ГЕОРГИ ИВАНОВ: ЕДНА МЪДРА ДЪРЖАВА, КОЯТО ИСКА ДА ИМА ИКОНОМИКА, ФИНАНСИРА И НАУКАТА, И ИНОВАЦИИТЕ

В МОМЕНТА ОБУЧАВАМЕ СТУДЕНТИ, КОИТО ОТИВАТ ДА СЕ РЕАЛИЗИРАТ НАВЪН

АМЕРИКАНСКИЯТ ПОСЛАНИК Е КАЗАЛ, ЧЕ ЩЕ ПОДКРЕПЯТ ИЗСТРЕЛВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИ АСТРОНАВТ В КОСМОСА

В МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА НЯМА  РЕСОРЕН ЗАМ.МИНИСТЪР ЗА НАУКАТА

Георги Иванов е роден на 30 май 1962 г. в София. През 1987 г. завършва физика в СУ”Св.Климент Охридски”. Дълги години работи в института по Физика на твърдото тяло в БАН. Управлява собствен бизнес в областта на нанотехнологиите, автоматизацията, приборостроенето.  Преподава физика в УАСГ на български и английски език.  Специализира в Япония. Член на Националния съвет по нанотехнологии. Включен в световния справочник Who is who за наука и инженерство за 2011-2012 година.

 

Господин Иванов, освен с бизнес вие се занимавате и с наука. Приоритет ли са образованието и науката в политиката днес?
Мисля, че най-правилният отговор даде самият министър на образованието и науката Сергей Игнатов в изказването си за бюджет 2011 г. в Министерския съвет – че образованието и науката са неприоритетни спрямо заложените финанси, но след това престана да говори по този въпрос.
За да съм по-точен ще спомена и някои цифри. Около 60-70 % от науката, научните публикации се правят основно в БАН и 6-7 унуверситета. А, ако разгледаме бюджета ще се очертае следната картина: за 2008 г. на БАН са дадени 85 млн.лв. и 64 млн.лв. собсвени приходи, сумарно 149 млн. лв.; за настоящата година са дадени 60 млн.лв. и, забележете, трикратно намаление на собствените приходи, т.е. само 22 милиона, което се дължи на факта, че БАН не е допусната до последните конкурси на фонд “Научни изследвания”, поради това, че до тях се допускат само държавни висши училища. Такъв е бюджетът и за следващата 2011 г. Още по-драстични са нещата с другият вариант за финансиране на науката. Има една тенденция, която правилно е записана в програмата на Министерството на образованието и науката, да се премине от инстуционално финансиране, т.е. от раздаване така да се каже пари на калпак, към програмно-конкурсно финансиране. И това се извършва от фонад “Научни изследвания” – единствено там се дават държавни пари. Неговият бюджет за 2009 г. е бил приблизително 107 млн. лв., за настоящата е съкратен на 45 милиона, а за следващата е 35,7 млн.лв.! Спрямо 2009 г. почти трикратно намаление! Така че и това перо за финансиране на науката драстично намалява. Още по-скандалното е, че човек  като погледне програмата, т.е.детайлния проекто-бюджет на Министерството за 2011 г., ще види, че почти на всяко перо в него има, макар и с малко увеличение на разходите, единственото перо, в което има драстично намаление, почти с 20%, е фонд “Научни изследвания”, което за мен е недопустимо.
През месец септември България беше последната държава, която прие пътна карта за научна инфраструктура, за която ЕС ни задължава и там бяха определени 5-6 приоритета,  в които държавата има традиции. Трябва да се изградят  научни центрове, за да се запазят тези традиции и да имаме конкретно способна наука. По един от тези приоритети за 2011 г. трябва да се предвидят 4 млн.лв., за 2012 г.- 15 млн.лв. и нататък по 200-300х.лв. оперативни разходи. Няколко седмици след като беше приета тази карта на хората, които отговарят за съответните инфраструктурни проекти, им е казано, че за 2012 г. има нула лева за тази програма. Тоест тя се спира.
Да не коментирам бюджета на Софийския университет, който е орязан с 30%, въпреки че това е друго място, където се прави сериозна наука. Накратко, от гледна точка на финансиране на науката, държавата рязко, с над 30% , реже бюджета спрямо 2009 г.

