ГОРКО И ТЕЖКО НА НАРОДА, КОЙТО САМ СЕБЕ СИ ПОРОБВА

Много пъти съм чувал по телевизията, че българите сме толерантни. Понякога го вярвам, понякога – не. Вярвам го, защото напук на партия „Атака” която толкова реве за разцепване и отслабване на обществото, развявайки нагло българското знаме, на което забравя, че пише: „Съединението прави силата”, в различни градове и села българи и мюсюлмани все пак споделят своя бит без едните или другите да страдат от това. Вярвам го понеже екскурзоводи наричат столицата с неприкрита гордост показвайки я пред чужденците „града на религиозната толерантност”, тъй като на няколко метра един от друг, в самото й сърце, символично се кръстосват религиозните храмове на католици, евреи, мюсюлмани и православни.

Вярвам го понеже жители на София живеещи в този район, цели трима-четирима старци имаха смелостта публично да не се оплачат, че чуват ту камбанения звън, ту гласът на ходжата за разлика от потребителите в Интернет кълнещи се в любовта към Бог и омразата към ближния. Предимно възрастни мъже и жени показваха либерализъм и толерантност в телевизионен репортаж. От тримата-четирима възрастни един пенсионер коментира пред репортер на „бТВ” и май леко се поизпусна така да се каже: „Е.. ми… с това мирно и съвместно съществуване свикнахме вече.” Сякаш за да има мир трябва да се примириш, вместо просто да му се радваш. За Бога, в кое нормално общество има мъка и недоволство заради факта, че живее в мир и разбирателство?! Може би погрешно тълкувам думите му. Но Сидеров е еднозначен – етническият мир е вреден, мръсен за да го измъчи толкова, че да се преиначи в илюзорен. За да докаже позицията си, пеленачето мечтаещо като порасне да стане Хитлер, създава безпокойство с хвърлянето на „спасителен” пояс на морето на мира, с омраза към мюсюлманите и последният наистина става вреден, мръсен и илюзорен. Защото вече не е мир, а е притиснат и удушен от омразата, няма го. Или никога не е имало мир. Виждайки как голяма част от обществото изведнъж излиза от анонимност и неадекватно плюва на молещите се на Аллах се забърква тревожен и несправедлив сценарии. Призивът на всички религии по света наистина се изражда, преобръща своята структура в ситуация на плашещо и преднамерено пропукване на обществото. И ако си мислите, че няма заден умисъл – грешите. Първо: джамията „Баня Башъ” от години провежда своите петъчни молитви с разрешение на общината. Второ: Идват избори и е явно, че Волен Сидеров просто иска да запази своя процент на популярност. Защо вместо да се правят митинги пред джамията за саботиране на петъчната молитва (20/05/2011), не бе повдигнато искане в Столична община с подписка на гражданите за спиране на напевите от тон-колоните? Или митинг пред административната сграда. Тя да отсъди дали недолюбващите мюсюлманите софиянци имат своето конфесионално право да бъдат притеснени от звука на джамията в светска държава като българската понеже не случайно след новината мигом заляха форумите с подкрепа на „Атака”; дали да бъдат забранени с разпореждане на съответните органи след като изглежда пак няма по-належащи за разрешаване въпроси. Кажете – имате ли днес по-неотлагащи във времето нужди от тези, които нарушават естетиката ви за предпочитания откъм музика в градската среда веднъж в седмицата за по час? Явно нямате, в тъжната, сива и грозна столица на България подозирам как само се чака момента да кокетничите с расистките си сърбежи предизвикващи алергия, а тя на свой ред: предизвиквaща зачервяване, ярко червено петно. За съжаление хората са пионките на властта и не са по-малко подли от нея. Но ги има още трезво разсъждаващите. Като да речем друг възрастен господин от репортажа включил в публикацията: „Кое не вдига шума? – пита – Може утре да кажем и колите да намалят…” Мен обаче ме притесни, че не видях позицията на по-младите хора. Дали пък „бТВ” просто не решиха да игнорират инакомислещите, истинската тревожност и сериозност на ситуацията? И правилно, нека не се дава трибуна на психическата нередност защото предполага допълнително разпалване и непосредствено поощряване на конфликта. Но именно позицията на младото поколение е от най-голямо значение. Дано поне гледайки екрана да взимат пример от по-старите от тях. А не от „Атака”. Сидеров и компания: „родолюбци” и „християнолюбци”, които се самокоронясват за новите апостоли бранещи нашите интереси. Те са просто маймуни на маймуните, които ги подкрепят. Още на 18 април 2006 год. един от основоположниците на организацията Петър Берон в интервю за вестник „Стандарт” сподели мнение, което си позволявам да цитирам и да се съглася с него: „Както казват в Африка, когато маймуната се качи високо на палмата, тогава й се виждат някои части.” Използвайки правото си в демокрацията доста луди се възползваха да петнят името на свободата с подобни изяви като на г-ин Сидеров.
Предполагам, че не е запознат със заветите на един Левски или удобно ги забравя според моментните и личностни изгоди за дадена тъмна кауза, защото партията му ги използва само за да ги преиначи. Слогана на „Атака” е „За чиста и свята Република”. Нима не знае защо из между всички революционери бе избран и припознат именно Васил Левски за Апостола: нима по симпатия? Нима по случайност по време на турско робство и борба за освобождение на родината в писмо до Л. Каравелов, 25/07/1872 год. пише: „Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност”. Въпреки че той е имал правото си да мрази турците. Вие – нямате право да го правите сега. Днес какви родолюбци, какви християни!? Продължават да си въобразяват, че живеят под турското иго и си присвояват лукса да мъстят, на която мъст времето отдавна е затворило вратата. И за щастие е обърнало страницата България сама да избира своето настояще. Като свободна държава. Да, ама не. Ние си държим да се чувстваме потъпквани и да виним другите за сегашното си положение. Защото сме свободни, но не сме щастливи. Не сме под ничие иго, но сме бедни в нашето собствено. И материално, и духовно.
