ДИМИТЪР ИВАНОВ: ИМА ЯСНИ АНАЛОГИИ МЕЖДУ КОМУНИЗМА И РАДИКАЛНИЯ ИСЛЯМ

НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ПРИЛИКИ ПОМЕЖДУ ИМ СА ПЪЛНОТО ОТРИЧАНЕ НА ДЕМОКРАЦИЯТА И ТЯХНОТО ОТВРАЩЕНИЕ И ОМРАЗА КЪМ ХРИСТИЯНСТВОТО

Димитър Иванов е роден на 24 юни 1957 година. Завършва Медицинския университет в София. Депутат от СДС в 36 и 37 НС. Зам.председател на Комисията по енергетика и енергийни ресурси.

 

Г-н Иванов, 21 години след падането на Берлинската стена се навършват тази година. Как се промени света оттогава?
Комунизмът загуби студената война. Изпари се идеологически, за една нощ. Комунистите изчезнаха привидно. Дълго време, дори в политически битки и дебати, ги питах: къде сте вие с вашия марксизъм, с който тормозехте с десетилетия хората, как за една нощ се изпарихте? На следващия ден дойдохте преоблечени, свалихте Тодор Живков, изгонихте 10 – 15 стари муцуни… Това се случи общо взето навсякъде.

Политиката не търпи вакуум. Как се изпълни вакуумът след краха на комунизма?
В политиката, както във всяко едно нещо, има вакуум. Този, който твърди, че в политиката няма вакуум далеч не е прав. Но… комунизмът изчезна. Знаем последиците, знаем преобличането на комунистите, знаем заслугата на тайните служби, за кражбите, за трансформацията на икономическата в политическа и медийна власт.  Ние останахме с една духовна, морална разруха, с  тежка икономическа ситуация, с  десетки олигарси от руски тип , с  крайно несъстоятелни и доста елементарни като идеи и  поведение политически елити.

Говорите вече конкретно за България или за цяла Източна Европа?
За голяма част от Източна Европа, с изключение на отделни личности. Това е общ процес. Тук таме има по-големи успехи. Например Чехия е по-добре от България, Унгария от Румъния и т.н.
Категоричния отказ на Русия да изгради демократична система в последните 20 години се отразява на целия свят. Говоря, както за Русия, така и за нейни сателити –   полудиктаторски режими, без елементи на демократичност, но вече с  добри връзки със Западния свят. Извън бившия Съветския съюз живеят около 20 млн. бившия съветски граждани. Виждаме едно голямо движение  между Изтока и Запада.
Русия създаде дузини свои олигарси милиардери. Казват, че в Китай милиардерите били 100, в Русия може да са също толкова. Обаче Китай е 10 пъти по-голям и, както се оказа напоследък, много по-богат.
Въпросът е, че двуполюсният модел, върху който беше изграден световния баланс, на следвоенните десетиления, вече не съществува. Стотици милиони подтиснати от комунизма хора, само условно са освободени. Те получиха собственост , свободата си да живеят, както решат, да правят каквото решат, да говорят каквото мислят, но им бяха стеснени рамките на икономическото поведение и на възможността да живеят в едни справедливи и добре организирани държави. Вследствие на тази драма, която се получи се забелязва и една мрачна тенденция. Веднага бързам да кажа, че тя не е нова  и се развива с десетилетия.

Каква е тя?
Това е настъпващият радикален ислям. Религия, която говори за световно господство, която казва, че трябва всички неверници да бъдат променени или унищожени. Даже трябва да бъдат унищожени  тези мюсюлмани, които недостатъчно вярват в тяхната представа за исляма. Общо казано те имат много строга практика за борба с вътрешния враг.
И когато се намерят личности с мощни и нечестиви амбиции могат да добият достатъчно сила и поддръжници и да започнат да прилагат тази си агресивност  не само в територията на своите  държави и региони, където исляма съществува от векове, а и в целия свят.

Как виждате да се случи тази опасност?
Виждам едни много ясни аналогии между комунизма и радикалния ислям.  В България има едно немалко мюсюлманско малцинство, благодарение на наследството, което имаме от Отоманската империя.  Живея в  държава, която е наследник на тази империя и за разлика от западното общество знам какво е манталитета, категориите, мисленето на една държава, която 5 века е била под османско робство. Ние живеем в  общество, което за разлика от западното не е преживяло своя Ренесанс, така както това се случи през средните векове в Западна Европа. Това разбира се е валидно за всички мюсюлмански държави по онова време. Ислямът беше лишен от прераждането, което да го превърне в по-хуманна, по-толерантна, по-глобално осъществима религия,  в същността си остана такъв, какъвто е бил преди 10-12 века.   

