ВЪЗРАСТТА НА ЛИДЕРА

ГЕРОНТИЗАЦИЯТА В БКП И БИОЛОГИЧНАТА ВЪЗРАСТ КАТО ПРЕДПОСТАВКА ЗА ОСТАВКАТА НА ТОДОР ЖИВКОВ

Калоян
Методиев е роден на 24 април 1976 г. в София. Завършва 133 СОУ „Ал.
Пушкин" с хуманитарен профил и руски език. През 2001 се дипломира като
магистър по политология в СУ"Св. Климент Охридски", а през 2008 като  магистър по Психология  в ВТУ”Св.св. Кирил и Методий”. Председател на ПП”Общество за нова България

В последните години от управлението на Тодор Живков настъпват редица социално-икономически процеси, които оказват влияние върху събитията от края на 1989 година. Наред с общата икономическа криза, настъпила в социалистическите страни, се наблюдават и някои тенденции, свързани с генерационните отношения и биологичната възраст.
По-старите поколения са толерирани през целия период на управлението на БКП.  Комунистическата партия пропагандира уважение и респект към по-възрастните, от по-младите се очаква послушание. Грижата за старите се приема за обществено задължение. Tоталитарният режим отдава почит на по-старите поколения и ги използва като символи за демонстрация на приемственост, уважение, генерационен баланс. Това важи в най-голяма степен за заслужилите партийни кадри и особено тези заемали по-високи партийни постове.(1) Много от членовете на Политбюро остават на постовете си в продължение на десетилетия. Емблематичният пример е Цола Драгойчева, която се оттегля от състава му през 1984 година, когато е на 86 годишна възраст. Пеко Таков подава оставка по здравословни причини на 73 годишна възраст през 1982 година. Дори тогава старите дейци не са „изоставени”, а им се отреждат синекурни длъжности, които им гарантират запазване на дребни привилегии.(2)
Една специфична група, създадена от Живков, която остарява заедно с него е тази на активните борци. Докато социалното и икономическо положение в страната е стабилно те са разглеждани като важна обществена група с голям принос за развитието на страната и със сериозно влияние в обществения живот. Влошаването на икономическата ситуация и неимоверното нарастване на техния брой през 80-те години променя това отношение. Те се превръщат в привилегирована прослойка от стари хора, чийто статут дава редица предимства не само на самите тях, а и на техните деца. Чрез тях Живков до известна степен се опитва да осигури персонална подкрепа за себе си и за своите действия. Той и прослойката на активните борци дефакто се озовават в политическа симбиоза при която са зависими и разчитат един на друг. Близката биологична възраст и поколенският фактор допринасят за задълбочаването на тази връзка. Разбира се първоопределящa причина  за мнозинството ветерани си остават получените привилегии. Наблюдават се и съществени изключения. Заслужили стари партийци, които реално и активно са участвали в антифашистката борба, с напредването на възрастта, когато много от табутата на акмето падат,  все по-остро критикуват Живков. Някои от просталински и маоистки позиции за засилване на режима, други заради влошените отношения със СССР, а най-голямата група – заради липсата на реформи и застоя в партията.(3)
В същото време привилегиите на активините борци водят до нарастване на общественото напрежение и негативизъм спрямо режима и лично срещу неговия пръв ръководител.(4)  Високите пенсии, приема на децата им във висшите училища с предимство, използването на редица социални придобивки нагнетяват допълнително  обществено недоволство, което се изразява в обсъждане на статута и привилегиите им, разпространение на слухове, ейджистки настроения, осмиване.(5) Веднага след промените във в. Работническо дело е публикуван немислим дотогава анализ в който авторът Димитър Кралев директно пише: „Тяхната привилегия бе най-първa , затова и се утвърди като най-продължителен нравствен дразнител”.(6) Статията предизвиква вълна от недоволство и негативни реакции в средите на антифашистите.
През втората половина на 80-те години за пръв път по време на управлението на Живков има ясно изразена геронтизация на управлението. Тя се наблюдава в Политбюро, в Секретариата на ЦК и в правителството. 
Средната възраст на членовете на Политбюро на БКП, при избирането им на ХIII конгрес на партията през април 1986 година е 61.1 години, а в навечерието на 10 ноември 1989 година вече е 65.5 години. За секретарите на ЦК на БКП в този момент тя дори е още по-висока – 66.57 години. В политбюро най-възрастни са Живков – 78 годишен, Добри Джуров – 73 , Гриша Филипов – 70,  Милко Балев – 69 , Пенчо Кубадински – 73. 