Какво е обяснението?
Няма пари. Само че всяка една мъдра държава , която иска да има икономика, базирана на знанието, финансира и науката, и иновациите. И това всъщност е записан в програмните документи на управляващите – примерно, че ще вдигнат финансирането от 0,4 % на 1 %, но не се казва кога. И в момента вместо да го вдигнат, го намаляват. Тук стои и въпросът това дали не е противозаконно, след като сме поели ангажименти пред ЕС
Напоследък много се говори за харчовете за парите, за това се говореше и на срещата в Софийския университет между г-жа Цецка Цачева и представители на студентите. Там непрекъснато се разпределяха някакви пари, но никой не се замисли, че преди да се разпределят, тези пари трябва да се вземат  от някъде. А те могат да се изкарат от икономиката. Всъщност глобалният въпрос, който трябва да си поставим тук, е дали искаме нашата икономика да продължава да бъде обслужваща за ЕС и другите държави, в смисъл туризъм, селско стопанство и някаква лека промишленост. Изнасяме суровини вместо изделия с висока добавена стойност. И второ – обслужваме ги с кадри. Днес отново се каза, че всяка година близо по 25000 души напускат страната и това са в голямата си част висококвалифицирани кадри. Т.е. ние обучаваме в момента студенти, които отиват да се реализират навън, защото в България нямат заплати. Един пример само. В продължение на шест месеца обучавах по договор с БАН една сътрудничка, доктор на науките. Дойде месец септември и аз разбирам, че тя вече не работи там. Отишла да продава  лекарства за една фармацефтична фирма. Питам се, какво печели държавата, след като хората от БАН отиват да продават лекарства? Сътрудничката в тази фирма не прави иновации, не прави наука! Така че има го и това вътрешно изтичане на кадри, смяна на “професията”.

Понеже говорим за финансиране – как се финансират иновациите?
Сериозно място за финансирането на иновациите е по оперативна програма “Конкурентноспособност”, която се ръководи от Министерството на икономиката. В нея от петте приоритета директно само един е за иновации. По принцип са предвидени 482 млн.лв. за периода 2007-2013 г. Четрите години вече минаха, а са договорени само 10 %  от предвидените средства и са разплатени 2,3 милиона. Сещате се за тези години какви иновации са направени.

За кого работи науката след като икономиката е в окаяно положение?
Това е другият важен въпрос. Ние се лишихме от една високо-технологична наука. Не случайно на дебата в НДК аз споменах българските космонавти. (при учредяването на движение АБВ – Бел.ред.)Не е въпросът, че някакъв летец-изстребител сме изпратили в Космоса. Въпросът е, че там горе имаше цяла българска лаборатория с апаратура разработена основно от БАН и в Софийския университет. Направете сметка каква индустрия сме имали, за да качат нашата апаратура. При това руснаците я ползваха след това още  поне десет години. Значи тя е била достатъчно качествена и добре направена.
Та мисълта ми е, че ние тогава имахме такава индустрия, да качим апаратура в Космоса, а сега нямаме никаква за да изкараме на пазара високи технологии. Западни фирми, които идват тук не се нуждаят от наши разработки. Преди десет дни говорих с директора на “Сименс”, засякохме се на един форум. Попитах в прав текст, след като тази фирма годишно прави голям оборот у нас, дали имат тук някаква научно-развойна дейност? Отговорът беше не и това е напълно обяснимо – в сериозни компании науката се прави в централите им. Искам да кажа, че големите западни фирми, които идват у нас няма да инвестират в наука и развойна дейност.
В момента науката ни как да има връзка с производството, след като го няма този високо-технологичен бизнес. Всички високотехнологични производства се сринаха. Ведомствените институти към различните заводи – например към електрониката в Ботевград, към завода за двигатели и т.н., бяха първите, които бяха закрити. Хората, които трябваше да трансферират знанията от изследванията в БАН и университетите към съответните заводи увиснаха. След като го няма производството кой да поеме научните разработки? Но това не е проблем на учените, а на производството.

Нашата наука прави ли пробив навън?
Да, тя го прави. Човек за да изкара една публикация в межународно авторитетно списание, минава през сериозно рецензиране от сериозни рецензенти. За да ти пуснат публикация, значи признават, че това нещо е ново и интересно. Всеки учен, който изкарва публикации в т.н. реферирани списания, прави наука, интересна наука. Деветнадесет години работех в един от водещите институти на БАН – физика на твърдото тяло – и интересното беше, че нашият институт изкарваше навън толкова публикации на глава от населението, колкото един водещ институт, например “Масплан” в Германия. И това го правехме със значително по-малки инвестиции. Тезата ми е, че нашата наука не само е конкурентно способна, но и стотина пъти по-евтина. И това е една от причините много хора от БАН да заминат на  Запад и в Щатите. И не познавам човек от тях, който да работи за по-малко от 100 000 $ годишно.

