“ДА ОТСЕЕМ ЗЪРНОТО ОТ ПЛЯВАТА”

Интересно как оттук нататък Сидеров ще гледа хората в очите

“Да отсеем зърното от плявата”. От много дълго време насам посоченото сакрално изречение се е превърнало в любимия рефрен, в сякаш незаменимата фраза на Волен Сидеров – все още неизвестно защо лидер на парламентарната партия”Атака”. Нея той неуморно повтаря било в почти всяка своя статия, било в почти всяко свое изказване. Ето защо верен на неговото възвание към избирателите, в дадения случай аз се чувствам задължен – поне лично за мен – да се опитам да отсея именно ”зърното от плявата”.

И то в светлината, както на разразилите се в последно време откровено потресаващи скандали около Павел Чернев и самия Волен Сидеров, така и на отминалата вече в недалечната ни политическа история особено нелицеприятна и смущаваща фактология около начина на сформиране и още по-противоречива дейност на новата националистическа коалиция /партия.
            Без абсолютно никакви колебания признавам,че още преди периода на последните избори за народно събрание силно симпатизирах на идеите и теоретичните постановки, изказвани и защитавани от белокосия лидер. В неговото предаване ”Атака”, излъчвано по телевизия СКАТ се изказваха, а продължават да се изказват и до днес, жестоки истини; критично да се обсъждат извънредно болезнени за страната ни реалности. Истини и реалности, относно които никои от останалите партии и разноцветни политически централи не желаеха да говорят, или пък просто се страхуваха да артикулират по-забележимо из общественото пространство. Тъкмо благодарение на тези патриотични лозунги и формулираните ”20 общонационални принципа” коалиция ”Атака” повече от закономерно съумя да ”пробие крепостта на мафията” и да намери достойното си място в четиридесетия парламент. Очевидно едва впоследствие обаче ни е било писано да проумеем по-ясно, че ”хубавата родолюбива приказка” е завършила някъде точно в този момент…
            От там нататък за огромно наше съжаление започнахме да отбелязваме, като че ли началото на края. Станахме изумени свидетели на инфантилен, но затова пък нескончаем ”сапунен сериал” от скандали. Те бележеха почти непрекъснато разнообразните политически прояви на новата формация. По този начин на първо място разбрахме например, че самата тя е създадена едва ли не ”на пожар”. Сякаш не е била известна отдавна датата на предстоящите парламентарни избори, та се е наложило буквално в последните дни да се задействат необходимите механизми за задължителната съдебна регистрация, та се е наложило буквално в последния момент листите на коалицията да се попълват с непроверени или направо случайни личности! Ето как скоро масовата общественост схвана на следващо място тъжната истина, че коалиция ”Атака” далеч не е своеобразна монолитна в идейно-теоретично отношение структура. Тъкмо обратното – само за броени месеци, заради ”непреодолими различия във вижданията”, от групата се отцепиха Петър Манолов, Христо Величков, Йордан Величков, Станчо Тодоров, Минчо Христов, Стела  Банкова. На път вече е също и нескопосано набеденият Павел Чернев. Сладкопойният Владимир Кузов пък от друга страна се оказа замесен в будещ недоумение отвсякъде педофилски, при това гей – скандал. ”О, времена! О, нрави!” Моралният, а буквално и физическият ресурс на семейната коалиция ”Атака” в действителност започна бавно, но неумолимо да се разлага, да ”вони” /П.Берон/ пред очите ми, пред очите и на целия български народ, за жалост. В същото време водачът Волен Сидеров си оставаше някакси странно безучастен, някакси странно неадекватен. ”Провокатори”, ”заговорници”, ”предатели”- убедено и авторитарно заклеймяваше той своите доскорошни сподвижници и близки колеги. Вместо здраво да се стресне и да седне заедно с тях на една обща маса, за да обсъдят те къде, как и защо се разминават във възгледите си и как биха могли евентуално да се опитат да изгладят противоречията помежду си, като отново се сближат. Работейки и в бъдеще за единствената извънредно важна кауза в момента – спасяването на България от ръцете на властващите отдавна чисто неоколониални правителствени администрации! 
            Да седнат на една маса ли казах? Преценено реално и обективно, последното обстоятелство едва ли изглежда осъществима задача. Как би могло да стане това, след като те даже не намират за необходимо да си говорят? След като явно изобщо не намират и елементарен смисъл да комуникират помежду си? За пореден път указаното съвършено недопустимо поведение беше официално потвърдено от Петър Берон в интервю пред вестник ”Труд”от 17.04.2006г. ”С Волен Сидеров повече не може да се работи”-признава скръбно заместник – председателят на парламента. И продължава: ”С Волен съм говорил преди месец и половина, нямаме какво да си кажем…Това, че хора около него му разправят, че е като Левски, а пък той се пише фюрер, обезсмисля идеята”. Нима това не представляват отчайващи слова на отчуждението, слова на безпомощността, слова на безсилието, но също така и слова, илюстриращи безвъпросно почти загубената първоначално високо патриотична идея и нагласа? Дали и доколко обаче на самият Петър Берон ще се удаде да мобилизира занапред в ролята на достоен следващ лидер ”разбитите авари” на национализма, по всико личи тепърва ни предстои да разберем. Можем да му пожелаем само успехи във вече безспорно замисляното поприще.
            Както можеше и да се очаква, падението на белокосия ”непогрешим вожд”, разбира се, не спря и до тук. То решително и окончателно преля чашата на приемливото държание след катастрофата със ”Ситроен”-а на ”Атака”, случила се по прословутата автомагистрала ”Тракия” преди около две седмици. /Каква жестока ирония на съдбата: една от най-критикуваните от самия Сидеров теми и сделки – за престъпническата концесия на тази магистрала –най-вероятно ще го снеме от значимата политическа сцена!/ Защото се оказа, че в неизчерпаемия репертоар на този ”нов Левски” /което е безподобна гавра на n-та степен!/ непоколебимо, безусловно присъстват и липсата на поне минимално мъжество и доблест, и страхът от неудобната истина, и откровената лъжа, и подсъдните опити за заблуждаване на компетентните, разследващи пътния инцидент органи, и готовността подло да натопиш, да пожертваш най-верния си съратник, само и само да останеш чист и неопетнен пред лицето на нацията, макар и всъщност за твърде кратък период от време. Все поредица от напълно безскрупулни черти и характеристики, които не би следвало да проявява нито един, дори що-годе уважаващ себе си, родолюбец. Отстояващ непосилната претенция, освен това да се изявява като стабилен морален коректив на трайно и справедливо осмиваната от друга страна управническа демагогия. Що се отнася пък до криминално проявеният,/!?!/ оказал се по стечение на различните обстоятелства ”вътре в много неща на ”Атака” злощастен шофьор, младокът Любомир Бакърджиев волно или не, забива и последният пирон в и без това псевдонационалистическия ковчег на достигналите ”дъното” свои началници Волен Сидеров, Капка Георгиева и Павел Чернев. Параноично-смехотворни началници, ако трябва да бъдем пределно обективни междувпрочем… Нещо повече. Дори и да приемем за съвсем чиста монета версията, поддържаща опит за някакъв атентат срещу лидера на ”Атака”, визираната ситуация ни най-малко не оправдава мерзките опити на този станал най-актуален понастоящем мозъчен триумвират да манипулира, да изопачи, да прикрие по всякакъв възможен начин истинските събития, разиграли се в течение на фаталната нощ. Подобна набързо скалъпена и тотално неадекватна реакция е строго осъдителна! И тъй като възприетият стил и маниер на работа в ”Атака” по всичко личи е ”един не чул, друг не видял, трети не разбрал, четвърти не знаел”, то в така посочения ред на разсъждения остава без съмнение да ”виси със страшна сила” още поне един щекотлив въпрос. Относно какво друго е било възможно да е лъган и нагло заблуждаван до момента целокупния роден електорат? Изглежда, че в последна сметка ни остава единствено ”утехата” безуспешно да се опитваме да гадаем. Уви…
            Според моето мнение в своя така представен вид партия ”Атака” разочароващо решително и съвършено безотговорно изчерпа почти целия си първоначално много висок кредит на доверие пред социума. А лично пред мен – напълно. Бях склонен да простя на самозабравящия се Волен Сидеров даже гневните, трудно разчленими крясъци, насочени срещу управляващите продажници, произнесени от него на големия митинг по случай нашия национален празник 3 -ти март. Но не е по силите ми да простя дълбоко и отчайващо неефективната му – а защо не и откровено антипродуктивна-деятелност по запазването на единството и сплотеността в парламентарната формация. С цената на известни неизбежни компромиси! В тази връзка се чувствам принуден да допълня и нещо друго. Радикално настроеният Волен Сидеров очевидно и до днес не е съумял да схване и да си втълпи извънредно простата истина,че собствените националистически убеждения със сигурност трябва да се отстояват пред дадените опоненти непоколебимо и смело. Но така или иначе чрез наличието на силни и теоретически издържани аргументи, чрез някои по – “дипломатични” ходове. А далеч не с помощта на злостни обиди, нецензурни квалификации и екстремно поведение спрямо всички тях. Подхранващи в края на краищата наистина сериозните съмнения за нормалното психическо здраве на използващия ги активно в своята словесна реторика бивш журналист. Най-вероятно именно поради  споменатите току-що причини, като че ли никой не си спомня да е засичал лидера на ”Атака” в провеждането на спокойна дискусия срещу знакови представители на ”измекярите”, които той усилено заплюва и от дълго време обругава. За съжаление неговата най-забележима сила се оказа единствено по площадите и по многобройните митинги.  Където обаче, както е отдавна твърде добре известно, сред средите на специалистите ,далеч не мисленето и сериозните теоретически аргументации се явяват водещите ”оръжия”…

