ГЕОРГИ АНГЕЛОВ: В ДЪЛГОСРОЧЕН ПЛАН ОБРАЗОВАТЕЛНАТА РЕФОРМА Е НАЙ-ВАЖНАТА

Георги Ангелов е старши икономист в Институт “Отворено общество”. Той също така е член на Управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация, Американската икономическа асоциация и Българско дружество “Фридрих Хайек”. Той е съавтор на книгите „Анатомия на прехода”, „Стопанската политика на България от 1989 до 2004” и „Държавата срещу реформите”, издадени през 2004 година. Георги Ангелов е автор на над 100 статии, публикувани в различни издания. Основните му интереси са насочени към фискалната политика и публичните финанси, икономическото развитие и икономическите реформи.

Адекватна ли е финансовата политика на държавата спрямо настоящата обстановка?
В някои отношения е адекватна, в други не. Държавния бюджет, финансовата политика е много сложно нещо, с много различни компоненти и от гледна точка на тази криза, която по света се развива с рисковите и ипотечни облигации, е оправдано ние да имаме по-благоразумна политика. Защото ако погледнем дори 130 години назад никога не сме издържали дълго време без криза. В този смисъл, за да покажем на инвеститорите – и на нашите и на чуждите, че няма да има криза, трябва да има определено благоразумно устойство. От тази гледна точка фискалната политика и финансовата политика е добра. Но от друга – да кажем на ефективност на държавните разходи, на обоснованост на тези разходи, защо се правят и какво постигаме с тях, тук вече има много проблеми. Най-малкото това е, защото никой дори не се опитва да прави анализ, да види дали наистина се постига нещо с тези раходи, с отделни програми и т.н. Т.е. тук правим първите крачки към това да се въвеждат програми и да се анализира бюджета и все още сме в пилотен период – т.е. действаме, но няма никакви позитивни резултати до момента.

След изборите новите общински съветници ще имат и нови отговорности и правомощия при определянето на по-широк крък от местни данъци и такси. Според Вас това създава ли предпоставка за злоупотреби или не?
Това няма да промени възможностите за злоупотреба. Ако някой злоупотребява, той го прави най-вече с разходната част на общинския бюджет като отклонява средства, насочва ги към определени компании и т.н. Даването на възможност на общините да определя и някои данъци няма да има някакъв ефикт от гледна точка на корупцията. Предполагам, че става въпрос за определен кърг от данъци, все пак местните данъци финансират една малка част общинския бюджет и от тази гледна точка, като включим и рамките, в които те могат да се променят, няма да е толкова голяма властта, че да може нещо драстично да направи общинския съвет. Дори човек с най-лоши намерения да се опита да направи нещо, няма да успее, защото няма чак толкова голяма свобода за момента. Така че аз го разглеждам по-скоро като позитивна стъпка, в смисъл на това, че вече една община, ако има някакъв местен проблем, който изисква малко пари да намери от някъде, няма да е нужно да ходи 10 години да се моли на правителството и на 11-тата да му дадат малко пари, когато проблемът вече може и да е изчезнал от само себе си или вече да не е актуален. Т.е. общината ще може да се допита до хората, до общинския съвет и евентуално, ако е нужно, да се построи нов път, болница или нещо такова, тя да събере голяма част от необходимите средства, другите да добави от други източници – от европейски фондове и т.н. От тази гледна точка – дава се свобода общината наистина да върши някаква местна политика и съответно да има ресурси да я прави. Разбира се, аз не очаквам всички общини да се втурнат точно в този момент да го правят, но има такива възможности и вероятно ще чуваме по-малко оплаквания от общините, че правителството не им дава пари, защото те си имат собствен ресурс.