В омразата към самите себе си сме толерантни към другите – само толкова, колкото да даваме на „благо” сърце от нея. Смеем да се наричаме Християнска страна единствено, когато, обявяваме за еретици българите, на които е признателен цял свят, заклеймяваме Петър Дънов и Ванга, просто защото бяха отдадени на разпростирането на мира и любовта в своята безрезервна форма. Смеем да се наричаме Християнска страна единствено, когато се повдига по обиден начин въпроса за мюсюлманското малцинство, но иначе даже не знаем кой е Исус Христос и какво е завещал на човечеството.
Aко южната ни съседка има изгода от Европа, то това е да я шантажира. Прави го благодарение именно на подобни грозни изсценировки от ранга на  „Атака, защото по този начин си присвоява право да надига вой наричайки ЕС расистка и ксенофобска банда костюмари, а истината е, че обидите са извадени от контекста. Те са плод на яростното несъгласие, че все още не е приета от съюза заради така или иначе пламтящия и нестихващ копнеж да сложи ръка на Стария континент. На мен също не ми е приятно една Турция да ме учи на европейско поведение, да ми чете морал и напомня факторите правещи европееца истински европеец, защото тя не е добър учител и добра компания. Предпочитам да си стои в Азия и да забрави своите 3 процента европейска земя и съответно 3 процента формално право да иска изобщо нещо от Европейския парламент, защото всъщност греши, не й принадлежи по право. Както се казва: „Всеки да си знае мястото”. В този ред на мисли не ми стана приятно, че точно партията на Доган поиска закон срещу провокациите на етническа омраза. А къде е позицията на Църквата в скандала? Българската църква вероятно приветства „Атака”, защото използва същите похвати за дърпане конците на властта, а не на справедливостта. Ех, Исусе Христе, да видиш ти какви ги вършат днес хората на малкия и прекрасен иначе кът земя наречен България.
Сезоните може и да се менят, но българите си оставаме все същите. По-малко с 500 хиляди за 10 години, но сме си все тъй с онези лица, които помни миналото, непреходните души без обаче да изглеждаме млади. Състарили сме се, дори повече, повече сме болни от преди, а във буквалния смисъл – и тези, които се правят, че не виждат реалността поне това не могат да отрекат. „Физичната картина”. Ала аз сега не искам да правя апокалиптични прогнози с данните на последното преброяване, което уж стресна нацията в началото на пролетта. Не искам и не виждам причина да го правя. Така или иначе други го сториха.
Ахкахме и цъкахме по доста необясним и странен начин. Веднага ще се намери някой да ми се скара за тези думи. Ама как така, как онака. Затова бързам да кажа защо необясним и защо странен е начинът в принадлежащия случай, за да напомня също, че отново е екологично чист български патент. Все едно в ограбената къща, в която живеем от десетилетие изведнъж да забележим, че липсват леглото, масата, дивана, пералнята, стерео-уредбата, микровълновата и т.н. Такава асоциация си направих с излизането на резултатите от националното преброяване. Човек, който живее в България или по света знае, че гурбетчийството е най-примамливата професия още с падането на комунизма, а да се върнеш от странстване и само при зърването на бащината къща да те пререже толкова силно родолюбието, че да вземеш смелото решение да останеш, може да се случи само в най-нелогичния балкански филм. Ето защо  всъщност данните не ме видяха в изненада. Дори не се учудих на ахкането и цъкането. Ала признавам си, че от устата на повечето хора ми изглеждаше подло сдъвкване на истината без интерес от вкуса, от реалната категоризация на разкрилата се картина, защото дъвката се изплю много бързо след това. Народът не обича да дъвчи лошия вкус макар да му е в стила сам той да го създава. Говори се известно време нещо си и после се забравя. На другия ден. Или още на същия този. Все пак си позволявам да попитам на фона на цифрите, какво наистина значение има, че сме намалели с 500 хиляди за 10 години? Държавата помни в регистрите си далеч по-плашещи преброявания предвещаващи апокалипсис. Досега винаги сме оцелявали. Лошото не е ли, е че прекалено много си държим на провъзгласените за добродетел тарикатлък и шуробаджанащина? Винаги се стараем ако може открито да ги демонстрираме. Затова, когато някой е честен, ние го обвиняваме в прикритост, в неспазване на правилата, гледаме го из под вежди тъй като сме убедени, че е като нас, нямаме му доверие. Излиза, че си престъпник ако си честен. Защото се цепиш от стадото. Аз на това му казвам апокалиптично… и ме е срам, че моята страна е страна на изкривените нрави.
Мечтая за времето, когато българщината няма да бъде дума с отрицателно значение. Но за това трябва не само историческа гордост, а настояща работа именно с примерите на нашата прославена и забравена история и съпоставка с уроците на днешния ден.
