ГРАЖДАНСКИЯТ ПРОТЕСТ – МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ

ДОЦ. ПЕТЯ ПАЧКОВA: ЩЕ ИМА ПРОТЕСТИ

На фона на приближаващата се зима и богата палитра на протести, темата на конференцията „Гражданският протест – минало, настояще и бъдеще”, организирана от Югозападния университет „Неофит Рилски” се оказа особено актуално и очаквано предизвика голям интерес от страна на университетски преподаватели от различни ВУЗ-ве, изследователи, учени, докторанти, студенти, както и на участници и организатори на различни протестни мероприятия. Специално за Общество.нет доц. Петя Пачкова (организатор на мероприятието) се съгласи да отговори на няколко въпроса:

С какво е важна темата, която избрахте доц. Пачкова?

Темата е важна с това, че човекът си остава социално животно и чувства необходимост от идентификация – с нация, приятелска група, семейство. Гражданският протест дава именно такава възможност – да се идентифицираш с хора, които мислят и чувстват като теб. Да се бориш за някаква кауза с добронамерено настроена към теб общност. В днешно време, когато в България има дефицит на солидарност между хората, на добронамереност и толерантност е истинско удоволствие да намериш съмишленици и съратници. И рамо до рамо с тях да отстояваш бъдещето на нашите деца и внуци. Важно е да разберем доколко сме граждани и доколко робски главици. Истината за нашата същност е основа за гражданската ни активност. Затова се събрахме да поумуваме над въпроса.

Кои акценти от работата на форума бихте откроили?

Бих казала, че подчертан интерес предизвикаха докладите, свързани с историята на гражданския протест, като изходна точка за случващото се днес и утре.

Работата в тази секция започна с изложението на доц. Стефан Дечев „Политика и култури на протеста в България в края на XIX в.”. Той представи различни протестни форми и движения в българската история от този динамичен и изпълнен със сблъсъци исторически период.

Доц. Теодоричка  Готовска-Хенце представи доклад на тема: „От  културното дисидентство до гражданския протест: към предисторията на “Харта 77”. Темата провокира множество въпроси за поколението на ’68, за ролята на дисидентите по време на така наречения „социалистически” режим, за влиянието, което имат различни интелектуални кръгове в политическите процеси. Централна фигура в power point презентацията беше Вацлав Хавел през чиято лична история до голяма степен беше пречупен въпросът за предисторията и последвалата история на „Харта 77”. Беше спомената работата и приноса на политическия философ Ян Паточка в този процес.

Д-р Татяна Петкова представи  една доста по-различна, но любопитна форма на протест – тероризмът. Темата на нейния доклад беше: „Един различен поглед към гражданския протест – тероризмът и насилието – „Мюнхенското клане” от 5 септември 1972 г.”.

Д-р Калоян Методиев говори за „Възрастовият фактор и радикализацията на  Френската революция”. В нея той очерта ролята на биологично-възрастовите фактори в най-динамичните моменти на революцията. Основният фокус беше поставен върху състава и дейността на Комитета за обществено спасение по време на режима на терора.

Доц. Христо Милков акцентира върху влиянието на лозунгите, афишите и графитите при представянето на Дьо Гол по време на протестите през май 1968 г. Припомни на аудиторията, че „10 години стигат”, отнасящо се за управлението на Дьо Гол, става прототип на „45 години стигат”.

Доц. Илияна Марчева представи интересни детайли от протеста на българските майки срещу обгазяването на Русе в края на предишния исторически период, както и реакцията на властта спрямо тази гражданска провокация.

Дискусии предизвикаха и докладите за съвременните протести в Латинска Америка /на Доц. Елеонора Пенчева – ЮЗУ/, за жестът, движенията и визиите на тялото като политическа активност в първите години след 1989 г. /на д-р Гергана Попова – ЮЗУ/, за „българската агитация” във Великобритания от 1876 г. като форма на граждански протест срещу политиката по Източния въпрос /на доц. Румен Генов – НБУ/.

Въобще интересни и съдържателни гледни точки в анализа на протестността.

А съвременни измерения на проблема?

Акцент в докладите беше и въпросът за причините за едни или други характеристики на българския граждански протест в настоящето. Аз концентрирах своето изложение върху интерпретацията на различни факти от българската история като фактор за развитие на гражданската активност на днешните българи. Основният ми извод бе, че дегероизирането на българската история има изключително негативен ефект върху самочувствието на българите, а оттам и върху гражданската им активност. А българската история е достатъчно богата с факти, които да им дават необходимото самочувствие, стига интерпретацията им да не е идеологизирана, а научна.

Доц. Ивка Цакова също обърна внимание на някои фактори, предопределящи особеностите на гражданската активност на българите – гражданското им образование, икономическият им статус и др. под.

Специален акцент беше поставен на връзката между протеста и влиянието на новите технологии. Доц. Ангел Кондев обърна внимание на някои особености на бунта на „виртуалната тълпа” от „виртуалното гето”.

 Боян Табутов говори за възможностите за гражданска активност на младежта като средство за влияние върху политиката на органите за местно самоуправление.

 А Ивайло Динев направи интересна съпоставка между „позитивния” и „негативния” граждански протест, изхождайки от богатия си опит в организацията на реални граждански протести.

Гл. ас. Димитър Ганов пък определи термина ”граждански протест” като идеологема. Докторантите Светлана Александрова /ЮЗУ/, Исидора Димова и Теодор Славев /УНСС/ насочиха вниманието на аудиторията към връзката между културната политика и гражданската инициатива, между политическата ситуация, характеризираща се с висока степен на популистки влияния и изяви на властта и гражданската мобилизация, както и върху някои характеристики на новите социални движения.

Имаше ли дебати?

Разгорещен сблъсък на мнения предизвика въпросът за оценката на гражданската активност на българите в настоящия период. Доц. Цакова застана на позицията, че гражданските протести в съвременна България са недостатъчни от гледна точка на потребностите за борба с неолибералния капитализъм в български вариант. Доц. Лазар Копринаров направи опит за свое уточнение по този въпрос твърдейки, че трябва да се наблегне не толкова на количеството на българските протести, колкото на техния характер и насоченост. Че проблемът е в по-голяма степен в тяхната продължителност, организираност, в съвместяването на целите на различни протестиращи групи, в тяхната солидарност.

И накрая, очакват ли ни нови протести според вас?

Според мен българите придобиха доста богат протестен опит през последните „преходни” години. Субекти на протест през годините бяха най-различни общности. Дотам че и хората от феминизирани професии като учителската най-сетне да надигнат глава и да поискат своето /2007 г./. Виждате, че и поводите, причините за протести се разнообразяват – от конкретни лични интереси се придвижват към по-абстрактни, отдалечени от отделната личност. Българите все повече мислят за екологичните проблеми, за опазването на нашата родителка – Земята. Така че ще има протести. Ще продължим да доказваме, че сме граждани с отговорно мислене и поведение!

 А до края на годината материалите от конференцията ще излязат в отделен том, който би бил много полезен на всички, които имат отношение и следят политическите и социални процеси.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=5439

Posted by on окт. 18 2012. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.25494 лв
 CHF =  1.67882 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.1946 лв
100  RUB =  2.81593 лв
 USD =  1.64674 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.