ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: В МОМЕНТА ИЗЖИВЯВАМЕ ПОСЛЕДНИТЕ КОНВУЛСИИ НА ПРЕХОДА

Доцент Георги Близнашки е роден на 4 октомври 1956 г. в с. Скравена, Ботевградско. Завършва право. Преподавател в СУ "Св. Кл. Охридски". Депутат в 36 и 40 народно събрание.

Г-н Близнашки, вие бяхте сред първите евронаблюдатели, след това евродепутати, в момент особено важен за страната ни. Как гледа Европа на нас? И какъв урок научихте за себе си?
За мен това беше един плодотворен период от живота ми, защото натрупах огромна информация при работа на високо равнище и създадох множество лични и политически контакти. Едва там, в Брюксел човек разбира колко отговорно е да се защитават националните интереси на европейско равнище, където всеки дърпа чергата към себе си и отстоява собствените си позиции.
Оказа се, че България има много приятели, но и недоброжелатели. Това до голяма степен се дължи на обстоятелството, че в съзнанието на мнозина западни политици България от епохата на Студената война беше най-верния сателит на Москва като някои от тях смятат, че тази зависимост се запазва и в наши дни.
В Европейския парламент потърсих контакт с всички, които най-активно бяха свързани с нашата проблематика, като тези познанства се оказаха изключително полезни в последствие. Въобще, разговорите лице в лице имат силен ефект на въздействие с оглед преодоляването на първоначалното недоверие.
Кое е по-отговорно – да си депутат в Европейския парламент или в българския? Въпросът ми е провокиран от дискусията дали предстоящите у нас избори да са в един ден.
Навсякъде в Европа изборите са Европейския парламент се смятат за избори втора категория, тъй като големите държави си решават основните проблеми на национално ниво. Затова много често избрани европейски депутати, когато са поканени за министри или в националните парламенти, за да заемат отговорен пост, веднага напускат Европарламента.
Лично аз смятам, че за България е важно да има силна делегация от авторитетни личности в Европейския парламент, за да се наложи една убедителна и автентична представа за нашата страна.
Всъщност НДСВ ли е автор на идеята „2 в 1”?
От НДСВ тръгна въпросът. Има един скрит мотив, който не се обсъжда, но той е ясен на всички. Тази партия се намира в тежко положение, за нея е съдбоносно оцеляването в предстоящите избори, на ръба са да влязат или да останат вън от парламента. В политиката има едно правило, и то се засилва с оглед на нашия национален манталитет – при последователни избори, този който печели първите, получава бонус за следващите, тоест увеличава подкрепата си. При НДСВ може да се получи обратното – ако се провалят на първите, то за вторите шансовете изцяло се минимизират. Разчитат, че са по-силни в европейската проблематика и това при избор „2 в 1” ще доведе до успех в националните избори. Вероятно НДСВ се опасяват, че няма да преодолеят избирателната бариера, което за тях ще е е съдбоносно.
Мотивите на НДСВ са ясни, големия въпрос, обаче, е друг – той е, че Европейския съюз не препоръчва такова обединяване на избори. Още повече, че става въпрос за общоевропейски избори.
Ако все пак надделее становището „2 в 1”, ще трябва ли и ще има ли време да се променя Конституцията?
Искам да бъда правилно разбран. Тук има един принципен въпрос. Според мен, България не трябва да взема едностранно подобно решение. Иначе казано, ние не трябва да тръгваме сами по пътя на изключението от общото правило. Решението за избори „2 в 1”  трябва да се вземе след консултации с Европейската комисия. Ако се стигне до подобно решение, няма да се наложи промяна на Конституцията. Подчертавам обаче, че за целта трябва да има съгласие между основните политически партии. Правителството излиза в оставка, останалите политически сили заявяват, че се отказват от мандат за образуване на ново правителство, така че процедурата по чл. 99 от Конституцията се съкращава и след това се отива към предсрочни избори. Това е елегантният вариант, при който не се налагат никакви конституционни промени. Убеден съм, че до изменения в Конституцията трябва да се прибягва само в краен случай и по принципни въпроси, като не се допускат ad hoc  изменения за решаване на конюнктурни политически казуси. Простичко казано, не трябва да се „бърника из Конституцията за щяло и нещяло”.