Тази чувствителност, която имате, която очевидно липсва на западния човек, с какво може да бъде полезна на нас, а и на обединена Европа, от която днес сме част?
Като казвам нас, не разделям Европа. Ние сме част от нея исторически. Ние сме едно с Източната римска империя, която е 1000 годишна и е  огнището на християнството. Тя има огромен принос в цялостното културно развитие на света. Османлиите я унищожават.


Искате да кажете, че ние може да сме изключително полезни на Европа?
Много се надявам и вярвам, че можем. Тази чувствителност ми позволява да разбирам какво се случва. Това стечение, да съм живял в комунистическа държава, която е наследник на Отоманската империя, ми дава усещането за тази еднаквост между двете злини.

Това е много интересно…   
Комунистите и радикалните ислямисти не могат да понасят другомислещите. Комунистите искаха световно господство, същото иска радикалния ислям. Те имат единствено представата за вертикално управление отгоре надолу. Парите и цялата власт са там горе. Дали това е  Генерален секретар, дали е Ленин, Сталин, Мао или султан, крал, халиф, аятолах или президент на диктаторски режим няма съществено значение – той притежава пълната власт.  Една ръка раздава парите, както и за каквото реши. Има разбира се и  разлики, но като отношение към света са много индентични. Едно от различията например е отношението към частната собственост.
Настъпващия радикален ислямизъм е голямото предизвикателство и реална заплаха за демократичните общества и свободните хора. Неговите радикални форми и желанието все повече хора да бъдат въвлечени в тази спирала на екстремизъм, на тероризъм, на отричане на другата културна система, на други обществени принципи,  на пълен отказ от демократично мислене, устройство, институционализиране. Една от най-големите прилики между комунизма и радикалния ислям е пълното им отричане на демокрацията. Тя за тях е неприемлив обществен модел.

Да се върнем в Европа.
 В Европа е налице социално-демографското настъпление на огромен брой емигранти- мюсюлмани.

Те могат ли да се превърнат в социалната база на ислямизма?
Пролетариата беше социалната база на комунизма, доминирана и екзалтирана от партийните елити. Социалната база на радикалния ислям е идентична – бедни, безработни, онеправдани социални слоеве, които биват „облъчвани”, и образователно и медийно от елити,  разполагащи с милиарди. Целта  им е тези милиони мюсюлмани в Европа и Америка. 
Исляма няма военната сила и организация да се изправи в един открит сблъсък със Западния свят. Те много добре разбират, че този сблъсък ще завърши фатално за тях. И за това избират  биологическото проникване, промяна на демографската картина за да променят нещата и като бит  култура, обществени отношения. Те целят да създадат един двукултурен модел в който да се обособят различни групи от хора, които не признават демократичната култура и няма да бъдат елемент на демократичния процес. Когато имаш 1-2 % те не могат да повлияят на целия процес, но когато имаш 10-15 % могат, защото това е една силно компактна група. Не казвам, че между тях няма хора, които противостоят на това, и в комунистическите страни имаше, но те са без особено значение. Тук говорим за глобалния процес. Ако сега в Европа  мюсюлманите са 6-7 %, плюс нелегалните емигранти, то към средата на XXI век те могат да бъдат почти половината от европейското население.  Достатъчно да променят демократичните условия, (как например си обяснявате факта, че най-популярното име за новородени в Великобритания за 2009 година е Мохамед). Това разбира се може да се случи много по- рано.
Другата основна прилика между исляма и комунизма е тяхното отвращение и омраза към християнството. Най-голямото престъплени на комунизма беше неговия атеизъм. Християнството е основа на Западната цивилизация. 

Това е общото в Европа…
В Европа, в Америка, в други части на света. Радикалния исляма и комунизма са най-големите врагове на християнството. Те еднакво мразят, и православни, и католици, и протестанти. Комунистическата държава, и тук ще се върна на моята лична съдба и на съдбата на моя народ, защото ние преживяхме 50 години комунизъм, 500 години турско робство и през цялото това време на изпитания бяха нашите обществени рефлекси и религиозни чувства. Всичко беше деформирано и получихме една тежка разруха.

