ДОЦ. ИВО ХРИСТОВ: ИКОНОМИЧЕСКИЯТ ЖИВОТ Е В ДОЛНА МЪРТВА ТОЧКА

НА ФОНА НА СЕГАШНАТА УПРАВЛЕНСКА ГАРНИТУРА, ВСЯКО ПОЛИТИЧЕСКО НЕДОРАЗУМЕНИЕ ПРИДОБИВА ИЗМЕРЕНИЯТА НА НОРМАЛНОСТ.

БЪЛГАРИЯ ПРЕСТАНА ДА БЪДЕ НАУЧЕН ФАКТОР. НО НЕ СЕГА, ПО ВРЕМЕТО НА СИМЕОН ДЯНКОВ. ТОЙ Е САМО ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ТРЯБВА ДА СКОВЕ КОВЧЕГА.

ТАКА НАРЕЧЕНОТО „ОБЩЕСТВО” Е КУПЧИНА СЕИРДЖИИ, КОИТО НАБЛЮДАВАТ ПОРЕДНИЯ СКРОЕН НА ТЪМНО МЯСТО ПОЛИТИЧЕСКИ ЦИРК, БЕЗ ДА СИ ДАВАТ ЯСНА СМЕТКА, ЧЕ ПЛАЩАТ ЗА НЕГО.

ЦЕЛИЯТ ПРОЕКТ ГЕРБ Е КОМБИНАЦИЯ С ЦЕЛ ДА БЪДЕ ЛЕГИТИМИРАНА, ТРАНСФОРМИРАНА И ЗАПАЗЕНА ВЛАСТТА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА, ИКОНОМИЧЕСКАТА И НАЙ-ВЕЧЕ СИЛОВА НОМЕНКЛАТУРА ОТ ВРЕМЕТО НА БКП

Иво Христов e роден на 5 септември 1966 г. в Киев. Завършва право в СУ "Св. Кл.Охридски".  Доцент, доктор по социология.  Ръководител на катедра „Социология на науката,  технологиите и иновациите" на ПУ „Паисий Хилендарски” и преподавател в катедра „Социология” на СУ „Св. Климент Охридски”.

 

Г-н Христов, на фона на икономическата криза как виждате политическата зима?
Това, което наблюдаваме не е криза, а рецесия – т.е. трайно, устойчиво, негативно икономическо неразвитие, като следствие от кризата. Доближили сме се до условната долна мъртва точка на този икономически цикъл и стоим твърдо там месеци наред, въпреки оптимистичните заявки, че излизаме от кризата, че българския износ рязко се е увеличил и т.н. Това могат да го казват хора, които или нищо не разбират и в този смисъл, то е недопустимо, или хора, които много добре разбират за какво става дума: а именно за конюктурен растеж, благодарение на износа, който основно се дължи на засилено търсене от страна на Китай на ограничен кръг български продукти. В Китай в момента има държавно насърчавана политика за подобряване на търговския баланс, външнотърговското салдо с различните региони, в т.ч. със страните от ЕС. Вероятно се е паднал и нашия ред както този на Гърция – внасяне на стоки от България с цел подобряване на този баланс.
Всъшност това, което очертава икономическата картина на страната в момента и което всички анализатори подчертават е липса на сериозни чуждестранни инвестиции и липса на каквото и да било сериозно вътрешно търсене. В този смисъл икономическият живот е в долна мъртва точка. Просто фирмите, домакинствата са на границата на икономическото оцеляване. Това е борба за оцеляване, а не за икономически просперитет.
Колкото до политическите измерения на процеса, за съжаление, това, което виждаме, потвърждава това, което и друг път съм казвал, а именно – тотално износване на управлението, тежка некомпетентност, липсата на всякаква средносрочна управленска визия за развитие и управление на страната, хаотични ходове. Лошото обаче е, че българското общество не може да роди други, що-годе приемливи обществени алтернативи. Посочените в момента алтернативи – РЗС и т.нар. проект Първанов, не ми се струват особено състоятелни, поне на този етап.

