ДИМИТЪР МАНОЛОВ: У НАС ИМА ПРЕКАЛЕНО МНОГО ХОРА, КОИТО НЕ ЖЕЛАЯТ ДА СЕ ТРУДЯТ

БИЗНЕСЪТ ТРЯБВА ДА СЕ ОРИЕНТИРА КЪМ СФЕРИ, КОИТО СЛЕДВА ДА СЪЗДАДАТ УСТОЙЧИВИ ЗА ПРЕПИТАНИЯ СЕКТОРИ. ЕДНА СЛОВАКИЯ, КЪДЕТО НЯМАШЕ НИЩО, В МОМЕНТА Е НАЙ-ГОЛЕМИЯ ПРОИЗВОДИТЕЛ НА АВТОМОБИЛИ НА ГЛАВА ОТ НАСЕЛЕНИЕТО.

ОБРАЗОВАНИЕТО И КВАЛИФИКАЦИЯТА СЕ КОМПЕНСИРАТ, НО РАЖДАЕМОСТТА – НЕ!, КАЗВА ОЩЕ ВИЦЕПРЕЗИДЕНТЪТ НА КТ”ПОДКРЕПА”

Димитър Манолов е роден е на 23 август 1958 г. Има висше образование по строителство. Специализира пенсионно осигуряване в САЩ, Великобритания и Германия. Бил е зам.-председател и председател на Националния осигурителен институт. От 1994 г. е вицепрезидент на синдиката КТ "Подкрепа".

 
 

Госпoдин Манолов, как така през всичките тези години на прехода КТ”Подкрепа” съумя да запази авторитета си, за разлика от други  синдикати, които изчезнаха?
То е много простичко. Всъщност на пръв поглед изглежда така. Това, което си казал вчера, го казваш днес и продължаваш да го казваш утре, когато си уверен, че е правилно. И да не действаш според конюктурата, за да се харесаш някому. От там нататък нещата се случват. Изглежда просто, но… като че ли само ние успяваме да го правим. Ние сме единствената синдикална организация, създадена преди промените, която все още се радва на добро здраве, бих казал, а повечето от другите, да не кажа всичките, изчезнаха.

А КНСБ?

Те са по-млада организация от нас. Създадени са през 1990 г. като КНСБ. Аз не мисля, че профсъюзите до 1989 г. можеха да се мислят за демократична организация. В този смисъл КНСБ в днешния си вид е създадена след нас.
Имаше синдикати – еднодневки, които бяха направени по политическа поръчка, най-общо казано политически профсъюзи.
Междудругото, темата за политическите профсъюзи най–добре е изследвана от двама души – Владимир Илич Ленин и Адолф Хитлер. В трудовете си те имат специални раздели, посветени на политическите профсъюзи. В нашата действителност се доказа, че такива профсъюзи нямат живот, нямат виталност.

Коя е точка първа от дневния ви ред сега?
Е, точка първа, както и на цялото общество, е кризата и идеите за излизането от нея, доколкото ги има, и  българската интерпретация на кризисни мерки и антикризисно поведение. То днес няма как да има друга точка първа. Ние участваме в реформите, които правителството се опитва да провежда, опитваме се да им даваме добри съвети, как нещата, които искат да направят да се случат по-добре. Друг е въпросът, колко тия неща се чуват.

Докога безработицата ще е Дамоклев меч? Преди дни в ефира се чу, че за месец януари има около 30 000 нови безработни…
За съжаление безработицата се развива с много бързи темпове. И за съжаление тази цифра е вярна. И това са само хората, които са се регистрирали в бюрата по труда. Имаше период, в който на ден се регистрираха по 1000-2000 души.
За съжаление безработните хора са голяма част от българското общество. Тук трябва да отбележим, че България винаги е имала нисък коефициент на заетост на тази част от работоспособното  население, която желае да се труди. Защото у нас има прекалено много хора, които не желаят да се трудят. Отказват да се трудят, независимо, че има възможност за това. Не полагат усилия да се квалифицират и преквалифицират, да си намерят работа. И това е колосален проблем. Ние неведнъж сме казвали, че в България има две професии, които някой ден трябва да бъдат заличени- това са социално слаб и безработен. Това са хора, които полагат усилия да са социално слаби и безработни, вместо да полагат тези усилия да се квалифицирт и да работят.