Какво оттук насетне? Как ще се развие ситуацията?
Мисля, че категорично трябва да се ограничат емигрантските вълни. Има обаче и един войнстващ либерализъм, отдавна напуснал нормите на добрите обществени практики, които могат да бъдат полезни и възпитателни. С прекомерна толерантност, която напуска границите на толерантността, на морала. Това вече е опасно. Това либерално чувство е завладяло и европейски институции, водещи интелектуалци, национални и европейски лидери, част от обществото. 
Другото, което ме тревожи в Европа, е разрушеното религиозно чувство. Християнската вяра в последните десетилетия е отстъпила много. А това е нашата опора в един такъв сблъсък. Не можеш само с административни и полицейски мерки да се противопоставиш да едни толкова нахъсани хора.
Ето ви още една прилика – тероризмът. В началото не беше ли основно средство и на комунистическите движения да уплашат света и по-буйните глави да го припознаят като свой. Ами такива като Бадер-Майнхоф и Червените бригади по времето на комунизма. Кой ги подхранваше? Тероризмът е това средство на агресивните идеологии, което трябва да мотивира  една част, а и да уплашат останалата част от обществото.
 Как тези, които са готови да умрат, за да победят ще отстъпят на някой, който си получава големите бюрократични заплати, на специални служби, на полицейски акции,  а в огромната си маса тези хора не са мотивирани докрай. Някои от тях са честни, патриоти, разбират отлично голямата си отговорност, но до тук. Не виждам как те ще се противопоставят срещу една вълна от, до крайна степен религиозно мотивирани екстремисти.

Тоест основното е, че едните нямат кауза за сметка на другите?
То е много по-голямо от кауза. Това е едно религиозно чувство. То е не съизмеримо с обществена кауза. Аз очаквам да се появят радикалните християнски групи, в отговор на либералната побърканост за това къде са човешките права и къде трябва да бъдат ограничени. Никой няма право да отнеме моето бъдеще, да дойде в държавата ми и да застраши живота на децата ми и културните й устои. Има право да изповядва вярата си, на основните човешки права, но те отдавна са преминали в  друга крайност. Псевдо-толерантността е голям удар по демокрацията. Ето например една група е направила еди какво си нарушение, но ние трябва да го премълчим, защото ще бъде религиозна или етническа нетолерантност. Изгонването на ромите от Франция през лятото, което беше напълно основателно. Европейската реакция по този въпрос беше сериозен удар по демократичните принципи, защото демокрацията е правила и процедури по тяхното спазване. Когато видиш  група от хора, независимо  какви са,  която нарушава закона – те следва да бъдат санкционирани или в случая експулсирани.
Възможно е да се появят хора, които не само на националистическа основа да тръгнат срещу емигрантите. Религиозни чувства могат да мотивират тези движения, които все още не се виждат ясно да набират скорост. Не е изключено да се появят и фашистки елементи, които ще искат да се справят с настъпващия радикален ислям и екстремисти не с инструментите на демокрацията, а с груби методи. Или както казва народа – каквото повикало, такова се обадило.
Появи се комунизмът и след 10 години се появи фашизмът. След Сталин дойде Хитлер.
Това също, не е никак оптимистично!

Къде виждате ролята на бившите комунистически страни в тази визия за бъдещето на Европа?
Съществува опасност  олигархичния режим на Русия заедно с опасни  режими като Иран, Сирия и влиятелни групи на радикалния ислям, да заиграе срещу Запада. Към такъв съюз могат да се присъединят диктаторски и полу-диктаторски режими от Източна Европа, средна Азия и Латинска Америка.

Възможна ли е такава игра?
Не е изключена, за съжаление. Там, където няма демокрация, общественото мнение е без значение, хората не са свободни, опозицията или липсва или е не ефективна може да реши всякаква глупост. В последно време виждаме активно желание на САЩ, Европа и НАТО за пълноценно сътрудничество с Русия. Според мен обаче, ако демокрацията в Русия остава в дефицит, управляващия елит продължава да мисли, че демократичната система не е добра за страната, сътрудничеството със Запада може да остане само на думи. Замислената от президента Медведев икономическа модернизация, едва ли ще се състои ако Русия ясно не разбере предизвикателствата на 21 век и се определи категорично на коя страна е. Ще  бъде много жалко ако тя продължи да иска възстановяването на бившето си имперско влияние по силно от колкото ограничаването на опасните тенденции и екстремизма.

