Д-р Калоян Методиев: Всички ще питат министър Захариева какво става в Македония, в Турция?

За две седмици два скандала въвлякоха в центрофугата си Павлова. Разследването на прокуратурата за корупция в АПИ и цените на чантите ѝ. Първото разклаща доверието в институционалната ѝ позиция, а второто е дразнител на общественото мнение.

Интервю на Таня Джоева с политолога Калоян Методиев за хоризонта на новата власт, българската дипломация, кризата в Македония и разделенията във френското общество

Господин Методиев, сякаш нямаше големи изненади в състава на правителството, а накрая социалните мрежи реагираха с бурно неодобрение. Как си обяснявате, че още на старта кабинетът е атакуван от всички посоки?

Много време вървяха преговорите, нагнетиха се обществени очаквания, а като обявиха състава нямаше нещо ново, нещо което да спечели симпатии. Не решиха маркетингово кадровия въпрос. Атаката си върви и заради вече силната опозиция, дрънкащите оръжия извънпарламентарни формации, сътресенията около мажоритарния вот, ръстът на цените.

Рисковете пред страната, опасността ДОСТ, геополитическите напрежения ще задържат ли този кабинет достатъчно дълго? Колко?

Максималният му срок на годност изглежда есента на следващата година. Няма условия за по-дълъг живот – нито личностни, нито парламентарни, нито извънпарламентарни, нито геополитически.

Една от големите изненади в състава на кабинета е „понижението“ на Лиляна Павлова спрямо предварителните очаквания, че ще бъде вицепремиер. Защо според вас Бойко Борисов предприе този ход и сложи като титуляр в регионалното министерство 33-годишния Николай Нанков?

За две седмици два скандала въвлякоха в центрофугата си Павлова. Разследването на прокуратурата за корупция в АПИ и цените на чантите й. Първото разклаща доверието в институционалната й позиция, а второто е дразнител на общественото мнение, което е ключово за стабилността на всяка власт. Изглежда, че това я извади от реалното управление и в последния момент младият й заместник стана титуляр.

Доколко „Борисов – 3“ е повторение на второто издание и доколко се опитва да се разграничи от него? Виждате ли нови, актуални акценти в управленските приоритети?

Нищо не виждам. Правителството трябва да обясни на обществото основните си цели, защото коалиционните партньори имаха едни заявени приоритети преди изборите, но те се позагубиха в преговорите.

Двама от тримата лидери на Обединените патриоти намериха място в правителството и то – като вицепремиери. Влизат ли Валери Симеонов, Красимир Каракачанов и Волен Сидеров в нови роли, откакто се устремиха към управлението? Досега, да подчертаем, те винаги са били в опозиция, което изглежда по-лесна задача за печелене на електорат.

Те вече губят имидж от влизането си в тази коалиция. Антисистемният им и опозиционен характер тук не върши работа. Тоест имаме трансформация на ролите. Трябва да прокарват политики, да администрират ведомства и бюджети, да намират правилните хора за правилните позиции. Трябва да се вземат непопулярни решения, да се търсят баланси с професионалните и социални групи. Техният електорат е специфичен, а противниците им са силно мотивирани и нахъсани. Под лупа ще ги гледат за кадровата политика и за евентуална корупция. Вече са от другата страна на барикадата. Много трудно в тази коалиция и при тези условия ще успеят да спечелят нови симпатизанти.

Виждате ли проекции на геополитически интереси върху новото правителство?

Не. Като изключим близостта на Борисов до Меркел и заявяваната досега проруска позиция на Волен Сидеров, не виждам някакви други значими проекции.

Вицепремиери са министрите на външните работи и на отбраната. Това ли са двете най-важни сфери, на които по този начин се дава допълнителна тежест и защо?

Това са следствия от коалиционните преговори, а не от заявени приоритети по време на изборите. Иначе трябваше да имаме вицепремиери за образованието и МВР.

Какви са вашите очаквания за мандата на Екатерина Захариева като външен министър?

Да вземе един пергел и да очертае регионалния периметър около България. Това е подценяваният въпрос в българската външна политика. Повечето министри гледат да се отъркват в Брюксел и забравят, че ние може да сме фактор единствено в региона на Югоизточна Европа. Тогава ще имаме тежест и на европейско, и на световно ниво.

Вие следите много внимателно ситуацията в региона. Накъде да погледне първо г-жа Захариева – към Турция или към Македония?  

Трябва да си върти главата като сурикат, който е дежурен, пази семейството си и оглежда целия хоризонт за задаващи се проблеми. Пак повтарям, че нашият регион трябва да е първостепенен приоритет. Всички ще я питат какво става в Македония, каква ви е позицията, какво да се прави. Всички ще питат за Турция, защото очакват ние да я познаваме в дълбочина. Не сме в състояние да предизвикаме особен интерес с позициите си по Сирийската криза, Корейския полуостров, Брекзит и т.н.

След щурма на парламента в Скопие предписаните рецепти за овладяване на ситуацията не звучат оригинално – членство на страните от Западните Балкани в НАТО и Европейския съюз. Вярвате ли, че това ще свали напрежението?

Не цялото. Но една европейска перспектива може да успокои големите македонски партии и албанците. Поне докато се намерят новите лидери на страната и разговорите за политика се върнат в парламента без псувни и побоища. В Македония са наясно, че в ЕС е затънал във вътрешни проблеми и няма условия за обозримо разширяване. Затова трябва да им се предложи някаква междинна форма на сътрудничество, асоцииран или привилегирован статут със сателитни функции. Иначе остават в геополитическа безтегловност и ще се избият помежду си.

Как стана незаобиколим албанският фактор и как България „проспа“ развитието на процесите в Македония?

Албанският фактор не е незаобиколим. Незаобиколими са твърдоглавието, изменчивостта и лутанията на македонските политици. Вината на България е комплексна – няма ясна стратегия какво да се прави в Македония; каква е позицията ни към тамошното население, отвъд клишетата „братя и сестри“. Дотук индексираме само грешки и закономерно станахме жертви на зародилия се и развит македонизъм и антибългаризъм. Само с ровене из миналото и паметни плочи няма да ни се получат нещата. Двадесет и шест години усилия, които доведоха до обратен резултат, подкрепят моята теза.

Очаквате ли продължение на политиката на президента Радев за достойно поведение на страната ни спрямо Турция или по-скоро отново ще се снишим?

Борисов е доказал, че предпочита да се договаря с Ердоган. Загадка ще е поведението на патриотите в управлението. Извън него позициите им са известни.

Няма как да не ви попитам и за очакванията ви за балотажа във Франция. Смята се, че Макрон е победителят. Ще има ли изненади и дали евентуалната победа на Макрон няма да е пирова?

Кризата във Франция сега започва. Избирането на Льо Пен предполага устойчивост и предвидимост. Тя е склонна на отстъпки и може да участва в така необходимата реформа на ЕС. От нея знаем какво да очакваме. Макрон е бомба със закъснител, въпреки че говори за обединение, предпазване от гражданска война, европейско бъдеще. Интуицията ми подсказва, че ще има проблеми с него не само във Франция, но и в Европейския съюз. Левите радикали, които преливат към неолиберали, винаги изпадат в крайности. Мисля, че парламентарните избори на 11 юни ще преподредят политическата конфигурация в страната. Ще имаме един президент и друг парламент. Разделенията във френското общество се увеличават с всеки изминал ден, а не се преодоляват.

Източник: А-specto

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=13458

Posted by on май 5 2017. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30059 лв
 CHF =  1.79632 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.24318 лв
100  RUB =  3.06572 лв
 USD =  1.7469 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.