ДОЦ. Д-Р ЛЮБИМА ЙОРДАНОВА – ШЕГАТА С НАУКАТА У НАС ПРОДЪЛЖАВА

ПРОГРАМИТЕ НА НОМИНИРАНИТЕ ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БАН –ШЕГАТА С НАУКАТА У НАС ПРОДЪЛЖАВА

 

доц. д-р Любима Йорданова, политолингвист, евролингвист

На 09.06.2008 г. в сайта на БАН – bas.bg, в рубриката “Административни новини” бяха обявени кандидатите за нов председател на БАН, автобиографиите и програмите им.

Тази публикация е предназначена както за широката българска общественост, така и специално за журналистите, които ще наблюдават избора на 18-ти юни в Централно управление на БАН в сградата срещу Народното събрание. Заседанието на Общото събрание на БАН започва от 9:00 ч.

 

При анализа няма да цитирам имената на кандидатите, за да не повлияя на избора и да не го манипулирам

.

Какво прави впечатление в самата процедура и програмите на номинираните?

 Дискриминация на женитеи обществените /и/ хуманитарните науки Жени не се допускат до процедурата на номиниране за председател на БАН. По стара традиция, наследена от вековете и недокоснато от съвременните тенденции в Европа и света, на жените в науката все още в БАН се гледа като на екзотика. Никакви Европейски конвенции на Съвета на Европа /България е членка от 1992 г./, никакви Харти на основните права на ЕС не се съблюдават. БАН продължава да живее в миналото. 

При положение, че общественият живот в България се завъртя на 180 градуса за последните 19 години от демократичния преход, учен от обществените науки не е допуснат до номиниране. Стара практика е да се използват функционери от точните науки, за да се имитира политическа необвързаност на кандидата. Става дума обаче само за имитация, на която малко хора, познаващи системата отвътре, ще се вържат.

 Емоция, комплексираност, политизация и популизъмбележат програмите на кандидатите 

Емоционалната обагреност на програмите говори единствено за липса на идеи за конкретнити стъпки на реформата в българската наука. Обичайни изрази са “незавидната съдба България да остане като една от най-бедните държави в Европа”, “усилията и стремленията на онези горди българи”, “тревогите на част от българските учени и граждани за бъдещето на науката и образованието у нас” и т.н.

 

За сериозна комплексираност по отношение на развитието на световната наука говори изреждането на “невижданите” успехи на БАН като покритие на мисията й “да допринася за развитието на СВЕТОВНАТА НАУКА”, при положение, че институтите на БАН дори не са компютризирани или разполагат със стара техника отпреди 20-30 години, а уебсайтовете не се актуализират с години. В програмите на кандидатите ще срещнете изрази като: “БАН направи България космическа държава”, “БАН създаде ядрената енергетика у нас”, “Днес БАН координира научните изследвания по националната сигурност и отбрана и борбата с тероризма”, “БАН ръководи изследванията по слънчева енергия и нови енергийни източници”. Всички тези дейности са рутинни за научните центрове на развитите държави.

 

Политизацията на програмите е толкова голяма, че дори в две от програмите съвпадат стремежите за работа с Индия и Китай, при положение, че приоритетът на Република България през следващите десетилетия ще бъде интеграцията с другите държави-членки на Европейския съюз и изграждането на Европейско изследователско пространство в изпълнение на Лисабонската стратегия и последвалите я развития, както и на Лисабонския договор. Не е случаен и фактът, че една от програмите е озаглавена “Предизборна платформа”, като че ли става дума за участие на политическа партия в парламентарни, президентски или общински избори.

 

Най-смешна обаче е програмата, разпростряла се на 18 страници, на човек от старото Ръководство на БАН, имал пред себе си вече три мандата да осъществи идеите си. Защо ли не го е направил? Нали е управлявал БАН, а вече 19 г. България е демократична държава. Разбира се и сега той е отворен за “градивни предложения”, но през 2000 г. заедно с акад. Юхновски спря създаването на Институт по европеистика при БАН. При започнали преговори за присъединяване на страната ни към ЕС.

 

Смешно също така е сравнението и с Фраунхофер в Германия – http://www.fraunhofer.de/EN/index.jsp, което намираме в една от грограмите. Дружеството “Фраунхофер” е мрежа на хоризонтално обединени институти, разположени на 40 различни места в Германия и свързани с индустрията, сектора на услугите и публичната администрация, които нямат нищо общо с вертикалната структура за политически и финансов контрол върху българската наука – Централно управление на БАН, изградена по съветски модел – с член-кореспонденти и академици, с претенции да управляват науката у нас в следпенсионна възраст.