Това ли е единствената сериозна опасност в международен план?
За съжаление почти никога опасността не е една. Другата опасност е една ислямизираща се Турция, особено за нашия регион, но и в глобален план. Религията там започва да измества светския характер на държавата. Турция иска да оглави ислямския свят. Вече се явява адвокат на Иран и Сирия. Започна една агресивна антиизраелска политика. На скоро при посещението си в България премиера Ердоган се изказа за нов прочит на историята. Има хора които искат да пренапишат историята на османското нашествие в Европа. Очевидна е амбицията на управляващия елит там сериозно да засилят влиянието си в рамките на бившата Отоманска империя, особено в населените с мюсюлмани територии и държави. На скоро в проведения референдум за промени в конституцията, се реши ,да се ограничат правата на армията в политическата система на страната. Действително армията да бъде гарант за демокрацията е странен модел, но той даде плодове през годините и Турция се превърна в може би най-модерната мюсюлманска държава в света. Иска ми се да попитам лидерите на Европа и САЩ , които акламираха резултатите от референдума, дали едно бъдещо ислямско управление ще бъде по-надежден гарант за демократичното развитие на страната? В този контекст интеграционния процес на Турция в Европа е много противоречив и сложен.

Вашето виждане за състоянието и развитието на процесите изглежда , как да кажа,  малко мрачно. Виждате ли изход от тази ситуация?
(Смее се) Е, ако няма изход то как ще живеем за напред. Само с алчност,  безпринципност и упадъчност? (Пак се смее) Има разбира се. Нов енергиен ред, нов век на просвещение за християнството, утвърждаване на демократичните принципи и институционалност.  


ПОСЛЕДНИ
ИНТЕРВЮТА:

ГЕОРГИ ИВАНОВ: ЕДНА МЪДРА ДЪРЖАВА, КОЯТО ИСКА ДА ИМА ИКОНОМИКА, ФИНАНСИРА И НАУКАТА, И ИНОВАЦИИТЕ

РАДАН КЪНЕВ: ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА СМЕ В ЕДНА МНОГО ТЕЖКА РЕЦЕСИЯ

СТАМЕН СТАМЕНОВ: МАГИСТРАЛИТЕ НИ СА ПРОЕКТИРАНИ НА ЕВРОПЕЙСКО НИВО

АКАД. КАМЕН КУМАНОВ: НАУКАТА НЕ СЕ ПРОМЕНЯ С РЕВОЛЮЦИОННИ МЕТОДИ

НЕДИМ ГЕНДЖЕВ: НАБЛЮДАМ ПОЯВА НА РАДИКАЛЕН ИСЛЯМ В БЪЛГАРИЯ

БОЯН ДУРАНКЕВ: 2011 Г. ЩЕ БЪДЕ ТЕЖКА

ИВАЙЛО КАЛФИН: ОТ ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ ТЕМИ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРАВИ ПАРТИЙНА ПОЛИТИКА

СТЕЛА БАНКОВА: БОЙТЕ СЕ ОТ ГНЕВА НА ТЪРПЕЛИВИТЕ

ГЕОРГИ ХРИСТОЗОВ: НИЕ СМЕ НА НИВОТО НА БРИТАНСКАТА МЕДИЦИНА ОТ 1932-33 Г

ПРОФ. ВЕНЕЛИН ЦАЧЕВСКИ: БЪЛГАРИЯ МОЖЕ ДА УСВОИ НАД 10 % ОТ ЕВРОФОНДОВЕТЕ ДО КРАЯ НА 2010 Г.

ХРИСТО ХРИСТОВ – РЕФЕРЕНТА: ЛОВЪТ И ЖЕНИТЕ ВИНАГИ СА БИЛИ ПРИВИЛЕГИЯ НА УПРАВЛЯВАЩАТА КЛАСА

МУСТАФА ДЖЕМИЛЕВ В СПЕЦИАЛНО ИНТЕРВЮ ЗА ВАЛЕНТИНА НИКОЛАЕВА

ВЛАДИМИР СТОЙЧЕВ: БЕЗ ЕЗИКА НА ТЯЛОТО КОМУНИКАЦИЯТА Е НЕПЪЛНОЦЕННА

ИЛИЯНА ЙОТОВА: ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ И СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ ВЪРВЯТ В
ДИАМЕТРАЛНО ПРОТИВОПОЛОЖНИ ПОСОКИ

ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ: НАЙ-ГОЛЯМАТА ПОБЕДА Е ТИХАТА ПОБЕДА

РУМЯНА ЖЕЛЕВА : ТОВА, КОЕТО МЕ НАТОВАРВА В ПОЛИТИКАТА Е
ЛИПСАТА НА
ПРАВИЛА

ЕПИСКОП ХРИСТО ПРОЙКОВ: СЕМЕЙСТВОТО ДНЕС Е ЗАСТРАШЕНО

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3489

Posted by on Ное. 22 2010. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30102 лв
 CHF =  1.69468 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.17762 лв
100  RUB =  2.86869 лв
 USD =  1.65272 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.