Дясното крило на българската левица е родната ни десница

На БСП не е нужен коректив от нова лява формация, а от нова десница

 

В съвременния глобален и информационен свят е много трудно приложимо класическото определение за ляво и дясно. Все повече техните идеи започват да се доближават и е трудно да се видят разликите между тях от началото на 20 век. Все повече започват да се различават по пътя и визията за реализация на начертаните цели. Дори левицата в Англия, Германия, Франция, Италия, Швеция има големи разлики по между си. Същото важи и за десницата.

Но това, което става у нас трудно може да намери аналог във водещите европейски държави. Странно съчетаване на леви и десни идеи от единия край на спектъра до другия му край. Поредното доказателство е наскоро учреденото Народно патриотично обединение (НПО) начело с ген. Любен Петров.
            В продължение на 2 години и половина се говореше, че ще се създаде вляво от БСП формация, като през последните 6-7 месеца това беше една от водещите теми. Изписа се и се изговори какво ли не. Едва ли не, че се чака да му бъде даден старт и ще се разцепи БСП и парламентарната й група, че ще доведе до сваляне на правителството и е основна заплаха за преизбирането на Георги Първанов за президент.  Но типично по български едно е да го замисляш, друго е да го правиш, а съвсем трето е да го осъществиш.
            НПО включва в себе си 11 формации с разнороден характер – комунисти, пенсионери, еколози и т.н. Тази формация е поредния роден миш маш и част от екзотичните наименования у нас. Как може една формация хем да е народна, хем патриотична, а отгоре на това и лява. Според нейни представители патриотизмът бил еманципация на лявото. Патриотизмът не е нито ляв, нито десен. Човек или е патриот или не е. Както се казва поредната порция манипулация и демагогия.  Като ги заслуша човек все повече му става ясно защо българинът не иска да гласува.

През февруари 1997 г. Иван Костов се опита да създаде една голяма и силна партия, обединяваща социалдемократи, земеделци, радикали, демократи, еколози, либерали, репресирани и легионери под знамето на  християн-демокрацията. Този миш маш, наречен СДС, успя да изкара един мандат, не повече. Оказа се, че е обединен под знамето на властта и нейните облаги, а християн-демокрацията остана някъде на заден план.
            Съчетаването на леви и десни идеи никак не е случайно в България. В страната ни не е имало предпоставки за разделение на партиите по класическата система ляво-дясно. Изповядването на идеите на политическите формации зависи от социалната база на по-голямата част от населението. А у нас още в началото на 19 в. българинът е бил дребен и беден собственик. По един или друг начин положението не е по-различно и през 80-те години. Настроенията към социалното не са намалели. От тук несъмнено и залагането на силен социален елемент в политическите програми и платформи. В България не е имало реална почва за съществуването на дясна политическа формация, както в Западна Европа.

Не можем да не се споменем как през 2001 г. НДСВ търсеше своя голям европейски партньор в лицето на ЕНП, но не успя да го намери там, а го намери в лицето на европейските либерали. Сега по същия начин бившия депутат от либералната НДСВ Бойко Борисов търси своя по-голям брат в лицето на партиите, които са част от ЕНП, но дали ще го намери там, бъдещето ще покаже. Както се казва, пред коня първо поставяме каруцата. У нас колкото една партия е повече популистка и залага на социална риторика и отрицателно отношение към партийната ни система, толкова е по-голям шанса и да успее. А това е вредно за страната ни и трябва да спре.

Това, което се случва в партийния ни живот след 10 ноември 1989 г. е породено и от произхода на партиите. Реално лидерите им идват основно от редиците на БКП и БЗНС и една малка част от останалите живи дейци на съществуващите формации през 40-те години. Не случайно в началото на 90-те години се казваше, че БСП+СДС=БКП. Дори абревиатурата на СДС се определяше като синовете и дъщерите на социалистите. Преминаване от една формация в друга, прегръщането и изповядването на различни и опониращи си идеи е една от родните ни черти. Но тя е съчетана и с една друга характерна черта да бъдеш лидер, да си някой пък макар и директор на водопад. Едно е да си номер едно на село, пък друго никой в някой град или един от многото. Именно силния елемент на вождизъм роди толкова много формации със странни наименования и смесица от разнородни и често противоречащи си идеи. Безсмислено е да ги изброяваме и споменаваме. Те представляват интерес единствено за тези историци, които са  любители на статистиката.
В България десницата играе ролята на дясното крило на левицата. Докато очевидно лявото крило ще го играе новоучредяващата се левица в БСП на Красимир Премянов, Павел Писарев, Димитър Генчев, Я. Стоилов и др. А какво остава за учредената на 5 август Народно патриотично обединение? Нищо друго освен да тича покрай тъч линията и да се надява БСП да ги вкара в играта. В сегашния парламент не един път и два пъти наблюдаваме как представители на десницата изразяват по-социални предложения за законодателни промени и политика, отколкото представители на левицата. Това е популизъм и демагогстване. Играта на десницата е – хайде да покажем, че те не провеждат социална политика, а дясна и така да ги притиснем в ъгъла. На страната и е нужна икономически, финансово и политически целесъобразна политика, а не експерименти. Ресурс за експерименти в момента нямаме, пък били те леви или десни, колкото и красиво и светло бъдеще да ни чертаят.

За да има БСП силен коректив, сега не е нужна нова лява формация, а е необходима нова десница. Десница, която да не играе ролята на дясно крило на българската левица. Почва и възможности и най-вече предпоставки за това съществуват. Ситуацията е различна от тази в началото на 19 в. и от положението през 1989 г. Въпросът е кои трябва да са нейни основатели? Не може да бъдат сегашните лидери на българската парламентарна десница. Тогава ще кажете, че остава Бойко Борисов и ще сгрешите, той е израз на сегашното статукво в дясно-центристкото пространство. Той би бил блестящия играч на дясно крило на българската левица, но не и като лидер на една нова европейска българска десница.

Новата десница трябва да се роди от поколението млади хора, което не е рожба на политическата система на БКП и БЗНС. насаждането на омраза и връщането на теми и спорове от миналото е безсмислено и непродуктивно за страната ни.  Само по този начин ще се спре родния миш – маш. На България и е нужна не само силна левица, но и силна десница. За да имаме силна левица е нужно създаването на нова десница от нови лица, с нови идеи и визия за развитието на България, като страна не само членка на ЕС, но и като водещ фактор на Балканите. България навлиза в нов етап от своето историческо развитие. Това не го разбраха СДС, ДСБ, ССД и останалите играчи в дясно, но е за тяхна сметка. Да твърдиш, че нещата при теб са блестящи, отлични и идеални, че кризата не е при теб, а е само в БСП и тройната коалиция, означава да си затваряш очите пред истината. Ако това не го осъзнаят българските политици е по-добре да се създаде една единна Социално Либерално Демократично Консервативно Патриотична партия.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=340

Posted by on авг. 10 2006. Filed under Гледна точка. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.27151 лв
 CHF =  1.67609 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21616 лв
100  RUB =  2.81397 лв
 USD =  1.65664 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.