 
Някои от социалните програми на Емилия Масларова донякъде не приучиха ли българина на мързел, особено по селата. Млади хора, работоспособни, получаваха по 120 лв. на месец почти без да работят. Чувала съм на село да казват, защо ще ходят да работят, примерно до близкия град, пак за същите пари?
Това за съжаление е легитимно разсъждение. Това е наистина така. Затова трябва да бъдат подпомагани само хора, които не могат да работят, а не които не искат. При нас няма мярка в това. Ние в “Подкрепа”, отстрани погледнато, колкото и да не ни отива да говорим такива неща, говорим ги все пак не за друго, а защото този човешки контингент бива поддържан за сметка на тези, които полагат усилия, които се трудят съвестно, работят квалифицирано и си плащат данъците. В един момент това, което си говорим  сега с Вас, действа демобилизиращо на хората, които полагат усилия. И с право могат да си кажат “Чакай сега, аз полагам усилия, а този до мен получава пари без да прави нищо”. Това е факт, но то не започва от Емилия Масларова, а още по-назад, от Христина Христова – в този му размер и с този подход. Масларова просто продължи по същата линия. И тъй като, нали знаем, този тип пари създава една благоприятна среда за някои неща, подробно вписани в Наказателния кодекс, Масларова сега дава обяснения пред определени власти. А може това да е била целта на занятието, защото това деморализира обществото.

Безработицата у нас в сравнение с Европа по-ниска или по-висока е?
Чисто стаистически данните говорят, че нашата безработица е по-висока. Защото там удариха дъното и се качват нагоре. И започна макар и бавно, макар и много трудно да се фиксирана едно ниво. Докато у нас продължава да нараства. Ние започнахме по-късно от тях, слизахме надолу по-бавно, но това е не защото ние сме много умни, а защото икономиката ни е много по-недоразвита от тяхната.

Какво щеше да стане у нас, ако не бяха напуснали тези 1,350 млн.души?
Това е много хубав въпрос. Вероятно държавата щеше да изглежда по друг начин. Най-малко демографските показатели щяха да бъдат по-различни. Защото най-страшното от този процес е износът на раждаемост. Тези, които напуснаха България са млади, във фертилна възраст. А образованието и квалификацията се компенсират, но раждаемостта – не! Природата така е отредила – хората да могат да раждат в определена възраст.

Безработните, особено нерегистрираните, как получават медицинска помощ? Дали е вярно това, което спомена един лекар по телевизията, че негласно са дадени указания на по-възрастните хора да не се определят клинични пътеки и т.н.?
Безработните хора са защитени от закона по отношение на здравеопазването. Държавата внася техните осигурителни вноски. Нека припомня дефиницията за безработен – човек, който някога е работил, човек който си търси работа, човек който има квалификация, човек който би приел работа. Това са четрите компонента на определението безработен. Безработен не е този, който се шляе по улицата ей така. Та тези истинските безработни биха предпочели да работят и да си плащат здравните осигуровки.
Колкото до възрастните хора много е страшно, ако е така. Друг е въпросът, че лекарското съсловие  търпи  укори по ред причини. Но в крайна сметка то е част от едно общество, което като цяло търпи укори, меко казано, деморализирано общество. Така, че нито един компонент от него не може да прави изключение. Вероятно по същия начин са деморализирани и всички хора, за които се сетите. Лошото е, че лекарите са на едно много чувствително място, където са здравето и много често животът на хората. Такива указания за отношение към възрастните хора да са дадени на глас просто не вярвам, защото все някой ще издаде четата, както се случва. А, ако ме питате какво мисля, не съм съгласен с подобно нещо. Всеки човек има право на медицински грижи. Да не се връщам към уникалната Харта за правата на човека, да не се връщам към социалната харта. Тези неща са много ясно изписани.

Какво ще се случи с Кремиковци?  Там все още има много работници.
Какво ще стане на мен ми е трудно да кажа, но мога да кажа какво ми се иска да стне. Иска ми се с него да стане както със “Стомана” Перник – предприятието, което преди десет години мина по пътя на Кремиковци. Те от технологична гледна точка твърде се различават, но от икономическа гледна точка “Стомана” извървя този път и сега е едно прилично предприятие. Преди две години удвои производствените си мощности, а беше пред закриване. Т.е. ако има добра воля нещо такова да се случи и с Кремиковци, в което дълбоко се съмнявам, има изход. Но, ако погледнете, Кремиковци е жертва на политици и на хора, протежирани от политици. Няма нито един политически режим, откакто започнаха промените, който да не е правил простотии там, които водят към една определена точка.

