ВЪПРОСЪТ ЗА ОТНОШЕНИЯТА НА ТУРЦИЯ С ГЪРЦИЯ

Белязаните с трудно историческо наследство отношения между Турция и Гърция през 2010 година се характеризираха с такива забележителни явления като интензификация на междудържавни контакти и създаването на Съвета по стратегическо сътрудничество на най-високо ниво. Опитите на двете държави да намалят остротата на историческите си противоречия продължиха и през 2011 година.

В своята статия под името „Новата парадигма на турско-гръцките отношения в променяща се стратегическа обстановка”, публикувана на страниците на гръцкия вестник „Катимерини” на 10 март 2011 г., министърът на външните работи на Турция Ахмет Даватоглу, ползващ се с репутацията на теоретика на външната политика на управляващата в Турция „Партия на справедливостта и развитието”, предложи да се откажат от редица установени стереотипи на взаимното възприемане.

Според турския външен министър, препятствията по пътя на развитието на турско-гръцките отношения се създават от следните стереотипи: 

 

Турция и Гърция се явяват предни постове на Изтока и Запада, а турско-гръцката граница представлява една разделителна линия между Изтока и Запада.
Подобен подход носи в себе си отражение на идеите на ориенталистите на деветнайсти век, изпускайки факта, че Османската империя до голяма степен  погълна в себе си византийската цивилизация.

Турско-гръцките отношения отражават историческото развитие на исляма и християнството.
Това твърдение, основано на противопоставянето, не взима под внимание многовековния опит на мирното съжителство на турци и гърци в рамките на единна държава. Невъзможно е да се отрича огромното влияние на инстанбулските гръцки-фанариоти на османската администрация особенно в организацията на дипломатическата и търговоската дейност в Османската империя. Вселенската Патриаршия, разположена в Инстамбул в продължение на столетия, се смята за един от историческите институти играещи важна роля в управлението на османската държава.

Противопоставянето на двата народа един на друг в процеса на създаване на национални държави. Спомените за миналото не трябва да създават препятсвия за бъдещето. В този смисъл е показателен примера на Мустафа Ататюрк и Елевтериос Венизелос, които са успели да се договярт за бъдещите отношения на двете държави след трагичните събития в Гръцко-турската война.

Между Турция и Гърция существува стратегическо противоборство.
Представата в това, че укрепването на позицията на едно от двете страни може да бъде постигнато за сметка на другата страна, способствува за взаиомното отчуждение. Докато Турция и Гърция, като ключови държави, разположени в точката на пресичането на балканския и близкоизточния регион, може да станат пионери в нова форма на сътрудничество и създаване на зона за процъфтяване в Средиземноморието.

 
 
Двамата премиери Папандреу и Ердоган.
 
Министърът на външните работи на Турция също така определи основата на новата парадигма на турско-гръцките отношения:

1. Общо разбиране на историята заради бъдещето.
Общото историческо наследство и културното взаимодействие на народите на Турция и Гърция изключва изкуственото отнасяне на историите на двете държави към източния или западния свят. Необходима е концепция за обща история. Невъзможно е да се разбере османската история, без изучаването на историята на Византия, от която османлиите са наследили полиетническо общество, говорещо на различни езици. По подобен начин, за пълното разбиране на гръцката история се изисква познаване на историята на Османската империя.

2. Образец на междурелигиозен диалог.
Турция и Гърция, притежаващи богато културно наследство, могът да станат пример на междурелигиозен диалог, способни са да внесат принос в развитието на диалога между религиите не само на регионално, но и в глобален мащаб.

3. Ново разбиране за „добросъседство”.
Необходимо е да се мобилизират интелектуалните ресурси за намиране на решения на застарели проблеми. Горчивите спомени на случилото се след Първата световна война на размяна на население са все още живи в съзнанието на турците и гърците. За преодоляването на това негативно наследство от миналото следва да се поощрява развитието на контактите между двата народа. Целта е да се постигне максимално ниво на сътрудничество, съответстващо на провъзгласената от Турция външнополитическа стратегия „нулеви проблеми със съседите”.

4. Урегулиране на нерешените пробеми в Егейско море.
Допустимо е да се използват само мирни средства за решаването на съществуващите проблеми, за които двете държави носят историческа отговорност пред бъдещите поколения. Егейското море трябва да се превърне в „море на дружба и сътрудничество между двете страни”.