Ще се справят ли държавните и общинските администрации с управлението на парите по еврофондовете през идната година? Подготвени ли са за това?
Тази година е първата от членството ни в ЕС. Те не се справиха. Ние не сме усвоили нито стотинка, нито лев, нито цент или както и да го кажем. Няма никакво усвояване тази година, т.е. администрацията не беше подготвена, дори още не сме получили одобрение по всичко програми от ЕС, т.е. той не е казал „вашата администрация може адекватно да управлявя тези средства и да ги получава”. И за това не сме получили нито евро от структорните фондове, а получаваме само авансови средства, които да балансират нашата вноска в ЕС. Т.е. идеята на ЕС е да не стане така, че ние само да внасяме, а нищо да не получаваме. Ние връщаме обратно това, което внасяме до момента, като авансови суми, но нищо не сме усвоили като реални проекти. Струва ми се, че следващата година ще започне да има реално усвояване, макар и не толкова масово и не по най-добрия начин още в началото. Но ми се струва, че това забавяне, което имаше тази година ще има и позитивен ефект, защото се говореше за европейските фондове, имаше цяла година време и не малко администрации, държавни ведомства, частни фирми и неправителствени организации отделиха малко време и русерс да се подготвят, частично поне. Така че аз очаквам, разбира се, че ще бъде неравномерно, 10-20-30% или дори половината общини може би ще трьгнат много по-бързо и по-агресивно, докато други общини, които не са се подготвили или смятат, че еврофондовете са нещо, което пада от небето и не трябва да се прави нищо за тях, те вероятно първата година няма да могат да усвоят нищо. Но след като видят как става в съседни общини, ще е сравнително лесно и те да се включат. Аз съм по-скоро оптимист от гледна точка на похарчване на парите. За мен проблемът е по-макроикономически, т.е. ние ще похарчим парите, но дали ще има ефект от тях, положителен тоест, дали общият ефект ще бъде повишаване на дохода или понижаване или пък никакъв. Защото ако се строи път или сграда или каквото и да е друго, това означава, че някакъв брой хора, работници трябва да работят там и в момента като имаме липса на достатъчно работници, липса на достътъчно строители особено, това означава, че ако се строят много пътища, няма да могат да се строят много жилищни сгради, което ще е пренасочване на ресурс, но не е добавяне. Тук е добре да се анализира и да се насочат европейските ресурси там, където има нужда от допълнителни средства, които ще повишат общото ниво, а не просто да се преместят усилията от един сектор в друг. Това между другото не е свързано само с европейските фондове. Да кажем строителството на АЕЦ „Белене” е също такъв проект, защото там трябва да се насочват хиляди строители, които и без това са оскъдни, т.е. този проект има опасност да застраши всички останали строителни обекти, ако строят „Белене” и няма от къде да се внесат от чужбина хора, това означава да се строят по-малко пътища, по-малко магистрали и жилищни сгради, което създава на едно място много нещо, а на други създава дефицит. Тези неща все още не се осмислят в България, ние сме свикнали да живеем в страна, в която има много безработни, много хора, които искат да работят и няма какво, докато вече като страна от ЕС това се променя. Т.е. много хора могат и вече много отидоха да работят в самия ЕС, пък и тук се създадоха много работни места, така че вече сме в друга ситуация и трябва постепенно да се промени мисленето на чиновниците и да вземат предвид, че трудовият ресурс не е безплатен и не е безкраен.

