ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА БИТКА ЗА КОСОВО Е КЪМ СВОЯ КРАЙ

Интервю с проф. Венелин Цачевски – гост преподавател в Хелзинкския университет и Паневропейския институт във Финландия
 
 

Как оценявате решението на Международния съд в Хага по законността на обявената на 17 февруари 2008 г. независимост на Косово? Означава ли то, че въпросът за международното признаване на Косово като държава е вече окончателно решен?
Бих искал да припомня, че инициативата да се поиска становището на Международния съд в Хага за законността на едностранно обявената независимост на Косово бе на Сърбия. Тази инициатива зае основно място в дипломатическите усилия на сръбските държавни институции за преустановяване на процеса на международно признаване на Косово и да се започнат нови преговори по статута на бившата провинция в Сърбия. Наистина, становището на Международния съд по този въпрос няма задължителна сила, но като се има предвид авторитета на тази институция, която е главен съдебен орган на ООН, то щеше да бъде солиден международноправен аргумент в полза или против обявената независимост на Косово. Сръбското правителство предприе тази стъпка, тъй като бе убедено, че консултативното становище на съда ще потвърди правотата на позицията на Сърбия.
 Сръбската молба бе депозирана през август 2008 г., а в началото на октомври същата година Общото събрание прие резолюция, в която на основание член 96 от Хартата на ООН бе поискано от Международния съд да даде консултативно мнение по следния въпрос: Съответства ли на международното право едностранно обявената декларация за независимост от Временните институции на самоуправление в Косово?” Заслужава да се отбележи, че резолюцията бе приета с голямо мнозинство, а само шест държави, сред който САЩ и Албания, бяха против. В началото на декември 2009 г. Международният съд в Хага проведе открити заседания, на които 29 страни, една от които бе България, представиха своите позиции по легитимността на независимостта на Косово. Тогава се видя съществуващото международно разделение по този въпрос – 15 държави плюс Косово подкрепиха, а 13 страни, включително Сърбия, се обявиха против декларацията за независимост. Това даде основание за предположения, че становището на Международния съд няма да бъде безусловно в подкрепа на един от двата подхода в оценката на този акт.
Тези очаквания обаче не се оправдаха. Обявеното на 22 юли решение на Международния съд даде кратък, но категоричен отговор на отправения въпрос, а именно, че „приетата декларация за независимост от 17 февруари 2008 г. не е нарушила общото международно право, резолюция 1244 (1999) на Съвета за сигурност на ООН или Конституционната рамка (на самоуправление на Косово – б.а.). Следователно тази декларация не е нарушила нито една действаща разпоредба на международното право”. Това решение на съда бе взето с гласовете на 10 съдии, а четирима от тях бяха против. Международният съд обаче направи някои уточнения по обхвата и последиците на обявеното становище, което стриктно се е съобразило със зададения въпрос дали декларацията за независимост на Косово е в съответствие с международното право. Общото събрание на ООН не е попитало за последиците от декларацията и по-специално дали Косово е установило своя държавност. Поставеният въпрос не се отнася също за валидността или правните последици от признаването на Косово от онези страни, които са го признали като независима държава.
Въпреки тези уточнения, обявеното становище на Международния съд може да бъде оценено като ясна подкрепа на международно – правната легитимност на обявения на 17 февруари 2008 г. нов статут на бившата сръбска провинция. Това бе успех за албанците в Косово по пътя към пълното международно признаване на тяхната държавност. За Сърбия и сърбите в Косово решението на Международния съд в Хага бе силен удар върху усилията им да се противопоставят на този процес и да бъдат възобновени преговорите за статута на Косово. Той бе болезнено почувстван, тъй като сръбските държавни институции не получиха подкрепа по фактически основния техен аргумент, че обявената независимост на Косово е в нарушение на международното право.
Но отново ще кажа, че, колкото и да е авторитетно, становището на Международния съд има консултативен характер и нито Сърбия, нито която и да е друга държава е задължена да го изпълни. Така че то не решава въпроса за законността на обявената независимост на Косово, особено за произтичащите политически последици от този акт. Очевидно е обаче, че то ще окаже силно влияние върху процеса на международно признаване на новата държава.

