ДОЦ. ГЕНОВЕВА МИХОВА: ДЕМОГРАФСКАТА ПРОБЛЕМАТИКА СТАВА ВСЕ ПО-ЗНАЧИМА

МЛАДИТЕ ХОРА СА ДВА ПЪТИ ПО-МАЛКО, ОТ ТЕЗИ КОИТО ИЗЛИЗАТ В ПЕНСИЯ

В СЪСЕДНА ТУРЦИЯ НАСЕЛЕНИЕТО СЕ УВЕЛИЧАВА С 1 МЛН. ДУШИ ГОДИШНО И СЕ ОЧАКВА В 2050 Г. ДА ДОСТИНЕ 99,8 МЛН.ДУШИ, А В БЪЛГАРИЯ ДА E ОКОЛО  5.5 МИЛИОНА, КАЗВА ОЩЕ ДОЦЕНТ МИХОВА

Геновева Михова е родена на 10 ноември 1941 г. в с. Белоградец, обл. Варненска. Завървшва специалност История през 1967 г. в  СУ „Св. Кл. Охридски”. Доктор по философия, 1982 г. През 1988 г. става доцент. Дълги години работи в Института по демография при БАН, който в момента е Център за излседване на населението. От 2008 е  и.д. Директор на центъра. Автор на множество изследвания в областта на демографски аспекти на заетостта и безработицата,  безработица при жените, рискови групи на пазара на труда, демографският преход и неговите особености в България.

Госпожо Михова, в този глобализиран свят има ли опасност българският етнос да изчезне? Прогнозата с дата 2050 г. е доста мрачна?
Мисля, че националните ни интереси диктуват друго – българската нация да бъде запазена, да се проведе успешно процесът на интегриране  на собствените ни етнически групи, на коренните ни граждани на страната, както и на имигранти, които прииждат и перспективата е да се увеличават. В момента у нас има около 66 хиляди имигранти от други страни. Гражданите на страни от Европейския съюз не се смятат за имигранти, а за мобилна работна сила, която при общия европейски пазар, търси и намира работа в различни европейски страни.
Българите се третират като мобилна работна сила само в 27-те срани-членки на ЕС. В други страни, други континенти те са емигранти.
Действително по прогноза на Евростат през 2050 г. българите могат да останат 5,54  млн., а по прогнозите на Националнич статистически институт числеността на населението се определя на 5,140 млн. Тук се включват българите, в които неразделна част са нашите етнически групи – турци, роми, арменци и т.н.

Нека да разшифроваме този въпрос…
Тези процеси са резултат на някои неблагоприятни тенденции на развитието на населението, които бяха набелязани още през 60-те години на миналия век. Имам предвид спадането, увеличаването на смъртността в годините на прехода, както и намаляване на населението в рвзултат на масови емигрантски движения. Населението на България за период от 20 г. намаля с 1,5  милиона. Ние сме в процес на депопулация, ежегодна, която започва още в началото на 90-те години на миналия век. И все още той не е преодолян. Прирастът е отрицателен. Според прогноза на Евростат това ще продължи до 2030 г.- спадът на населението у нас ще е с 5 % повече,  отколкото в Румъния например. В съседна Турция населението се увеличава с 1 млн. души годишно и се очаква в 2050 г. да достине 99,8 млн.души, България 5 милиона, казва още доцент

Турция ще бъде 100 млн., а България малко над 5 млн. Цифрите са несъпоставими…
Да така е. Съседите растат с 1 млн. годишно, докато ние намаляваме всяка година.
             
Все пак какво ще стане конкретно с българския етнос?
Напоследък колеги все по-често започнаха да говорят за народностното ядро. Един от тях е доцент доктор на социологическите науки Михаил Мирчев, който в изследванията си по проблема за демографското възпроизводство поставя много тревожно въпроса за укрепване на народностното ядро. Но той не е само проблем на България. При масовите миграционни движения съотношението на народностното ядро в много от европейските страни се смени твърде чуствително. И не само у нас намалява основния етнос, както в случая българите, а има голямо повишаване процента на етнически групи в резултат на миграциите и прииждането на ново население. Така например в Англия бяха публикувани някои данни, които сочат, че англичаните остават 40% от населението на Великобритания. Следователно за нас проблемът не е толкова в това с колко ще се намали относителния дял на основния етнос, а той е в една успешна интеграция на хората, които избират да живеят в България, като търсят препитание, работа. Затова политиката за интегриране на хора от други националнисти придобива все по-голямо значение. Може да се каже първостепенно значение, за да бъдат отстоявани националните каузи, да могат да се възприемат общественозначими идеи, мисли, които да обединяват около себе си, не само българите, за които говорим в случая, но и всички, които са избрали реализацията си у нас.
                
