ДОЦ. ТАТЯНА ДРОНЗИНА: ЖЕНИТЕ СА ЖЕРТВИ НА НАСИЛИЕ, НО И ИЗВЪРШИТЕЛИ НА НАСИЛИЕ

КОРАН КУРСОВЕТЕ У НАС ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СЕ ОСЪЩЕСТВЯВАТ БЕЗКОНТРОЛНО, КАЗВА ОЩЕ ДОЦ. ДРОНЗИНА

Татяна Дронзина е доцент в катедра Политологи на СУ „Св.Климент Охридски”, дпн. Преподава също така в университета Карос Терсеро да Мадрид и университета в Гранада, Испания. Консултант е на докторскита програми по политология и международни отношения в Евразийския национален университет в Астана, Казахстан. Има практика като медиатор при разрешаване на конфликти в Централна Азия, Латинска Америка и Карибския район. Ръководител е на международни и национални проекти в областта на разрешаването на конфликти, участник в регионални инициативи за мир и разрешаване на конфликти. Автор на книгата „ Женският самоубийствен тероризъм”.

 
 

Г-жо Дронзина, доколко днес сме свидетели на нова роля на жената в обществения живот – икономически, политически, научен?
Зависи къде. В Западния свят тя е очевидна, тъй като там жените са извоювали голяма част от правата си. Все пак, не мога да не кажа, че когато привеждаме примери за преуспелите жени, получили обществено признание и постигнали икономическа независимост и лична свобода – професионалисти, бизнесдами, творци, политици – говорим за жени от елита. Във всички западни общества обаче продължава да съществува икономическа и социална дискриминация, проявяваща се особено силно след уязвимите групи, а също така и скрита дискриминация, която се утвърждава като неблагоприятна тенденция. Никой работодател няма да ви каже, че не желае да назначи жена, защото не иска да губи за дълго време служител и да плаща отпуски по майчинство, но всички знаем, че съображенията са му точно такива. И нищо не можем да направим срещу тях. Подчертавам, че това не е отговор от феминистични позиции – не съм феминистка и не смятам да бъда. Когато става въпрос конкретно за България, отново ще поставя въпроса „равенство къде”. Градската субкултура налага различни норми на взаимоотношения между половете в сравнение със селската; културите на етносите, представени в българското общество също имат различни джендър норми. Да не говорим, че и в големите градски конгломерати съществуват капсулирани общности, които, въпреки че пространствено се намират в града, имат малко общо с неговата субкултура и продължават да се ръководят от стриктни патриархални правила.

Свързано ли е това ново място с някакви конфликти – вътрешни или външни?
Да, свързано е. Преди всичко с това, че много жени реално все още се принудени да правят избор между семейство и професионална кариера. Общественото мнение или не разбира, или героизира мъж, който се е отказал от професионалната си кариера в името на семейството. И въпреки че на думи признава, трудно приема същия избор в женски вариант – поне у нас –  въпреки че нито в първия, нито във втория случай става дума за отказ в точния смисъл на думата. Всъщност става дума за преразпределение на правата и отговорностите, и за промяна на джендър баланса във властните отношения в семейството. Системата на публичните услуги не дава кой знае колко шансове за избор на жените в нашата страна – няма достатъчно детски градини, домове за възрастни хора, клубове за интеграция или хосписи. Ако в семейството има малки деца, възрастни хора или безнадеждно болен човек, го гледа почти задължително жената. При това държавата е абсолютно равнодушна към нейния труд без ни най-малък намек, че желае да и помогне, а повечето от нас не могат да си позволят частен доставчик на услуги. За общественото мнение какво да ви кажа? Една моя приятелка, болна от диабет, не успя да догледа безнадеждно болната си свекърва, защото силните напрежения се отразяват зле на здравето й. Въпреки това съседите оплюха нея, а не мъжа й. В крайна сметка, той е здрав и прав, става въпрос за неговата майка, ама нали мъж не е прието да гледа болен, та… Е, това е джендър равноправие на битово равнище по български. И не само. 