Каква е реакцията на Сърбия към решението на Международния съд?
Естествено на разочарование, още повече, че до последния момент сръбските държавни ръководители декларираха убеденост, че становището на Международния съд ще бъде в подкрепа на позицията на Сърбия. В същото време обаче то бе посрещнато спокойно и с убеденост, че страната съвсем не е изчерпила възможностите си да постигне задоволително за нея решение на въпроса за статута на Косово.  След 22 юли 2010 г. главните усилия на сръбските управляващи се насочиха към предстоящата през есента на същата година сесия на Общото събрание на ООН, на която ще бъде обсъдено консултативното мнение на Международния съд по обявената независимост на Косово. Надеждите им са, че, с подкрепата на страните, които не са признали независимостта на Косово, в Общото събрание на ООН ще бъде приета резолюция, която ще призове за започването на нови преговори за статута на Косово.
Тази линия на поведение бе очертана от сръбския президент Борис Тадич веднага след обявеното решение на Международния съд, което той окачестви като „трудно” за неговата страна и че това „трябва да бъде открито казано на нашето общество”. Той отправи критика към съда, който не се е произнесъл по въпроса за правото на косовските албанци за отделяне от Сърбия, а вместо това е решил „да разгледа изключително техническото съдържание на декларацията за независимост на Косово”. За пръв път обаче Б. Тадич каза нещо, което не бе дотогава декларирано от сръбска страна, а именно, че „самият текст на декларацията за независимост не нарушава международното право, тъй като не се е позовала на него”. Изводът на Б. Тадич бе, че Международният съд е избегнал да вземе отношение по съществения въпрос (правото на отделяне на Косово от Сърбия), като е оставил на висшия орган на ООН – Общото събрание да го обсъди и да се произнесе по неговите политически последици.
Според сръбския президент след решението на Международния съд основна цел на Сърбия е „борбата за приемане на резолюция на Общото събрание на ООН, която да призове за започването на преговори за решаване на конфликта в сръбско –  косовските отношения.” Той обяви, че президентската институция, съвместно с министерството на външните работи ще предприемат дипломатическа офанзива за запазване на съществуващата преобладаваща международна подкрепа за Сърбия по въпроса за независимостта на Косово. Главно място в дипломатическата активност на страната ще бъде връчването чрез 50 специални представители на лично послание от сръбския президент до ръководителите на онези страни, които имат съмнения по взетото консултативно становище на Международния съд и се очаква да бъдат подложени на натиск да признаят независимостта на Косово до започването на сесията на Общото събрание на ООН през есента на 2010 г. Последната стъпка на дипломатическата офанзива на Сърбия ще бъде внасянето на резолюция в Общото събрание на ООН, в която да бъде направена политическа интерпретация на решението на Международния съд.
Това, което направи впечатление в изявлението на сръбския държавен глава бе, че Сърбия ще се стреми към решаване на проблема със статута на своята бивша провинция „само по мирен начин” чрез използването на политически и дипломатически средства, каквато е била и досегашната сръбска политика. От изключителна важност е също запазването на мира и стабилността на територията на Косово. Б. Тадич призова сърбите там „да не отговарят на провокации”.

