ДОМАТЕНАТА РЕВОЛЮЦИЯ

РОДИ  МЕ,  МАЙКО,  БЕЗ  КЪСМЕТ  И  ЗА  БОНУС  МЕ  ХВЪРЛИ  НА  СМЕТ

Автор: Георги Н. Николов

Наскоро поетът Николай Колев-Босия, след предварителна разгласа, метна развален домат по сградата на Парламента. Естествено, веднага бе обезвреден от 40 полицаи, дебнещи на местопрестъплението. Отведен в близкото районно управление, поетът се прости с още няколко домата. Приготвени за шест символа на българската държавност: Президентство, правителство, съд… Босия признал, че прави това в знак на протест към чудовищното разминаване на институциите между призвание и реалност. Между законност и обслужване на частни интереси, преплетени тясно с управляващата върхушка. Срещу грозната корупция, официалната демагогия и загърбването на основни демократични принципи в държавността. За деянието си рушителят на царщината може да отнесе две години затвор по алинеята: „Да бе мирно седяло, не би чудо видяло!” Но пак то роди във фейсбук инициативата „Доматена революция”. И доведе пред Народното събрание около 400 демонстранти. Те хвърляха гнили зеленчуци и крещяха: „Мафия” и „Политици, боклуци, всички сте айдуци!”. Арести нямаше. Само униформен кордон около сградата – дюкян за търгаши с народни очаквания. За да не бъде оплескана от даровете на „благодарните” поданици.

90% от тези дарове – плодове и зеленчуци – вече са вносни. От страна на износа България се превърна в страна на вноса. Изнасяме проститутки, крадени луксозни коли с пренабити номера и влакови композиции с минни суровини. През границата пък идват горива. Месо и колбаси. Консерви. Пакетирани храни. Лекарства. Цигари без бандерол и наркотици. Обувки, дрехи, клечки за зъби. Суровини за сивата икономика, която съставя 45% от брутния вътрешен продукт. И каква ли още не контрабанда, смигаща от магазинните витрини. А също – религиозна литература, изключваща всяка верска търпимост. Бежанци, залавяни месеци след пристигането си. Емисари на етническа „правда” с достъп до всички краища на страната. И анонимни концесионери за безкраен пир по време на политическата, икономическата, демографската, социалната, здравната, духовната чума у нас. Вносен се оказа и бобът на БЧК, предназначен за гощавка на 306 хил. социално слаби. Впрочем, фасул-загадка. Първият бобен транш бе радиоактивен и пренаселен с гъгрици. След обичайното вдигане на рамене как се случило и кой е крив, последва втори транш – само с буболечки. Цената на партидата се оказа прекалена даже за корупционните практики на България. В медиите се появи обидено мрънкане, че благородната идея с изхранването се политизирала. И всичко свърши тук. До поредното безобразие…

