ДУХЪТ НА КАПИТАЛИЗМА ОТ НАШЕНСКА ГЛЕДНА ТОЧКА

Идеите, знайно е, са сила и мощ, която е в състояние да променя света. А най-вече да променя нас самите, да импулсира човека: една жизнена идея е способна да подтикне индивида към коренна промяна, така значима, че да е равностойна на духовен поврат, на пълна ценностна преориентация на съзнанието. Или, другояче казано, една идея е способна да ни вдъхнови така, че да се преродим, че вече да не сме същите. Животът ни зависи от идеите, които споделяме; идеите пък ни сродяват в някакви духовни общности, базирани на ценности, ерго, те ни и разделят, но точно по тази причина правят възможен и смислен диалогът, общуването, комуникацията между различните типове и стилове човешко разбиране. А пък нито една действителност не може да удържи напора на нови идеи, на които им е дошло времето, на които принадлежи бъдещето: ето по този начин, примерно, рухна комунизмът, което пък осигури онова световно господство на идеите и ценностите на западната цивилизация на индивидуалната свобода.

  Съвременният капитализъм си има своите критици и своите апологети, между които тече сякаш нескончаема дискусия; по същия начин едва ли някога ще се помирят и привържениците на Америка с нейните отрицатели, защото, каквото и да смятаме, САЩ в ХХ век си останаха бастион и най-мощна опора на свободата по целия свят. Именно САЩ имаха историческата заслуга за пълния провал и за съкрушаването на комунизма, за което нито старите, нито новите леви някога ще им простят. Ала това, че антиамериканизмът и антикапитализмът са толкова разпространени съвсем не значи, че това обстоятелство осигурява предимство на техните тези: за истината не се гласува. Наблягам на този момент, защото той е особено важен за нас, българите, където съзнателните привърженици на автентичната демокрация и на коренните десни ценности, които най-пълно изразяват духа на капитализма, комай винаги са били малцинство. Което е пък особено вярно за наше време, в което посткомунистическата носталгия към несвободата породи такива причудливи социопатологични явления като чалга-ксенофобията на "Атака" или пък героично-немислещия популизъм на привържениците на титаничното пишман-дясно политическо менте, имам предвид бат ви Бойко Борисов.

  От друга страна погледнато, на нас, българите, ето в този исторически момент, когато страната е вече в Европейския съюз (което пък дълбоко в душите вбесява лево-посткомунистическите носталгици!) ни е особено потребна една идейна яснота, една твърда привързаност към исконните ценности на цивилизацията на свободата, защото без пълна отдаденост на свободата и демокрацията рискуваме и този път, и то за прекалено дълго време, да се разминем с просперитета: нерешителността пред свободата винаги се наказва.

  В ситуацията на идейна безпътица и на ценностен вакуум и колапс очалгашарените и опростачени медии, служещи безропотно на имащата пълен медиен монопол посткомунистическа олигархия, продължават да насаждат в съзнанията на наивния потребител на внушения какви ли не, кое от кое по-нихилистични настроения и очаквания. В същото време т.н. интелектуалци или интелигенцията са поставени в най-унизително положение, като при това някакви самозванци или подставени лица от типа на бай ви Вучков, на Божо Димитров, на Слави Трифонов, на Пантев, Гранитски и пр. са произведени в ранг на щатни духовни наставници на нацията, на изразители на "обществените трепети". Като при това безцеремонно са се самообявили за нещо като "интелектуална съвест на нацията", ала, разбира се, в нейния популистки и менте вариант. В олигархичните медии, естествено, не се допуска да говорят или да бъдат чути някакви по-сериозни критични гласове, там се залага предимно на напъните на лицемерни платени въртиопашки като Андрей Райчев примерно.

