Датският европрагматизъм в ЕС




Автор: Веселена Делийска

Веселена Делийска е родена в София преди 28 години. Завършила е „Политология“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Продължава обучението си в Централен Европейски Университет – Будапеща и има магистърска степен по Политически науки. След това прави втора магистратура в СУ „Св. Климент Охридски“  в специалност „Скандинавистика“. Докторант е по „Политология“ в СУ и темите по които работи са: интеграцията на Скандинавските страни в ЕС, евроскептицизма и европрагматизма. 

Когато говорим за Дания, трябва да се има в предвид, че тя е изключително особена, своеобразна страна, която е неизменна част от скандинавския север, но и изключително различна по отношение на своите съседи. Влияние върху страната имат исторически силните й търговски отношения с Великобритания, но това далеч не изчерпва натрупаните културни влияния в страната. Англосаксонското влияние в Дания се допълва и от отношенията й със САЩ. От друга страна съществува силно влияние и от френската култура, което я превръща в изключително интересна комбинация между два отделни вида културни традиции-континенталната и англосаксонската.
Тези културни особености са от изключителна важност и се изразяват и в отношенията й с ЕС, където тя умело комбинира и двата вида влияние и това я превръща в една много интересна страна за анализ. След провеждането на национален референдум, Дания се присъединява към ЕС, заедно с Ирландия и Великобритания в първата вълна на разрастване. Не е чудно, че Дания става първата скандинавска страна – членка на Съюза, тъй като тя има голяма мотивация за сътрудничество. Интересите й за присъединяване са основно свързани с икономическите възможности, като едно подобно договаряне ще доведе до разрастване на търговията. Основният сектор за Дания е земеделието, а нейните пазари са предимно изнесени в Германия и Великобритания. Като главен износител на масло, страната също има силни очаквания участието й в Европейската икономическа общност да е ползотворно.
Освен очакванията за разширяването на търговията и пазарните възможности, Дания се надява да привлече международни инвестиции, особено в земеделието, които ще подобрят финансирането на индустрията. Именно поради тази причина политическите партии са положителни към икономическата интеграция при провеждането на преговорите, но в обществото съществува една мнителност и вниманието е насочено към запазването на суверенитета. Скандинавците имат една прочута максима, която стриктно се опитват да спазват „Дай, за да получиш“. Обществото знае, че бенефициентите, които страната ще получи като членка на Европейската икономическа общност, няма да са даром и те имат своята цена. Това е една от причините в обществото да протичат интензивни дискусии по темата за ЕС.
Референдумът за присъединяване към Европейската икономическа общност се провежда на 2.10.1972 г. като броят на гласувалите в него е голям, но също така и процентът на тези, които се противопоставят на членството е значителен. Графиката по-долу ще представи резултатите. От нея може да се види, че тези, които гласуват „против“ са 36.7%, а тези на гласувалите в ползва на присъединяването са 63.3 %. Ангажираността на гласувалите е висока като 90.1 е процентното съотношение.

Източник: NohlenandStöver[1]