В трудни моменти Живков винаги се опира основно на близки до себе си възрастово, исторически и биографично близки до себе си партийци. По време на цялото си управление, балансира поколенски като на ръководни места в партията лансира представители на три генерации – по-възрастни от него, от неговото поколение и по-млади.(7) Този негов принцип е нарушен единствено в последните години от управлението му. В създалия се тогава политически контекст (влошените отношения с Горбачов) той е изправен през избор – да заложи на млади кадри или да подсигури себе си, обграждайки се с изпитани стари партийци от своето поколение.
Голямата политическа кариера на Живков започва през 1954 година, когато е избран за първи секретар на ЦК. Една от причините за избирането му е  неговата младост. За Червенков тя е фактор, който изключва възможността Живков да се превърне в съперник за лидерското място в партията.(8)  Така още тогава Тодор Живков разбира от собствения си опит подценяването на биологичната възраст, на младостта в политиката. Именно затова в последните години от управлението си той вижда опасност за своя пост сред по-младите висши партийни кадри. Под различни форми пред 80-те години са отстранени по-младите (лансирани от него преди това) Александър Лилов, Огнян Дойнов,  Чудомир Александров.
В крайна сметка той залага на политическата лоялност за сметка на всички останали фактори – обновление, експертност, енергичност, инициативност, новаторство, реформаторство.
Живков си дава ясна сметка за създаденото от самия него положение и се опитва да смекчи влиянието му. Той издава устна заповед по-старите партийци да са кратки и протоколни в изказванията си на различните заседания и да оставят по-младите да говорят. Една от характерните особености на напредналата възраст е многословността. Заповедта е пряко насочена към  обширно изказващите се Добри Джуров, Станко Тодоров, Пенчо Кубадински, Гриша Филипов. Така Живков търси начин да се даде възможност за изява на по-млади кадри в партията и управлението на страната.(9) Принуден от обстоятелствата, в името на политическото си оцеляване, той се опитва да минимизира негативните последствия на собствения си компромис и горепосочената устна заповед е доказателство за това.
Живков се чувства по-сигурен сред хората от своята генерация, но тук допуска грешка, като за пръв път в политическата си кариера пренебрегва поколенския фактор. Той не оценява реално факта, че неговото поколение е остаряло заедно с него.  Това води до отчуждение от обществото и неговото възрастово многообразие.
Доказателство за геронтизацията на управлението в България през 80-те години са и данните, които показват устойчива тенденция на покачване на средната възраст на правителствата след началото на 70-те години на ХХ в. При правителството начело със Станко Тодоров, което управлява в периода 1971 – 1976 година средната възраст при встъпването в длъжност на министрите е 50.97 години. При следващото, оглавявано отново от Тодоров тя бележи леко понижение и е 50.16 години. В кабинета начело с Гриша Филипов (1981 -1986) тя вече е 53.03 години, а при наследника му Георги Атанасов е 57.43 години, която е най-висока средна възраст  на българско правителство в цялата история на страната.
 При все това средната възраст на правителствата след началото на 70-те години на ХХ в. е отчетливо по-ниска в сравнение с партийното ръководство. По-старите партийни кадри си запазват контрола върху партията, докато по-младото поколение в нея заема оперативни длъжности по изпълнението на партийната политика. И двата органа обаче имат устойчива тенденция за покачване на средната възраст, за застой и остаряване на кадрите в тях.

    *    *    *
Подобна геронтизация на управление се наблюдава и в останалите Източноевропейски страни от този период. Това е особено наболял проблем в КПСС. Последователното управление на трима стари лидери Брежнев, Черненко и Андропов е белязано със „застой, който задържаше ръста  на кадрите работещи в партията. В правителството и ЦК отговорни длъжности се заемаха от хора даже над 90 години”.(10) Атрофията на Брежнев дава основание на работещия с него Живков да го нарече „политически труп”.(11) Новоизбраният генерален секретар Михаил Горбачов критикува този застой на кадрите в ръководството на партията и предприема решителни мерки за преодоляването на проблема – само през април 1989 г. 110 членове и кандидат-членове на ЦК на КПСС са пенсионирани едновременно.(12) Като лидер на страната, доминираща в Източния блок, е само въпрос на време да прехвърли критиките си и към другите социалистически страни. Емблематичният пример е България, която по това време е държавата с най-дългогодишен ръководител сред източноевропейските лидери – Тодор Живков.(13)  Лидерите на Чехословакия, ГДР, Унгария, Румъния са между 70 и 80 годишна възраст. Най-млад е полският председател на Държавния съвет ген. Войчех Ярузелски роден през 1923 година.
   
