ГЕОРГИ ТАБАКОВ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ ФОРУМ

ЛОШАТА ИНФРАСТРУКТУРА И НЕЕФЕКТИВНАТА НИ АДМИНИСТРАЦИЯ ОТБЛЪСКВАТ ИНВЕСТИТОРИТЕ
 

Георги Табаков е роден на 4 август 1968 г. в София. Завършва френски колеж в Мароко, a средното си образование продължава във френска гимназия в София. Завършва Международни икономически отношения в в  International Relations State Institute в Москва.


Зам.-министър с ресор чуждестранни инвестиции в министерството на търговията и туризма (1998-1999), председател на СД на Международния панаир – Пловдив (1999), председател на Агенция за чуждестранни инвестиции (2000-2001). В момента е втори мандат председател на Сдружение “Български икономически форум”.

Едно интервю на Калоян Методиев

Какви ще са акцентите в тазгодишния “Икономически форум”?
Основната тема на Осмия поред Икономически Форум за Югоизточна Европа (ИФЮИЕ, SEEF) е “Икономически измерения на Европейската интеграция”. Тя е очаквана, но и носеща доста нова и различна информация за участниците в събитието.

Конструкцията на форума е изградена от фокусирането на общото – Евроинтеграцията на страните от региона на Югоизточна Европа. Очаквано е да се отделя повече внимание на България и Румъния, но не трябва да се забравя, че Хърватия, Турция, Македония, както и останалите страни имат, желание, политическа воля и граждански потенциал да бъдат пълнпоправни граждани на Европейския съюз.


Затова и акцентите на тазгодишния Икономически Форум са средоточени върху инвестиционния климат след присъединяването към ЕС, технологията на корупцията – изключителен “феномен” от модерните времена, опита на вече утвърдени страни-членки на ЕС (Италия и Гърция), възможностите за развитие на туризма в региона. Не на последно място трябва да се посочат областите, които са от изключителна важност за бизнеса – управлението на Структурните и Кохезионния фонд на ЕС, както и сертифицирането на предприятията и дейностите.

Как определяте инвестиционния климат у нас днес?
Преди години на инвеститорите им пречеше бюрокрацията, корупцията, инфраструктурата, липсата на работна ръка и най-различни рискови фактори. Освен инфраструктурата, проблем продължава да бъде ниската ефективност на българската администрация. Трудно се мотивират хората с ниски заплати, а качествените специалисти много бързо преминават в частния сектор. За съжаление обаче на българския данъкоплатец все повече му става ясно, че няма реална възвръщаемост срещу парите, които дава на държавата. Във Франция или Германия хората знаят защо плащат данъци. Но нашето общество започна да узрява и да търси сметка.
Прогнозируем ли е пазарът на недвижими имоти у нас?
След 2002 г., и особено след 2004 г. смея да твърдя – да. Защото основните играчи на пазара са известни, има законодателство, съществува и контрол. Известно е какви са изискванията на пазара – задоволяване на търсенето на възможно реални цени. Купувачът знае какво да очаква, а продавачът иска да изгражда и име, и да реализира печалба.
Очаквате ли понижение на цените след влизането в ЕС?
Това е въпрос, който има няколко измерения. Едното е на т.нар. ниво на ежедневното говорене. Градските легенди твърдят, че животът в България ще е кошмар след 1-ви януари. Аз не мисля така, защото след като влезем в ЕС ще отпаднат редица мита, приходите от ДДС ще намалеят, но това няма да попречи за преразпределителните възможности на правителството. Икономическата логика и логиката на Брюксел говорят, че ще има поскъпване, но то не трябва да е драстично.
Единствено се опасявам, заедно с мои колеги, от спекулативното покачване на цените, породено както от търговците (едностранно), така и в следствие от презапасяване с продукти от населението.
Как ще се отрази присъединяването на България към съюза на дребния и средния бизнес тук? Възможа ли е вълна от фалити?
Това е една от ключовите теми на Икономическия форум за Югоизточна Европа. Тя се разглежда на два дискусионни панела – единият е средоточен върху сертифицирането на бизнеса, а другият – върху ролята на търговските и индустриални камари като организациите с knowhow за малкия  и среден бизнес.
Истината е, че ако малкият и среден бизнес не успее да се адаптира към правилата на ЕС, към нормите и стандартите за качество и производство, то той неминуемо ще отпадне от пазара.
Какви ще са преимуществата за бизнеса?
Преди всичко достъп до Общия пазар на ЕС на (почти) равни основания както и останалите страни-членки. За мен това би бил стимул да се взрем какво ново можем да предложим на европейските потребители и по този начин да предприемем гъвкави стратегии за налагането на тези продукти или услуги.
Бизнесът има реален шанс да се развие и да се наложи като водещ както в България, така и в региона на Югоизточна Европа. Не е утопия да се мисли, че българският бизнес може да има собствена експанзия, породена не от политическа идеология, а от стопанските правила на пазарите.
Не на последно място, бизнесът ще излезе на яве – прозрачността, за която толкова силно се говори, ще бъде понятие, изискуемо и от бизнеса, и от правителството. Мисля, че законът ще бъде определящият поведението на играчите в дадения сектор.
До какво ще доведе  кредитният бум от последните години?
Опасенията на банкерите са за много “лоши” кредити – т.нар. невъзможност за погасяването им. Но една пазарна икономика работи добре, когато кредитния и пазар е на ниво. Той има една основна функция – да дава материалната основа за добрите идеи за бизнес. Без него иновативността, креативността и съответно икономическият растеж биха били погубени.
За потребителя кредитът е възможността за повишаване на стандарта на живот. Но трябва ясно да се заяви, че невъзможността за погасяването му води до лишаване от така желаното ниво на жизнен стандарт. Оттук е очевидна връзката с производителността в стопанството – работиш ли, ще имаш възможност да погасяваш кредита си и така да се наслаждаваш на придобивките си без да ги губиш.
Каква трябва да бъде ролята на държавата в икономиката според вас?
Адам Смит е казал много точно “Държавата трябва да бъде нощен пазач”. Модерната държава се колебае дали да поеме повече социална отговорност или да остави и тази роля на бизнеса.
Според мен, съществува баланс между тези две крайности, който може да се постигне чрез последователен и непрекъснат диалог между правителство и работодатели. Държавата има изконни функции, но не бива тя да бъде постоянният адресат на всяко едно искане или проблем. От друга страна тя е законодателят (погледнато не строго) на дадена територия. Затова от нея се изисква да създава закони и органи, които да следят за тяхното спазване. Законите трябва да имат позитивен характер, ако се отнасят до бизнеса. Те трябва да създават климат, в който възможностите, пазарите и компаниите да “виреят” добре.
Какви книги четете? Имате ли любим автор?
Харесвам интелигентни книги – книги, които те държат в напрежение и които те карат да мислиш повече. Не харесвам хората, които се взимат насериозно, затова и “Фентъзи” е един от любимите ми жанрове – Тери Пратчет, Дъглас Адамс с “Пътеводител на галактическия стопаджия”. Но това, разбира се, не означава, че сред предпочитаните от мен автори няма и представители на по-сериозните жанрове като Кърт Вонегът, с чийто черен хумор се опитвам да се издигна над проблемите от ежедневието.

ПОСЛЕДНИТЕ 5:
 
 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=194

Posted by on Ное. 2 2006. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.31343 лв
 CHF =  1.696 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.20549 лв
100  RUB =  2.81666 лв
 USD =  1.62891 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.