Това означава ли, че в определени сектори доходите на заетите в тях ще се увеличат?
Има вече много сектори, в които се покачват. Дори има такива, които са достигнали европейски нива на доходи. Това са най-вече високотехнологични сектори, където напрактика няма значение от къде базира един човек – дали е в Индия или в България, Великобритания, той общо взето, ако работи добре, изкарва добър доход. Т.е. има сектори, които в момента са на глобалния пазар и там доходите няма как да са много различни от глобалния, но вече във вътрешни сектори, особено там, където става въпрос за високо квалифицирани хора, има проблеми, защото се оказва така, че държавните университети произвеждат хиляди хуманитарни специалисти, хиляди юристи, икономисти и т.н., докато икономиката има нужда от инженери и малко по-твърди дисциплини като цяло. Ние произвеждаме много „софтуер”, а трябва и „хардуер”. Проблемът е, че самите университети не могат да определят сами броя на студентите по отделни специалности, защото правителството определя на всеки държавен университет, а дори и на частните броя на студентите, а на държавните дори коя специалност – колко студенти. И така дори университета да знае, че има нужда от повече заварчици, инжинери и високотехнологични специалности и т.н., той не може да направи нищо – нито може да разшири базата, нито броя на студентите, да вдигне таксите  за търсени специалност и т.н. И това в дългосрочен план е голяма тапа за развитието на икономиката, защото няма определен сектор и дори да могат да разширят пазара, няма как да го направят, ако няма подготвени специалисти. Именно това осъзнаване на този проблем, който на думи всички го разбират, но ми се иска да вярвям, че ще помогне за реформата във висшето образование ние наистина да имаме едно по-гъвкано и по-отговорящо на нуждите висше образование. Само преди половин година, когато министърът предложи на парламента подобна реформа, тя беше отхвърлена. Надявам се, че това задълбочаване на проблема и все по-голямата му острота, ще накара депутатите да се замислят и да предприемат реформи.

Забоксираха ли пенсионната, здравната и образователната реформа? Какво трябва да се направи, за да се излезе от ситуацията?

Последното нещо, което беше наречено здравна реформа, беше създаването на националната здравно-осигурителна каса, което беше 1998-99г., така че оттам нататък нищо не се е случило. Тогава бяха въведени личните лекари и т.н. Всичко замря по отношение на болниците например, там реформа не е започвала, те са все още държавни, все още нямат оборудване, все още се ръководят на бюрократичен принцип, вместо модерни мениджърски практики, а пенсионната реформа продължи да се движи със съвсем леки стъпки до тази гозина, но в бюджета за 2008г. виждаме, че е заложено тя да спре изцяло и при това е заложено да спре за още три години – чак до 2011 г. най-малко, което не е добър знак, защото все пак говорим за един много дългосрочен проблем и колкото по-рано се вземат мерки, толкова по-бързо ще се реши, а като го отлагаме постоянно, той ще се влошава. В образованието има най-големи очаквания, че там ще се състои промяна през 2008г., най-вече заради стачката на учителите, която катализира процесите в системата и накара много политици да се замислят какво е нужно да се направи и понеже учителите искат бързо да получат, а не да чакат 20 години, за да получат високи заплати, това пък означава, че трябва да се направят по-бързо реформите, защото тези заплати няма как да дойдат без да се направят реформи и да се премахнат дупките, от които изтичат парите в тази система. От тази гледна точка поради това, че стачката продължи доста дълго, беше доста масова и насочи общественото внимание към проблема, включително политиците се почувстваха принудени да се занимаят с този проблем, ми се струва, че тук има най-голям шанс да се случи нещо през 2008г. и да се направят поне първите крачки от образователната реформа, която въобще не беше започната последните 18 г. с постоянна смяна на учебници, програми и т.н., които предизвикаха хаос, но никаква същностна промяна на отговорности, на управление. Децентрализация не се е случила в тази система.

В каква насока трябва да са промените, за да може в тези три области нещата да се подобрят?