5. Изработването на съвместни инициативи в рамките на Европейския съюз, Средиземноморския съюз, Организацията за черноморското икономическо сътрудничество.
Урегулирането на кипърския проблем ще способствува не само за подобряване на турско-гръцките отношения, но и за стабилизация на Източното Средиземноморие. Турция и Гърция, като държави-гаранти трябва да положат усилия за намиране на решения и да се подготви общественото мнение. Действително, външнополитическата стратегия „нулеви проблеми със съседите” и стремежът на Турция към засилване на своите позиции в регионите, на кръстопътя, на който е разположена, способствува да се разработят нови подходи към турско-гръцките отношения. Обаче товарът от нерешени спорове продължава да поражда  търкания между Турция и Гърция. Болезнена точка на турско-гърцките отношения си остава Кипър с непризнаването на Севернокипърската турска република в северната част на острова. Периодически се изостря полемиката по егейската проблематика: въпросите за разделянето на шелфа, въздушните и морски граници между двете страни предизвикват напрегнати дискусии. Гърция твърди, че в съответствие с Конвенцията на ООН по морско право тя има право да разшири своите териториални води на 12 морски мили, против което възразява Турция, която не е ратифицирала конвенцията. Освен това, Гърция редовно обвинява Турция в това, че турските военни самолети и морски съдове нарушават въздушното и морско пространство на Гърция.

 
 
 
Опитите за нормализация на турско-гръцките отношения продължава с  променлив успех вече повече от десет години: оттогава, от както бе преживяна кризата, свързана със задържането на лидера на Кюрдската работническа партия (ПКК) Абдула Йоджалан в гръцкото посолство в Кения. Преди всичко, затоплянето в отношенията се изрази в съживяване на търговско-икономическите контакти: за период от 2000 до 2010 г. обмена на търговския оборот между Турция и Гърция се увеличи от 870 млн. до 3 млрд. долара.

Трудно е да се очаква, че урегулирането на натрупаните противоречия и сближаването от време на време по диаметрално противоположни позиции може да се случи достатъчно бързо. Все пак е очевидно, че теоретическите системи и историческите екскурси играят своя роля, решавайки проблема с формирането на психологическа атмосфера, в която е възможно подържането и развитието на диалога.

 В интернет се срещат и такива флагове – микс между знамената на двете страни. Дали е ирония , добро намерение или заплаха не е ясно.
 
 
Визитка: Ирина Свистунова е тюрколог. Кандидат на историческите науки. Автор на монографията „Иракският фактор във външната политика на Турската република (1990 – 2007)”.
 
Превод на български – политолога Борислав Ангелов


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

ТОМО БОРИСОВ: ПРЕСТЪПНОСТТА ЩЕ СЕ РАЗРАСТВА – НАРОДЪТ ОБЕДНЯВА

СЛЕД КАДАФИ: ДЕМОКРАЦИЯ ИЛИ ДЖИХАДИСТИ? – Уалид ФАРЕС

ИТАЛИЯ СПЕЧЕЛИ 10 ГОДИШНА БИТКА ЗА РАЗПЯТИЯТА В КЛАСНИТЕ СТАИ

ИНФОРМАЦИОННАТА ВОЙНА ПРОТИВ ЛИБИЯ

БЪЛГАРИЯ НА КРЪСТОПЪТ -Олга РЕШЕТНИКОВА

ИДЕОЛОГИЯ НА ИСЛЯМИЗМА- Алекс АЛЕКСИЕВ

ГЕНАДИЙ ШМАЛ: НЕСТАБИЛНОСТТА СЕ ОТРАЗЯВА НА ЦЕНАТА НА ПЕТРОЛА

ПРОФ. ВЛАДИМИР ЧУКОВ: У НАС ЩЕ ИМА ЕМИГРАНТСКИ ПОТОК

ЕВГЕНИЙ САТАНОВСКИЙ: ПРИКЛЮЧИ СЕ СЪС СВЕТСКИЯ АРАБСКИ СВЯТ

СРЕДНАТА КЛАСА В ГЕРМАНИЯ НАМАЛЯВА

ЕДНИ ОСМАНСКИ БАЛКАНИ ПРЕЗ XXІ ВЕК

ЮЖНАТА ГРАНИЦА НА БЪЛГАРИЯ, НЕЛЕГАЛНИТЕ ЕМИГРАНТИ И ШЕНГЕН – Калоян МЕТОДИЕВ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3802

Posted by on апр. 10 2011. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.2646 лв
 CHF =  1.68012 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21003 лв
100  RUB =  2.81178 лв
 USD =  1.66908 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.