ДЕСТРУКТИВНАТА РОЛЯ НА РЕЙТИНГОВИТЕ АГЕНЦИИ

РЕЙТИНГОВИТЕ АГЕНЦИИ СТАВАТ ВСЕ ПО-ОПАСНИ ЗА СВЕТОВНАТА ИКОНОМИКА И ЗА ЖИВОТА НА СТОТИЦИ МИЛИОНИ ХОРА.

Автор: проф. Иван Ангелов (член-кор. на БАН)

Рейтингова кредитна агенция (РКА) е компания, която определя кредитни рейтинги на емитенти на различни видове задължения по дълга, както и на самите дългови инструменти. Рейтинги се дават и на обслужването на основния дълг.

            Емитентите на ценни книжа обикновено са компании, предприятия със специално предназначение, централни и местни държавни институции, организации с нестопанска цел или правителства, емитиращи подобни на дълговите ценни книжа (облигации), които могат да се търгуват на вторичния пазар. Кредитният рейтинг на емитент на ценни книжа държи сметка за неговата кредитоспособност и влияе върху прилаганата лихва за емитираната ценна книга.

В Уикипедията са изброени 28 рейтингови агенции. Най-важните и най-добре познати, обаче са три: Standard & Poor’s, създадена през 1860 г., Moody’s – в 1909 г. и Fitch в 1913 г. Всяка от първите две контролира по около 40% от пазара, а третата – 14%. Те са частни комерсиални сдружения.

При господството на консервативните икономически теории и практики през последните десетилетия оценките на РКА се приемаха и прилагаха безусловно. Пазарните фундаменталисти ги превърнаха в икономически божества, чиито оценки, подобно на религиозните догми, не подлежат на обсъждане. През последните десетина години, обаче се множат съмненията в правотата на тези оценки и все повече прерастват в критики, защото:

Първо. Рейтинговите агенции не оценяват своевременно и точно влошаването на положението в компаниите. Например, според рейтингите гигантската корпорация Енрон с активи 63,4 млрд долара се препоръчваше като подходяща за инвестиране четири дни преди нейния банкрут, макар че РКА са били наясно за проблемите й месеци преди това. Муудис оценяваше акциите на Фреди Мак като привилегировани, докато Уорън Бъфет изказа съмнения за тази компания по CNBC. Следващия ден Муудис намали оценката й рязко почти до рисково равнище. Доста често пазарите променят оценките си за компании преди РКА да са реагирали, т.е. поставят под въпрос, изпреварват и пренебрегват оценките на агенциите.

Поредното голямо дискредитиране на тези агенции беше поведението им през есента на 2008 г. Американски финансови институции, които са получавали години наред максимални оценки за стабилност и развитие (ААА), се сринаха първи. Така стана, например с Lehman Brothers – четвъртата по големина американска банка, която фалира на 15 септември 2008 г. Един от многото примери за деструктивно поведение беше решението на Standard & Poor’s от 26 април 2012 г. да понижи кредитния рейтинг на Испания с два пункта, защото щяла да бъде затруднена да обслужва дълга си в бъдеще, поради довелата я до рецесия рестриктивна политика. А Испания предприе такава политика главно под натиска на рейтинговите агенции, Европейската централна банка и МВФ. Явно искат да превърнат Испания във втора Гърция с много по-тежки последствия за Европа. Често чета в интернет, че рейтингови агенции са осъдени за погрешни рейтинги на компании. Например, на 6 ноември 2012 г. (когато редактирах настоящата статия) прочетох от Wall Street Journal, че австралийски съд е осъдил рейтинговата служба на Standard & Poor’s за погрешни оценки на компания.

Второ. Големите РКА са критикувани за близките им връзки с ръководителите на оценяваните компании, че лесно се поддават на неправомерно влияние, водещо до тяхното фаворизиране и че са уязвими на подвеждане. Ръководителите на големите РКА често са обвинявани, че изпадат в положение на конфликт на интереси, което им пречи да определят точни рейтинги. Най-големите агенции обикновено фокусират вниманието върху своите текущи кредитни рейтинги, без да държат сметка за интересите на акционерите, работниците и другите заинтересовани групи, за опазването на околната среда или за потенциала за дългосрочно развитие на оценяваните компании.