 

Смелите идеи за 100-процентово увеличение на заплатите на учените, просто така –  без провеждане на реформа, 100-процентово увеличение за всеки, без значение как работи е популистки ход, неосъществим като реалност.

 

Какво липсва в програмите на кандидатите?

 Изискванията на Брюксел илиполитиката на Европейския съюз за изследвания и иновации
Научните изследвания и по-специално – създаването на Европейско изследователско пространство – е един от основните приоритети на Европейския съюз, залегнал още в Договора от Амстердам.

За периода 2007-2013 г. основната цел на политиката на Европейския съюз в областта на научните изследвания и иновациите се свежда до стимулиране на:

•КОНКУРЕНТНОСПОСОБНОСТТА;
•УСТОЙЧИВИЯ РАСТЕЖ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИКА.

Реформата в БАН е част от тази политика.

Компетенции в областта на научните изследвания и иновациите имат:

на европейско равнище: Главна дирекция “Изследвания” и Съвместния изследователски център, една от основните специализирани служби на Европейската комисия, чиято основна функция е да подпомага европейските политици при разработването, развитието, прилагането и наблюдението на изпълнението на европейските политики в областта на научните изследвания и иновациите;
в България – Министерството на образованието и науката, отчасти – Министерството на икономиката и енергетиката и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.

Финансови инструменти на политиката на ЕСв областта на изследванията и иновациите

В тази част само ще напомня, че участието в европейските проекти е на принципа на субсидиарността, основен принцип на Европейския съюз и изисква съфинансиране от страна на държавата-членка – държавните, регионалните, местните власти, бизнеса, фондации и пр. Този процент варира при различните проекти в рамките на 20-30 % от общия бюджет.

Седма рамкова програма за научни изследвания. Основният инструмент, чрез който ЕС подпомага финансово научните изследвания и иновациите е именно тази рамкова програма. За периода 2007-2013 г. Програмата има бюджет от 53,2 милиарда евро. Тя подкрепя дейности, които са се доказали като успешни в миналото, като учебни посещения, стипендии и работа на учени. Чрез нея резултатите от научните изследвания, иновативните технологии и продукти ще станат по-лесно достъпни за бизнеса и най-вече – за малките и средните предприятия. Това е особено важно за компаниите, които нямат възможности да инвестират в изследвания, но имат капацитет да внедряват нови технологии и продукти, важни за техния растеж и конкурентноспособност на европейския и световния пазар.
Европейските фондове. За използването на Европейските фондове е необходимо създаването на мрежа от контакти с властите на държавно, регионално и местно равнище, както и с бизнеса. Какво трябва да направи новото Ръководство на БАН? • Да промени имиджа на българската наука във връзка с негативните Мониторингови доклади на Европейската комисия;
• Да посочи пътя, който българската наука следва да извърви, за да се модернизира в духа на стандартите на Европейския съюз.
 Конкретни стъпки на реформата в БАН

