ГЕОРГИ ПРОДАНОВ: Р. ОВЧАРОВ ЩЕ Е „СИВ КАРДИНАЛ”

Георги Проданов е роден на 27 юни 1974 г. в Дупница. Завършва политология в СУ “Св.Климент Охридски”, а в момента е пред защита на докторска дисертация на тема “Генезис на българския политически елит”. Стипендиант на японската фондация “Сасакава” /2003/. Специализирал “Европейски политически елити” в Университета в гр. Констанц, Германия /2006/. Хоноруван преподавател в СУ и НБУ. Съвъзстановител и пръв отговорен редактор на вестник “Софийски университет” /2001/. Владее английски и руски език.

Какво се случва в БСП и да очакваме ли нови сътресения?
В БСП  се случи това, което трябваше да се случи в тази партия преди доста  години, тоест да се изяснят лагерите, които винаги ги е имало в БСП и найнакрая или да споделят властта или да изяснят кой лагер ще бъде водещият. Съответно всеки от всяко от различните лобита да намери своето място в БСП или ако не в БСП, то да намери мястото си в политическото пространство. Последният им конгрес обаче показа, че явно няма да има части от БСП в ролята на нови партии и Сергей Станишев до голяма степен или успя да балансира трайно, или поне за момента различните лобита и съответно да засили позициите си на не само формален лидер, а и лидер като обединяваща точка между различните крила и групи по интереси и лобита в БСП. Едва ли ще има още сътресения при тази ситуация, която демонстрира БСП в момента, но все пак предстои избор на Изпълнително бюро на партията и може би тогава ще излязат на яве някои вътрешни, непреодолени проблеми. БСП избра по-рационалната, дори в национален мащаб, позиция, да удържи статуквото вътре в партията и бих казал, че за момента това е полезно и за самото държавно управление. Въпреки неговите плюсове и минуси, основното, от което има нужда България в момента, е стабилно управление, а когато това е водещо вече ефективността на това управление леко стъпва на заден план.

Бихте ли определили президента като „сивия кардинал”?
Чак като „сив кардинал” не, но без съмнение през вече двата си мандата той опита да влезе в тази роля до известна степен, като в определени моменти успя да се впише в това амплоа и съответно да вмени различни решения както на самата си бивша партия БСП, така и на коалиционните партньори в управлението на страната. Лично за мен, това му поведение беше продиктувано от отговорността пред факта, че той самият успя да извади БСП от кризата след 1997-ма година и да стане общопризнат лидер. Това му даде много лостовете за управление вътре в партията, което му позволява и сега да удържа единството и поведението на БСП. Повечето от естествените лидери на БСП малко или много благодарение на властта си са спрягани като „сиви кардинали”, като започнете от Александър Лилов, минете през Румен Петков, Румен Овчаров. Интересна ще бъде позицията на президента в бъдеще и дали действително слуховете, че той работи за създаването на партия, макар и отречени от него, са верни. Според мен, най-малко съществува сценарий, при който той създава партия при срив на управлението на БСП, срив в самата БСП или нещо друго, което най-общо би застрашило състоянието на левицата като цяло. В една бъдеща негова партия предполагам, че биха влезли всички възможни социалдемократически формации плюс някаква част от по-центристки ориентираното ядро на БСП и мисля, че подобен проект би стоял много устойчиво в политическото пространство.

А с кого в коалиция БСП би се чувствала най-спокойна и кой е естественият и съюзник?
БСП има много специфично отношение към всичките си съюзници и особено коалиционни партньори. Партията е показала, че независимо кой е нейн коалиционен партньор или съюзник, тя успява да омаломощи до толкова, че да сведе неговата роля до декорация, като за момента единственото изключение е ДПС. Естествените им съюзници са различните малки социалдемократически партии, доколкото поне още съществуват и то не толкова като организации, които биха допринесли за някакъв електорален плюс на партията, а по-скоро в чисто имиджов план, което де факто е поведението на БСП в последните няколко изборни кампании. За момента се вижда, че тя работи успешно с партиите от либералния център, но не изключвам варианта и за “голяма коалиция” с дясна партия за в бъдеще.