Нека не виним постоянно политиците, както е по правило: дори за неуспехите в личния ни живот. Ние сме част от настоящето на България, съответно то е такова, каквото всеки от нас запълва като частица на пъзел обрисуващ нашите географски ширини. Твърдя го, не защото политическите представители не заслужават упреци. Обикновено говорим срещу политиците, но българския народ, все един такъв, изстрадал, невинен и едновременно с това ни лук ял, ни лук мирисал. И това не е справедливо. Той е част от апарата на корупцията. Редовия българин редовно я поощрява. Лицемерието на политиците никога няма да изчезне ако не се преборим със собственото си лицемерие. Българинът иска законите да се спазват, когато той такова животно не познава. Цар Фердинанд дава наставления на сина си Борис III когато абдикира, излизащи едва през 1991 год. в печатно университетско издание озаглавено "Цар Фердинанд. Съвети към сина". Мисля си, че тази книга се е превърнала в библия за политиците от всички партии на БГ-небосвода, без значение на цвета и идеологията. Царят откровено заявява на своя син: "Лицемерието е основната добродетел на царете, така също и у българския народ. Ти трябва да го притежаваш във висша степен, ако искаш чрез лицемерието да обезоръжаваш поданиците си". Преди всичко ние сме гласоподавателите, но и ние от друга страна сме политиците. Те, политиците, не са се пръкнали от нищото. Гражданите и политиците на България сме израснали на една улица пресичаща страната и физиономиите, номерата си ги знаем понеже сме малка държава. На по маса обсъждаме държавниците, четем им морал през телевизионния екран. Говорейки обаче точно от морална гледна точка не е толкова въпрос това, че политическата партия „Х” купува гласове. Това не я прави по-малко корумпирана от народа, който подава ръце и задни части само при най-безобиден намек. Не е толкова въпрос това, че катаджията взима подкуп от „Х” лева за превишена скорост, а също и това, че му  се подава такъв без да е потърсен. Възроптаваме за човешките жертви на пътя, който се е превърнал в площадка на война, където постоянно се изливат кръв, животи, мечти, надежди и за капак непресъхващите сълзи на родители и близки (не на изтекъл бензин или нафта) с хуленето, че пътищата ни са вечно в ужасно състояние, докато увеличаваме площта на гробовете за младите хора още непознали своя живот, но не се решаваме при нашенските до болка познати разнебитени улици да намалим скоростта и караме по-внимателно. Вместо това вдигаме протести за цената на горивата. Защото не можем да си позволим да ни изтече бензина или нафтата на пътя в този скъп живот. Всичко друго, не и това. Но в този скъп живот, самият той е най-скъп. Прекалено често слушам истории на съмишленици, които разказват с такова  явно задоволство и гордост как се напили и подкарали колата, разминали се на косъм от катастрофа и свършването в някое дере. Поука ли? Каква ти поука, примерът от реалността винаги си има своите различни версии случили се през времето, а на мен не ми е смешно, тръпки ме побиват. Според разказвачите прекалено много се впрягам. Не можем да откажем кебапчета от костюмираните представители на различните партии веднъж на четири години срещу празни чинии още в утрешния ден, а накрая не спираме да псуваме, че не ни се предлага по-често да участваме в подобни нечисти, направо казано: мръсни и жалки сделки. Не бива едно общество на мутрите да се впряга от това, че мутра го управлява.
Толерантни ли?  Изобщо не сме толерантни. Не сме толерантни към собствените си интереси. Собствените си животи. А очаквате ли, че можем да бъдем такива към другите? Сезоните може и да се менят, но ние си оставаме все същите. По-малко с 500 хиляди за 10 години и апокалиптичните прогнози на анализаторите, че нацията ни се срива. В деня, когато научиха резултатите от преброяването си поеха дълбоко дъх и започнаха да крещят колкото могат по микрофони в телевизионни студия като петли с пожелание за Лошо Утро към целокупния български народ. Ние си го знаем кога настъпва денят и какъв се очертава да бъде, нямаше нужда от високоговорители. Нужда имаме единствено от самосъзнание и самоуважение.
Човек, който не уважава себе си, не уважава и другите. И както подтиска себе си, така никоя партия и власт не може да го направи толкова съвършено.
Все пак повод за тази статия бе главно митинга на „Атака” пред джамията „Баня Башъ” в София, защото кадрите, които видях разпространени в новинарските емисии от вчера все повече затвърждават позицията ми, а така ми се иска да греша.
Като изгледах новинарските емисии се почувствах в състояние на дълбоко объркване. Тъга, че активисти нападат мирни граждани по време на петъчната им молитва само защото са мюсюлмани. А после тръбят по медии, че не те били агресорите. Лъже Сидеров като казва, че го е дразнел шума на имамите или че не харесва турците. Благодарение на турското иго днес съществува ксенофобската му партия за да задоволява нуждата си за власт и внимание. „Атака” все пак трябва незабавно да бъде забранена. Както беше забранена турската „Отоман”. Онази депутатка, която се буташе в камерите и агресивно крещеше на журналисти да я снимат защото била ранена също излъга, защото след снимките, когато журналистите решиха, че вече не е интересна с нейната раничка на брадичката, партийци на „Атака” едва тогава се погрижиха да повикат Бърза Помощ, за да покажат как се прави лошо кино. Но даже в киното, да не говорим в живота, има правила. А правилата отсъждат жестоко възмездие живеейки в някакво измислено свое иго, горко и тежко на народа, който сам себе си поробва и сам той си е поробител.
 


