ДУМИ НА КРЪСТ

В навечерие на Новата 2012 година издателство „Фабер” поднесе на читателите поредната книга на варненския писател Петър Доков, интересно озаглавена „ДУМИ НА КРЪСТ”. Послесловието към книгата е на поета и сатирик  Красимир Машев, който също твори във Варна, като го е нарекъл с оригиналното име „ДУМИ НА КРЪСТника”. Когато затворим и последната страница на творбата ще се съгласим с Машев, че „Чистокръвната есеистика е кръстосана с публицистика от сой, политическият памфлет е чифтосан с расова социология, мъжествените спомени от детството са приласкали съблазнителните с достоверността си саморазголващи се факти – били те литературни, исторически или житейски… оригиналната метафоричност и свежест на исказа , общочовешката значимост на темите и проблемите, които занимават разтерзания дух на автора по пътищата  и кръстопътищата на дълголетни митарства са в душата на писателя и в сърцевината на книгата”.
 

Неспокойният и търсещ дух на Петър Доков не намира спасение  в дългогодишното му изгнание в Свободния свят, нито след завръщането му в Родината малко след началото на нашенската демокрация, а продължава да наблюдава живота с критично око. На читателите на сайта ОБЩЕСТВО предлагаме откъса „Пресметнат патриотизъм” от главата „Тежко’ й на земя на герои“.

     В „Дела и завети на бележити българи“ Михаил Арнаудов запечатва величави подвизи, но не крие от читателя  и случки с известни личности, които не предизвикват възхищение. Поонякога тъй става, че в името на голямата идея някои герои си позволяват неприлични волности, при други това става навик. Едни не забравят защо са излезли в Балкана или са потърсили убежище в чужбина, други хайдути народът кръщава с прозвището пладнешки хайдуци.

     На луди-млади години Драган Цанков е върл русофоб и искрено вярва:
     Русия е враждебна на българската култура, нейната цел е да окупира българските земи и да се добере до Топлите морета.
     В Цариград той дружи с полски емигранти, а тяхното враждебно отношение към Русия е пословично. Представителите на двете славянски общности в турската столица дори кроят планове за общ антируски фронт. Работата не остава при приказките, налице са и дела. През 1852 г. Лидерът на полските хъшове се явява на Драган Цанков и пита: „Можете ли да ми намерите 20 души българи, които да отидат в Стара планина, за да извикат: Да живее свободна България!“

     Цанков е изненадан от предложението и се страхува от евентуалните репресивни мерки, но полякът го успокоява: няма никаква опасност – всичко ще стане с мълчаливата благословия на турските власти и активната помощ на просветена Европа.

     Каква е целта? – продължава да се чуди голобрадият още наш политик и получава приемливо обаснение: ако Москва продължава да се натиска за ролята на „закрилница на християнските права на Балканите“ , то Европа ще й каже:
 
Ти нямаш право да се застъпваш за християните – ето българите ще се освободят сами, без чужда помощ.
 
След разговора Драган Цанков се сеща за приятеля си Раковски; ясно е, само човек като него може да свърши такава работа. Да, ама по онова време бъдещият командир на Белградската легия е намерил убежище в дервишко теке край Цариград, демек в мюсюлманска обител метани струва. Според едни негови съвременници той отишъл там от нужда, от глад; според други, той си поставил за цел да спечели доверието на турците. Днес не знаем каква е била истинската му мотивация, ама лицето с литературен псевдоним Раковски не отделя в Житието си и дума за този период от живота си. Той си е знаел защо, ама всяко време има и съвременици.

    Раковски без колебания напуска текето и приема предложението на Цанков, заедно с полския лидер се явяват във френското посолство в Цариград. Там Раковски получава пари да облече и въоръжи 20 души. На Цанков пък дават финанси да основе вестник с идеална цел, французите искат цял свят да чуе:

     България е способна да се освободи и без външна намеса.

     Двамата намират и въоръжават подходящи хора, купуват им и коне. Раковски потегля с четата за Балкана, а Цанков за Свищов, там ще списва вестника и ще чака за „новини“. Няколко броя излизат от пролетта до есента, но от Стара планина не идва никакъв възглас за свободна България, Цанков е притеснен. Малко преди зимата Раковски се явява при него и работата става ясна – войводата разпуснал четата още в Одрин, а лично той постъпил като преводач в турския гарнизон във Видин. Вярвал, там – в гнездото на осите, ще бъде по-полезен за общото дело. Знаел е доста езици, а и стажът му в теке за правоверни, без  съмнение е бил зачетен.
     Забелязвате, нали? Пак става дума за пари, а който разполага с тях може да „освобождава“ България  или да отлага нейното освобождение за необозримо бъдеще.

     Раковски е предтеча и уважаван учител на много български просветители и революционери, между тях са Ботев и Левски. Тези и други случки от неговия живот обясняват как една благородна идея може да връчи на нейния носител картбланш за компромиси и авантюризъм – при това без да разрушат устоите на личността. В подкрепа на това идват и думите на Вазов за големия революционер в „Епопея на забравените“: Мечтател безумен, образ невъзможен… Поет и разбойник под съща премяна.

     През последните години от живота му цялата стратегия на Васил Левски  е насочена против четническите набези. Вярно е, че те държан народния дух буден, но това само не стига, четите не могат да доведат до освобождение на България. Има и нещо друго – докато спонсорираната от Франция чета на Раковски е имала за цел да държи Русия настрана от Балканите, то Русия се е ползвала хитро от българските чети, в някои тя взема и активно участие, така е дори при Априлското въстание – всички те са кървави писма, на които Русия е длъжна да откликне, а Европа ще си мълчи.

