ДОГОВОР ЗА ЗАЛОГ

В гражданския оборот съществуват така  наречените реални обезпечения, а именно уредените в „Закона за задълженията и договорите” /ЗЗД/ – залог и ипотека.

Те се наричат реални, защото вземането на кредитора се обезпечава с конкретно определена движима,  недвижима вещ, вземания, ценни книги, които в случай на принудително изпълнение могат да бъдат изнесени на търг или публична продан от съдия – изпълнител и от получената сума кредиторът да се удовлетвори с предпочитание пред останалите кредитори.
С договора за залог едно лице /залогодател/ прехвърля движима вещ или едно свое вземане на кредитора /залогоприемател/ за обезпечаване на свое или чуждо задължение. Целта на този вид договор, както вече споменахме е при евентуално неизпълнение от страна на длъжника по главното вземане кредиторът да има право да се удовлетвори от цената на заложената вещ или вземане, т. нар. заложно право.
Залогът има добавъчен характер /акцесорен/. Възникването и съществуването му е обусловено от едно главно задължение. Възможно е да се даде залог за бъдещо задължение, но заложното право ще възникне с възникването на вземането.
Заложното право се погасява едновременно с главното вземане, независимо от основанията за погасяване на последното /изпълнение, прихващане, опрощаване, изтекла давност и др./
Залог може да се учредява само върху движими вещи, които имат имуществена стойност и чието залагане не е изрично забранено от закона.
Законът допуска да се учредява залог върху вземания и то само върху прехвърлими вземания /чл. 162, ал.1от ЗЗД/, които могат да бъдат условни, срочни, без оглед на произход, с изключение на тези, които по разпореждане на закона, по силата на договор или по естеството си не могат да бъдат предмет на прехвърляне.
Обект на залог могат да бъдат ценни книги, които материализират вземания – менителница, запис на заповед, чек, акции и др. без значение дали са заповедни, поименни или на преносител.
Залогоприемател по договора за залог е кредиторът по главното вземане, което залогът  обезпечава.
Залогодател може да бъде както длъжникът по основното правоотношение, така и трето лице, което залага своя вещ или вземане за обезпечаване на чуждо задължение.
Договорът за залог е по принцип неформален договор – необходимо е страните по договора да постигнат съгласие /може и устно/ относно възможността на кредитора да се удовлетвори предпочтително от цената на заложената вещ или вземане.
Когато, обаче, обезпеченото вземане е по – голямо от 5 000 лв. е необходим писмен договор с достоверна дата /постига се чрез заверяване от нотариус/ и означение на вещите или вземането. Това изискване е с оглед противопоставимостта на залога на трети лица.
За да възникне заложното право в полза на кредитора е необходимо вещта да бъде предадена във фактическа власт нему или на посочено от страните трето лице. Отношенията с третото лице се уреждат като при договор за влог.
Възможно е заложното право да възникне и без предаване на веща – така е в хипотезата на особения залог, уреден в „Закона за особените залози ”.
В резултат на договора на залог за кредитора възниква правото при неизпълнение на главното задължение от страна на длъжника да се удовлетвори от цената на заложената вещ по предпочитание, преди кредиторите с необезпечени вземания към същия длъжник. В случай, че вещта се намира у длъжника, залогоприемателят не може  да упражни правото на предпочтително удовлетворение, тъй като чл.156, изр. 2 от ЗЗД въвежда презумпцията, че  същата е върната на длъжника и така кредиторът се е отказал от правото си.
Реализирането на това право се постига единствено по съдебен ред чрез принудително изпълнение върху заложената вещ. Ако обезпеченото вземане е парично или за него е уговорена парична неустойка или залогът е учреден с писмен договор, кредиторът може да поиска от съда да му издаде изпълнителен лист въз основа на договора –чл. 160 от ЗЗД.
Когато е обезпечено едно вземане, произтичащо от търговска сделка, и договорът е сключен писмено с достоверна дата, заложената вещ или ценна книга имат пазарна или борсова цена  и страните са се споразумели предварително, кредиторът може сам да я продаде и да се удовлетвори от цената.
При погиване или повреждане на заложената вещ или в случай на принудителното и отчуждаване в полза на държавата или общините правото на предпочтително удовлетворение на кредитора е гарантирано от нормата на чл.154 ЗЗД – той получава застрахователната сума или дължимото обезщетение съобразно реда на предпочитане, който е имал първоначалното му вземане. Плащането в полза на длъжника  – собственик на засегнатата вещ е валидно, ако в 3 – месечен срок от съобщението до кредитора за извършеното плащане той не му се противопостави.
Кредиторът, в чиято полза е заложено едно вземане, е длъжен да извършва всички необходими за запазването му действия / прим. предявяване на иск за прекъсване на давността/. Той е длъжен да събира лихвите на заложеното вземане.
Възможно е  една вещ да е послужила за обезпечение на няколко вземания на същия или различни кредитори на длъжника. Тогава на предпочтително удовлетворяване на заложните кредитори се определя от реда на учредените залози, независимо дали вземането е било възникнало към момента на учредяването /чл.153 ЗЗД/.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=544

Posted by on май 10 2007. Filed under Позиция. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.26575 лв
 CHF =  1.67365 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21842 лв
100  RUB =  2.80933 лв
 USD =  1.65119 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.