Излиза,че не е толкова притеснително, когато в отговор на въпроса на македонски журналисти какъв е всъщност по народност, бившият ни премиер Сергей Станишев отговори “Гражданин на света”?
Има основание такъв отговор, защото етническите структури на населението се променят във всички европейски страни и не само в тях. В една Испания например има 4,5 млн. имигранти, които тя е приела в последните десетилетия. Само от 2003 г. тя е приютила почти 1 млн. души. Но тя провежда една много успешна политика, за да може осигурявайки им постоянно местопребиваване, да  им осигурява и достъп до работа, до здравеопазване, дава им възможност  да строят жилища, да имат собственост, да ползват кредити и т.н. И поради това хората се установяват трайно там и решават житейските си проблеми.

При нас каква е политиката?
Исторически погледнато, България има опит в приемане на граждани, които идват от други територии. Тъй като на няколко пъти се е налагало, като резултат от историческото й развитие, да приема бежанци от Турция, Македония, Гърция. Така че имиграционната политика има определени традиции, но сега вече, в новата   обстановка, тя има нужда да бъде усъвършенствана. Свидетели сме вече на някои предложения в Закона за българското гражданство, които да дадат възможност на така наречените исторически българи, които никак не са малко, и са пръснати на различни места, да получат известни облекчения, ако решат да се завърнат в България. Да имат един по-особен статут, това го правят и други страни. Създават се специални структури, министерства. Търси се институциализиране на проблема, за да се привличат в бъдеще едни добри попълнения на работна сила, например, която недостига в много страни. Дава се възможност и за известна селективна политика, която да привлече по-високо квалифицирани имигранти. Вече на имиграцията се гледа като на един фактор, който помага за социалното и икономическото развитие на страните и съществува една доста добра конкуренция между тях, особено за привличане на млади хора във фертилна възраст, с добраквалификация, за да могат да попълват собствените си ресурси.

Навремето Тодор Живков, мисля че на два пъти разреши на турското население да се изселят. От демографска гледна точка правилна ли беше тази политика?
Според мен този въпрос не е еднозначен, интересът и на двете страни са диктували през определени периоди да се подписват специални спогодби, с цел да се регулира движението от едната към другата страна. Но това, което стана в навечерието на прехода, е един по специален случай, в който се намесиха много други политически съображения и съображения за развитие на населението. Говорим за “Голямата екскурзия”. България загуби ценен кадрови потенциал от това сериозно придвижване на населението. Това спомогна за задълбочаване на демографската криза, която много скоро след това се разви в една дълбока и мащабна криза в развитието на населението.

В последните две години, запознати с проблема казват, че имало бум в раждаемостта у нас. Пресилена ли е подобна констатация?
Вярно е, че има подобрение на показателите за раждаемостта. През 1970 г. ние бяхме стигнали дъното по равнище на раждаемост за последните 100 години. Тогава тя се измерваше със 7,7 на 1000. В момента , последните данни за 2008 г.показват, че имаме 10,2 на хиляда. Но това още не значи, че кризата е преминала, тъй като миграционните процеси продължават. Въпреки това, страната трябва да положи огромни усилия да успее да задържи това равнище на раждаемостта, което е едно добро средно равнище, каквито са реалностите сега в Европа.

Какво показва другият показател за прираста-смъртността?
По отношение на смъртността сме много зле в сравнение с другите европейски страни. Тя е 14,5 на хиляда. Докато у нас през 2008 г. у нас са родени приблизително 78 000 деца, починалите са 114 000 души, което е един значителен превес. Хората, които навлизат в икономически активна възраст, младото поколение са два пъти по-малко, от тези които излизат в пенсия. Така че тези тенденции са една реалност. Населението над 60-годишна възраст е една трета, а над 65 годишна възраст са 23% от нея. Най-младото поколение- от 0 до 15  годишна възраст намалява и е около 14%.

Каква е ролята на държавата в демографските процеси?
Нашата държава вече е осъзнала трудностите и неблагоприятните тенденции в развитието на населението. През 2006 г. бе приета Национална стратегия за демографското развитие, която е с един хоризонт от 15 години напред. Въпросът е сега икономическата криза  да не я стопира. Всяка година да се дават нови придобивки – по-продължителен отпуск при раждане, да се увеличат детските надбавки, за да могат те да подпомагат реално семействата с деца. Напоследък бяха разрботени програми за съвместяване на професионалния труд и майчинството, на родителството въобще, като се има предвид, че българката е с една трайна нагласа за работа на 8-часов работен ден, на пълен работен ден и тя държи на своята кариера. Бяха взети някои мерки да я подпомогнат в това отношение, да се даде възможност нейните близки да участват в отглеждането на децата и да получават допълнително възнаграждение, да се увеличава еднократната помощ и т.н. Но всичко това е още далеч от стимулите, които съществуват в различните европейски страни.
          