Доколкото имам информация вашата фирма “Адванс технолоджис” ЕООД е един вид съчетание на наука с бизнес – произвеждате и продавате апаратура за нанотехнологии…
Тя е основана през 1994 г.Тук ще спомена нещо интересно. Доста години по-късно разбрах, че разработките, които съм правил в БАН през 1988-1990 г.са били обект на наблюдение от Държавна сигурност. Апаратурата е била толкова стратегическа, тя открива едно цяло ново направление за развитие на нанотехнологиите. След 1994 г. направихме нови разработки на тази апаратура – второ, трето, четърто поколение.
С наши разработки направихме пробив в Япония. Работихме с фирмата “Сейко”, позната у нас с часовниците си. Но тя имаше и друго, високо технологично производство.
Бях на специализация в Япония при човека, който отговаряше за развитие на направлението  молекулна електроника. В Япония харесаха нашата апаратура, поръчаха два вида апаратури.
Ние всъщност сме една фирма, която е добър пример за това как се продават на краставичар краставици. Защото продавахме на най-хай тек място в Япония. Хората останаха много доволни, искаха да поръчат още неща. Но тук нещата се сринаха, не можех да плащам на инженери по 3000 лева заплата.Сега имам надежда отново да завъртим този бизнес, но вече финансово подплатен. Тогава имаще външно финансиране. Имаше българо-американски инвестиционен фонд, направихме презентация, харесаха я, но в последствие инвестираха в сладоледите “Дарко”…
Сега произвеждаме два типа апаратури, имаме намерение и за трети. Едната е т.н. честотни анализатори, другият тип е всъщност това, с което пробихме навремето-апаратура за униклна технология, при която може да се нанесе слой органични молекули върху твърда подложка. Това е парексаланс нанотехнология.
Това обаче, което не се случва и за което ме боли, е че България има предимства в областа на нанотехнологиите, разполагаме с много добри специалисти. В нашата фирма например произвеждаме и по-добра апаратура, от тази произведена на Запад. Значи, какво ни пречи  да използваме тази апаратура и изключително авангардни производства. И да изнасяме едни изделия с големината на върха на нокътя, а струващи по 1000 $. Това за мен е  висока технология –малко нещо, но скъпо!

Родният бизнес има ли интерес към такива изделия?
Има някакъв, но много слаб. По начало този бизнес у нас е много слабо развит. Нашите изделия намират приложение в информационните технологии, писането на софтуер.
Не зная дали тук му е мястото, но ще споделя още нещо. Във всички държави има оперативни програми за развитие на науката и иновациите, и доколкото знам България е единствената държава, която няма такава програма.
За мен най-скандалното е, че Бойко Борисов обяви по телевизията, че излиза  закон за БАН. Г-жа Цачева на срещата в Софийския университет също  каза, че до 17.10.2010 г. в НС влиза проектозакон за БАН. Въпросът е чий е този проектозакон? Отидох в Министерството на образованието и науката, но никой там не знаеше нищо, дори в кабинета на зам.министърката за средното образование- за науката няма ресорен зам.министър. Проектозаконът не беше качен и на сайта на министерството. Никой нищо не знае. В съвета на ректорите – също. Не би ли следвало  този проектозакон да бъде предложен за обсъждане от съответните страни?

На дебата иницииран от инициативния комитет за гражданско движение АБВ, споменахте, че имате идея как да изстреляте космонавт в Космоса без пари?