По този начин референдумът за присъединяване на Дания към Европейската икономическа общност е приет, въпреки отхвърлянето му седмица по-рано в Норвегия. Въпреки симпатиите на политическите елити още при тези преговори излиза наяве основния кливидж в Дания, формиран в следствие отношението на интеграцията към ЕИО. Той съществува и до днес и се проявява с пълна сила. Докато политическите партии са положително настроени към интеграцията на страната, то датското общество е изключително колебливо. Този кливидж ще се проявява и при следващите референдуми, в които обществото ще има последната дума.
Следвайки британският пример, Дания решава да се ползва от изключения от някои важни политики в ЕС. Това нейно решение изхожда най-вече от настроението на общественото мнение. То прагматично и умерено подкрепя интеграцията на страната си в Европа, но до толкова до колкото не се нарушава самостоятелното взимане на решения в страната по ключови национални въпроси.
Датското общество възпрепятства интеграцията в ЕС чрез участието си в референдуми, които блокират силата на договорите в ЕС и чрез извоюването на определени политически области, в които датското правителство да има възможност да взима решения самостоятелно. Това се отнася за Маастрихтският договор – успешно приет от управляващите, но отхвърлен от обществото. Именно чрез тази обществена гласност, Дания остава мълчалива в сферата на четири политики на ЕС.
В тази част на анализа, ще разгледаме отделните клаузи и политически сфери, които имат особено значение и важност за датското общество. Първата политика, в която страната не желае да участва и да бъде направлявана от ЕС е общата политика на сигурност и отбрана. Тази клауза постановява неучастието на Дания в решенията и политиките на Съюза, както и факта, че страната няма да изпраща свои войски на различни мисии провеждани от ЕС. Дания възприема политиките, отнасящи се до отбрана и сигурност като част от националната политика и присъщи единствено на националната държава.
Oт друга страна обаче, Дания членува в НАТО още от 1949 година. Тя е участвала в няколко миротворчески мисии като е оказвала военна подкрепа за Косово, борбата срещу пиратството в Африка, участва в мисията на НАТО в Афганистан и други. Когато се търси причината за това защо Дания е активна в НАТО и е неактивна в общата политика за сигурност и отбрана, трябва да се има в предвид и естеството на двете организации. НАТО е междуправителствена организация и тя функционира на базата на засилено сътрудничество между отделните правителства, докато от друга страна в ЕС все повече се изисква засилена интеграция на страните чрез обвързващи актове и политики в областта на отбраната.
Втората област, в която Дания не участва е изключително важна за ЕС и това е политиката кьм създаване и утвърждаване на обща валута. Нека припомним, че ако Дания въведе еврото като валута, монетарната политика, провеждаща се от Датската Национална Банка ще бъде трансферирана под юрисдикцията на Европейската Централна Банка. На теория, това ще ограничи възможността Дания да провежда независима монетарна политика. На практика обаче, може да се види, че Европейската Централна Банка и сега направлява монетарната политика на Дания чрез някои промени, които тя въвежда. Дания се ползва с изключение за въвеждането на еврото като парична единица, но от друга страна тя участва в механизмите и регулациите на Съюза. Чрез това участие страната също приема регулиране в областта на монетарната си политика.
Като негативна последица от неприемането на общата валута в ЕС, Дания няма представител в Европейската Централна Банка и така монетарната й политика частично е направлявана без възможност за защита интересите на страната. Датската крона е под юрисдикцията на Националната банка, и тъй като тя не е защитена от Европейската банкова система при евентуална криза една малка страна като Дания трудно би се справила. Изключително дискутиран е въпросът за еврозоната и много политически партии в Дания се разграничават именно по тази линия. Преимуществото от приемането на еврото би било довело до намаляване на разходите за транзакции, както и по-голяма прозрачност на чуждестранните компании на датския пазар. Въпреки това, Дания предпочита своята относителна независимост при вземането на решения в сфери, които са обявени за част от националния й суверенитет. Както вече стана дума, идентичността в Дания се свързва и измерва първостепенно с националната такава и всеки опит тя да бъде отслабена, би бил отхвърлен.
Третата клауза се отнася до неучастието на Дания в сферата на правосъдието и вътрешните работи. С подписването на договора от Амстердам, сферите на правосъдието, нелегалната имиграция и политика на предоставяне на убежище са трансферирани като сфери и се изисква регулиране в рамките на ЕС. Дания реагира на тези промени негативно, като от референдумите, които са проведени личи масовото недоволство и несъгласие за подобна намеса. Страната винаги е водила своя собствена политика, по отношение на имиграцията и регистрира изключително големи успехи. В този ред на мисли, Дания достатъчно добре може да дефинира своята политика познавайки особеностите на своето общество. От друга гледна точка, Дания е известна с това, че възприема по-либерални закони и тази традиция е установена далеч в историята й, за да подлежи на каквито и да е външни реформи от страна на ЕС.
Последното изключение, с което Дания се ползва засяга гражданството на ЕС. Дания има своите притеснения, че гражданството на Съюза и неговите амбиции влизат в противоречие с националното такова. Този въпрос се разрешава успешно едва когато в догорите на ЕС е въведена клаузата, че Европейското гражданство не измества националното, а само го допълва. По този начин опасенията, че политиките на ЕС застрашават националната идентичност на Дания са неутрализирани и само и единствено при тази уговорка сътрудничеството с ЕС става възможно.
Стремежите на ЕС за интензивна интеграция безспорно надхвърлят рамките на четирите политически сфери, където постига съгласие с Дания. Скоро започват нови предложения и дебати за провеждането на референдум, чрез който те да бъдат отменени или поне частично преодолени. След победата на изборите през 2007 г., А. Размусен изказва своята загриженост по този въпрос и си поставя за цел провеждането на референдум. Периодът обаче изглежда не е подходящ, тъй като точно по това време преобладава известен скептицизъм по отношение на Лисабонския договор и поради тази причина референдумът се отлага за по-подходящ момент.
Значително по-интензивни стават опитите по време на управлението на Хеле Торнинг – Шмит, но тя също смята, че за този момент е необходима по-голяма стабилност в ЕС и провеждането на референдум би било неуместно. През 2014 г. Хеле Торнинг – Шмит прави предложение за провеждането на референдум, този път обаче обвързан само с изключенията в областта на правосъдието. Основната опасност е, че заради своите изключения от законодателството на ЕС, Дания може да напусне Европол.
След многобройните несполучливи опити и периоди за провеждането на референдум, най-после такъв е организиран на 03.02.2015 г. Основната цел на референдума е да се вземе решение дали да се преразгледат някои от изключенията в областта на правосъдието и по този начин те да станат частични. Такова решение цели всеки един случай да се разглежда индивидуално. Референдумът трябва да бъде положителен, за да остане Дания в Европол и да отговори на новите изисквания за членство, но въпреки това той е отхвърлен с 53% от гласуващите.