При здравеопазването можем да кажем, че  две основни насоки трябва да има една реформа. От една страна да се разбие монопола на държавната здравна каса, в която ние всички сме принудени да плащаме здравните си вноски, дори и да не ни харесва здравното обслужване. Идеята е, че ако се позволи на хората, на които не им харесва държавната здравна каса, да отидат в друга здравна каса, тогава и самата държавна здравна каса ще усети конкуренция и ще бъде принудена да подобрява качеството на услугите, да не прахосва толкова пари за безсмислени разходи, а да не дава достатъчно за важните разходи. От друга страна стои въпросът с болниците. Те са твърде много в България  – почти 300 или може вече и над 300 са станали, докато в други страни с територия и население подобно на България са в пъти по-малко. Има твърде много болници, но за сметка на това има твърде малко медицински сестри. Тук има структорни проблеми и отново проблемът е държавното управление, държавния контрол, при който цените и заплатите се определят административно и съответно няма пазарни принципи, докато вече много медицински сестри знаейки малко английски могат да отидат в Англия и да работят за в пъти по-висока заплата. Т.е. тук вече има пазар от гледна точка на отделните хора, но самата система не дайства пазарно, съответно изпуска момента. Тук въпросът е, когато има повече здравни каси, тогава съответните болници ще могат да се договорят с тези здравни каси колко да се плаща за отделните услуги и няма да им такъв проблем, какъвто е в момента, че здравната каса самостоятелно определя примерно за това лечение аз ще плащам еди колко си пари, без да има възможност болницата да си каже мнението, а дори да го направи, то няма стойност. Докато при една пазарна ситуация ще може болниците, примерно „Пирогов” да се договори със здравните каси и тогава неговото мнение ще е важно, то може да откаже да работи с някоя здранта каса. Въпросът е да стане по-професионално управлението на болниците и да се привлекат инвестиции в тях, защото здравеопазването е секторът, който видимо изостава. Дори в най-добрите болници се работи с техника, която е от деситилетия и постоянно се поврежда. Струва ми се, че доста от болниците или трябва да се приватизират или да се дадат на частен концесионер, с инвестиция или да ги закупи, въпросът е, че по друг начин те няма да станат добри болници.

А за пенсиите?  В каква насока трябва да са се развива реформата?

Да кажем в три аспекта. От една страна сегашните млади хора, които ще се пенсионират след 30 или 40 г. – при тях въпросът е да се увеличи втория стълб на пенсионната система – той в момента е 5%. Толкова от заплатата отива за него, да стане около 10% и те горе долу ще са достатъчни за повечето хора, за да им осигурят една добра пенсия, много по-висока от сегашната. Т.е. относно младите просто трябва да им се даде възможност по-голяма част от техните вноски да бъдат натрупвани и да носят доход лихва и т.н. и след 40 г. да са достатъчно много. По отношение на тези, които в момента са пенсионери, там трябва да се отиде първо към намаляване на възможностите хора да стават пенсионери без общо взето да отговарят на условията, защото има много случаи, в които в България огромен брой хора получават пенсия заради инвалидност, част от тези хора не са наистина инвалиди, т.е. разпиляват се ресурси към хора, които не се нуждаят реално от тях, а просто заради дупки в системата, те успяват да вземат пари, а всъщност могат да работят и не само трябва да вземат, а и да дават. Това е единият въпрос, но по-важният е от гледна точка на общата бюджетна политика да се извърши оптимизиране на държавните разходи, така че да се премахнат в най-голяма степен неефективните разходи. Има твърде много чиновници, твърде много субсидии за губещи предприятия и т.н., тези неща могат да се оправят с времето. Например – по-малко чиновници, но да работят повече, повече компютри и държавните предприятия да започнат да работят на печалба, а не на загуба. В тази насока спестените пари могат да се насочат към по-високи пенсии. По-голям растеж, производство на повече доход в икономиката и съответно повече приходи в бюджета и повече пари за пенсии. На сегашните пенсионери бюджетна и икономическа реформа може да им помогне. И в средносрочен план между двата крайни случая, между младите и тези, които са пенсионери – хората, които още работят, но скоро им предстои да станат пенсионери в следващите 10, 20 години. За тях може да се наблегне на този т.нар. сребърен фонд, за който от няколко години се говори, но все още не е направен. Да заделят в този фонд ресурси от приватизации, от концесии, от бюджета и тези средства да се използват за финансиране на това преминаване от сегашния тип национална система към капиталната. Т.е. с тези пари да се изплащат по-високи пенсии на това междинно звено от хора в следващите години, докато пенсионната система изцяло се преобразува. Това са трите аспекта от гледна точка на времето.