По същия начин, по който го изстреляхме през 1979 г. Т.е.  разработваш уникална апаратура, уникални експерименти, които да се направят в Космоса, след което изпращаш човек да ги проведе, т.е. човек, който разбира от тях. По този начин дали ще е космонавт на руски кораб или астронавт на американски все едно. Казвам американски, защото на другия ден американският посланик е казал, че ще подкрепят изстрелването на български астронавт. Сега вече пътуването в Космоса не налага да летиш на изстребител, за да излетиш в Космоса. Доста по-неподготвени хора летят горе, но които работят с акъла си.
Въпросът не е как да изстреляме космонавт в Космоса. Въпросът е, че за да направиш тази стъпка трябва да имаш съответната индустрия, да я развиеш. Изчислено е парите, които са вложени впрограмата за изстрелване на космонавт, след това да се върнат чрез високотехнологични изделия. Възвращаемостта е огромна и Щатите стават водещи във високотехнологичната промишленост до голяма степен благодарение на програмата “Аполо”. Между другото в момента работя с един професор от БАН, който е разработил батериите, които са били на американските луноходи. Още тогава, през 1972 г. българите са работили за американската програма. Това са неща, които трябва да се знаят, те са традиция. И не е работа на днешното правителство да разпилява тази традиция и да казва вие вече не сте БАН, вие сте някакви университетски преподаватели.
Проблемът на БАН не е, че  хората не искат да преподават. Проблемът е в това, че няма млади хора, които да виждат бъдещето си в научна кариера у нас, след подобно отношение към науката днес. Кой млад човек ще отиде да работи в БАН, след като след 20 г. труд заплатата му ще е 500 лева?

 


ПОСЛЕДНИ
ИНТЕРВЮТА:

РАДАН КЪНЕВ: ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА СМЕ В ЕДНА МНОГО ТЕЖКА РЕЦЕСИЯ

СТАМЕН СТАМЕНОВ: МАГИСТРАЛИТЕ НИ СА ПРОЕКТИРАНИ НА ЕВРОПЕЙСКО НИВО

АКАД. КАМЕН КУМАНОВ: НАУКАТА НЕ СЕ ПРОМЕНЯ С РЕВОЛЮЦИОННИ МЕТОДИ

НЕДИМ ГЕНДЖЕВ: НАБЛЮДАМ ПОЯВА НА РАДИКАЛЕН ИСЛЯМ В БЪЛГАРИЯ

БОЯН ДУРАНКЕВ: 2011 Г. ЩЕ БЪДЕ ТЕЖКА

ИВАЙЛО КАЛФИН: ОТ ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ ТЕМИ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРАВИ ПАРТИЙНА ПОЛИТИКА

СТЕЛА БАНКОВА: БОЙТЕ СЕ ОТ ГНЕВА НА ТЪРПЕЛИВИТЕ

ГЕОРГИ ХРИСТОЗОВ: НИЕ СМЕ НА НИВОТО НА БРИТАНСКАТА МЕДИЦИНА ОТ 1932-33 Г

ПРОФ. ВЕНЕЛИН ЦАЧЕВСКИ: БЪЛГАРИЯ МОЖЕ ДА УСВОИ НАД 10 % ОТ ЕВРОФОНДОВЕТЕ ДО КРАЯ НА 2010 Г.

ХРИСТО ХРИСТОВ – РЕФЕРЕНТА: ЛОВЪТ И ЖЕНИТЕ ВИНАГИ СА БИЛИ ПРИВИЛЕГИЯ НА УПРАВЛЯВАЩАТА КЛАСА

МУСТАФА ДЖЕМИЛЕВ В СПЕЦИАЛНО ИНТЕРВЮ ЗА ВАЛЕНТИНА НИКОЛАЕВА

ВЛАДИМИР СТОЙЧЕВ: БЕЗ ЕЗИКА НА ТЯЛОТО КОМУНИКАЦИЯТА Е НЕПЪЛНОЦЕННА

ИЛИЯНА ЙОТОВА: ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ И СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ ВЪРВЯТ В
ДИАМЕТРАЛНО ПРОТИВОПОЛОЖНИ ПОСОКИ

ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ: НАЙ-ГОЛЯМАТА ПОБЕДА Е ТИХАТА ПОБЕДА

РУМЯНА ЖЕЛЕВА : ТОВА, КОЕТО МЕ НАТОВАРВА В ПОЛИТИКАТА Е
ЛИПСАТА НА
ПРАВИЛА

ЕПИСКОП ХРИСТО ПРОЙКОВ: СЕМЕЙСТВОТО ДНЕС Е ЗАСТРАШЕНО

AКАД. БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: ПРИЕМАНЕТО НИ В ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ Е
ЕДИН
МНОГО ПОЛОЖИТЕЛЕН ФАКТ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3480

Posted by on Ное. 18 2010. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.31237 лв
 CHF =  1.71474 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.14943 лв
100  RUB =  2.80839 лв
 USD =  1.67022 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.