Главният архитект на София Петър Диков в едно интервю за “Общество.нет”каза, че Кремикоци може да се самоиизяде за пет години…

Не може за пет години. Аз съм строител по професия. Кремиковци може да изчезне за толкова години за колкото е построен. Ако някой си прави тези сметки, той просто не разбиратези неща. А главният архитект разбира много. Друг е въпросът, че това е някаква странна кауза, всякакви хора участват в нея, а на пръв поглед нямащи нищо общо помежду си. Всички казват едно и също – “Кремиковци загива”. Друг е въпросът, че от гибелта на Кремиковци се печелят твърде много пари.

Какви са отношенията на КТ”Подкрепа”с бизнеса?
На приливи и отливи действаме с бизнеса. Когато бизнесът се види в някой лев, той става много горд и независим и не желае нищо да се иска от него. Дойде кризата, бизнесът падна пред държавата и каза “Помагай!”. От държавата това са моите и вашите пари. Така, че искрено се надявам бизнесът да си е научил урока от тази криза. Отношението му с нас е само част от уроците. По-важната част е, че така нареченият  бизнес трябва да се ориентира към сфери, които следва да създадат устойчиви за препитания сектори. Защото всички знаем, че това е като балон, който рано или късно ще се спука. Трябва да сме благодарни на кризата, че го спука, защото щеше да стане още по-лошо. И тази кредитна инвазия, която се беше случила. Пак казвам – с тази криза или без нея балонът щеше да се спука. Може би щяхме да преживеем локална, чисто българска криза.
Но дойде световната криза и всички заедно някакси трябва да се оправяме. Преди малко си говорихме с американския посланик. Стана така, че  една Словакия, където нямаше нищо, в момента е най-големия производител на автомобили на глава от населението.

А Словения…
Там е друго. Тя беше витрината на Югославия, както ГДР на соцлагера. Там винаги е имало нещо. Те са два милиона души и един завод за хладилници, и един завод за автомобили са в състояние да изхранят цялата държава. Докато нашата държава по време на соца, не знам с какъв акъл, е строена на неравни основи – изнасяме желязо и еленергия, получаваме фабрикати, с други думи. Без съмнение започнахме от по-лоши стартови позиции, но и за 20 години нищо не се направи. Бяха направили един смешен завод за някакви автомобили, от средата на XX век, които естествено никой няма да купи.

 


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

ЦВЕТЕЛИН ЦОНКОВ: ЗА ДОБРО ЗДРАВЕ – ИГРАЙТЕ ШАХ!

АЛИ ХАМЗИН: ОТСЛАБВАТ ЗАПАДНИТЕ ПОЗИЦИИ В УКРАЙНА

АНДРЕЙ РАЙЧЕВ:НЕ ВИЖДАМ НИТО ЕДИН АРГУМЕНТ ПРОТИВ ГЕННО МОДИФИЦИРАНИТЕ ХРАНИ

ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: АЗ ПОЗДРАВЯВАМ ЧЕЗ ЗАЩОТО ИЗЛЯЗОХА УМНИ

ПРОФ. ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: БЕЗАДРЕСНИТЕ КРИТИКИ СРЕЩУ КОНСТИТУЦИЯТА СА АБСУРДНИ

БОРИС ПОПИВАНОВ: ПУКНА БАЛОНЪТ НА ШИРОКОТО ЕВРОПЕЙСКО ДОВЕРИЕ В БОЙКО БОРИСОВ

ИСПАНСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА ЕС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ПОЛИТОЛОГА ВЛАДИМИР ШОПОВ

НА РЪБА НА ФИНАНСОВА СМЪРТ ЛИ СА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ? -Ричард РАН

ИВАН ИВАНОВ: ТОВА, НА КОЕТО МОЖЕМ ДА РАЗЧИТАМЕ Е ФИНАНСИРАНЕ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

МЕЖДУНАРОДНАТА ОЦЕНКА НА БАН Е ОГРАНИЧЕНА И ЕДНОСТРАНЧИВА -Сергей ИВАНОВ

ВОДНИТЕ РЕСУРСИ НА БЪЛГАРИЯ КАТО ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОБЛЕМ – Любомир ВЪЛКОВ

ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ БАНКОВОТО ЛОБИ НАДДЕЛЯ НАД ИНТЕРЕСА НА НАРОДА – Лъчезар ПОПОВ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3000

Posted by on мар. 6 2010. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.26575 лв
 CHF =  1.67365 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21842 лв
100  RUB =  2.80933 лв
 USD =  1.65119 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.