Източник:Statistics Denmark[2]

Политическият елит не случайно има опасения, че резултатите от референдума няма да бъдат положителни. Тези предположения далеч не зависят от конкретния времеви контекст, тъй като в цялостната си история в ЕС Дания никога не е била противоречива в отношението си спрямо Съюза. Дори личи едно много стабилно отношение, което е преобладаващо песимистично към интеграцията в ЕС. Разбира се, има периоди, в които се регистрира по-голяма подкрепа, но тя далеч не може да се определи като висока, а по-скоро по-малко песимистична.
Когато разглеждаме скандинавските страни и отношението им към Европа, често евроскептицизмът придобива един друг нюанс и често е идентифициран с еврореализъм.A. Шук и К. Врийс разработват понятието „„европрагматизъм“[3], като в свое изследване те заключват, че скандинавските страни са европрагматици и цялостното им поведение в полето на европейската интеграция е ръководено най-вече от прагматичността. Това изследване ще използва това понятие, като изключително подходящо за дефиниране на отношението на скандинавските страни към ЕС. Прагматизмът често се използва като инструмент за прогнозиране, разрешаване на проблеми и предприемане на конкретно действие. Философията на прагматизма подчертава практическото прилагане на идеите, като ги прилага към вече наличният опит. Прагматизмът се фокусира върху настъпващите се промени и в никакъв случай не може да бъде определен като статичен. Основните идеи на европрагматизма са развити от учени като Ю. Хабермас, М. Бергман, М. Есфелд и др. Понятието „европрагматизъм“ може да бъде описано като отношение към интеграционните процеси на ЕС, подчертаващо значението на практическото приложение на идеите, като тези идеи трябва да бъдат тествани в реални ситуации и да се разработват в реални условия, а не в изцяло абстрактни рамки. В този смисъл интеграцията в ЕС трябва да се разбира като инструмент за дефиниране на дългосрочни прогнози, разрешаване на казуси и предприемане на конкретни действия, които са съобразени с интересите на националните държави.
Дания може да бъде определена като европрагматична страна, въз основа на някои основни критерии. Първият е, че страната показва сериозен континуитет в скептичното си отношение към Съюза продължаващо и до днес и както видяхме по-горе от таблиците, резултатите от референдумите надвишават с малко 50 % когато са успешно приети, а референдумът относно Маастрихтският договор, както и този за отмяна на изключенията на част от неговите клаузи са отхвърлени. Самият договор е приет с много уговорки и изключения, които са в полза за датското общество, но не и в полза на интеграцията. Освен този количествен показател, който виждаме от референдумите, датският европрагматизъм има и своите качествени особености. Прагматичността се проявява в стремежа за икономическо сътрудничество и в ограничаването на сътрудничеството по въпроси касаещи националният суверенитет.
Още повече въпроси и безпокойства възникват в организацията на ЕС през 2016 г., когато започват интензивни дебати за евентуалното напускане на Великобритания от ЕС. Така нар. Брекзит поставя началото на един нов вид скептицизъм в ЕС като цяло, но имат изключително силно влияние и върху скандинавските страни, които винаги са били уязвими в това отношение. През 2016 г. не само дискусиите за Брекзит са факт, но и провеждането на положителен референдум във Великобритания в подкрепа на излизането й от ЕС. Голям интерес предизвиква примерът на Великобритания и по какъв начин той ще бъде възприет от страните-членки и дали ми могъл да служи като прецедент в международен план. Голяма част от евроскептичните партии включват в своите програми добрият пример, който Великобритания дава и в Скандинавия все повече подобни теми започват да се подлагат на обсъждане.