  Разбира се, по-стойностните интелектуалци са поставени в немилост и под похлупак досущ по същия начин, както това си беше в ерата на "зрелия социализъм", като в освободилия се вакуум са се наместили упоменатите вече куриозни герои, които по някаква "случайност" са все същите мохикани на онази номенклатурен комунистически псевдоелит от времето преди 1989 година. Да, тук са си все същите платени блюстители на правдата, които и тогава, и сега всеки ден ни обясняват какво следва да мислим, как бива да живеем, какво сме дължи да правим и пр., тук имам предвид и същия оня Л.Левчев, поетът, влюбен беззаветно, както сам казваше, в Т.Живков и в “Партията”, тук, естествено, е Светлин Русев заедно с Веждито, тук е са неуморните Божо Димитров, Пантев и Дърева, тук е и одиозът Гранитски, най-доверено лице и пръв изповедник на най-дълбоките сърдечни мисли на президента Гоце Първанов и т.н., и т.н.

  С една дума, дами и господа, не се отчайвайте: ситуацията е почти катастрофална, ала не съвсем – и не още. Ала място за успокоение няма: работите съвсем не вървят на добре, напротив, пропадаме неудържимо към мъртвилото на онази олигархична нощ на разума, в която, примерно, блажено вече си похърква, по добър славянски обичай, "братският руски народ". А пък по тази сърдечна идилия толкова жадно примляскват и Гоце Първанов, и Гранитски, и Вучков, и кой ли не още. Няма и най-малък опит за противодействие ако изключим обречените действия на неколцина съвестни журналисти, на пет-шест блогъри, които на фона на заливащата ни простотия комай никой и не чува, на двама-трима имащи държавнически и човешки морал десни политици. А в същото време, респективно, автентичните български интелектуалци, имащи съответния духовен потенциал, са се капсулирали било в своята специализирана академична сфера, било пък, както казах, са поставени под олигархичен похлупак, било пък, подобно и на мнозинството от нацията, пребивават в някакво пагубно отчаяние и неверие в своите сили, в самата възможност нещо да се промени.

  Ето защо наистина се налага да се търси път за излизането от това излъчващо само отровни изпарения медийно и псевдокултурно блато, в което затъването е направо гибелно, направо е на смъртта подобно. Нужен ни е духовен поврат, промяна в душите и в съзнанията, и то такава промяна, която да докосне и сърцата, която дотолкова да овладее цялостния човек, че той да се почувства окрилен, да повярва в собствените сили, да почувства усещане за мощ и да види своите хоризонти. А когато това се случи в душите на интелектуалците, акумулираната духовна енергия няма как да не се излее навън, няма как да не докосне и сърцата на отчаялия се и загубил ценностна ориентация среден или дори масов човек. Повтарям, няма и не е изобретена още сила, която да може да спре въодушевлението, обхванало все по-широки обществени слоеве, окрилени от здрави и жизнеспособни идеи. Ето че щом в началото на всичко е словото и идеята, то следователно очакваният поврат може да започне само с приобщаването ни към ония идеи, за които са така жадни душите ни.

  Многократно съм писал и съм настоявал да се разбере, че прословутата "криза на българската демокрация" има ценностна основа, което означава, че поврат може да настъпи само в резултат на ценностно проясняване – или на нравствен поврат в съзнанията. Другояче казано, масово не се разбира същината, смисъла на случващото се, а най-вече не се разбира ситуацията, в която се намираме: не се разбира дори и характера на обществото, в което "построихме" и в което живеем. Не се разбират тия фундаментални неща, и то не само от "хората", ами и от техните "политически представители" и дори от "интелектуалците", което е съвсем непростимо, понеже точно тази е тяхната работа и мисия. А пък за журналистите да не говорим: мнозинството от тях сякаш живее на някаква друга планета…

  Ще се постарая да опростя и поясня за какво точно става дума. У нас вече две десетилетия крайно мъчително, при ужасна съпротива, но все пак бяха осъществени редица промени, в резултат на които България вече не е същата. От социалисто-комунистическа тирания България вече се превърна в… "капиталистическа" страна. Нацията ни обаче беше половин век просвещавана от комунистите, че "капитализмът" е крайно лош и несправедлив "обществен строй", и когато в един момент самите комунисти почнаха да се борят за капитализъм и станаха капиталисти, тогава объркването на масовия човек беше тотално: защо ще се стремим към "лошото", защо така глупаво бягаме от "хубавото"?! Пълна ценностна паника и обърквация сполетя комуноидизираната (от "комуноид") ни нация, като продължителността и мъчителността на нашия преход се дължеше точно на този съзнателен фактор: хората просто не разбираха и не можеха да схванат какво и най-вече защо става така.

