няколко спектакъла с Гриша Островски. Запомнила съм една негова мисъл, която особено ми харесва. Тя е, че художникът и режисьорът вървят един срещу друг по два различни пътя и ако на кръстовището те се срещнат това е голям късмет, и едва тогава тръгват по един и същи път. Това е важно за общата работа. Тогава се въодушевяваш, взаимно се допълвате, това е прекрасно чувство.
А когато в подготовката на спектакъла се намеси икономиката какво става?
Гледаме да се справим. За това и много хубава българска поговорка „Беден човек, жив дявол”. Искам да кажа, че отминаха тези страшни години, когато се чудехме от какво да направим костюми. Проф. Донев незная каква магия правеше, но никога не са ми липсвали пари за постановка. Дори се дразня от журналистическите клишета от последните 20 г. демокрация – „Ах, браво, браво, направили сте от нищо нещо!”. Не е така! От много пари съм направила нещото. Хубавите неща не стават от нищо, особено в този театър. Публиката тук идва да гледа полилеи, лъскави костюми, ветрила, пера, да си почине, да се разтовари, а това иска пари.
Какъв е този интерес към мюзикъла „Котки”? Билети няма дори за април.
Това е най-голямото ни удовлетворение. Наистина е хит. „Котки” е много известно заглавие, то е на сцените по целия свят. Музиката е на Андрю Лойд Уебър, великият. Това е четвъртото му произведение, което поставяме. „Йосиф и неговата пъстра дреха” постигна също огромен успех. След нея направихме „Исус Христос супер звезда”, „Евита”. През миналата пролет, бяха освободени авторските права над „Котки” и ние сключихме договор за 50 спектакъла. Постановката е сложна, с прекрасна музика. Много пеене, много балет, което изисква актьорите да могат и едното и  другото. Лондонските „Котки” са огледало на човешкия живот. Те са със симпатични имена – Рам Тъм Таг, Бъста Фир, Ским БДЖ и т.н. Всяка е с професия и с характеристики, като при хората. Актьорите са чудесни – Марчо Апостолов, Александър Мутафчийски, Николай Петров, Румен Григоров… Ние имаме 5 състава за Гризабела – старата котка с прочутия хит „Memory”. Млади хора с прекрасни гласове – Аделина Ангелова, Катя Тупарова, Марияна Асенова…
В момента има ли друг спектакъл, който да конкурира „Котки”?
Разбира се: „Прилепът”, „Графина Марица”, „Веселата вдовица”, но хитът е „Котки”.
Абдикирало ли е Министерство на културата и държавата, като цяло от културата?
Много е важно кой е министър на културата. Стефан Данаилов е театрал, с отношение към театъра и киното. Наясно е с драмите в театъра. Направи се ремонт на много театри и не само в София. Нашия се обнови преди 2 години. За нас този ремонт беше много важен, защото на сцената показваме лукс, злато, коприна, а салона беше пълна мизерия.
Как повлия 20 годишния преход върху посещенията в Музикалния театър?
В началото на прехода отливът беше категорично навсякъде. После нещата започнаха да се променят. Завърна се първо публиката в зала „България”. Защо ли? Обяснявам си го с това, че хората се умориха от говорене, не искаха да слушат говор, не искаха да слушат думи. Върнаха се първи тези, които искаха да слушат музика. След зала „България” започна да се пълни и нашия театър – отнова музика, красота. И операта също си върна почитателите. И много по-късно – драматичните театри. Днес няма проблем с публиката. Поне в София. Привличаме все повече млади хора – цените не ги смущават. Рок оперите, които поставихме бяха голям бум. Аз съм оптимист. Киносалоните станаха бингозали и какво ли още не, но от друга страна колко много книжарници се откриват със стойностни книги в тях. За да се случва това, значи има кой да купува. Интернета няма да избута на заден план книгата, защото тя е друга емоция.
Вие правите сценография, костюми, но някак оставяте за публиката „зад кадър”…
… където всъщност ми е мястото.
Признанието на публиката, аплаузите обират актьорите. Това не е ли смущаващо?
Не, не изпитвам ревност, нямам проблеми със самочувствието ми на творец. Младостта ми мина в телевизията, киното, а там липсва този празник, който го има при една премиера на сцената. Аз не обичам поклоните, но в такива моменти го правя, това е уважение към всички колеги с които сме работили и към публиката. Иначе мястото ми е там, зад кулисите.
Навремето, когато бях първокурсничка, проф. Каракашев се стараеше да ни подготвя за живота, обясняваше, че не всеки от нас ще стане сценограф, че едно е да го учиш, друго е да имаш късмета да продължиш. Той ни задаваше въпроса „Вий готови ли сте да понесете цял живот бремето, че сценографът е нито художник с художниците, нито артист с артистите?”. То е така. Но аз имах късмет, младостта ме сблъска с големия актьор Владимир Трендафилов, Славка Славова, Невена Коканова, Татяна Лолова. В операта с Покровски, като режисьор. Стоиш и само гледаш да попиеш, колкото се може повечд от този човек.
Наистина имах и имам късмет.
 
 


 ПОСЛЕДНИТЕ 5:

ЦЪРКВАТА В НОРВЕГИЯ ПОИСКА МОРАТОРИУМ ВЪРХУ ТЪРСЕНЕТО НА НЕФТ

СНЕЖНА СКУЛПТУРА СЪТВОРИХА ЧЕТИРИМА БЪЛГАРИ В АМЕРИКА

МАКЕДОНИЯ НА КРЪСТОПЪТ

ВИЛНЮС И ЛИНЦ – ЕВРОПЕЙСКИ СТОЛИЦИ НА КУЛТУРАТА ПРЕЗ 2009 Г.

ВАСИЛ ДИМИТРОВ: ВЕЧЕ Е СЪЗДАДЕНА ЕДНА НОВА ПУБЛИКА

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=2102

Posted by on мар. 7 2009. Filed under Култура. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30232 лв
 CHF =  1.68883 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.19534 лв
100  RUB =  2.90021 лв
 USD =  1.66595 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.