Ляво или дясно е ГЕРБ?
ГЕРБ е ГЕРБ. ГЕРБ е Бойко Борисов. Не знам дали сте отваряли страниците, където е партийната програма. Това нещо, което е представено като партийна програма, може да бъде наречено суров текст за намерения, но е доста далече от стандартните, поне според мен, разписи за партийна програма. Самоопределянето им като дясна партия беше чисто конюнктурно избрано, поради липсата на сериозни опоненти в дясното пространство. Това даде възможност на Бойко Борисов да експанзира в дясно-център и да привлече някакви избиратели. Голяма част от неговите избиратели обаче са с леви убеждения, включително и някаква част от хардлайнерите на БСП, които мечтаят за твърда ръка, така че е твърде рано да се прогнозира какво е всъщност ГЕРБ. Ако те подходят чисто пазарно, ще си останат дясна партия. А при един последващ техен успех на местните избори, това да не се знае каква партия е всъщност ГЕРБ, ще бъде подсилено. Самите местни избори по традиция размиват идентификацията, така че по-скоро определящо за ГЕРБ ще бъде дали е силна или слаба партия. Колко евентуално депутати ще успеят да вкарат в някакъв момент и до колко ще бъде ефективно това за някаква коалиция или управление. Най-общо казано, ГЕРБ може да си позволи да бъде всякаква, но това да бъдеш “всякаква” партия вече го направи Симеон Сакскобургготски с НДСВ. Видя се, че у нас стремежа една партия да бъде, “catch all” в края на краищата води до загуба на електорат в дългосрочен план. Най-общо казано ГЕРБ е като младото вино – в началото е приятно за пиене, бързо хваща, но после главоболието е жестоко, така че да очакваме да видим момента или на съзряване или махмурлук.

Как бихте коментирали политиката на Станишев? Има ли конфликт между БСП и ГЕРБ относно плоския данък?
Това, което е в момента, като отношения между БСП и ГЕРБ, поне по мои впечатления, е разговор през медиите. Както преди време си говореше Бойко Борисов с Румен Овчаров. БСП винаги гледа на различните от крайните си опоненти, имам предвид десните партии, като на някакъв съюзник, доколкото това пролича и след последните парламентарни избори. Заклинанието на Сергей Станишев, че вече България е обречена да бъде управлявана коалиционно, може би носи някакво послание към потенциални партньори за бъдещо управление на БСП. Все пак БСП в момента удържа водещата си роля в политическото пространство. Както казах за ГЕРБ, там е рано да се каже какво всъщност ще се случи и каква политика ще приемат, включително предложена от БСП. А по отношения на сегашните им коментари по плоския данък и въобще най-общо казано за социалната и политическа ситуация в държавата, мисля, че това е един излишен за обществото и медиите дебат. Не съм сигурен, че в момента БСП, нито ГЕРБ, нито някой от управляващата коалиция, а и от десните, би могъл да предложи по-добра политика за страната. Не че тази е пределно добра, но липсата на визия за промени най-вече в икономическата сфера, доколкото имам впечатление, е обхванало всички партии и вариациите по тема 10 % плосък данък и данък богатство, общо взето са нещо от типа на брейнсторминг в търсене на полезно решение. Лошото специално за БСП са десните икономически мерки, които на практика я отдалечават от нейния електорат и връзва ръцете за типичната лява политика, която би водила лява партия. Без съмнение икономиката ни има възможност за по-голям растеж. Воденето на чисто дясна политика не решава проблема с увеличаването на доходите, на работещите в бюджетната сфера, лекари, учители и т.н., включително на пенсионерите. И БСП и другите партии в управлението са жертва на цялостното 17- годишно управление на страната и липсата на специално икономическа визия за това каква държава да бъде България и кои сектори ще се развиват. Най-хубавото е, че в момента сме в евросъюза и че световната икономика и не само българската е в подем. Вчера мислих по въпроса кога ще дойде рецесията, надявам се да не е скоро, защото винаги след подем следва рецесия, а последната беше преди 10 години. Това, което някои американски анализатори твърдят е, че до две-три години световната икономика ще навлезе в рецесия. Дано до тогава управляващите да използват сегашния подем на икономиката, за да решат проблемите на страната.

Ще кастри ли още Станишев, за да нормализира облика на БСП?
Той не е окастрил кой знае колко. Така се получи, че медиите и общественият интерес подрязаха крилата на двамата министри. В БСП винаги кастренето, образно казано, или игнорирането на някаква част от лобитата в нея е водело до напрежение, така че кастрене в самата БСП се съмнявам да се случи. Печеливш ход на Станишев е да продължи подмладяването на изпълнителното ръководство на партията и по този начин да търси подкрепа в тази част на електората и членовете на БСП, които не са засегнати от старите лобита, имам предвид по-млади и необременени хора. Ако се касае за кастрене в правителството, мисля, че там промени ще има. Лично според мен голямото кастрене трябва да започне с министър Гайдарски, както се казва в една “медицинска” реклама – поради сто милиона причини.