У нас правят ли се закони за лична и групова употреба?
За съжаление това се случва – поради организираните интереси и влиянието на родната олигархия върху живота в парламента, което е твърде силно. Не са малко примерите за това. Имаше няколко много фрапиращи случаи, които станаха обект на обществено внимание. Например, самият аз бях активен участник в дискусията, която доведе до осуетяване на напъните за една скрита ревизия на чл. 18 от Конституцията по повод на крайбрежната плажна ивица, където замисълът беше плажовете да станат общинска собственост. Тогава едно инцидентно мнозинство в Народното събрание, обслужващо интересите на хотериерската мафия, беше на път да прокара този скандален законопроект. Добре, че в крайна сметка разумът надделя и общественит интерес бе защитен.
Това не е единствения случай. Плоският данък също обслужва групови интереси и най-вече този на олигархията. И т.н и т.н. Примерите са много. Още Макиавели е казъл, че корупцията не е нищо друго освен явление, при което частните и корпоративните интереси вземат връх над общото благо.
Не е ли крайно време в парламента да има по-малко депутати? Има хора, които не знаят къде е трибуната…
Решението за 240 депутати беше взето във време, когато се смяташе, че броят им трябва да съответства на населението в страната, като в това отношение се сравнявахме със съседните държави. Напр. в Гърция депутатите са 300. През 1991 г. принципното предложение беше за 200 депутати, но в последствие се стигна до 240. Отварям една скоба: тогава се появи и първият политически виц след 10 ноември. На въпроса „Защо депутатите трябва да се 240?”, отговорът беше: „Ами по принцип трябва да са 200, но като добавим 39-тимата, които гладуват отвънка, плюс Гиньо Ганев за председател – ето ти 240.
За да се намали броят на депутатите обаче, трябва да се преразгледа едно одиозно решение на Конституционния съд от 2003 г., според което всяка промяна в състава на депутатския корпус предполага свикване на Велико народно събрание. По начало това решение не съотвества на Конституцията, тъй като евентуалното намаляването на броя на депутатите няма да промени само по себе си формата на държавно управление.
Какво смятате за мажоритарния вот? Мажоритарният елемент в изборите няма ли да предизвика бум в купуването на гласове? У нас има много богати хора, които могат да си купят място в парламента.
При създалата се тежка политическа ситуация смятам, че въвеждането на мажоритарен елемент ще допринесе за преодоляване на кризата на доверие.
Вярно е, че мажоритарният вот има и обратна страна, тъй като ще засили ролята на капитала в политическия живот, но няма как да бъдат купени всички избиратели. Колкото повече са мажоритарно избраните депутати, толкова по трудно ще бъде да се въздейства върху избирателите. Лично моето мнение е, че пряко избираните депутати трябва да бъдат поне 120, но решението ще се вземе от Народното събрание.
Колкото до купуването на депутатски места от олигарсите, мисля че на тях им е по-лесно да се оправят на местните избори. На национално равнище те се опитват да влияят върху формиранетона правителството, да имат своите министри, които да вземат след това решения в тяхна полза. Това са опасни явления. Ако БСП се увлече да обслужва олигархията, тя просто ще стане излишна, като много други партии. Не случайно наблюдаваме тази безизходица в десницата.
Предизборните совалки започнаха – в страната, в чужбина. Как ще коментирате изказването на Бойко Борисов в Чикаго?
Неприятна история. Смятам, че подобни изявления са напълно неприемливи. Те въвеждат нови разделителни линии сред българската нация.
Това беше много грозно изявление, особено по повод на пенсионерите. Всички те са пълноценни граждани на републиката. Няма никакво значение кой как гласува. Още повече, че една немалка част от тях гласуват за десни партии. Сама по себе си срещата с българите в Чикаго не е лоша идея, но Борисов стана жертва на желанието си непременно и във всикчки случаи да опростява нещата, за да стигне до своите слушатели. Когато се следва непрекъснато подобна линия и нещата се представят по един елементарен начин, такива гафове са неизбежни. Доброто в случая е само едно, че той не заема отговорен държавен пост. Ако беше премиер, да не говорим пък президент подобно изявление щеше да бъде с катастрофални последствия.
Българите в щатите гласуват ли?
Гласуват, но много малко. Те са отишли там не с мисълта за родината, а с намерението да спечелят някои и друг долар. Всички виждаме, как мнозина от тези хора, подгонени от световната финансова криза, търсят убежище обратно в България Това посещение на Бойко всъщност е една пропагандна акция.
Не е ли наивно да се мисли, че някой от успелите там ще помогне в този момент? Нали Симеон Сакскобурготски доведе юпитата  със себе си. И какво стана?
Преиграва се. Преиграва се по всички тези въпроси. Така наречените юпита са млади хора от добре познати номенклатурни фамилии. Те могат да бъдат добри чиновници, но много рядко някой ще се окаже и добър политик. Не можеш са се формираш, като политик извън страната си, без да си бил в досег с реалните болки и проблеми на хората.
Въобще, чудеса не трябва да се чакат. И днес за всички е ясно, че кривата на раждаемостта тръгна нагоре, когато в продължение на  5-6 години имахме икономически растеж. Нещата ще тръгнат нагоре, когато икономиката заработи на пълни обороти. Не трябва да се правят банални спекулации
Каква политика печели по време на криза?
Там е цялата работа, че кризата създава объркване, напрежение и никой не може да каже накъде ще избият нещата. Краят на неолибералното пиршество приключва и настъпва отрезвяване дори и за най-запалените привърженици на глобализацията без граници. Левите сили имат предимство в подобна ситуация. За съжаление у нас БСП имаше и продължава да има един десен уклон. Отдаде се предпочитание на икономическата ефективност, а не на решаване на проблемите, пред които са изправени обикновените хора. Все още не намираме сила в себе си да намерим принципно решение по въпроса за корупцията. И това стана ясно на последния конгрес на БСП, където думата „корупция” отсъстваше от встъпителното слово на Сергей Станишев, а след това се появяваше спорадично в хода на разискванията, без да  стане център на специално внимание.
Моято гледна точка е, че в момента изживяваме последните конвулсии на прехода и това, което се случва в България, е абсолютно неприемливо за нашите партньори в Европейския съюз. Смятам, че основият въпрос сега е да се изчисти облика на страната и да се възстанови доверието към нас. А задача на задачите е възстановяването на обществения морал.
Коя партия може да реши тази задача?
Тази, която не просто иска да дойде на власт заради самата власт и облагите на управлението, а да успее да предложи стратегически решения за години напред.