Засилващото се скептично отношение не подминава и Дания и статистическите данни свидетелстват за това. Проучване не Евробарометър проведено през 2016 г. показва именно, че ЕС започва значително да се променя и пред него се появяват редица нови предизвикателства. Това отношение личи и в един от най-общите въпроси, който изследването включва а именно по какъв начин може да бъде оценен имиджът на организацията в очите на страните-членки и дали може да бъде окачествен като добър, лош или пък няма никакво съществено значение за живота на гражданите[4].

Данните отново изглеждат притеснителни, тъй като само 32% възприемат ЕС с положителен имидж. Още по- интересно е, че доминиращият процент от 43% е с отговор неутрален, което означава че ЕС ням нито положителен, нито негативен имидж или по-скоро комбинация от двете. Тези, които го определят като изцяло негативен са 23%. Ако погледнем процентите по отблизо и сумарно се забелязва, че общо 66 % от обществото е по-скоро разделено между неутралното и негативното отношение към ЕС и само 32% остават положителни.

Следващият въпрос, който ще разгледаме е свързан с бъдещето на ЕС и дали обществото остава оптимистично или песимистично спрямо очакванията им за развитие в организацията в бъдеще . Следващата графика показва, че все още 57% от запитаните в Дания остават положителни към съществуването на организацията в  бъдеще [5], но от друга страна 39% са с преобладаващи песимистични нагласи. Въпреки, че на пръв поглед очакванията към по-добро са повече от негативните, то притеснението в процентно съотношение се запазва. При евентуален референдум за или против една евроскептична кампания би могла да направи резултатите доста непредвидими и един подобен негативен процент ни показва, че със сигурност ако не се застрашава бъдещето на ЕС, то със сигурност една значителна част от обществото желае реформи в организацията и това е тенденцията за в бъдеще. Настоящата организационна структура на Съюза получава все по-малко обществена подкрепа. Въпреки това прагматичността на страната преобладава и тук, като се осъзнава необходимостта от съществуването на ЕС в бъдеще.

Противоположно на това, в национален план удовлетвореността на датчаните от националната им икономика е изключително голяма. Мнозинството от 79% определят националната им икономика като добра, докато едва 17% като лоша [6]. Тези резултати нареждат Дания на второ място по удовлетвореност сред държавите-членки след Германия. Отново на преден план се появява въпросът за Еврозоната и подкрепата на страните членки[7]. От голям интерес е да разгледаме по какъв начин Дания би отговорила години по-късно след като в началните си години от членството тази политика е предизвиквала редица опасения и тези тенденции се запазват пред последващите години. Отношението на страната по този въпрос варира в малки проценти, но като цяло тя запазва негативно отношение и статистическите данни потвърждават това през изминалите години. Графиката по-долу показва отношението на обществото в последните години, като през 2016 г. резултатите говорят за един период на по-силен евроскептизицъм спрямо валутната политика на ЕС.