Осмелявам се да призова всички честни български граждани обаче, които все пак са дали гласа си за коалиция”Атака”, да не предават, да не се отказват от идеите, от теоретичните концепции и постулати, защитавани от разглежданото до тук движение. Лично аз няма да престана да поддържам твърдо становището, че автентичният национализъм и патриотизъм се обобщава сравнително точно и коректно от двадесетте предизборни принципа, предложени от коалицията. Няма да престана да го поддържам, дори напук на определени заблудени, безсрамни ”анализатори” и ”социолози”. Но за наше всеобщо съжаление крайно злополучни се оказаха конкретните изпълнители, а далеч не философията на патриотизма. Следователно с оглед на всичко, изложено до момента, на дневен ред за кой ли пореден път остава актуалната цел в сферата на властта да бъдат изнамерени и избрани дадени същински, доказали себе си в служба на Отечеството, неупотребени българофили! С други думи настъпи времето действително ”да отсеем зърното от плявата”, за да ги открием. Понеже у нас забележителни българофоби и национални предатели иначе дал Господ. Те са видими и с най-просто око. Достатъчно би било, струва ми се, единствено да се вгледаме в екрана на ”казионните” електронни медии или по страниците на официалните ни и съответно високотиражни печатни всекидневници и издания.

Момчил Шивачев

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=315

Posted by on апр. 27 2006. Filed under Гледна точка. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.26575 лв
 CHF =  1.67365 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21842 лв
100  RUB =  2.80933 лв
 USD =  1.65119 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.