Настъпи ли някаква промяна в позицията на Сърбия по това какво решение на въпроса за статута на Косово е приемливо за нея? 
По този въпрос няма промяна на официалната позиция на страната. Основното послание на Сърбия е, че тя никога няма да признае независимостта на Косово. Президентът и другите сръбски ръководители многократно заявиха, че трайно решение на проблема може да се постигне чрез преговори, които да доведат до „истински компромис”, който означава „сърбите да не загубят всичко, а косовските албанци да не получат всичко”. Според Б. Тадич трябва да се постигне окончателно решение, за да не се запази „замразена ситуация”, при която Сърбия няма да позволи приемането на Косово за член на ООН.
Що се отнася до това как според Белград конкретно може да бъде решен въпросът със статута на Косово ще припомня, че последното официално предложение на Сърбия бе направено в края на неуспешно завършилите преговори преди обявяването на независимостта на Косово. То предвиждаше предоставянето на широка автономия на Косово в рамките на Сърбия подобно на  статута на Хонконг и Макао в Китай, Оландските острови във Финландия, Южен Тирол в Италия, Страната на баските и Каталуния в Испания. Това предложение бе отхвърлено от косовските албански лидери, които не искаха нищо друго, освен държавна независимост на областта. Личната ми оценка е, че решение на такава основа вече е невъзможно и че сръбските ръководители със сигурност съзнават това.
В навечерието на обявяването на становището на Международния съд се появиха индикации, че Сърбия обмисля промени на своя подход по въпроса за статута на Косово. Според медийни информации Белград е готов за решение, което е основано на подялба на Косово и че неофициално лобира за такъв вариант. Посредник в бъдещите преговори щял да бъде ЕС, а предложената формула за компромис е следната: Населеното главно със сърби Северно Косово ще бъде присъединено към Сърбия, където ще се ползва с висока степен на автономия. Сръбските манастири в Косово ще получат екстериториален статут и ще бъдат изцяло във владение на Сръбската православна църква. В замяна на това Сърбия ще отстъпи на Косово част от населената предимно с албанци Прешевска долина и ще даде своето съгласие за приемането на новата държава за член на ООН.
Достоверността на тази информация не бе нито отречена, нито потвърдена от сръбското правителство. Вероятно това бе своеобразно „опипване на почвата” от Сърбия в опит да тества реакцията в Косово и на международната общност. В случая в Белград използваха известен прийом в дипломатическата практика – държавните институции не се ангажират открито с позиция, а я предоставят за разпространение от медиите като неофициална информация. Така те запазват свобода на действие, а, ако обществената или политическата реакция не е удовлетворителна за тях, тя лесно може да бъде опровергана и обявена за невярна.
Личната ми оценка, че такъв сценарий е трудно осъществим. Той едва ли ще бъде приет от големите западни страни, включително САЩ. Такова е мнението и на бившия американски посланик в Сърбия Уйлям Монгомъри, според когото това би могло да стане, ако „САЩ изпратят много силно и ясно послание към косовските албанци да вземат под внимание такова решение”. У. Монгомъри обаче не вярва, че това ще бъде направено, което означава, че Сърбия „трябва да приеме много по-малко, отколкото желае в момента”. Нека да напомня, че в плана на М. Ахтисаари, в съответствие с който бе извършена промяната на статута на Косово,  изрично бе записано, че Косово няма право да се обединява с други страни или част от тях. Това изискване бе включено като „предпазна мярка” срещу евентуално бъдещо проявление на албанския сепаратизъм в съседни страни със стратегическа цел създаване на „Велика Албания”. На Балканите има две не само албански държави (Албания и Косово), но и големи етнически албански малцинства в други страни в региона, особено Република Македония. Реална е опасността и от сръбски етнически сепаратизъм в Босна и Херцеговина, който открито се декларира от лидерите на Република Сръбска, която е съставна част от тази страна. Така че евентуална подялба на Косово на етнически признак е изключително рискова перспектива, която може да даде импулс за етническо прекрояване на границите в региона.