Отношението на Дания към еврозоната става все по-отрицателно като през 2016 г. неодобрението достига до 64%. За сметка на това положителното отношение е с 30%, а тези които отговарят с не знам се равняват на 6%. От политическа гледна точка тези цифри означават, че 70 % от датското общество не подкрепя включването на страната към еврозоната и общата валутна политика на Съюза.

В обобщение може да заключим, че безспорно новите събития през 2016 г. и промяната в статуквото злоа Великобритания оказват силно влияние и на Дания като това води до засилване на евроскептичните настроения и до редица въпроси относно бъдещето на страната в рамките на организацията. Разбира се в някои интеграционни периоди евроскептичните нагласи се засилват в други намаляват, но никога не успяват да се превърнат в оптимизъм и проводник за повече интеграция в структурите на ЕС. Това ни дава възможност да обобщим, че евроскептицизмът в страната е сравнително константно явление, като той прераства в един прагматизъм, който очертава какви са лимитите на интеграцията за Дания.
Акумулираното обществено недоволство през годините в Дания започна все повече да се отразява й в партийния живот на страната, въпреки че все още не се стига до практически евроскептични политически решения. Промяната в политическата система на страната бе извършена от Датската народна партия. Тя е създадена през 1995 г. и се самоопределя като крайно дясна партия. Често партията бива идентифицирана като отражение на всичко датско, като това пък от своя страна я противопоставя на имиграцията в страната. Опорните точки в програмата на партията са свързани със защитата на датското културно богатство и ценности като датското семейство, монархията и лютеранската църква.
Подкрепата за партията нараства значително, като тя успява да получи 25 представители от 179 на парламентарните избори през 2007 г. Тогава получава 13.8 % от вота на избирателите като това автоматично я превръща в третата партия по големина и значение в Дания. На следващите парламентарни избори през 2011 г. партията получава 12,3% от общия брой гласове, като това запазва позицията й на трета предпочитана партия от страна на избирателите.
През 2015 г. Датската народна партия осъществява невероятен скок в подкрепата, която получава от гласоподавателите. Тя печели 21% от получените гласове и това я превръща във втората партия по значимост в датската политическа система. Тези изборни резултати изглеждат революционни за Дания, защото тя за пръв път бива управлявана от централно-дясна партийна коалиция.
Година на проведени избори Брой от общо получените гласове % от общо получените гласове Брой на местата спечени в Парламента

От получените резултати може да се види, че от самото си създаване през 1998 г., Датската народна партия заема важно място в политическият живот на Дания[8]. Въпреки това най-силно впечатление прави рязкото почти двойно увеличаване на изборните си резултати през последните проведени избори от 2015 г. Тези резултати говорят, че един съществен процент от датското общество се идентифицира и подкрепя програмните цели и решения на партията и смята, че въпросите, които тя агрегира са значими. Именно такъв е и въпросът за ЕС и позицията, която Датската народна партия заема.
Партията отделя внимание на датският суверенитет и неговата неприкосновеност за което ЕС се разглежда като пречка. Като продължение на тази теза, Датската народна партия се бори за независима парична единица в лицето на датската крона и категорично се обявява против валутната политика на ЕС и потенциалното присъединяване на Дания към нея. В своята програма партията прокламира сътрудничество с демократичните и свободни държави, но не би позволила отдаване на национален суверенитет в следствие на такова сътрудничество[9]. В следствие на това, тя се обявява против ЕС. Въпреки това, партията подкрепя членството на страната в НАТО и ООН. Датската народна партия също отстоява позицията, че Дания трябва да се оттегли от ЕС, но все пак заявява подкрепа към европейския вътрешен пазар. През 2014 г. партията печели с 27% от гласовете на изборите за Европейски парламент и по този начин взима 4 места в Европейския парламент от общо 13[10].
Година на проведени избори Брой от общо получените гласове % от общо получените гласове Брой на местата спечени в ЕП

 

След изборите, Датската народна партия се присъединява към групата на Европейските консерватори и реформисти. Това е евроскептична и антифедеративна група в Европейския парламент. Основните ценности на групата до голяма степен съвпадат с ценностите на Датската народна партия. Такива са идеите за свободна търговия, минимална регулация, устойчиво развитие и енергийна сигурност, националния суверенитет и принципа на субсидиарността, контролирана имиграция и ефективна имиграционна политика и др. Следващата графика ни представя тоталната доминация на Датската народна партия над останалите партии в проведените през 2014 г. и сериозния процент с който води над следващата я с 19.10% социалдемократическа партия [11].