А за образователната?

Това, което се издигна по време и след стачката са насоките, в които трябва да се върви от гледна точка на повече правомощия на ниво училище. Училището да има по-голям избор от гледна точка на учебниците, на това как да харчи парите си, колко служители да има в това училище, колко учители даже да има, т.е. да има по-голямо управление на местно ниво. Едно малко училище например не е нужно да има счетоводител на пълен работен ден, т.е. тази свобода, която в момента я нямат и съответно могат да спестят пари от едно перо и да ги насочат към другопо-високи заплати на учители или поправка на покрива или по-високи заплати на учителите, но на тези които показват по-добри резултати и съответно да се създаде пазар на труда при учителите, а не заплатата на един учител да се определя от наредба на министъра, а да се определя на база на това колко е търсенето на неговия труд. Най-добрите учители ще бъдат искани от всички, съответно тяхната цена на пазара ще се вдигне, както и на други  – например най-добрите архитекти и адвокати имат много по-високи заплати от средното. Така трябва да е и в този сектор, за да може да е ясно, че ако един учител инвестира в себе си, знае езици, чете, квалифицира се постояно, неговата заплата ще се вдига много бързо, както става и при другите, например един адвокат знае, че ако стане много добър, неговата заплата няма да е средната за сектора, а ще е в пъти по-висока. Това трябва да е ясно и за учителите, за да имат стимул и да инвестират повече в себе си.

Къде се позиционираме в развитието си спрямо Румъния? Коректно ли се отразяват данните?

Общо взето откакто България се е освободила преди 130 години, ние се сравняваме с Румъния. Но напрактика и ние и румънците сме на последните места по доход на човек от населението. Някои години ние сме били по-напред, други те са били по-напред, но напрактика няма големи различия между нас. Т.е. това сравнение с Румъния и прекаленото взиране в нея е доста безсмислено, защото реално и те са толкова бедни, колкото и ние. Затова колкото и да се сравняваме с тях, най-много да ги изпреварим и това ще стане съвсем скоро, но какво от това. Това изпреварване и то няколко процента по-висок доход, което няма реални последствия, сега си мисля, че може да се насочим към сравнение със страни, които са постигнали много повече, страни, които са били бедни като на нас, но вече не са. За кратък период от време са настигнали доходите в западна Европа. Такъв пример е Ирландия, която векове наред е била най-бедната страна в Европа и изведнъж само за около 15 години, вече е на второ място по най-високи доходи. Друг случай от източна Европа е Естония, тя за последните 10-15 години винаги е най-бързо развиващата се страна, тази която прави най-много реферми и съответно доходите и растат най-бързо и разликата между доходите на Естония и доходите в западна Европа намалява най-бързо. В този смисъл това са, според мен, страните, разбира се има и други, но това са най-добрите примери, които можем да следваме и с които трябва да се сравняваме. Няма значение дали Румъния е няколко процента пред нас или ние няколко процента пред тях, има значение дали стопяваме разликата с Ирландия, с Естония и ако ние я стопяваме, трябва да правим повече усилия и повече реформи, за да я стопим, да го правим по-бързо.

Какво е мнението ви за бюджет 2008?