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ: 

РОБЪРТ ФИСК: ОСАМА ПРЕСТАНА ДА БЪДЕ ОТ ПОЛЗА НА ПАКИСТАНЦИТЕ И ЗАТОВА ГО ПРЕДАДОХА

ВИНО ОТ ГЛУХАРЧЕТА

ГРАЖДАНСКИТЕ ИНИЦИАТИВИ – НАЧИН НА УПОТРЕБА

ЛИБИЯ – МЕЖДУ НЕСИГУРНОСТТА И НАДЕЖДАТА

ЛИБИЯ – ПОЛЕТО НА БИТКАТА МЕЖДУ ЗАПАДА И ЕВРАЗИЯ

ЖЕНИТЕ В НЕМСКАТА ПОЛИТИКА

МАРИ ЛЬО ПЕН: ФРАНЦИЯ Е ПРЕД КОЛАПС

ДО 2013 Г. БЪЛГАРИЯ НЯМА ДА УСПЕЕ ДА УСВОИ ОТ ЕВРОФОНДОВЕТЕ ОКОЛО 6.5 МЛРД. ЕВРО

АТАНАС АТАНАСОВ: ЕДНА ВЪШКА КАТО СЕ НАХРАНИ, КАТО СЕ НАЯДЕ КАКТО КАЗВА НАРОДЪТ, ИЗЛИЗА НА ЧЕЛОТО

ЦВЕТКО ЦВЕТКОВ: ЦВЕТАНОВ Е ИЗПОЛЗВАЛ ЙОВЧЕВ ПРИ ДОКЛАДВАНИЯ ПРИ ПРЕМИЕРА ЗА КАДРОВИ РАЗМЕСТВАНИЯ

РЕВОЛЮЦИИТЕ В АРАБСКИЯ СВЯТ

ДОКТРИНАТА „ПЪРВАНОВ – БОРИСОВ“

ПСИХОЛОГЪТ ИВАН ИВАНОВ: ИМА ВРЪЗКА МЕЖДУ КРИЗАТА И ИЗОСТРЯНЕТО НА ПСИХИЧНИТЕ БОЛЕСТИ

МУРАВЕЙ РАДЕВ: ЗАГУБАТА ОТ СДЕЛКАТА С ВЪНШНИЯ ДЪЛГ НАИСТИНА Е ОГРОМНА И ДО 2015 ЩЕ СЕ УВЕЛИЧАВА

ИВАН ГЕНОВ: БОЙКО БОРИСОВ Е В МИННО ПОЛЕ

КРАЙ НА СВЕТА И АПОКАЛИПСИС

НАИСТИНА ЛИ СМЕ ИНТЕРНЕТ ПОКОЛЕНИЕ?

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3893

Posted by on май 28 2011. Filed under Гледна точка. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.31883 лв
 CHF =  1.73282 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.14483 лв
100  RUB =  2.80485 лв
 USD =  1.66595 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.