Дон Роберто или най-лошото интервю с един от най-самотните хора на мястото, където Бог е оставил дявола да прави природата

Arg 1Когато кореспондентът на ББС Крис Хаслъм отива да посети най-самотният мъж в Аржентина, очаква да открие живот драматичен като самия пейзаж. Срещата не се оказва такава. Интервюто е пълен провал.

„Пътувах четири дни до северозападния планински ъгъл на Аржентина, за да говоря с човек, който мислех за най-самотният пенсионер на Земята. Оказа се, че той не е толкова самотен колкото си мислех.“

Изгорялото от слънцето лице е фермера Дон Роберто Плака. Той живее на 5600 м. надморска височина точно по средата на нищото. От счупения си пластмасов стол пред една мебелирания си дом той вижда 4 вулкана, трептяща солна пустиня и сред черното небе в далечината – Cerro del Hombre Muerto – Върхът на мъртвеца.

Най-близкото село е на 3 часа път, където се ходи по разбита от ледниците и ураганните ветрове пътека минаваща край стъклени стени от лава, смъртоносни дефилета и отровни езера от арсен.

Arg 2Наричат това място La Puna, от думата „лоши земи“ на кечуа. Казват, че това е мястото, където Бог е дал на дявола да покаже своите природни умения.

Любопитното е как и защо някой може да живее в тази недокосната адска красота. Дон Роберто се оказа закоравял тип.

Роден е на това нанагорнище преди 74 години. Откакто родителите му са починали живее сам. Казва, че животът тук е „спокоен“.

Arg 4Амплитудата тук е най-голямата на планетата. През деня е плюс 30C, а през нощта минус 30C.

Сигурно е тежко да се живее така?

Нормално е. (свива рамене)

Вчера германски изследовател ми каза, че е открил един от съседите на дон Роберто (живее само на 88 километра надолу по пътя) прикован на легло със счупен крак, полугладен и опасно дехидратиран, докато двойка планински лъвове чака търпеливо пред вратата му да издъхне. Затова го питам за хищниците.

Какво ще кажете за пумите?

„Пумите?“, измрънква дон Роберто. „Бъзливци“.

Arg 3И така, в едно от най-драматичните места на Земята, продължава едно от най-прозаичните и скучни интервюта.

Какво ще кажете за храната?

„Когато свърши съм гладен. Няма проблем“.

Здравето?

„Моля се на Господ и до три дни съм по-добре“.

Самотата?

„Постоянно има хора, въздъхва дон Роберто. Само преди осем седмици имах посетител“

Бури, земетресения, свлачища и вулканични изригвания?

„Правя жертвоприношения на Пачамама за защита“, казва дон Роберто, като има предвид богинята на инките. Отглежда гуава, картофи и авокадо.

Arg 6Дон Роберто ми показва своята круша. „Студо устойчива“, казва преди като йога да затвори канала с плоча от обсидиан.

Имате ли радио?

Не.
Телевизия?

Не.

Скучно ли ви е? Поглежда ме с безкрайно скептично.

„Скучно? Нямам време да скучая“.

Дневният му режим включва работа в градината, молитви и грижи за малкото му стадо лами, някои от които са на ливадата в задния двор. Под задния двор той има предвид 35 километра обход до проход на 4500 м., който често е затворен от снежни бури.

Това е опасна екскурзия?

„Не точно“.

Време е да изиграя своя коз, последната надежда за всеки неумел репортер. Нещо такова: правиш неустоимо атрактивно хипотетично предложение с пълното съзнание, че интервюирания ще откаже. Неговото оправдание за отказа ще подсили историята.

Ако правителството ти предложи чисто ново жилище с централно отопление, климатик, течаща вода и телевизор с плосък екран в град Салта (на два дни път с кола) ще приемеш ли?

Дон Роберто ме поглежда сякаш съм идиот. „Разбира се“, отвръща.

А има причина той изглеждащ непоклатим стар прагматик да би искал да има шанс да избяга. Той не е сам както изглежда.

Зад неговата къща има друга, но в своето лаконично обяснение за 30 години самота, дон Роберто нито веднъж не спомена за своя съсед. Когато го питам, той ме поглежда с поглед по-мрачен от задаващата се буря от чилийската граница. Няма да обсъжда съседа си. Интервюто изглежда terminado.

Arg 5Същата вечер, над студена вечеря в прашно селце на 140 километра на север, научих истината.

Съседът на дон Роберто е неговата сестра, обяснява ми сервитьорката. Никой не помни защо са се скарали, но не си говорят от 30 години.

Изглежда, че в книгата на Пачамама няма нищо по-могъщо от семейната вражда.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=11303

Posted by on мар. 2 2015. Filed under Пътешествия. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.38928 лв
 CHF =  1.81955 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.24143 лв
100  RUB =  3.10671 лв
 USD =  1.83422 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.