Ако беше само едно, да му се радваш като на първа рожба. Но не е. Където и да бръкнеш, мирише. Гласуван бе Данък върху лихвите на частните влогове – 10%. Така било във всички развити страни. За тях сме съгласни, но за просешка България? Бюджетът за 2013 г. предвижда по над милиард за двете силови министерства – полицейското и военното. Защо? С кого воюва официална България, освен със собствения си народ? Вместо да се насочат за здравеопазване, образование и социални дейности? Има допълнителни пачки за Президентството – за екскурзии и упражнения в куха реторика. На месец за едно дете в здравната сфера са предвидени осем евро – по какви критерии? Затова пък 50 млн. лв. от здравни вноски и тази година са отклонени в неизвестна посока. За попълване на фискалния резерв от странство са изкрънкани нови 2 млрд. лв. Ще ги възстановява охлузеният български джоб. В пристъп на еуфория Симеон Дянков възвести, че от три години пенсионерите плуват в охолство. Как – при замразени индексации? Че с новите заплати от 310 лв. (които отиват под прага на бедността), ще се раздвижи потреблението. Друг път. Как – при инфлация с размер, срамливо крит от Националния статистически институт? Симо Дянков не намери място в класацията Топ 19 на европейските финансови министри. Може би поради завистта на колегите си, че е толкова „успешен”. Дето седне-стане социалният бърборко Тотю Младенов бълнува намаляла безработица. Как, щом само при младите хора тя е 23%? Ами при нещастниците над 50 г.? При хората с увреждания? При хората в активна възраст, гощавани години наред с празни обещания? Никак… Няма и надежда. Нито чуждестранни инвестиции, освен през крив макарон. Нито събираемост на данъците, които тихомълком се увеличават по брой и размер. Ще дойдат ли възвестените от Крали Марко Борисов 45 млрд. европейски пари? Разбира се, че не. По-вероятно е да намалеят и сега отпусканите поради ниска усвояемост. Но какво пък – с лъжи и без лъжи времето минава, а в страната не се случва нищо позитивно. Отдавна не се говори за успешно завършване на реформите: те въобще не са почвани. Всичко е оставено на самотек. Министрите – да си правят безкраен PR из разни медии. Кметовете по места – да феодалстват. Близките до властта – да прокарват в Антинародното събрание лобистки закони. Владиците – да се дърпат за брадите с компромати от Държавна сигурност. Юристите – да оправдават доказани катили по знакови дела за САПАРД, „Наглите”, ДДС-факирите и т.н. Отделно бълбукат истеричните миазми около избор на нов конституционен съдия. Венета Марковска се оттегли в пенсия с 80-100 хил. лв. компенсационни заплати. Отказа се Петър Стоянов. Затова пък номиниралата го партия СДС нагледно илюстрира пиеската „Продадена невеста” в политическото пространство. В самата партия гърмят скандали, които едва ли ще й донесат файда на предстоящите избори. Всички партии открояват една плашеща слабост – неумението да говорят с народа си на ясен, разбираем и убедителен език. Конкретно. С приблизителни срокове как ще възстановят българската икономика. Колко работни места ще открият за година и как ще размразят доходите на обикновените люде. Ще се справят ли с окопалата се олигархия? Ще прекратят ли срамните златодобивни концесии, от които държавата губи? Ще отидат ли на съд близките до властта фирми, тихомълком обезлесили планините? Много щекотливи, мирищещи въпроси, но е ясно едно. Че ГЕРБ се опитва, главно и на всяка цена, да узурпира Конституционния съд, както всичко в страната. И да властва, докато я има България. Утешително е, че се вижда краят на държавата. Тя очевадно е разделена на Парламент с институции и… всичко останало. Непредставляващо интерес, ако няма пари. Днес населението живее в страна-мащеха, огласявана от кавги на партии-хрантутници. От антинародни представители, пред които мафия и кърджалийство бледнеят. От тъпчовци, плашещи скелетоподобния българин с вехти досиета. И от послушни чиновници, гледащи през нас като през стъкло. В данъчното, в здравната служба, в бюрата по труда. С малко повече интерес – на гробищата. Защото не можем да легнем и там, ако не си платим…

А ние мислим, че ни е дошло до гуша от измислени „десни” и „леви” политически неудачници. Че пълчище от 240 парламентарни търтеи е прекалено много. Че същият мързел, лакомия, некадърност и самовлюбеност могат да демонстират и половината. Или хич. Време е да престане и участието на брюкселския сапун, с който европейските приятели мият безкрайните ни официални магарии. Правителство от експерти е далеч по-желано от всякакви коалиционни партньори, партийни фигуранти, криминални назначения. У нас има доказани икономисти, финансисти, въобще специалисти, необременени от политически пристрастия. Затова, граждани несменяеми политикани, вапцани в шутовски разцветки – стига сте се мотали в краката на народа! Отивайте си у дома. Не сте ни потребни…

Ще се превърне ли „доматената революция” на Босия в масов граждански протест? Едва ли. Нам е потребна вече не революция, а чудотворно възкресение. Не извършено от квартални „харизматични” личности с пагони, а от масово гласуване на предстоящите избори. Които да се превърнат в своеобразен референдум какво и кого все пак иска народът. Който е страшно, жестоко обезверен. Лишен от всякакъв социален оптимизъм. Трябва да се въведе Закон за всеобщото задължително гласуване, за да отстъпи назад масовата апатия, че у нас са възможни позитивни промени. Сега гласуват не повече от 2 млн. избиратели. Това не е народен глас, а глас на все още дишащи наивни покойници. Време е всички искрено да си кажат думата. Каквито и изборни фалшификации да се вършат тогава, тя няма как да се скрие. И чрез откровението й да се върви напред. Колкото това да не се харесва на парламентарните дървеници, засмукали в дебелашки унес властта. Налице са поуките от историята. Потребността за възстановяване на държавността в държавата, без близки и далечни приятели. Към връщане на енергетиката, съществуващите природни богатства, земята, водоизточниците, в български ръце. Потребен ни е равностоен, а не назидаващ ни политически контакт със света. Ще стане ли? Неизвестно, но таим надежда. И нека приключим тези редове с малка поетична перифраза към днешните политици: „Земя като една човешка длан. А в нея вий съвсем не сте ни нужни…” Пречите. Разкъсвате обществото за гърлото и то не може дъх да си поеме. Достатъчно. Ако ви стиска, ще се срещнем на кипналата от протести улица. Но не за доматено матине…

Заглавието е на Общество.нет

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=5652

Posted by on Ное. 26 2012. Filed under Позиция. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30102 лв
 CHF =  1.69468 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.17762 лв
100  RUB =  2.86869 лв
 USD =  1.65272 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.