ДНЕС Е НУЖНО ОБЩОТО НИ СЪГЛАСИЕ КАТО ГРАЖДАНИ В ПОДКРЕПА НА РЕФОРМАТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО

доц. д-р Любима Йорданова, политолингвист

Днешният национален протестен митинг, организиран от КНСБ, в който се предвижда 15 000 души да се отклонят от трудовото си ежедневие, за да демонстрират „борбен дух” е добър повод да си спомним факти от близката ни история и аргументираме неуспешния преход на България, която преди влизането си в Европейския съюз през 2007 г. трябваше да си е завършила реформата според изискванията на Копенхагенските критерии за членство. Предвижда се да участват „работещи в минната и металургичната индустрия, в здравеопазването, транспорта, земеделието, държавната администрация, както и служители на МВР, пенсионери и хора с увреждания”, въобще добре имитиран и изигран, в буквалния и преносния смисъл, граждански протест. За какво ще протестират гражданите? За несвършената 20 г. работа? И „вината” трябва да се поеме от едно правителство, което не е участвало във властта освен през последните 15 МЕСЕЦА?

Измисленият вот на недоверие в ресор като здравеопазването, в който винаги направеното не е достатъчно, е друг манипулативен трик, чиято цел е да дестабилизира крехкото все още съгласие за провеждане на реформа в управлението на държавата. А именно тя, реформата, трябва да обедини работодатели, синдикати и правителство.

Социалното пазарно стопанство

Политиката на ППГЕРБ и реформите, които управлението провежда днес, са същите, с които е тръгнала Германия през 1948 г. с управлението на Лудвиг Ерхарт, който доведе страната до „икономическото чудо” през 1956 г. Германия се е измъкнала от мизерията и разрухата и е поела по пътя на икономическия възход. Преди това обаче е имало период, в който работодатели, синдикати и правителство са се уговорили за стихване, тази е меката форма на думата забрана,  на протестите с цел ускоряване на икономическата реформа. Именно Лудвиг Ерхарт е обединил валутната реформа, символ на новото време, с икономическата, която освобождава икономиката и дава превес на личната инициатива. Известен е девизът му от това време: „Всеки трябва да работи за собственото си благополучие”. Ерхард е заложил на идеята за социалното пазарно стопанство за всеки отделен човек. Дал е възможност за участие и израстване, съответстващи на индивидуалните способности и влечения на всеки човек. И е успял.

Управлението на ППГЕРБ се придържа към тази политика, която освобождава личната инициатива, но си дава сметка за социалните аспекти и цена на провежданите реформи. От проследяването на 15-месечното управление на ППГЕРБ мога да потвърдя, че тези два аспекта са хармонично съчетани. Тази политика трябва да продължи без особени социални сътресения като „протести” чрез добре обмислена и проведена манипулация от заинтересовани политически субекти. Перманентната революционна нагласа само ще ни отклони от начертания европейски път на развитие. Сравнения с Франция и други развити европейски демокрации са неуместни, защото ние нямаме икономиката на Франция, а и тя не е имала социализма като период в развитието си.

България през следващите 10 години

Тече 21-та година от демократичните промени в България. Имаше един десетгодишен период между двете състояния на обществото, белязан с романтиката на протеста. Говоря за 90-те години. Те вече са история. Аз съм отразявала тази история в серия книги и доклади на конференции в Копенхагенския и Хайделбергския университет през 90-те години, но сега живеем в 2010 г. и нека не го забравяме. А на 10.12.1999 г., на Срещата на върха в Хелзинки, Република България беше спомената сред държавите, получили покана за започване на преговори за пълноправно членство в ЕС. През 2000 г. започна сериозната подготовка на държавата ни за присъединяване към ЕС.

Периодът до 2007 г. обаче не беше достатъчен за осъществяване на пълния преход. И ако за държави като Германия беше необходим период от 20 г., за да се уеднаквят правилата в новоприсъединилите се източни провинции с тези във ФРГермания  и 1 трилион и 400 милиарда евро, изхарчени досега за възстановяване на източните провинции, можем да си очертаем перспективата пред България. След световна война Германия се измъкна от икономическата мизерия за 10 години, а при съвременните условия й бяха необходими 20 години, за да се раздели в основни линии със социализма на петте новоприсъединили се провинции, бившата Германска демократична република.

За Централна Европа този тип преход автоматично означава 40 години или две поколения, а за страните от Югоизточна Европа, сред които е и България – 60 години или три поколения, за да се забрави споменът за социализма и погледът да бъде само напред – към настоящето и бъдещето. Миналото остава само на историците.

Следващите 10 години за България ще бъдат години на решителни реформи и на превръщане на централизираната социалистическа обществена система в децентрализираната демократична обществена система на изграждане на социално пазарно стопанство. Периодът ще бъде изключително труден, защото никое общество не може да извърши такъв грандиозен преход за кратък период от време.

Обучението и информацията за европейските правила – задължителни и гарантиращи успешния преход

Обществените процеси са бавни. Обществото трудно се разделя с едно определено качество и още по-трудно приема другото качество. Изминалите 20 г. от историята на България само потвърждават думите ми. Сега пред нас има две задачи, които задължително трябва да свършим като граждани.