Трето. РКА много често са обвинявани в прилагане на изнудващи тактики за привличане на нови клиенти и тенденциозно намаляване рейтингите на „непослушните”. Например, Муудис публикува „непоискан” рейтинг на Hannover Re, с писмо до тази фирма, че „очаква деня, когато Hannover ще плати”. След като фирмата отказва, Муудис продължава да й публикува все по-лоши рейтинги и да настоява за плащане, което фирмата продължава да отказва. В 2004 г. Муудис сведе дълга на фирмата до най-ниската оценка – боклук, въпреки че другите рейтингови агенции й даваха високи оценки. Акционерите в тази фирма, облъчвани продължително с невярна информация, в крайна сметка са били шокирани от ниските оценки на авторитетна агенция като Муудис и Hannover загуби 175 млн. щатски долара пазарна капитализация. Следователно, ако голяма рейтингова агенция реши по една или друга причина да смаже нарочена компания, тя може да го направи, без да дава обяснения никому и да носи отговорност за това. А съдебните процедури понякога продължават с години, докато акционерите и общественото мнение забравят за каква става дума.

Четвърто. Намаляването на кредитния рейтинг от РКА може да създаде омагьосан цикъл и самоизпълняващо се пророчество, което предизвиква не само повишение на лихвите за съответната компания, но влияе негативно и на контрактите й с други финансови институции, водещи до увеличение на нейните разходи и намаление на кредитоспособността й. В някои случаи договорите за големи заеми на компаниите съдържат клауза, която прави заема дължим в пълен размер, ако кредитният рейтинг на съответната компания е намален под определено равнище. Някои банки правят това, за да защитят интересите си при евентуален фалит на свои клиенти. Ефектът от такива рейтинги най-често е опустошителен за заемателя. Подобни клаузи изиграха важна роля за краха на корпорацията Енрон през 2001 г.

Пето. РКА са обвинявани, че са олигополисти, понеже бариерите за навлизане на рейтинговия пазар са високи и техният бизнес се основава на репутацията им. От големите агенции само Муудис обявява финансовите си резултати отделно от нерейтинговата си дейност. Печалбите й често превишават 50% от брутния марж.

Шесто. РКА често допускат грешки в оценките си, особено при даването на тройно А (ААА) за структуриран дълг, който в много случаи е бил рязко понижаван и дори просрочван. Повечето рейтингови агенции не правят разлика между ААА за структурирани финанси и за корпоративни или държавни облигации. Според специалистите в тази област, агенциите правят твърде малко за отстраняване на тези недостатъци.

Седмо. РКА предизвикват все повече конфликтни ситуации при определяне на държавни кредитни рейтинги, особено за страни с по-стриктни регулации. Те са свръхкритични спрямо такива правителства и си отмъщават жестоко. Ако решат могат да изправят пред фалит дори малки и средни по мащаби държави и да създадат проблеми даже на по-големи държави. През 2011 г. те взеха страна в големия спор по повишаването на допустимия таван за публичния дълг на САЩ между управляващата демократическа партия и опозиционната републиканска партия. В Европа вече има няколко примери за недопустима намеса в икономическата и финансовата политика на държави.

Тези и много други дефекти на РКА предизвикаха американския конгрес да разпореди в 2002 г. изготвянето на „Доклад за ролята и функциите на рейтинговите кредитни агенции на пазарите за ценни книжа”. В резултат на това през юни 2003 г. беше публикуван концептуален документ „Рейтинговите агенции и използването на кредитни рейтинги в съответствие със законите за федералните ценни книжа”, последван от публична дискусия по темата.

През декември 2004 г. Международната организация на националните комисии за ценни книжа публикува Кодекс за поведение за рейтинговите кредитни агенции, където се разглеждат и конфликтите на интереси с които те се сблъскват. Регулиращите институции на САЩ и ЕС и всички важни рейтингови агенции подкрепиха този Кодекс, но агенциите често го заобикалят в оперативната си дейност.

Опитите за по-стриктно регулиране на рейтинговите агенции в навечерието на европейската дългова криза не успяха. Въпреки приемането през 2009 г. и 2010 г. на европейско законодателство относно РКА събитията около дълговата криза в еврозоната показаха, че наличната регулаторна рамка не е достатъчна. Във връзка с това на 15 ноември 2011 г. Европейската комисия представи предложения за въвеждане на по-строги правила.

