Д-р Люба Митева: Генно модифицираните храни не са опасни за човешкия организъм

Д-р Люба Митева, изследовател в Института по физиология на растенията, БАН

Какво представляват генно модифицираните храни?
Бих предпочела да започна от по-общото – генно модифицираните организми или накратко ГМО. ГМО са не само храни, това са бактерии, растения и животни, които са с променен геном (геномът представлява наборът от гени, които всеки един организъм притежава, и които определят качествата му).

В генома на ГМО е вмъкнат (със способите на генното инженерство) желаният от нас ген, определящ някакъв желан от нас признак. ГМО се използват от десетилетия. Много преди да се заговори за храните, с променен геном, които сега консумираме ГМО се използват за производство на редица лекарства, антитела, антибиотици и др. Така се произвежда дори инсулинът, така необходим за хората болни от диабет тип I. Производителите на такива продукти обикновено са бактерии с променен геном. Този тип производство е много икономически изгодно – продуктът се произвежда в големи количества от бактериите, а разходите за отглеждането им са ниски, тъй като те са непретенциозни в общия случай. Друг аспект на ГМО е свързан с чисто научните изследвания. ГМО са много удобен обект за проучване на всички биохимични процеси в живите организми – устойчивост на стресови фактори, болести и др.Но да се върнем на въпроса: Какво представляват генно модифицираните храни? – Генно модифицираните храни са продукт на растения, в чийто геном е „вкаран” ген за определен признак. Такъв признак може да бъде: сухоустойчивост (знае се колко голям е проблема със засушаването в световен мащаб), солеустойчивост, устойчивост на определени вредители (такава е Bt царевицата, устойчива на атаките на насекомите която се консумира в световен мащаб) и др. както и гени повишаващи добива от растението. Също възможно е да се вкара ген подобряващ качествата на продукта – размер, добив, съдържание на полезни съставки и др.

Какви са преимуществата на генно модифицираните храни?
Огромни. Най-вече пести се време. За селекциониране на растение устойчиво, на който и да е неблагоприятен фактор с методите на изкуствения отбор са необходими години, ако не и десетилетия, за да се стабилизира линията (т.е. да бъде сигурно, че признака е устойчив и се предава в поколенията). При ГМО за създаването на нов сорт са достатъчни месеци. Разбира се след създаването му има период на изпитания и т.н., но въпреки това като време е доста по-малко.

Друг положителен фактор е целенасоченият ефект, който е налице при генното модифициране. Много показателен е примерът с така нареченият „Златен ориз”, наречен така заради жълтият му цвят. Известно е, че в Азия основната храна е ориза. Той обаче има ниско съдържание на витамин А и в бедните райони се наблюдава ослепяване в ранна детска възраст и огромна смъртност поради недостига на този витамин в диетата на децата. Syngenta, огромна компания в агробизнеса, разработва, т. нар. „Златен ориз”, в който има ген за бета-каротен (предшественик на витамин А). По този начин компанията предлага достъпно и ефективно средство за борба с детската смъртност в регионите, където оризът е основна храна.

Едно от най-големите преимущества на ГМ растенията е намаленото използване на всякакви химикали – пестициди, хербициди, торове и т.н. Т.е. ГМ растения водят до едно химически чисто земеделие. Използването им ще намали огромните замърсявания на почвите и водите които са факт след употребата на различните пестициди и торове, типични за класическото земеделие. Характерно за ГМО, е че те не се нуждаят от подобен род третиране, което автоматично означава – по-чисти води и почви. По-чисти храни.

Опасни ли са генно модифицираните храни за човека? Ако да – доколко?

Това че храните продукт от ГМО са опасни за човешкия организъм е една заблуда, която витае в обществото. Генно модифицираното растение е като всяко едно друго културно растение, защото дългите години на селекция също са довели до промяна на генома на растенията. Ние обаче не се плашим от културните растения. Но ако сравним дивата царевица и културната, ще видим доста голяма разлика във вида й. Тази разлика се е получила след огромен период на изкуствен отбор. С методите на генното инженерство човечеството пести именно тези дълги години необходими, за изкуствения отбор.

Друго притеснение е дали ГМ храните съдържат алергени или токсини. ГМ храните не биха могли да съдържат алергени или токсини именно поради точността, с която борави генното инженерство – вкарва се само необходимия ген, без никакви други примеси и т.н. Тъй като веществата предизвикващи алергични реакции са известни, те могат да бъдат избягвани. Даже напротив, генното инженерство може да доведе до намаляване на алергените в храната – да бъдат създавани продукти без алергени.

Опасни ли са генно модифицираните растения за природата?
Съществува притеснение, че ГМ растенията биха могли да бъдат опасни за природата – създаване на „супер плевели” чрез естествена миграция на гените за устойчивост към плевели от същия род. Опасността идва от там, че растенията биха могли да се кръстосват между видово, или генно модифицираното културно растение може да предаде гените за устойчивост към даден неблагоприятен фактор на някои плевел от същия род и така да се загуби ефекта от генното модифициране. По принцип този процес не е невъзможен, но може да се избегне по няколко начина. Първият е чрез вкарване на интересуващият ни ген в хлоропластният геном. Хлоропластите са органелите, отговорни за фотосинтезата. Тъй като в размножителните органи няма хлоропласти гените в тях не могат да бъдат пренесени върху дивото растение. Втория начин е спазване на определени правила при отглеждане на ГМ култури. Създаването на устойчиви плевели обаче не е ново явление. В класическото земеделие при продължителна употреба на определени хербициди също се наблюдава развитие на резистентност при плевелите, което налага смяната на хербицида.

Какво са биохраните?

В съвременното земеделие има 3 направления: 1. класическо земеделие, което използва прийоми като: третиране с хербициди, фунгициди, инсектициди и т.н. химични препарати, както и наторяване; 2. Земеделие използващо ГМО и 3. Органично земеделие, при което не се използват абсолютно никакви химикали, нито дори оборски тор. Това са изключително чисти храни, за които се полагат специални грижи и разбира се са изкючително скъпи като продукт. В европейският съюз има норми, които обуславят кои храни могат да се причислят и да се продават като органични или биохрани. Така например, има определени отстояния, които трябва да се спазват между нивите с продукти за биохрани и класическите или ГМО растения.

За тези, които имат по-голям интерес в сферата на генното модифициране книгата „ДНК – Тайната на живота” на Дж. Уотсън – Нобелов лауреат за откриването на двойната спирала, е подходящо четиво, написано на достъпен език.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=483

Posted by on юни 21 2007. Filed under Актуално. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.31343 лв
 CHF =  1.696 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.20549 лв
100  RUB =  2.81666 лв
 USD =  1.62891 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.