    *    *    *

Дотолкова, доколкото тоталитарният режим в България се олицетворява от личността и волята на Тодор Живков, самото негово остаряване във властта е доказателство за протичане на геронтизационен процес в  управлението на страната през 80-те години на ХХ век.  Когато застава начело на партията през 1956 г. той е на 45 години, в разцвета на силите си – изключително деен, енергичен, динамичен като ръководител. Следващите 20 години са най-плодотворните за времето на тоталитарния режим. В края на 60-те и особено през 70-те години са постигнати най-големите му успехи в икономиката, във външната политика, в културата. През 80-те години ситуацията рязко се променя. Живков вече е в своите 70 години и започва да прави серия от грешки, опитва се да осъществява реформи, но не отчита един или друг фактор за реализирането им, взима грешни кадрови решения, започва все повече да се откъсва от дневния ред на обществото и реалните му проблеми. Дори наглед маловажни неща –  като използвания от него език например, се превръщат в разделителна линия между него и новите поколения в страната. Характерният му диалект, според помщника му Нико Яхиел, дразни особено силно студентите и интелигенцията.(14)  В последните си години Живков все повече говори публично за своите заслуги, за антифашистката борба, за отстраняването на сталинистите в партията, склонене е към самоизтъкване (което не е характерно за предишните периоди), прави постоянни паралели с миналото. Все неща, които за новите поколения се свързват повече с уроците по история, а за по-старите са до болка познати.(15) Постепенно Живков започва да се превръща в отдалечена от обществото фигура, в човек от друго време. Искра Баева пише, че в края на своето управление той „приема желаното за действително”.(16) Първият ръководител губи представа за реалността. По-късно той дори обвинява 5 години по-младия от него Добри Джуров в  старческо оглупяване.(17) Фолклорът е силно средство за обществено влияние и е своеобразен лакмус при протичането на подмолни обществени процеси. Все по-често в него се откроява осмиване на процеса на застаряване на ръководството на държавата и персонално на нейния пръв ръководител. Започват да излизат множество политически анекдоти и памфлети (които са силно пропагандно средство), които иронизират неговата възраст с ясна конотация за оглупяване, старческо слабоумие, импотентност за взимане на решения. Най-разпространеното подобно произведение (политическа сатира) от края на 80-те години започва именно така: „Дядо Тошо, дядо Тошо, /ти ни управлява лошо. /Взе дъската да ти хлопа. /Станахме за смях в Европа”. Старостта е изведена  напред като проблем и се поставя в пряка зависимост с резултатите от управлението. Контекста е силно негативен. Интересно, че тази сатира, обаче не е насочена срещу системата, а персонално срещу Живков.(18)
Много от членовете на ЦК на БКП и на правителството, поради напредналата си възраст са с разклатено здраве, което пречи на работоспособността им и на взимането на текущи управленски решения.(19) През втората половина на 80-те години самият Живков вече има здравословни проблеми характерни. За влошеното му здравословно състояние и умората от възрастта има множество източници от най-близкото му обкръжение.(20) Няма никакви данни обаче да е  засегната мозъчната и мисловната му дейност. По мнението на всички, с които е работил, той е имал изключително услужлива и съхранена памет до самия си край.(21) Според   Григор Стоичков: „Отначало беше жизнен и работлив, впоследствие изтощен физически, но разсъжденията му бяха истински”.(22) Според последния му съветник Костадин Чакъров той е бил и в добро физическо състояние.(23)
 Впечатлението от физическото му присъствие, което е съществена част от невербалната политическата комуникация, с годините силно се променя. „Има вид на старец, който недовижда, попрегърбен и много неуверен в движенията си. Какъв контраст с неговата изправена, стегната и енергично пристъпваща към трибуната фигура, която публиката беше свикнала да вижда.”(24)  Наблюдението, направено Нико Яхиел, е видно и за цялото общество и поради факта, че Живков стои начело на страната в продължение на десетилетия, остарява и се променя в публичното полезрение. Особено коментирани са новогодишните му поздравителни адреси, където това сравнение може да се направи от всички, като се коментират броя на редовете на страница, който е намаляващ с годините, запъванията му, външния вид.