Как бе посрещнато обявеното решение в Международния съд по света? Настъпи ли промяна в съществуващото до сега отношение към независимостта на Косово?
Първоначалната международна реакция към становището на Международния съд не показа, че ще бъдем свидетели на бърза радикална промяна на съществуващото съотношение между броя на страните, които са признали и онези от тях, които не са признали независимостта на Косово. Две от държавите, които са постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН – Русия и Китай, заявиха че няма да признаят Косово. Същата бе позицията на редица други страни, включително членки на ЕС и от балканския регион – Испания, Румъния, Гърция и др. Нито една от петте страни членки на ЕС, които не са признали независимостта на Косово, не декларира, че ще промени своята политика.
Както можеше да се очаква най-силни бяха положителните емоции в самото Косово и съседна Албания. Президентът на Косово Фатмир Сейдиу заяви, че становището на Международния съд „премахва всички съмнения за независимостта на неговата страна”, а косовският премиер Хашим Тачи го окачестви като „историческо”. В Прищина бе обявено начало на дипломатическа офанзива за лобиране с цел признаването на Косово от над 120 страни, което ще създаде необходимите условия за подаване от Косово на молба за членство в ООН през 2011 г. Разбира се, с най-голям интерес се очакваше реакцията към решението на Международния съд от САЩ, както и ЕС, които са най-активно ангажирани в Косово. Държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън заяви, че решението на Международния съд е подкрепило по „решителен начин позицията на САЩ, че отделянето на Косово от Сърбия е законно и че Косово е независима страна, чиято териториална цялост е ненарушима”. В същото време обаче малко преди обявяването на становището на съда вицепрезидентът Джоузеф Байдън е уверил сръбския президент Б. Тадич, че САЩ желаят да развиват приятелски отношения със Сърбия.
Поради липсата на единство между страните членки в отношението към независимостта на Косово, реакцията на ЕС по повод становището на Международния съд бе по-общо дефинирана. Тя бе изразена в Декларация на Върховния представител по външната политика и сигурността Катрин Аштън и бе представена като обща позиция на страните членки. В нея бе „приветствано обявеното консултативно становище на Международния съд, което се проучва с голямо внимание”. Заявено бе, че становището „открива нова фаза” и че „ударението сега трябва да бъде поставено върху бъдещето”, което и за Сърбия, и за Косово е в ЕС и бе поставено в контекста на европейската перспектива на региона. Специално внимание в декларацията на К. Аштън бе отделено на „готовността на ЕС да улесни процеса на диалог между Прищина и Белград, който ще подпомогне сътрудничеството, постигането на прогрес по пътя към Европа и подобряване живота на хората”. Този процес бе окачествен като фактор за укрепването на мира, сигурността и стабилността в региона и бе пряко свързан с развитието на добросъседските отношения, регионалното сътрудничество и диалога, представляващи основите, върху които ЕС е създаден.
Тук не мога да не кажа няколко думи за отношението на България към променения статут на Косово. Ще припомня, че нашата страна призна сравнително бързо независимостта на Косово, което стана малко повече от месец след нейното обявяване. Тя обаче не бе сред първите държави в света, включително в ЕС, които взеха това решение. Въпреки че  отношението на българите към тази стъпка на правителството не бе еднозначно, политиката на България по въпроса за статута на Косово бе провеждана без колебания. Както вече казах, България бе една от страните, които представиха в Международния съд становища в подкрепа на независимостта на Косово. Още преди обявяването на консултативното мнение на Международния съд, представители на държавната администрация заявиха, че България няма да промени отношението си към независимостта на Косово, независимо от становището на съда.
Може да се каже, че на фона на вече известното становище на съда, положителните аспекти на това поведение на страната ни се открояват по-силно. По повод на обявеното консултативно мнение на Международния съд външният ни министър Николай Младенов заяви, че, то „не променя българската позиция по признаването на независимостта на Косово, напротив – то е основание повече държави да признаят независимата държава”. Н. Младенов изрази надежда, че „започва нов етап в отношенията между Сърбия и Косово”, които той призова да установят диалог за решаването на конкретни проблеми. В същото време България ще развива с двете страни добросъседски отношения и ще ги подпомага  по пътя на тяхната евроинтеграция. При оценката на тази българска позиция обаче трябва да се има предвид, че балканските страни членки на ЕС са разделени по въпроса за признаването на независимостта на Косово. За съжаление това бе и остава един от неблагоприятните  фактори за повишаването на взаимодействието между тях, което е важно за преодоляването на съществуващите противоречия в региона и провеждането на политиката на ЕС на Балканите.

Каква е прогнозата Ви за развитието на проблема със статута на Косово в близка перспектива?
Следващите месеци след обявеното становище на Международния съд по декларацията за независимост на Косово ще бъдат период на интензивна дипломация, която ще покаже коя от двете тенденции – на признаване и отказ от признаване на новата държава, ще вземе връх в Общото събрание на ООН. От изключителна важност за Сърбия и Косово ще бъде да осигурят по-голяма международна подкрепа за своята кауза. От изключителна важност е подкрепата на всяка страна, но от ключово значение за Сърбия и Косово е дали и колко от страните членки на ЕС, които не са признали независимостта на Косово, ще променят своите позиции. В крайна сметка запазването или промяната в общия баланс в ООН ще зависи главно от това какво ще бъде преобладаващото отношение към независимостта на Косово на развиващите се страни, които съставляват около две трети от общия брой на държавите членки на световната организация.
Вероятният резултат от тази дипломатическа битка е доминиращата в средата на 2010 г. международна подкрепа за сръбската кауза по въпроса за статута на Косово през следващите няколко месеца да бъде значително отслабена. Не е изключено перспективата за Сърбия да се окаже още по-неблагоприятна. Със сигурност процесът на международно признаване на Косово ще продължи, а съотношението на силите на сесията на Общото събрание на ООН през есента на 2010 г. няма да позволи да бъде приета резолюция, която да е изгодна за Сърбия. При това положение Сърбия ще трябва да започне постепенно да се съобразява с реалностите в Косово, което, ако не направи, ще създаде непреодолими проблеми за нейната регионална и европейска политика, особено по отношение интеграцията й в ЕС.
В близко бъдеще (три – пет години)  не  може да се очаква, че Сърбия ще промени принципната си позиция да не признава независимостта на Косово. Но започването на взаимен диалог и развитието на лимитирано сътрудничество между двете страни са неизбежни. Възможно е между Сърбия и Косово да бъдат установени отношения във форма, подобна на отношенията между двете германски държави ФРГ и бившата ГДР след Втората световна война. Както е известно, това продължи до началото на 70-те години на миналия век, когато, като част от процеса на разведряване в Европа, двете страни установиха дипломатически отношения. Такава перспектива изглежда вероятна и за отношенията между Сърбия и Косово. Тя ще улесни провеждането на външната политика на Сърбия и ще създаде условия за постигането на стратегическата й цел – интегрирането на страната в ЕС. От своя страна, Косово постепенно ще стане равноправен член на международната общност и ще бъде ускорен процесът на нейното приемане в ЕС и НАТО. В крайна сметка това ще има силен положителен ефект за стабилността, сътрудничеството и евроатлантическата интеграция на целия балкански регион.