Какво ще е политическото бъдеще на Румен Овчаров и ще бъде ли забравен скандалът?
Румен Овчаров доказа, че собственото му бъдеще вече е решено и няма проблем с бъдещето си. Лично аз, не мога да си обясня факта, че един ден след конгреса на БСП, г-н Овчаров демонстративно си купи нова кола от автосалона в София. За момента неговото бъдеще може би ще върне в рамките на ролята му преди да бъде министър, т.е да бъде един от „сивите кардинали” в БСП. Не са за подценяване неговата роля и неговите възможности. Рано е да се каже за бъдещето му, както е и рано да се каже дали всъщност той е виновен за нещо в този скандал, който го свали.

Забравят ли българите гафовете на политиците си?
Преди забравянето е процесът на забелязването. Българите трудно усещат гафовете на политиците си, а дори когато ги усетят не реагират особено. Може би и самата народопсихология е такава, че приема тези гафове като част от онова, което се крие в определението „всички политици са маскари”, т.е част от маскаризма на маскарите. Българският народ до момента е показал, че на избори не забравя гафовете на политиците, но може много дълго време да отлага възмездието за тези гафове. За мен е по-важно народа да има чувствителност към гафовете на политиците в реално време, т.е. в момента на тяхното случване и съответно неговата реакция да не бъде последваща, отложена и едва ли не забравена и смляна в различните видове обяснения и във времето. Мисля, че нашите медии все още не са достатъчно отговорни пред своите читатели и зрители и не са достатъчно чувствителни към гафовете на политиците. Силата, която притежават медиите им дава възможността да регулират поведението на политиците и когато се появи гаф, да вземат ясна позиция срещу този гаф, дори по начин, който примерно означава край на кариерата на един политик. Ще си послужа с една пословица от PR средите – „Министър и муха се убиват с вестник”, може и „Кариера и муха се убиват с вестник”.

Каква прогноза бихте направили за местните избори като разпределение на политическите сили?
Доколкото помня предишните избори, съм сигурен, че и на тези всичките ще са спечелили. Тогава от 4 или 5 пресконференции нямаше политическа сила в нощта на изборите, която да е казала, че е загубила тези избори. Мисля,че сегашните ще бъдат вариант на тези от 2003 година. Пак с многото кандидати, скрити като независими, с многото листи издигнати от местни коалиции, зад които са скрити икономически интереси. В момента на много места вървят регистрациите на нови партии и граждански сдружения, същото беше и през 2003 година. Тогава беше интересно колко процента ще успее да спаси царя, сега е интересно колко процента ще успее да спаси БСП и колко процента ще успее да вземе ГЕРБ.

Който и да спечели местните избори, за ефективността на местната власт е безспорно, че е важно да управляват кадърни хора, без значение от това от коя партия са. През последния мандат на местната власт се видя, че има общини, които не са като дадености по-добри от останалите, но като екип управление могат да привличат много повече било проекти и инвестиции. Има и други, които имат много по-добри условия за това, но там просто няма кой да направи подобни неща. Мога да бъда конкретен за една община с огромни възможности за развитие – Димитровград, но където за последните 4 години не е влязъл нито един европроект, не е влязла нито една свежа инвестиция, въпреки че това беше втори мандат на кмета Хаджииванов. И единственият проект, по който общината беше партньор, беше спечелен и загубен впоследствие, единствено и само заради небрежността на общинската администрация, а касаеше 20 млн. евро за канализация и водопровод за един от кварталите на Димитровград, пари за които мечтаят 90% от общините в България.

Какви книги четете  и имате ли любим автор?
Обичам да чета интересни книги, но професията ми налага да чета и доста скучни. Любимите ми автори са от Джон Стайнбек, Габриел Гарсия Маркес, та до Робърт Лъдлъм. Общо взето според настроението. Да не пропусна Алек Попов – всичките му книги са жива класика. В момента чета един Речник на политическите убийства и се учудвам, че вътре няма нито едно българско, а имаме сериозен принос в тази сфера – но може би защото авторите са американци и не е отбелязано какво сме дали ние на света…

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=698

Posted by on юни 21 2007. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.27151 лв
 CHF =  1.67609 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21616 лв
100  RUB =  2.81397 лв
 USD =  1.65664 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.