Той е много по-добър отколкото бюджетите през последните години, но това е, защото предишните бюзжети са били много слаби, т.е. той е малко по-нормален и затова е по-добър. Ако го сравним с бюджета на успелите страни като Ирландия, Естония отново не е най-доброто, което може да се желае. Т.е. има позитивно развитие в него, но трябва още много позитивни неща да се постигнат. Да кажем – от гледна точка на самия размер на бюджета. Той напрактика през 2008 г. ще бъде като дял от икономиката над 44%, т.е. държавата и чиновниците…, почти всеки втори лев в България ще минава през ръцете на чиновниците, това се надявам да спре и да започне обратната тенденция, а именно към намаление, защото практиката показва, че твърде високите нива на разпределение през бюждета водят до голяма тежест на данъкоплатците, фирмите и съответно в такива икономики по-бавно се възприемат нови технологии и по-бавно се увеличава стойността на труда и по тази причина такива икономики не забогатяват толкова бързо, а ние това искаме, понеже сме най-бедни, трябва да забогатяваме най-бързо, за да стигнем останалите, иначе ще си останем най-бедни още десетилетия. От тази гледна точка това е голяма слабост на бюджета, че не започва тази тенденция на спад на разпределението, напротив – дори отива към малко по-голямо разпределение. Ние говорихме и за реформите – освен реформата в образованието и съкръщението на малко чиновници, няма други радикални стъпки от гледна точка на разходи, т.е. всички останали разходи растат, въпреки че нямаме по-голяма ефективност на предвидените реформи и за здравеопазването се предвиждат повече пари, но не и реформи – т.е. тези пари пак ще изтекат в някои дупки, но няма да стигнат до там, за където са нужни. От гледна точка на приходите отново имаме твърде високо данъчно бреме, макар че е добра стъпка, че се намалява облагането на доходите на 10%, но все пак имаме и осигурителна тежест, която си остава над 33%, има много викоси косвени данъци – ДДС 20%, което е от високите нива в ЕС, акцизите са високи и ще станат още по-високи. И квазиданъчното бреме – всичките такси, които плащаме за всякакви административни услуги, които са много по-високи, отколкото е разходът за тези административни услуги, отново това е приход за бюджета. Така че има много какво да се желае от този бюджет, но може би няма да бъде точно в този, но поне има някакви добри стъпки. Това че се прави образователна реформа, ако тя започне и се случи добре, тогова ще бъде по-лесно да се приеме и от обществото и от чиновниците и от политиците, че могат да се правят и други реформи – и здравна реформа и пенсионна реформа и по-бързо да се правят, така че това ще бъде добър тест следващата година да видим дали сме готови да правим реформа в един такъв голям реглажен сектор като образованието.

Какъв е алтернативният бюджет с ниски данъци за 2008г.?

Алтернативният бюджет…, това което се опитваме да направим с него, е да покажем, че е възможно с много по-ниско данъчно бреме върху гражаните да се постигнам много по-качествени публични услуги – т.е. с много по-малко пари, които се отнемат от частните сектори, от данъкоплатците, да се постигнат същите услуги дори по-качествени и това става от гледна точка на приходите в алтернативния бюджет предвиждаме всички преки данъци да се намалят до 10%, а пък смятаме, че до следващата година дори е възможно до по-ниски нива – дори до 5% да се намалят преките данъци, което означава дънък печалба, данък върху доходите и осигурителни вноски. И тъй като данък печалба вече е 10% напрактика всъщност основното намаление трябва да се случи при облагането на труда, който всъщност е най-обложеният ресурс в българската икономика. Когато това се случи, ще има много позитивни ефекти, по-голям стимул на хората за предприемчивост, за квалификация, за труд, за започване на бизнес, което ще има положителни ефекти върху ръста на доходите и икономиката от една страна, от друга – по отношение на разходите на бюджета, смятаме, че има много неефективни разходи, които е крайно време да се намалят и да се прамахнат изцяло. Съответно спестените средства да се насочат към по-важни неща като намаление на данъците, увеличение на пенсиите, финансиране на важните публични услуги. В страна като България със 7,5 милиона население, дори може и по-малко да е населението, защото не знаем колко са мигрирали през последните години…, но в такава малка страна да имаме 830 000 човека заети в държавния сектор просто е неоправдано, да не използвам по-крайни думи. Напрактика имаме два пъти повече хора в държавния сектор, отколкото са необходими. Много реформи могат да се правят там. Да се намалява броя на министерствата, на административните структури, броя на хората, които работят там. Държавни предприятия като железниците да започнат най-после да работят на пазарни принципи, т.е. да не зависят от бюджета, да се самоиздържат и съответно това ще спести толкова много средства, че ние смятаме, че следващата година е възможно освен да се намалят всичките данъци и осигуровки до 10%, да се постигне и едно много значимо увеличение на пенсиите с поне 25%, както и по-значимо увеличение на заплатите на тези хора, които остават в държавния сектор, за да може държавния сектор да привлича и по-кадърни и по-квалифицирани хора. Общо взето това е логиката – по-бързо да се правят реформите включително и реформа във висшето обазование, която споменахме, че беше отхвърлена и в момента е в застой.