     Левски открито изразява недоверие към руската намеса в българските работи, споменава дори, че е изгонил дошли при него шарлатани от Одеса. В писмо до Филип Тотю той пише: „Българите, ако бяха се повлекли след четите, щяха да принесат полза на руския цар, пък за тях си щяха да загубят най-добрите си юнаци“.

     Книгата с автентични документи  „Авантюрите на руския царизъм в България“ е издадена по идея на Георги Дмитров и Васил Коларов с величавото одобрение на Сталин. Внимателно подбрани документи на  Азиатския департамент имат една цел: да покажат на българите с какви средства е действала царска Русия и колко продажни са били българските буржоазни политици. Потокът от документи секва с приемането на Борис Трети в лоното на православието  и последвалото императорско признаване на Фердинанд. Няма как в сборника да има документи и данни за политиката на съветска Русия към България, не ни казват на каква издръжка са били българските служители в Коминтерна и наследилите го организации.

     Годината е 1885-а, част от България е донякъде свободна, а Драган Цанков е забравил войнствената си омраза към Русия, вече е зрял политик и знае къде зимуват раците. Руският дипломатически агент в София пише на началника си в Азиатския департамент в Одеса:

    „Имайки предвид ползата, която можем да извлечем за собствените си интереси, като обвързваме към себе си Цанков с материални изгоди, аз си позволявам да подкрепя неговото ходатайство за оказването му на парична помощ от сумите на окупационния фонд. Като начало, като лично подпомагане би следвало да му отпуснем от 10 до 12 хиляди франка. Впоследствие също би могло да го снабдяваме със средства, необходими за борбата с неговите политически противници, които сега са и наши най-опасни врагове“.

     Забелязахте, нали? Годината е вече 1885-а, по незнайни причини днес считаме, че по онова време България е била свободна страна. Извадка от инструкцията на руския министър на външните работи Лобанов до дипломатическия агент в София Чариков обаче ни кара да се замислим: „…да настоявате пред българското правителство за изплащане на руското правителство на окупационния дълг, чиято капитална сума бе установена с конвенцията от 28 юни 1883 г. на 10 618 250 рубли и 43 копейки, от които към 13 юли 1886 г. остава недобор от 5 018 250 рубли и 43 копейки.“

     Доста точно, до копейка, са изчислени освобождението и следосвобожденската братска помощ. По незнайни за българските русофили причини Русия счита тези разходи за окупационен дълг.

     Освен окупационен дълг Русия създава и окупационен фонд, той е финансовият инструмент за установяване на руска Дунавска област – потайно име на бленуваната от руските царе Задунайска губерния. Естествено в тази схема българските земи отиват под върховенството на сръбския крал.

     От този фонд идват средствата за издръжка на панславистката Пета колона у нас и в съседните държави. През 1887 г. щедра Русия задълбочава сътрудничество, в знак на коленопреклонна благодарност Драган Цанков подписва обръщение до Александър III. Документът показва добре платената лоялност на група български политици към Господаря, уверете се сами:

„Ваше високопревъзходителство, окупацията на България от руснаците е необходима и неизбежна. Тя е така неизбежна, както и последната освободителна война. Ако на славянството и на православието им е необходимо да разчитат на съществуването на България, то трябва да побърза и възможно най-скоро да изтръгне страната от това гибелно и убийствено положение“.
     Русия, естествено, не може да остане безучастна на горепосочените молби на българските патриоти. Край нашите брегове се появяват братски канонерки, но до схватки не се стига, международното положение не е подходящо за военна интервенция в България.

     През 1886 г. бившият русофоб Драган Цанков и неговите хора подписват и Заявление до комисаря на руското правителство в София Каулбарс. Документът е нещо като клетвена декларация, българските политици обещават коленопреклонно:

 2. Да избираме княза съгласно съветите и указанията на руското императорско правителство.
 3. Да осъществяваме международните отношения и да изпълняваме задачите на княжеството именно според съветите и с подкрепата на Русия.
 4. Да устройваме и подготвяме българската войска според плановете и началата, одобрени от руското императорско правителство.
 5. Да развиваме вътрешното устройство на България въз основа на началата  на православното християнство, като внимателно отстраняваме от него нелепостите на демокрацията“.

     Няма какво да се добавя в полза на патриотизма на Цанков и неговите другари, но след този прочит подвизите на Стефан Стамболов след Освобождението будят по-малко недоумение и негодуване.

     И днес в българската столица един булевард носи името на известния българин на руска издръжка Драган Цанков. Славянофилството под руска егида не е оставено самотно, с булевард е почетен и чистокръвният ариец Борис Трети – верен на съдбата и Хитлер съюзник. В Лозенец пък е вдигнат паметник на американските летци, загинали в небето над България през 1943 г.; какво от това, че техните рейдове са причинили толкова смърт, колкото и Народният съд. Видно е, представители на всички освободители са представени достойно.

     Дали не е време да си пожелаем и ние, българите: пред нашето посолство във Вашингтон да бъде вдигнат паметник на военния летец Списаревски, врязал се в американска летяща  крепост? Това би било проява на добра воля от американска страна и в съзвучие с прилаганата в такива случаи реципрочност. Е, ако не във Вашингтон, то поне в София? Ресто, не струва, и тук няма да ни позволят.
 
 
 


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

ЙОХАНЕС ХИСТЕРС ПОЧИНА НА 108 ГОДИНИ

ВИНИЛОВИ ДУШИ Цветозар ЦАКОВ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=4229

Posted by on ян. 4 2012. Filed under Култура. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30659 лв
 CHF =  1.69556 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.20694 лв
100  RUB =  2.81388 лв
 USD =  1.63367 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.