 


ПОСЛЕДНИ
СТАТИИ:
 

МЯСТОТО НА МОЛДОВА В НОВАТА РУМЪНСКА ГЕОПОЛИТИЧЕСКА СТРАТЕГИЯ

БЪЛГАРСКИЯТ ПРЕХОД: ГЕНЕРАЦИОНЕН ДИСКУРС Калоян
МЕТОДИЕВ

ОНБ ПРИТЕСНЕНИ ОТ ПРЕДЛАГАНИТЕ ПРОМЕНИ В ИЗБОРНОТО
ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

МЛАДЕЖТА В НАВЕЧЕРИЕТО НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ – Калоян
МЕТОДИЕВ

ВСИЧКО, КОЕТО СЕ СЛУЧВА В ДЪРЖАВАТА РЕФЛЕКТИРА ВЪРХУ
РОДИТЕЛИТЕ -КАЛОЯН МЕТОДИЕВ РОДИТЕЛ НА СЕДМИЦАТА В МАРТИ ОНЛАЙН

НАКРАТКО ЗА БСП ИЛИ 20 ГОДИНИ СЛЕД НЕЙНОТО ПРЕИМЕНУВАНЕ

НАРЪЧНИК НА МЛАДИЯ РОДИТЕЛ

АНТИКРИЗИСНИ МЕРКИ В ШВЕЦИЯ

С ПОВИШАВАНЕ НА ДАНЪЦИ НЕ МОЖЕ ДА СЕ УВЕЛИЧИ ПОТРЕБЛЕНИЕТО – Йордан
ТОДОРОВ

ЛОВ НА ГМО ВЕЩИЦИ ЗАПОЧВА У НАС?

ВСЕ ПО-СИЛЕН НАТИСК В ДАНИЯ ДА СЕ ПУБЛИКУВАТ ЗАПЛАТИТЕ НА
БАНКОВИТЕ
РЪКОВОДСТВА

ПРЕКАЛЕНО ДЕБЕЛ СЪМ, ЗА ДА ХОДЯ В ЗАТВОРА

РАДИО К2 ОСТАВА В ЕФИР

ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: ВАК В СВОЯТА ТРАДИЦИЯ Е ИЗВОР НА
КОРУПЦИЯ

СОЦИАЛИЗЪМ ЗА БОГАТИТЕ

ИМЕТО НА МИСТЕРИОЗНИЯ РАЗУЗНАВАЧ ПЛАМЕН АТАНАСОВ
ПРОДЪЛЖАВА ДА ИЗПЛУВА НА НЕОЧАКВАНИ МЕСТА

КАЗУСЪТ РАДИО К2 СТАВА ВСЕ ПО-СКАНДАЛЕН

ТЕЗАТА ЗА ГЛОБАЛНОТО ЗАТОПЛЯНЕ ПОСТЕПЕННО СЕ
ТОПИ

БОРИСОВ ПЕЧЕЛИ БИТКА, ГУБИ ВОЙНАТА!

ПРОФ. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: РЕКТОРИТЕ НА НЯКОИ ВУЗ-ОВЕ СА СЕ
ПРЕВЪРНАЛИ В КРУПНИ БИЗНЕСМЕНИ

ВЪЗРАСТТА
НА
ЛИДЕРА
-Калоян МЕТОДИЕВ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3317

Posted by on юли 25 2010. Filed under Позиция. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30102 лв
 CHF =  1.69468 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.17762 лв
100  RUB =  2.86869 лв
 USD =  1.65272 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.