Първата е свързана с необходимостта от силна подкрепа на правителството на ППГЕРБ за провеждане на реформата, в която държавите от Централна Европа и Прибалтика, също бивши социалистически държави, са много по-напред в сравнение с нашата държава. Правителството на ППГЕРБ съгласува действията си както с тези държави, така и с държавите от развитата част на ЕС, но също така стриктно спазва новата обща европейска политика, която в момента се провежда в Европейския съюз. Налице е и решимост да се проведе реформата докрай, за да можем да се впишем хармонично в европейския контекст и използваме финансирането, което ни се полага като държава-членка. Подобни действия ще изтрият лошия имидж, с който се ползва държавата ни сега.

Втората е свързана със създаване на специализирана обучителна структура – Център за европейска комуникация – който да подготвя и излъчва непрекъснато чрез българските медии информации за изискванията на Брюксел, за да може гражданството по-лесно да възприеме необходимостта и решимостта при провеждането на реформа. Достатъчно сме се забавили, няма нужда да се бавим още. Тази специализирана обучителна структура трябва да създаде и обучителни модули за европейските политики – всичките!, които да бъдат предоставени както на хората, вземащи решения в България, така и на широки групи граждани. Особено важно е обучението на управленския апарат от различните власти – законодателна, изпълнителна, съдебна, местна, за да бъдат усвоени и прилагани в българската практика европейските изисквания, общи за всички държави-членки. В този пункт все още не сме изпълните Копенхагенските критерии за членство. Тази е и основната критика на Европейската комисия към нас, смекчена тази година в политическия й доклад с признаване и очертаване волята на новото правителство за провеждане на реформа в България.

Без обучението за Европа, широко разпространявано чрез медиите и социалните мрежи в интернет, гражданите на България ще бъдат третирани от определени носталгично вгледани в социалистическото минало среди, останали в различни структури на управлението от по-стари периоди, като „стадо”, което лесно може да бъде тласнато към неразумни действия, които ще навредят преди всичко именно на него. Защото пак ще се руши, а след това ще трябва да се изгражда от още по-ниска база. Тази за съжаление е точната дума – стадо. Искрената емоция на българските граждани може да бъде използвана като инструмент за дестабилизацията на България и хвърлянето й в перманентни граждански протести, които ще спрат европейския тип реформа  и още повече ще засилят заплахата от гражданска война, защото връщането назад като провеждана политика вече е невъзможно.

 За българските граждани е ясно, че към този момент управлението на ППГЕРБ няма разумна алтернатива в България. Връщането на социалистите на власт ще доведе до онези разхищения в държавния бюджет, на които бяхме свидетели преди малко повече от година. Дилемата управление на ППГЕРБ и решителни реформи или гражданска война ще става все по-актуална през следващите месеци и години. За хората, които са забравили балканските войни през 90-те години, ще  припомня 15 000 изчезнали, клането в Сребреница, терора, предизвикал най-големия брой човешки жертви в Европа след Втората световна война.

Засега нямаме друг вариант на поведение освен да подкрепим решителната реформа на правителството. Днес е нужно общото ни съгласие като граждани в подкрепа на реформата на правителството на ППГЕРБ.

 


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

ТИХОМИР СТОЙЧЕВ: ИМА ТЕНДЕНЦИИ ЗА ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ФУНКЦИИ ОТ ДАНС КЪМ ГДБОП

АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ: ПРАВИТЕЛСТВОТО НЕ ПЪЛНИ ХЛАДИЛНИЦИТЕ, ТО СЪЗДАВА УСЛОВИЯ

НЕИЗСЛЕДВАН КОРАБ И РУСКА ПОДВОДНИЦА В ЧЕРНО МОРЕ

ДО ФРАНЦИЯ И НАЗАД

ЗАЩО НАЗНАЧИХА КОМЕДИАНТА ШКУМБАТА ЗА КОНСУЛ В САЩ?

ПРОФ. КРЪСТЬО ПЕТКОВ: РАБОТАТА ОТИВА НА ЗЛЕ

ЛИЛИ БОЯНОВА: ТЪРГОВИЩЕ СЕ ОБЕЗЛЮДЯВА

ЦЕНАТА НА РОДИТЕЛСТВОТО Е НАРАСТНАЛА РЯЗКО – ДОКЛАД ОТ ШВЕЦИЯ

ГАБРОВСКИТЕ ИЗБОРИ КАТО ЛАКМУС

ЖИВКО ТОДОРОВ: ИМА НЕОБХОДИМОСТ ОТ НОВО ПОКОЛЕНИЕ ПОЛИТИЦИ

БЪЛГАРИЯ АКТИВИЗИРА БАЛКАНСКАТА СИ ПОЛИТИКА

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3415

Posted by on окт. 7 2010. Filed under Актуално. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.29912 лв
 CHF =  1.6865 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.18229 лв
100  RUB =  2.88182 лв
 USD =  1.65496 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.