Еврокомисарят по вътрешния пазар Мишел Барние заяви тогава: „Рейтингите оказват непосредствено въздействие върху пазарите и икономиката като цяло, а оттам — и върху благосъстоянието на европейските граждани… Не бива да забравяме, че кредитните агенции са допускали сериозни грешки. Изненадва и решението за оповестяване на рейтингите на някои държави в точно определен момент — например насред преговори по международна програма за подпомагане на съответната страна. Не можем да позволим задълбочаване на пазарната нестабилност заради кредитните рейтинги. Основната ни цел е да намалим прекаленото използване на тези оценки, като същевременно се подобри процесът на тяхното изготвяне. Агенциите трябва да спазват по-строги правила, да предоставят повече информация по оценяването и да носят отговорност за грешките си. Необходима е също по-голяма конкуренция в този сектор.“

Европейската комисия определи четири основни цели в предложените през ноември 2011 г. проекти на директива и регламент:

–       Гаранции, че при вземане на инвестиционни решения финансовите институции няма да разчитат единствено на кредитни рейтинги;

–       По-ясни рейтинги на държавния дълг и по-често оценяване на държавите-членки;

–       Повече многообразие и по-голяма независимост на РКА с цел да се избегнат конфликтите на интереси;

–       По-голяма отговорност на агенциите за определяните от тях рейтинги.

От 2010 г насам аз критикувам остро деструктивната роля на трите големи рейтингови агенции, защото се превърнаха в инструменти за реванш на паразитния финансов капитал, който предизвика кризата в 2008 г. Шумното публикуване на все по-ниски рейтинги на някои държави и предупрежденията за предстоящото им намаляване за други държави или групи държави в еврозоната 5-10 дни преди да са оповестили обсъжданите в момента антикризисни мерки, засилваха недоверието, пораждаха паника във финансовата общност и затрудняваха още повече задлъжнелите страни. Това системно манипулиране на финансовите пазари се превръщаше в косвени призиви за финансова дестабилизация на отделни държави и дори на ЕС.

Кой е дал право на чисто меркантилни, неконтролирани от обществото и вече дискредитирани частни агенции да манипулират активно световните финансови пазари, да се самообявяват за притежатели на икономическа и финансова истина от последна инстанция, да диктуват икономическа и финансова политика на суверенни държави и дори на ЕС?

На кого служат тези агенции? И защо световната общност продължава да търпи агресивното им поведение? Те стават все по-опасни за световната икономика и за живота на стотици милиони хора. Представяте ли си какво ще се случи с Европа и със света ако такива частни агенции със съмнителна репутация изтласкат легитимните национални и наднационални институции от управлението на икономиката и го поемат в свои ръце!

От 2010 г. твърдя, че една от причините за дълговата криза в Европа е деструктивната роля на рейтинговите агенции чрез манипулиране на финансовите пазари. Системното публикуване на все по-ниски рейтинги за някои държави затруднява и оскъпява още повече обслужването на техния дълг, понеже ограничава възможностите им за достъп на финансовите пазари за нови заеми при растящата лихва. Това е равносилно на наливане на масло в огъня и усложнява допълнително тяхното положение при пасивната (до скоро) позиция на Европейската централна банка.

В световните научни и стопански среди расте тревогата и недоволството от поведението на тези агенции. Така е и сред европейските правителства. Препоръчва се цялостна преоценка на статута и функциите на големите рейтингови агенции. Въпреки мощната съпротива на световния финансов капитал, се надигат все повече гласове за засилване на обществения контрол върху дейността на агенциите, за повече прозрачност в действията им, за ограничаване на фетишизирането на техните оценки, за повишаване на тяхната отговорност за рейтингите, за прекратяване рейтингуването на държави, за създаване на независима европейска рейтингова агенция, работеща под обществен контрол.

4 ноември 2012 г.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=5575

Posted by on Ное. 10 2012. Filed under Айсберг. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30371 лв
 CHF =  1.68824 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21649 лв
100  RUB =  2.83363 лв
 USD =  1.64286 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.