От страна на  на правителството има ли някаква чуваемост за важните въпроси на обществото?
Какво означава чуваемост? Целият проект ГЕРБ е комбинация с цел да бъде легитимирана, трансформирана и запазена властта на политическата, икономическата и най-вече силова номенклатура от времето на БКП. По-скоро на нейните издънки. Разбира се, той в значителна степен е съобразен с новите геополитически реалности. В този контекст основният страх на управляващите е да не нарушат тънката червена линия, която нашите т.нар. евроатлантически съюзници ни поставят най-вече по отношение на Русия.
Защо трябва да говорим за чуваемост? Чуваемостта, т.е. обратната връзка между тези, които управляваш и управляващите е важна, ако нещо зависи от управляваните.  В България отвъд псевдодемократичните привидности,  т.нар. „народ” въобще няма думата. От управляваните не зависи кой знае колко, така че, не е никак чудно че „чуваемостта”, (която между другото е безсъдържателно журналистическо клише) нищо не значи.
От друга страна, тъй като проектът ГЕРБ е конструиран с цел да яхне натрупаното при предишното управление недоволство, правителството обещава всичко, което различни недоволни обществени групи искат. Съвършено различен е въпросът, дали това ще бъде изпълнено.

Защо важните въпроси за обществото като здравеопазване, образование, съдебна система и т.н., се изместват непрестанно от скандали и компромати?
Защото няма общество. Така че не мога да кажа кои са важните му въпроси. Т.нар. „общество” не ги е формулирало, чрез свои посредници, чрез свои говорители, чрез свои медиатори и т.н. Тук имаме една полуспихнала се обществена маса с отделни цивилизационни островчета, а всичко останало оцелява ден за ден в буквалния смисъл на думата. Така че не мога да говоря изобщо за обществен натиск, за общестено недоволство, за обществени алтернативи, поради простата причина, че няма социално-обществена среда, която да износи и роди такива алтернативи.
Това, което наблюдаваме и което е наречено от дежурните манипулатори на прехода политически сили, политическа борба и прочие, е всичко друго, но не и сериозни социални и политически играчи, свързани с някакви сериозни обществени групи. Напротив. Т.нар. „общество” е купчина сеирджии, което наблюдава поредния скроен на тъмно място политически цирк, без да си дава ясна сметка, че то плаща от него.

Мъртвороден ли е, както мнозина казват, проектът АБВ като алтернатива?
Не мога да кажа, не съм в кухнята на нещата. Имената, които излязоха, заявките, които бяха направени, не обещават нищо кой знае какво. От този проект засега вее идеологическа и персонална скука. Но има нещо друго – на фона на сегашната управленска гарнитура, всяко политическо недоразумение придобива измеренията на нормалност.
Самият факт, че „политическият” живот в България все се върти около ровенето на мръсното бельо или персоналните особености на един или друг герой говори, че у нас няма нито общество, нито критична обществена среда, нито публика, нито политика. Вярно е, че подобни пикантерии съществуват навсякъде по света. Но едно е това да е маргинална част от политическия пейзаж, друго е пейзажът да се изчерпва с него. Всичко останало са продукти  на жълтото въображение на журналистиката. А тя обслужва доминиращите у обществото долни страсти, направлявани от политико-икономическата олигархия. Защото по-привлекателно е да се интересуваш от персонални пикантерии за един или друг „политик”, отколкото да дадеш критична визия за потайните механизми на властта. Нашата журналистика е такава, каквото ни е обществото, а медиите ни са такива, каквото е обществото. Да, действително медиите могат да възпитават публика, но е факт, че публиката добре възпитава медиите. В този смисъл сръчните хора със сериозни финансови и милиционерски ресурси яхват точно тези обществени настроения и по някакъв начин ги насочват и използват, за да дадат гласност на едни аспекти от нашия живот и тотално да сринат други. Дори там, където има някакви островчета на обществена градивност, на инициативност, на рационалност – икономическа, политическа, културна, това не намира място в медиите, не се отразява, това не е интересно, защото няма привкус за разпалване на долнопробни страсти. Следователно, то не е интересно и не е част от медийния шум.