В обобщение може да се каже, че Датската народна партия е най-значимата партия в Европейския парламент, която представя Дания. От това може да заключим, че обществото подкрепя евроскептичните идеи на партията и би желало именно тази политика да бъде дискутирана и в организацията на ЕС. Безспорно евроскептицизма в Дания е било, е и ще бъде важен фактор в политическия живот на страната, защото неминуемо идеите за запазването на една Дания и всички нейни културни и национални особености се противопоставя красноречиво на мисията, която ЕС следва в своята политика. Обръщането и завръщането към всичко „датско“ е предизвикано от една страна като отговор от заплахите, които имиграцията в страната създава, но и от всепоглъщащия и унифициращия ЕС, който води до избледняването на датската идентичност. Последното става именно чрез загубата на основни механизми, чрез които страната може да бъде демократично изразена и чрез въвеждането на законодателство, което задължава Дания да се съобразява с политики по които често тя има свои собствени идеи, разбирания и механизми за действие. Именно поради тази причина, датското общество намира в лицето на Датската народна партия пазител на една независима Дания, която да продължава да отстоява себе си в и извън Европа.
Първият основен извод на проучването е, че евроскептицизмът като понятие не е най-точното, което описва поведението на Дания в ЕС, а по-скоро нейният прагматизъм. Скептицизма отстъпва място на прагматизма в сферите в които сътрудничеството между страните наистина води до ефективни резултати и въпреки компромисите, които трябва да бъдат направени в името на интеграцията, разумността надделява над противопоставянето. Наред с останалите скандинавски страни Дания е изключително функционална и ако една функция би могла да се изпълнява по-успешно на международно ниво от колкото на национално, то безусловно това ще бъде и правилният избор. Този европрагматизъм се очаква да продължи да надделява и в бъдеще и вторият основен извод е , че едва ли пред Дания ще предстоят сътресения като Брекзит и категоричното й напускане на ЕС, а по-скоро сериозни реформи на договорите си в организацията. Ще се стигне до реформи твърде вероятно е самият ЕС да се реорганизира и промени в организационна структура. Прагматизмът на страната личи в това, че тя се съобразява с общественото мнение, а политическия елит си сътрудничи само в области изгодни за нея в международен план.
Следващият основен за изследването извод е, че обществата в Дания са далеч по-скептични отколкото политическите партии и политическите решения по тези въпросите за ЕС. Изложената статистика ни показа, че имаме сериозен евроскептизизъм сред обществото, който е и доста постоянен във времето и не търпи сериозни флуктуации. Въпреки сериозната обществена подкрепа, която изисква промени в статусът на Дания и неотложни реформи на политическо ниво ситуацията е доста по-различна и все още не се достига до политически решения. Основния консенсус на който се основава датската политика днес е, че нарастващия успех на Датската Народна Партия неизменно повлия на Либералната и Консервативната, като те започнаха да приемат по-скептичен образ спрямо ЕС. Търсенето на консенсус между двете противоположни страни, по-скоро успя да пречупи проевропейски настроените партии, от колкото Датската Народна партия, която основава изцяло своята програма и цели върху евроскептичното отношение. Таблицата по-долу показва както е съотношението между „мекият“ и „твърдият“ евроскептицизъм в отношението на партиите[12].

Тези резултати показват, че не малък процент в датския парламент, проявяват евроскептично отношение към различни политики на ЕС и този процент е сред един от най-високите в Европа. Друг извод, който би могъл да се направи, че датския евроскептицизъм става доминиращо „твърд“ и, че ако досега съществуваше тезата, че той е по-скоро мек, то в последните години това се променя и докато не се стигне до промени във структурата на ЕС, тази тенденция се очаква да продължава.