Каква е прогнозата Ви за икономическото развитие на България в краткосрочен план – през 2008, 2009г.? А по-напред във времето?

Според мен няма да има резки промени в темповете на развитие, но аз съм по-скоро оптимистичен. Струва ми се, че ще има леко подобряване на показателите, т.е. малко повече инвестиции, местни и чужди, повече хора наети на пазара на труда, по-високи заплати и малко ускоряване на икономиката – т.е. над 6% ще бъде икономическият растеж. За по-дълъг период е трудно да се каже, защото всъщност това, което е важно за икономиката като нашата, която е в преход от тази административна система към пазарна не е колко бързо се правят промени в структурата на тази икономика, а начинът, по който функционира тя. От тази гледна точка по-дългосрочната прогноза зависи от скоростта на тези реформи, за които говорихме, най-вече образователната – тя е дългосрочно най-важната, покрай нея и останалите реформи – пенсионната е свързана със спестявания, а здравната със здравето на работещите и т.н. Висшето образование с квалификацията, в този смисъл тези реформи дългосрочно ще бъдат много важни фактори за развитието и в този смисъл прогнозата икономическата за по-дълъг период е всъщност политическа прогноза доколко политиците могат да направят тези реформи и кога ще го направят. А политическите прогнози са трудни, защото там има избори, променят се партии, идеологии и т.н. и затова аз не бих се наел да давам дългосрочни прогнози. По принцип съм оптимистичен, че темпото, което сме натрупали през последните 10 години ще се запази, аз дори се надявам да се ускори, т.е. не очаквам някакъв взрив да стане или някакъв рязък скок, но все пак тая определени надежди и отделям от личното си време и усилия, ако може по някакъв начин да подтиквам да се случват тези неща по-бързо, да се правят реформи, за да може наистина да се ускоряват темповете, а не да стоят на сегашните си нива.


ПОСЛЕДНИТЕ 5:

ЯВОР ДАЧКОВ: В МОМЕНТА СЕ ВОДЯТ ПЕТ РАЗЛИЧНИ РАЗГОВОРА ЗА НОВО ДЯСНО, НО ОТ ТЯХ НЯМА ДА ИЗЛЕЗЕ НИЩО

ПАВЕЛ ШОПОВ: „ПРИНОС” КЪМ ТЕЗИ ИЗБОРИ ИМА КУПУВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ

МЛАДЕН ДОЧЕВ: СДС И ДСБ ОКОНЧАТЕЛНО ЩЕ СЕ КОМПРОМЕТИРАТ В ОЧИТЕ НА ДЕСНИЯ ИЗБИРАТЕЛ

Симеон Асенов : Изборният процес ще бъде затормозен и много избиратели ще искат…

ЮЛИЯН ТРАЯНОВ: КАНДИДАТИТЕ СЕ ЗАЛИВАТ С ПОМИЯ И ОТБЛЪСКВАТ ИЗБИРАТЕЛИТЕ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=292

Posted by on ное. 22 2007. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.24615 лв
 CHF =  1.70057 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.23031 лв
100  RUB =  2.65 лв
 USD =  1.69571 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.