Вие сте един от малкото специалисти, които изследват женския тероризъм. Как в тази нова роля се вписват жените-самоубийци от руското метро например?
Тъкмо смятах да добавя към отговора на предишния въпрос, че не трябва да се оставяме да бъдем хванати в капаните на джендър стереотипи. Жените са жертви на насилие, но и извършители на насилие. Те са способни на същите жестокости, както и мъжете и до този момент не съм срещала научни изследвания, които да твърдят друго. За да бъде правилно разбран, женският самоубийствен тероризъм трябва да бъде интерпретиран на три равнища – социално, организационно и индивидуално. Той не е просто индивидуален, а преди всичко организационен избор. Моите собствени изследвания показват, че женският самоубийствен тероризъм се практикува както от организации, които легитимират насилието чрез светски идеологии, така и от такива, които прибягват до религиозно легитимиране. Следователно, религията не е определящият фактор. За сметка на това, всички случаи на женски самоубийствен тероризъм се случват в общества, които споделят най-малко пет условия: в тях съществува възприятие за ожесточен етнически конфликт или чуждестранна инвазия (която застрашава етническата или националната идентичност); налице са религиозни или културни норми, ограничаващи достъпа на жени до сферата на публичното; структурите на традиционното общество се намират в състояние на разпад; този разпад предизвиква промяна и подмяна на културните авторитети, ценности и приоритети; налице са радикални организации, направили избор в полза на женския самоубийствен тероризъм. Случаят Чечения се вписва абсолютно точно в този модел.

Исканията за турски училища в Германия например предизвикаха гневна реакция на Ангела Меркел. Може ли според вас да се говори за набираща скорост криза между местно население и  емигранти от Третия свят в Европа?
Когато има проблем, обикновено и двете страни в отношението носят отговорност за неговото възникване и развитие. Въпреки това аз не съм склонна да говоря за криза между местното население като цяло и имигрантите като цяло, поне не в Европа. Тъй като в момента се занимавам с положението на българските жени имигранти в Испания, мога да твърдя, че повечето българи са отлично интегрирани там, и заради качествата си са конкурентноспособни и търсени работници. Те уважават нормите на местната култура, спазват законите и си плащат данъците. В същото време да твърдим, че съжителството на културите на поражда проблеми, означава да си затворим очите за истината. Да, има проблеми и те никак не са леки. Техните източници са различни, но най-често са свързани с трудно съвместими начини на живот, ценности, достъп до икономически блага. Един приятел от Брюксел ми казваше, че станал ксенофоб когато видял мюсюлмани араби да колят животни на улицата – един белгиец днес посмъртно няма да го направи. Не всички араби мюсюлмани, а още по-малко всички имигранти в Брюксел, обаче, постъпват така. Проблемите се пораждат там и когато ставаме жертва на стереотипи. Европейските общества имат голям интеграционен потенциал и периодът след Втората световна война го доказва по безспорен начин. Всъщност гражданите на ЕС протестират срещу нелегалната, отколкото срещу легалната имиграция. Аз обаче се питам готови ли са гражданите на страните с големи имиграционни потоци да се откажат от благините на нелегалната имиграция. Известно е, че тъкмо благодарение на нелегалните имигранти могат да си позволят да имат домашни помощници, гледачи на възрастни, деца и безнадеждно болни на смешни цени. Чух един познат холандец да казва, че има безотказен домашен робот за без пари и хич не беше далеч от истината – всички въпросни функции се изпълняваха от квалифицирана румънска медицинска сестра. От друга страна, далеч съм от мисълта, че имигрантите са винаги страдащата и онеправданата страна. В определени случаи те не само че не говорят езика на приемащата страна, не се съобразяват с нейните културни норми и закони, но и открито ги нарушават или демонстрират пълно нежелание за интеграция. Как, според вас, се чувства лисабонец, преследван в собствени си град от група непълнолетни имигранти, които на всичко отгоре му заявяват, че нищо не може да им направи, защото нямат навършени 18 години? В заключение: проблемите се пораждат тогава, когато няма желание или способност за интегриране от поне едната от двете или от двете страни; когато е налице взаимно незачитане на културните норми, когато има нарушаване на правилата на цивилизованото съжителство, когато не се спазват законите и най-сетне, когато съществуват предразсъдъци.

Доколко емигранският въпрос стои пред българското общество?
Засега България е по-скоро източник на емиграция. Все още сме твърде бедни, за да предизвикаме интереса на имигрантите. Но някой ден и това може да се случи и в този ден ние ще се окажем напълно неподготвени. Каквото и да виждаме в „Добре дошъл в България”, никой не е застрахован от прояви на ксенофобия, расизъм и нетолерантност. Ние и без чужденци си ги имаме – както по отношение на малцинствените, така и по отношение на мнозинствения етнос.