  Разбира се, никой не се нае и да им обясни по най-разбираем начин случващото се, да им го изтълкува, поради което объркването нарастваше. Определени сили – имам предвид комуноидизираната ни олигархия – сложиха ръка върху медиите, което означаваше, че у нас не се проведе така потребния, свободен и оздравителен интелектуален дебат, който да постави всяко нещо на неговото място, т.е. да внесе ред и да надмогне хаоса в главите на хората. По тази причина ценностната (в съзнанията и душите) криза се задълбочи дотам, че в днешно време тя придоби очертанията на катастрофа: никой в нищо не вярва, а масовият човек беше доведен до жалкото положение само да щрака в унес с пръсти, упоен от кръшно-мелодична чалга и от вдъхновяващия мирис на кебапчета и на ракия.

  Разбира се, по-издигнатите в културно и в интелектуално отношение хора също са крайно объркани и не знаят на какво да вярват: нихилизмът не просто към политическото, ами и към екзистенциалните корени на съществуването на общността придоби наистина застрашителни размери. Най-категоричен израз тази ценностна криза доби в разпадането на реформаторските десни сили, които в 90-те години изнесоха тежестите на промяната и заради своята преданост се наложи да платят тежка цена: те загубиха доверие в масовите слоеве, което отново потвърждава наличието на ценностна катастрофа. Растежът на популисти от сорта на царистите, на Атака и на ГЕРБ също е израз на тази крещяща ценностна дезориентираност на населението, а пък запазването на влияние от страна на политическите сили на самата олигархия (БСП и ДПС най-вече) също потвърждава верността на горните констатации; разбира се, трябва да отбележим, че популистичните формации също добре обслужват интересите на господстващата посткомунистическа олигархия, за която ценностният дефицит е добре дошъл – понеже й е крайно изгоден.

  Това, което се случи у нас – налагането въпреки всичко на пазарно стопанство, на частна собственост, на политическия плурализъм, на демокрация и пр., като всички тези неща в своята съвкупност могат да се нарекат "капитализъм" – дълбоко в душите на огромното мнозинство от нацията се оценява като "вселенски катаклизъм", на който дължим всичките си страдания. Разбира се, на повърхността почти не личи тази ценностна съпротива и всички, даже и едновремешните комунисти, сегашни "капиталисти", сякаш са се примирили със случилото се. Но фактът, че привържениците на т.н. "стари десни" или консервативни партии (СДС и ДСБ) са намалели докъм 5-6 процента (ако можем да вярваме на социологическите проучвания, течащи под контрола и при щедрото заплащане от страна на олигархията) говори, че твърдите и ценностно прояснени привърженици на свободния пазарен строй или на капитализма у нас са нищожно малцинство. В същото време огромната част от нацията е до такава степен деозориентирана в ценностно отношение, че се люшка от подкрепа на "величеството" Симеон през глуха възхита пред трафаретния ни жалък "фюрер" Сидеров, та в крайна сметка дегенерира дотам да възприеме за свой любимец и месия "всенародния титан", мутренския пожарникар-генерал бат ви Бойко! Който придоби национална значимост не просто и само заради осъщественото с парите на олигархията колосално медийно натрапване, но и защото, предполагам, в душите на масовите наивници неговият сърцераздирателен лик се асоциира с "обаятелния образ" на незабравимия правешки простак-диктатор, на който бат ви Бойко дълго време беше и бодигард! Тия плачевни явления в нашата народна психика са крайно показателни и трябва да бъдат внимателно разнищени, което може да стане само ако сме готови да се замислим поне малко по-дълбоко.