ПОСЛЕДНИТЕ 5 ИНТЕРВЮТА:

ИВАН МИНЧЕВ: КРИЗАТА НАПРАВИ ОТ ОБЩИНИТЕ ОЩЕ ПО-ЖЕЛАН ПАРТНЬОР ЗА СЪВМЕСТНА РАБОТА

КРАСИМИР ДАЧЕВ: СЕГА СЕ РАБОТИ ПО ФОРМУЛАТА – КЪРПЕЖ КЪЩА КРЕПИ

АЛЕКСИ ПОПОВ: НАУКАТА И КУЛТУРАТА СА НА ЕДНО ОТ ПОСЛЕДНИТЕ МЕСТА ПО СРЕДНА РАБОТНА ЗАПЛАТА У НАС

ЕДВИН СУГАРЕВ: КРАЙНО ВРЕМЕ Е ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ДИНОЗАВРИ ОТ НАЧАЛОТО НА ПРЕХОДА ДА СИ ОТИДАТ

ВЕЖДИ РАШИДОВ: СТРАШНО Е, ЧЕ БЪЛГАРИНЪТ НЕ ИЗЛИЗА ДА ГЛАСУВА

 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=2013

Posted by on февр. 10 2009. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.25923 лв
 CHF =  1.68417 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.19744 лв
100  RUB =  2.82497 лв
 USD =  1.65077 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.