У нас има ли някакви ограничения за броя на децата в семейството?
Нямаме и не би следвало да имаме. Щом сме подписали Конвенцията за интеграцията на малцинствата, макар че те при нас те трябва да се наричат етнически групи, а не малцинства. Това обаче, което имаме,е, че при четвърто и всяко следващо дете добавките не нарастват, а са по-малки в сравнение с първото, второто, третото.
Демографските нагласи на хората са нещо много деликатно. Там каквато и да е намеса е много трудна, трябва да е обмислена от всяка гледна точка. Ние сме приели, че всяко семейство може да отгледа толкова деца, колкото иска. Въпросът е да помагаме за качественото отглеждане на тези деца, за техния добър здравен статус. Специално в ромската общност младото поколение е с по-лоши характеристики, с по- лошо образование от техните родители, което не е естествен процес.

Новото правителство с лице ли е към изпълнение на стратегията?
Една стратегия за демографско развитие на страната не може да се влияе от това кое правителство управлява и да внася промени в нея. Промените трябва да бъдат само в позитивен план.
Сега правителството на ГЕРБ потвърди някои от допълнителните придобивки за деца близнаци, за майки-студентки и т.н. Нека разглеждаме това като доказателство за позитивно отношение към стратегията.

По повод споровете, които се случиха между БАН и финансовото министерство, бих искала да Ви попитам, Вашият център разполага ли с достатъчно средства за научни изследвания?
Нашият институт е създаден преди 20 години като самостоятелно звено в системата на БАН. Първите 12 г. той функционира като Институт по демография, след което беше трансформиран в Център за изследване на населението. Като звено в БАН ние изпитваме всички трудности, които изпитват останалите институти в системата. Вече за втори път бюджетът на Академията се намалява с 10 млн.лева. Но ние компенсираме недостига с участие в международното научно пространство. Нашият институт има два международни проекта , които се занимават с изследванията на стареене на населението. Така че тези проекти ни осигуряват допълнителни средства , които ние влагаме в общата демографска проблематика. По линия на междуакадемичното сътрудничество имаме проект с Икономическия институт на Руската академия на науките. Чрез него за две години си осигуряваме 100 х.лева за докторантите, постдокторантите и младите научни сътрудници.
Наличният състав на нашия Център е малък – 26 души общо. Международните експерти, които неотдавна представиха оценка за дейността ни през последните пет години, препоръчват центърът да прерастне в институт, да бъде укрепен кадрово и финансово за да може да изпълнява своето преднаначение, тъй като в регионален и глобален мащаб  демографската проблематика става все по-значима и всяка страна има нужда да полага на сериозен анализ демографското си развитие.

 
 

ПОСЛЕДНИ ИНТЕРВЮТА:

ПРОФ. ВЕНЕЛИН ЦАЧЕВСКИ: ЛИСАБОНСКИЯТ ДОГОВОР ЩЕ УСКОРИ ЕВРОИНТЕГРАЦИЯТА НА БАЛКАНИТЕ

ЙОЛО ДЕНЕВ: ПРЕСТЪПНОСТТА НИ ЗАЛИВА

ГЕОРГ КРАЕВ: ЧАЛГАТА Е ЪНДЪРГРАУНДА ПРЕДИ 20 ГОДИНИ

АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: ПОБЪЛГАРИХМЕ ПРЕХОДА

ТОДОР ДИЧЕВ ЗА БЪЛГАРО-ЯПОНСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ, ЯПОНЦИТЕ И БЪЛГАРСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ

ПРОФ. ИВАН СЛАВОВ: ПРОМЕНЯМЕ СЕ САМО КЪМ ЛОШО

ДИМИТЪР ГРОНЕВ: ОСТАВА ДА СЕ ПОЯВИ ГЕНЕРАЛ НА БЯЛ ТАНК

РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ: МИСЛЯ, ЧЕ СДС ВЕЧЕ НЯМА БЪДЕЩЕ

ЯНКО ЯНКОВ: ИМАШЕ СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ЕЛИТ И УПРАВЛЯВАЩИТЕ ЗАПАДНИ ЕЛИТИ

ПРОФ. СТЕФАН КАРАСТОЯНОВ: ГЕОГРАФСКОТО ПРОСТРАНСТВО НА БЪЛГАРИЯ ИМА ВИСОКА ГЕОПОЛИТИЧЕСКА СТОЙНОСТ

ПЛАМЕН ДАРАКЧИЕВ: УЛИЦАТА НE ПРЕЛЯ В ОТВОРЕНИ ИНСТИТУЦИИ И МОДЕРНА ДЪРЖАВА

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=2783

Posted by on Дек. 10 2009. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.24782 лв
 CHF =  1.67466 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21624 лв
100  RUB =  2.80223 лв
 USD =  1.65805 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.