Уместен тук е въпросът как и защо българското общество позволи всичко това?
В началото на интервюто казах, че няма такова общество. Има хора, които в своята цялост са доведени до оскотяване през тези 20 години. Хора, лишени от всякаква визия извън хоризонта на собственото си и на най-близките си оцеляване. Липса на обществена солидарност, липса на обществена кохезия. Днес българите не са в състояние задружно да произведат каквото и да било, да се обединят под каквато и да е идея, проект, инициатива, ако щете да почистят градинката пред блока. Дори това вече е събитие. Според китайската поговорка и най-дългият път започва с първата крачка. Първата крачка дори я няма!
Всъщност лошото е, че някак си залисани, залутани във физическото и икономическото оцеляване, за тези години не си дадохме сметка, че израстнаха няколко генерации наши деца, за които тази подтискаща обществена картина е естествен фон. Те не познават  друг свят. За тях животът, светът е това, което виждат в момента. Те не са присъствали и не си дават сметка, че има и други стандарти, други изисквания, други ценностни системи, други герои. Те живеят в този долнопробен филм, в който всички ние сме участници. Следователно, този филм има висока степен на вероятност да се повтаря непрекъснато като един влудяващ сериал.

Вие сте преподавател. Одобрявате ли реформите, които се предлагат в образованието?
Не, защото под формата на реформа във висшето образование (само за него мога да говоря) се разчистват сметки. Сметки персонални, сметки институционални. От друга страна, аз категорично се разграничавам от воплите на представители на ВАК, на старите държавни университети, които твърдят, че се осъществявал разгром на българската наука. Този разгром те някак си го проспаха за тези 21 години. Разгром има действително, защото България престана да бъде научен фактор. Но не сега, по времето на Симеон Дянков. Той е само човекът, който трябва да скове ковчега. Това се случи за всичките тези години, през които България се сриваше като икономически и научен фактор. Къде бяха през тези години всички тези хора, които сега недоволстват? Те бяха тези, които търчаха сръчно с огнените съчки в ръка към кладата на българската наука и висше образование. Защото безконтролното роене на висши (псевдо)учебни заведения, изключително ниските критерии за тяхното създаване, изключително ниските критерии, по които функционират старите учебни заведения, това е една пошла приказка, в която за съжаление всички ние участваме, и която се нарича висше образование. Само че въпросът и обясненията не спират дотук. Всъщност ние имаме такова висше образование, такъв обществен статут на висшето образование и въобще на образованието в страната, какъвто общественият императив налага. Това общество няма нужда от компетентни хора, от знаещи, можещи хора. То има нужда от дипломи, но не и от образование. А това са различни неща. И дежурните вопли, че висшето образование не било насочено към бизнеса /наскоро излезе едно изследване на колегите от “Алфа рисърч” по този въпрос/ като цяло не са състоятелни. Че какъв е преобладаващият днешен български бизнес? Кое му е наукоемкото на този бизнес? Бизнес за сменяне на мръсни чаршафи и покривки ли? Че каква наука иска той? Довчерашните сервитьори днес са едри собственици на крупни туристически спални. Какво искат те? Естествено, че последното нещо, което ще искат е продукт, който се ражда чрез високи технологии. Вижте структурата на българския бизнес. Това е структура на икономика от третия свят. Каква наукоемкост ще искаме да има такава икономика?
Естествено, че и едната, и другата страна ще се разминават тотално, защото те нямат нужда една от друга. Всяка поради своите собствени причини. Едните, защото са замръзнали със своите представи за наука и академизъм някъде в средата на 60-те години на 20 век. Другите, защото „развиват” икономика с висока норма на неквалифициран труд или на финансовите и търговски посредничества и далавери.
Доскоро сред нашите съседи, поне на Балканите, българското висше образование се ползваше с що годе прилично име. Но буквално преди месец турското правителство въведе изискване не за автоматично признаване на българските дипломи, а за въвеждане на т.нар. приравнителни изпити. Т.е. това е другото име на съмнението на турските власти в качеството на българското образование, в качеството и най-вече начина, по който се взимат дипломи в България, какви знания стоят зад тях и т.н. Т.е. рухва последният бастион на нашата „гордост”, с която много хора от нароилите се в България като гъби университети, мислят, че са открили една щедра пазарна ниша. Ниша за продажба на дипломи. Но ще дойде часът на истината. Впрочем той вече е дошъл.
И както при всяка проблемна институция съществуват поне две алтернативи: или по-нататъшна деградация, или действително по някакъв начин нацията, някакви обществени сили, които може би съществуват /аз по-скоро се съмнявам в това/, да са в състояние да осъзнаят чудовищното предизвикателство, пред което е изправено българското „общество”. Тук не става въпрос за дефекти на една или друга институция, на отделни обществени практики. Тук става въпрос за оцеляване на българското общество като такова. Нещо, пред което не е изправено нито едно друго постсоциалистическо общество. Разпадането на социалистическата система в Източна Европа никъде не доведе до разпад и опасност от изчезване на обществата като такива. Единствено това се случва, за съжаление, в България, Русия и Украйна.
Аз не виждам у нас обществени групи с достатъчен потенциал, които да проумеят и осъзнаят целия трагизъм и дълбочина на проблема, пред който сме изправени. Напротив. Тези хора са с поведение и мислене на компрадорска колониална администрация и с манталитета на търговски пътници, овреме пратили децата си на топли места в чужбина, където прочее са и техните пари. Когато паянтовата конструкция, наречена българско общество, се срути съвсем, те ще са първите, които ще се изнесат оттук. А ние ще се давим в собствените си отломки.