  Не само масовият човек у нас, ами и дори възпитаната по времето на комунизма "ентелегенция", да не говорим пък за т.н. "интелектуален елит на нацията", израсъл около копанята на бай ви Тодор Живков, масово не вярват в ония ценности, които в своята съвкупност представляват духовния каркас на т.н. "капитализъм", именно на свободното пазарно общество. Хората у нас не са прозрели даже простата истина, че няма друга възможна обществена форма, която да може да е алтернатива на "капитализма" и също на свободата, ами че този т.н. "капитализъм" е роден и израсъл в духовната атмосфера на вечни и универсални човешки ценности като свобода, частна собственост, лично достойнство и инициатива, индивидуалност, справедливост и законност, демокрация (политическа свобода), човешки права и т.н. Другояче, или по-концентрирано изразена, същата тази принципна позиция звучи така: мнозинството от хората у нас не са станали твърди привърженици на такава висша човешка ценността, каквато е идеята за индивидуална свобода, а продължават да таят в душите си илюзиите за "всеобщото и колективно организирано щастие", при което не индивидът се грижи за себе си и за своя личен просперитет, ами държавата трябвало да прави всичко необходимо, за да ощастливи послушните поданици, чакащи да потекат направо в устите им "пълноводни потоци от блага". По моя преценка този е пробният камък, на който се основава крещящата ценностна деозриентация, или този душевен колапс, който преживява масовият човек в днешно време: това е същинска болест на съзнанията, от която произтича цялата останала нездравина и опороченост на обществените отношения у нас.

Защото ако все повече хора прозрат, че без свобода и без право на лична инициатива просто не може да се живее, че е напразна надеждата да чакаш държавата или правителството (или бабаити кат бат ти Бойко) да те оправят, че ако желаеш да бъдеш горд индивид и гражданин, поел съдбата си в собствените си ръце, трябва да презреш зависимостта си от някакви мизерни благодеяния на властта. Едва на тази основа, т.е. ако се осъзнаят тия толкова прости зависимости – явяващи се ценности на свободния пазарен строй или на "капитализма" – нашето общество като цяло може да тръгне по-уверено към просперитета и към ценностното укрепване на демокрацията ни, която не е нищо друго освен политическа форма на свещената за човека свобода.

  Тук според мен е разковничето, от разпространението на това ценностно проясненено съзнание зависи и съдбата на десните консервативни партии, които по презумпция са носители на същото това автентично съзнание: повратът към добро в развоя на демокрацията ни и спирането на жалките популистични изпълнения в политика зависи именно от този така необходим ни ценностен поврат. Десните партии, следователно, могат да възвърнат влиянието си само ако работят за разпространението на автентичното съзнание на свободния човек, което има възлово значение в битката за идейно-нравственото, за личностното укрепване и оздравяване на демокрацията ни.


  

     ПОСЛЕДНИТЕ 5:

  

       ПРАВИТЕЛСТВОТО ДА ЧАКА УДАР ОТ ПЛУТОКРАЦИЯТА*

      

       ЩЕ БЪДЕ ЛИ ПРИНЦИПЕН ОТНОВО БОРИСОВ?

      

       РЕТРОСТИЛЪТ НА БАН ТРЯБВА ДА СЕ ЗАМЕНИ С ЕВРОПЕЙСКИ

    

       СТРАННИЯТ ДУАЛИЗЪМ НА ГАМИЗОВ

      

       ДОЦ. Д-Р ЛЮБИМА ЙОРДАНОВА – ШЕГАТА С НАУКАТА У НАС ПРОДЪЛЖАВА

 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=1272

Posted by on юли 23 2008. Filed under Гледна точка. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.27291 лв
 CHF =  1.66044 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.22684 лв
100  RUB =  2.82632 лв
 USD =  1.59673 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.