Вие нееднократно сте предупреждавала за навлизане на радикални ислямски секти в Европа и респективно в България. Какви са вашите наблюдения напоследък?
Никак не са положителни, просто защото не виждам някой да предприема някакви действия. Коран курсовете продължават да се осъществяват безконтролно, никой не знае какво се случва и говори на тях; фондации, уличени във връзки с международни радикални мрежи продължават необезпокоявано да развиват дейност в България и като капак на всичко цялата тая работа е като деветата дупка на кавала за всички без изключение управляващи. Политическите партии, в това число и ДПС, си мълчат от страх да не бъдат обвинени в нарушаване на свободата на вероизповеданията или да не загубят гласоподаватели, българската православна църква и мюфтийството са пас, а най-големият страдащ от какафонията в религиозните дела са българските умерени мюсюлмани, които в продължение на векове са доказали умението и желанието си за мирно съжителство и интеграция в българското общество. Точно те са на прицела на радикализиращи се индивиди или групи и до този момент не съм видяла един управляващ да си мръдне пръста, за да ги защити. Ако вие бяхте на тяхно място, какво друго щяхте да правите, освен да се капсулирате? Смятам, че всички ние сме в дълг пред умерените мюсюлмани в България. Още веднъж ще кажа това, което непрекъснато повтарям: проникването на радикални секти, били те мюсюлмански, християнски или от някакво друго вероизповедание,  не може да се спре само от имиграционните власти или службите за сигурност. Ефективното справяне с тях е възможно само с участието на цялото гражданско общество, при върховенството на закона, при ефективни механизми за политическо представителство и споделяне на власт и при реални усиля, условия и инвестиции, насочени към интеграция. В годините на прехода в тази насока се изляха толкова пари, които, ако бяха ефективно изхарчени, щяха да ни направят недостижим световен пример за човешки права и толерантност. Истината, обаче, не е точно такава.


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

ДОЦ. ИВО ХРИСТОВ: ИМАМЕ ЕДИН ДИВ, КРАДЛИВ ПОЛИТИЧЕСКИ ЕЛИТ С МНОГО
КЪС ХОРИЗОНТ ВЪВ ВРЕМЕТО

СКАНДАЛНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА НОВИЯ ИЗБОРЕН КОДЕКС

ПЪРВАН СИМЕОНОВ: ОБЩЕСТВЕНАТА ЛЕГИТИМНОСТ НА
АНТИКРИЗИСНИТЕ МЕРКИ Е
ОТ РЕШАВАЩО ЗНАЧЕНИЕ

ЕРДОГАН ПРИЗОВА ТУРЦИТЕ В ЕВРОПА ДА НЕ СЕ ИНТЕГРИРАТ В
СТРАНИТЕ В
КОИТО ЖИВЕЯТ

ЗАБРАНИТЕ
НАНАСЯТ
ПОВЕЧЕ
ВРЕДИ,
ОТКОЛКОТО ПОЛЗИ
Джон СТОСЕЛ

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: У НАС ИМА ПРЕКАЛЕНО МНОГО ХОРА, КОИТО НЕ
ЖЕЛАЯТ ДА СЕ ТРУДЯТ

ЦВЕТЕЛИН ЦОНКОВ: ЗА ДОБРО ЗДРАВЕ – ИГРАЙТЕ ШАХ!

АЛИ ХАМЗИН: ОТСЛАБВАТ ЗАПАДНИТЕ ПОЗИЦИИ В УКРАЙНА

АНДРЕЙ РАЙЧЕВ:НЕ ВИЖДАМ НИТО ЕДИН АРГУМЕНТ ПРОТИВ ГЕННО
МОДИФИЦИРАНИТЕ ХРАНИ

ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: АЗ ПОЗДРАВЯВАМ ЧЕЗ ЗАЩОТО ИЗЛЯЗОХА УМНИ

ПРОФ. ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: БЕЗАДРЕСНИТЕ КРИТИКИ СРЕЩУ
КОНСТИТУЦИЯТА СА АБСУРДНИ

БОРИС ПОПИВАНОВ: ПУКНА БАЛОНЪТ НА ШИРОКОТО ЕВРОПЕЙСКО
ДОВЕРИЕ В БОЙКО БОРИСОВ

ИСПАНСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА ЕС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА
ПОЛИТОЛОГА ВЛАДИМИР ШОПОВ

НА
РЪБА НА ФИНАНСОВА СМЪРТ ЛИ СА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ?
-Ричард РАН

ИВАН ИВАНОВ: ТОВА, НА КОЕТО МОЖЕМ ДА РАЗЧИТАМЕ Е
ФИНАНСИРАНЕ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

МЕЖДУНАРОДНАТА
ОЦЕНКА
НА
БАН
Е
ОГРАНИЧЕНА И ЕДНОСТРАНЧИВА
-Сергей ИВАНОВ

ВОДНИТЕ
РЕСУРСИ
НА
БЪЛГАРИЯ
КАТО
ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОБЛЕМ –
Любомир ВЪЛКОВ

ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ БАНКОВОТО ЛОБИ НАДДЕЛЯ НАД ИНТЕРЕСА НА
НАРОДА
– Лъчезар ПОПОВ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3162

Posted by on май 2 2010. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.31237 лв
 CHF =  1.71474 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.14943 лв
100  RUB =  2.80839 лв
 USD =  1.67022 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.