ГОРДА СТАРА ПЛАНИНА И НЯКОИ МЕСТА ОКОЛО НЕЯ…

Когато пътуваш из България определено има какво да се види. Не го казвам от чисто патриотични чувства, макар че в определени случаи те надделяват над чисто материалните места, към които човек обикновено се е запътил като например някой спа хотел или чиста хижа с камина в кръчмата. Един такъв маршрут е пътят, криволичещ между Стара планина и Средна гора. Зимна приказка, която трябва да бъде видяна /не  го приемайте като клише, а като препоръка/…

В този район в радиус само от 50-60 километра може да се посетят места, които да ни припомнят, че има с какво да се гордеем. Сопот, Карлово и Калофер – родните места на Вазов, Левски и Ботев са подбалкански градчета, които могат да бъдат обиколени само за един ден. Възрожденските кътчета са добре поддържани, така че да ти е приятно да ги посетиш и разгледаш спокойно, без да те налегнат неприятни чувства от типичната за съжаление за страната ни мръсотия и дупки по улиците. Именно с последното, тези места, приличащи по-скоро на градове от селски тип или обратното, трябва да се гордеят, защото пътищата там са толкова поддържани, че приличат на европейски. А тези, които не са – са в проект или сега тече ремонт по тях /като например пътят между Хисаря и Старосел/. И като споменахме Хисаря, той също се намира в горнотракийската низина, близо до Пловдив и малко по-далеко от Стара Загора. Също там се намира и прочутият ни курорт Павел баня /да не се бърка със съседното „царско” село Баня/, така че много уместно може да се съчетаят минералните, кални и всякакви други бани с екскурзия до тези три възрожденски градчета. 

Ако сте забелязали в случая нашата приказка е зимна, не само заради сезона, в който се намираме, а защото красотата на двете – Стара планина и Средна гора именно през тези месеци е обсебваща. Всъщност, когато се движиш между двете планини през декември – картинката е много различна. От едната страна се издига „горда Стара планина”, която е покрита със сняг, а върховете й достигат облаците и слънчевите лъчи надникват срамежливо през тях…. В същото време от другата страна Средна гора, като нейна по-малка сестра /заради доста по-ниския си ръст/ все още зеленее и ни връща в отминалите вече есен и лято. Може би затова някой предприемчив българин е изградил точно там винарска изба, която прилича на истински замък. Тя обаче не може да бъде видяна от пътя, тъй като е скрита между хиляди декари лозя. Освен че можеш да опиташ хубаво вино там, преди това можеш да видиш как се прави и да преброиш /ако те интересува/ всичките бъчви в огромното мазе.

Всъщност с винения туризъм се слави и Старосел – малко село в община Хисаря, което придоби световна известност след като проф. Георги Китов откри край него антични тракийски гробници и храмове. През село Старосел минава река Пясъчник, която се влива в едноименния язовир – най-големият в района. Любимо място за т.нар. рибарски туризъм.

Това китно селце се намира в Същинска Средна гора. Зимата тук е топла и мека, поради влиянието на топлите въздушни маси, които нахлуват от юг и се задържат от старопланинския масив и ридовете на Средна гора. Но дотук с метеорологичните особености. Има много други неща, които могат да се разкажат за това място.

Най-важни са археологическите находки в района на Старосел, които свидетелстват за древни поселения отпреди 7-8 хилядолетия. През V в.пр.Хр. тук е било разположено древно тракийско селище с могъщи племенни вождове и богата местна аристокрация. Селището е съществувало и по времето на Втората българска държава. Жителите на днешното село са потомци на жителите на троянското село Старосел (дн. Съево), които се заселват по тези места през XV в.

През 1798 г. е построено килийното училище и малка църква, вкопана в земята. През 1819 г. властите в Цариград дават разрешение за построяване на нова голяма църква, която просъществувала до Априлското въстание. Васил Левски е посещавал селото през 1869 и 1871 година, където е основал революционен комитет. По-късно селото взело масово участие в Априлското въстание и дало много жертви – опожарени са всички къщи, църквата и училището.