Бележки:

[1] Nohlen, D. Stöver, P. Elections in Europe: a data handbook, Oxford University Press, 2010.стр. 524

[2] Statistics Denmark- http://www.dst.dk/en/Statistik

[3] Schuck, A. Vreese, C. EU-phoria or -phobia? Danish public opinion about the in Denmark and the European Union edited by Wivel, A. and Miles, L, London: Routhledge,2013. стр.175-189

[4]Изследване проведено от Евробарометър през 2016г., стр. 17

[5]Изследване проведено от Евробарометър през 2016г., стр. 21

[6]Изследване проведено от Евробарометър през 2016г., стр. 23

[7]Изследване проведено от Евробарометър през 2016г., стр. 27

[8]Статистика от проведените избори в Датския парламент – http://www.ft.dk/Folketinget/Oplysningen/Valg/~/media/PDF/om_folketinget/Folketingets_Oplysning/Folketingsvalgene%201953-2015.pdf.ashx

[9]Датската народна партия(официална програма)- http://www.danskfolkeparti.dk/The_Party_Program_of_the_Danish_Peoples_Party

[10]Избори за европейски парламент- резултати от 2009 г. – http://www.europarl.europa.eu/elections2014-results/en/country-results-dk-2014.html

[11]Избори за европейски парламент- резултати от 2009 г. – http://www.europarl.europa.eu/elections2014-results/en/country-results-dk-2014.html

[12]Taggart., P. and Szczerbiak.,A. The Party Politics  of Euroscepticism  in EU Member and Candidate states -https://www.sussex.ac.uk/webteam/gateway/file.php?name=sei-working-paper-no-51.pdf&site=266

 

Използвана литература:

1. Пенев, В., Политическата система на Дания. изду „Парадигма“., София, 2004

2. Wohlen, D. Stöveer, P. ElectionsinEurope:adatahandbook, OxfordUniversityPress, 2010.стр. 524

3. Taggart., P. andSzczerbiak.,A. The Party Politics of Euroscepticism in EU Member and Candidate states -https://www.sussex.ac.uk/webteam/gateway/file.php?name=sei-working-paper-no-51.pdf&site=266

4. Andersen, Victor, Denmark- An Overview, Royal Danish Ministry of Foreign Affairs, Cohenhagen, 2002

5. Axmark, Flemming – The Danish Referendum on 28th September 2000 on Denmark’s Accession to the Single European Currency, Royal Danish Ministry of Foreign Affairs, Cohenhagen, 2002

Онлайн източници:

1. http://www.ft.dk/ – Датският парламент

2. Statistics Denmark- http://www.dst.dk/en/Statistik

3. Изследване проведено от Евробарометър през 2016г.

4. Статистика от проведените избори в Датския парламент – http://www.ft.dk/Folketinget/Oplysningen/Valg/~/media/PDF/om_folketinget/Folketingets_Oplysning/Folketingsvalgene%201953-2015.pdf.ashx

5. Датската народна партия(официална програма)- http://www.danskfolkeparti.dk/The_Party_Program_of_the_Danish_Peoples_Party

6. Избори за европейски парламент- резултати от 2009 г. – http://www.europarl.europa.eu/elections2014-results/en/country-results-dk-2014.html

Норматични източници:

1. Маастрихтски договор/Treaty of Maastricht on European Union-http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=uriserv:xy0026

2. Тhe Constitution of the Kingdom of Denmark Act. 5th June, 1953

Общество.нет (цитирането на автора, изданието и активните линкове са задължителни)

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=13494

Posted by on май 27 2017. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

1 Коментар for “Датският европрагматизъм в ЕС”

  1. Яшър Мохамед

    Много добра и полезна статия. Напусана в приятен стил и поднасяща много интересни и нови факти!

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.27151 лв
 CHF =  1.67609 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21616 лв
100  RUB =  2.81397 лв
 USD =  1.65664 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.