деполитизация на науката в БАН. Първата и най-важна стъпка е да се привлекат колегите ни, отстранени като политическа репресия на учените след 1989 г. в научните институти на БАН и сега работещи в САЩ, Канада, Япония и развитите държави на Западна Европа, всички те бивши сътрудници на БАН. Те ще се върнат в България и ще оглавят реформата в различните институти на БАН.децентрализация на науката в БАН. Тя е основен инструмент на промяната и осъществяване на реформата в духа на хармонизация на българската наука с европейската. Научните институти на БАН ще продължат да получават държавно финансиране както досега, но е разумно то да бъде използвано за включването на българските учени като цели институти, надинституционално и транснационално в европейските проекти, като заплаща процентите в режима на субсидиарност. Нужна е и подкрепата на бизнеса, който да участва в тези проекти. Научните институти сами ще избират ръководния си персонал, нужната администрация и учените, които ще участват в конкретния проект на базата на специализацията си и новите знания, които трябва да получат след съответното обучение. Става въпрос за уедряване в сферата на науката, изисквано от Европейската комисия. Централно управление на БАН трябва да се превърне в Център за европейска комуникация, като администрацията му се подготви чрез обучителни семинари за новата си мисия. Самият Център трябва да подпомогне българските власти – законодателна, изпълнителна и съдебна с информация и комуникация за ЕС на български език – унифицирана и кодифицирана терминология, тълковен речник с обяснения на термините, безплатни тематични семинари за виртуално обучение, които да обхванат държавните власти и групи граждани, желаещи да се подготвят за попълване на европейски проекти в изпълнение на Програмата за учене през целия живот, програма на ЕС за периода 2007-2013 г.
създаване на интердисциплинарни и транснационални мрежи за сътрудничество и съвместна работа. Те включват мрежи на равнище наука /конкретна европейска тема/, консултанти от Европейските институции, държавните институции на Република България с цел използване на Европейските фондове за финансиране и бизнеса. Още в началния етап на реформата на науката в БАН трябва да се създадат професионални и интердисциплинарни връзки с учените от висшите училища в България, защото в Западна Европа науката е съсредоточена във висшите училища. Извън тях тя се извършва от институти към различните клонове на бизнеса и регистрирани като фондации или дружества;
връзки с медиите. Центърът за Европейска комуникация, изграден в Централно управление на БАН, трябва да поддържа постоянна връзка с медиите за информиране на българските граждани за графика на безплатните семинари по европейски проекти и новите помощни материали като речник или глосар по темата и др. Той ще поддържа постоянен електронен корпус, който ще бъде на разположение на журналистите и гражданите и постоянно ще се обновява.
 Как ще протече изборът на нов председател на 18-ти юни? 

По стара традиция ще има предварително подготвени няколко изказвания, за да се демонстрира демократичност, която ще е добре изиграна. След това ще има тайно гласуване. Тайното гласуване е най-важният инструмент за манипулиране на избора. Предварително се знае кой от уж тримата кандидати трябва да бъде избран. Не е случаен фактът, че в една от програмите се отправят толкова хвалебствия за бившия председател акад. Иван Юхновски. Това е сигнал към управляващите, че функционерите в БАН продължават традицията, сменя се само едно име, но същността на “ръководене” на науката остава. Всъщност през трите мандата на Юхновски бяха съсипани обществените науки в институтите на БАН, съществуваше зловеща политическа цензура и репресии на учени, чията работа е свързана с учени от държави-членки на Европейския съюз и други развити държави в света.

 

И така, ще има таен избор, който ще прикрие още повече действителната ситуация. Няма да има изказване за аргументиране на вота, тъй като е безпредметно. Гласуването не е явно.

 Всичко в БАН остава по старому. Няма и надежда дори за някаква, макар и малка промяна в духа на Европейските стандарти. Науката в България си остава наука на една затворена, бедна балканска държава, недокосната от съвременното развитие и високите технологии. 

Иначе програмите и на тримата номинирани кандидати изобилстват с правописни и стилистични грешки, но кой би очаквал от математик и физици да владеят нормите на българския книжовен език.

 

Все пак обаче, когато човек има претенции да оглави науката в Република България, защото, все още нереформирана, тя е съсредоточена главно в институтите и лабораториите на БАН, може да си позволи да работи с редактор, който поне да оправи стилистично и правописно програмата му. Работата в екип е основно изискване на 21-ви век. Друг е въпросът за страха от изтичане на информация. Да не забравяме възрастовите характеристики на кандидатите – предпенсионна и следпенсионна, ако се позовем на Европейските стандарти…

 


ПОСЛЕДНИТЕ 5:

 

ЦВЕТКО ЦВЕТКОВ: В БЪЛГАРИЯ ЩЕ ИМА НОВО СТАТУКВО В ИКОНОМИКАТА

 

ДОБРИНКА ЧАНКОВА: ВЕЧЕ Е ДВАНАДЕСЕТИЯТ ЧАС ЗА МЕДИАЦИЯТА ПО НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА В БЪЛГАРИЯ

 

ЛЮБИМА ЙОРДАНОВА: НА МЛАДИТЕ ХОРА В БАН СЕ ГЛЕДА С ПРЕНЕБРЕЖЕНИЕ И СТРАХ

 

АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: ИМА ЛИ ГАФ – НЕ ТРЯБВА ДА ИМА ПРОШКА

 

ЕДИН ПО-СПЕЦИАЛЕН 9 МАЙ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=1163

Posted by on юни 12 2008. Filed under Гледна точка. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.22163 лв
 CHF =  1.63791 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.23166 лв
100  RUB =  2.58527 лв
 USD =  1.59816 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.