 


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

„ДОБРИТЕ“ ЖУРНАЛИСТИ СРЕЩУ „ЛОШИТЕ“ ЖУРНАЛИСТИ – 1-0

КРАСИМИР РАЙДОВСКИ: В СТРАНАТА В МОМЕНТА ЦАРИ ХАОС

НИКОЛАЙ ЦАЧЕВ: БРАЗИЛИЯ Е ДЪРЖАВА-СУБКОНТИНЕНТ

ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В ДЪРЖАВАТА

ПРЕМИЕРЪТ НА БАВАРИЯ ПРИЗОВА ДА СЕ СПРАТ ЕМИГРАНТИТЕ ОТ ТУРЦИЯ И АРАБСКИЯ СВЯТ

ИЗОСТАВАНЕТО В РЕФОРМИТЕ И ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА ЗАБАВИХА ЕВРОПЕИЗАЦИЯТА НА БЪЛГАРИЯ

СЕГА БУЛО, АМИ УТРЕ? И КОЙ ЗНАЕ ДАЛИ ЗАД БУЛОТО НЕ СЕ КРИЕ БРАДА?

САЩ И ВОЙНАТА, „АЛ КАЙДА“ И ДЖИХАДА

ДОЦ. МИНЧО ХРИСТОВ: ПЛАНИРА СЕ ФИНАНСОВА КРИЗА, ПОДОБНА НА ТАЗИ 1996-7 ГОДИНА

Д-Р ТОТКО НАЙДЕНОВ: ЗДРАВНА КАСА Е ПИРАМИДА

АДВОКАТ МАРИН МАРКОВСКИ: ПО ПРАВИЛО, ПАДНАЛИТЕ НЯМАТ ПРИЯТЕЛИ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3504

Posted by on Дек. 3 2010. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.27151 лв
 CHF =  1.67609 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21616 лв
100  RUB =  2.81397 лв
 USD =  1.65664 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.