Но да се върнем на тракийския култов комплекс в „Четиньовата могила“, открит и разкопан от Георги Китов през 2000 година. Това е най-големият открит досега тракийски царски комплекс с мавзолей. Гробницата-хероон, наричана от Китов "храм", впечатлява с внушителната ограда от каменни блокове, парадно стълбище с коридор и култова площадка. Входът е очертан от плочи с пластична и цветна украса. Вътрешното помещение е огромна (диам. 4,80 м) кръгла куполна камера с полуколони и цветни орнаменти. От северната страна на храма се намира вкопана скална вана за производство и съхранение на вино. Тя е с елипсовидна основа и плътна замазка. При разкопките вътре са намерени съдове за пиене на вино и цедилки.

Траките почитат Великата богиня Майка, която е отъждествявана с планина или скала. Натрупването на могили възпроизвежда планината и утробата на богинята-майка. Освен нея, е почитано и мъжко божество. Царят на траките играе ролята на медиатор – връзката между хората и боговете. Според Александър Фол, от аристократичните ритуали на траките, води началото си гръцкото религиозно учение, наречено „орфизъм“. Светилището в Старосел е изпълнявал точно такава функция – във вътрешната камера са се изпълнявали тайни орфически ритуали. Целта им е била усъвършенстване, извисяване на царя до антроподемон.

Комплексът е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
За да има и нещо комерсиално в посещението ни в Старосел не е лошо да надникнем и във винарската изба, в двора на която обикалят сърни, зайчета, пауни, патици и други пернати, които децата свободно могат да погалят или по-скоро да подгонят. Между другото входната такса и тук е 3 лева, колкото се заплаща и за да се види целият тракийски комплекс в Средна гора.

Всичко е много хубаво, но и малко тъжно. Напливът на автомобили пред винарската изба, където можеш да опиташ традиционни ястия в ресторанта /на доста солени цени/ се оказва огромен, докато на другият паркинг пред тракийското селище има точно три автомобила, единият, от които нашият. Чудно – дали скоро България ще започне да уважава миналото си и пред такива световни паметници няма да има фургони, в които намръщени лелки да събират таксата „за цялата разходка”, а както подобава да доживеем да видим тези паметници на културата истински възстановени – културни центрове, които напираме да посещаваме в други, дори съседни нам държави. Разбира се, това зависи и от нас българите, защото дори и всичко да ти е уредено като в западните музеи, ако желанието да опиташ лучена супа със староселско вино е по-голямо от това да видиш местата на дедите си, сме загубени като нация.





ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

ЛОЗЕНГРАД – НА ЕДНА РЪКА РАЗСТОЯНИЕ

ЗА МЕЧКИТЕ И ХОРАТА ИЛИ ДО БЕЛИЦА И НАЗАД С ВЛАК

ЦВИ КЕРЕН ЗА ВРЪЗКАТА СИ С БЪЛГАРИЯ, КИБУЦИТЕ, ИЗРАЕЛ, КОНФЛИКТИТЕ, МУЗИКАТА И…

ВИЕНА – КЛАСИЧЕСКА МУЗИКА И МУЗЕИ

БРАТИСЛАВА – СЪРЦЕТО НА ЦЕНТРАЛНА ЕВРОПА

НЕПОЗНАТИЯТ КРИМ

ЮЖНА АЛБАНИЯ – КРАСИВА ПРИРОДА, БУНКЕРИ, МЕРЦЕДЕСИ…

ИЗНЕНАДВАЩО ГИГАНТСКА ТРОПИЧЕСКА РИБА, КОЯТО ЖИВЕЕ В ДЪЛБИНИТЕ, СЕ ОЗОВА В БАЛТИЙСКО МОРЕ

СОФИЙСКИЯТ БИТАК

ГАНГСТЕРСКА ВОЙНА В ШВЕЦИЯ

СТОКХОЛМ – ЗЕЛЕНАТА СТОЛИЦА НА ЕС

ЗООПАРКЪТ В НОЙКИРХЕН ПОКАЗВА АНАТОМИЯТА НА ЖИВОТНИТЕ

ЕЗЕРОТО РИЦА В АБХАЗИЯ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3548

Posted by on Дек. 22 2010. Filed under Пътешествия. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30441 лв
 CHF =  1.70013 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.19391 лв
100  RUB =  2.89877 лв
 USD =  1.66326 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.