ВЪПРОСЪТ ЗА НАСЛЕДНИКА

Биологичната възраст е сериозен фактор при определяне на евентуалния наследник на Живков, като се търси биологично по-млад човек. Въпросът за нов лидер, който да застане начело на партията, започва да излиза на преден план след смъртта на дъщеря му – Людмила, която е член на Полибюро, в която той вижда продължител на делото си и която полуофициално е подготвяна да го наследи.(25) Смъртта й се отразява много тежко на стария лидер.(26) Дълго време след това проблемът за евентуалния наследник не е обсъждан публично. Документирани са негови изказвания в които самият той възнамерява (дали на шега, или наистина) да остане на поста до 95 годишна възраст през 2004 година.
Първият случай, когато индиректно се иска оставката на Живков и са използвани биологично-възрастови аргументи за това, е на пленум на ЦК от юли 1988 година.(27) На същия форум за пореден път се вижда ролята на по-старите, като хора, които по-малко се страхуват да изричат истината. Не някой млад от състава на ЦК, а над 80 годишният ветеран Стоян Караджов поставя открито въпросът за наследника на Живков – „Другарят Живков отива вече към 80 години… Кой ще я поеме?(партията – К.М.)”(28) В сложен за Живков момент публично е изречено немислимо до скоро твърдение – лидерът е остарял.
До оставката си на 10 ноември 1989 г. Живков се лута по въпроса за своя наследник. Търси различни варианти, колебае се, отлага обсъждането на въпроса, но така и не взима решение. В последните дни преди 10 ноември се опитва да предложи Александър Лилов, но линията на събитията вече е извън неговия контрол. В крайна сметка при определяне на новият главен секретар Живков не играе никаква роля.
 По думите на един от участниците в смяната му –  Йордан Йотов: „…договорихме се, че ще търсим човек, който да е под 60-годишна възраст, за да има време да укрепи тоя пост, да поработи повече.”(29) Подобно предложение прави и Живков при  срещата си с дошлите да го уговарят да се оттегли Джуров-Йотов-Станишев: „…Трябва да е под 60 години, да има сили и време да извърши реформите”.(30)  Счита се, че член на ЦК, който е над 60 няма да може да навлезе в работата и да се утвърди дългосрочно на поста. Така една от причините за изборът на Петър Младенов от членовете на Политбюро (наред с външнополитическите фактори) е възрастта му – 53 години.

10 НОЕМВРИ 1989

Биологичновъзрастовият фактор е основният официален аргумент за оставката на Живков. Неофициално тя отдавна се изтъква като негов минус, както сред подръжниците, така и сред опонентите му. Според Григор Стоичков „Главата му работеше, но възрастта му налагаше смяната му”.(31) Противниците му разглеждат напредналата му възраст като безспорно негативна и дори само заради нея смятат, че той  трябва да се оттегли. На заседанието на 10 ноември физическото състояние на Живков има две проявления – преди и след почивката на пленума. Преди нея той изглежда добре, в кондиция е и с нищо не показва намеренията си. Членът на ЦК Станиш Бонев пише: „С жива и свежа мисъл, без да чете, той говори час и десетина минути.”(32) След почивката обаче следва рязък контраст във поведението и изражението му, който е уловен от телевизионните оператори и се превръща в основно медийно послание за рухване, старческа немощ, неадекватност. Държанието през втората част на форума може да се определи като нетипично за него.(33) Участникът в пленума Боян Трайков пише: „Полусвлечен на стола, лицето – отпуснато и  грохнало, погледът – невиждащо блуждаещ”.(34)
Напредналата му възраст се използва като основен аргумент от самия Живков при оттеглянето му. На заседанието на Политбюро от 9 ноември 1989 година подавайки своята оставка той извежда два мотива за нея, един от които е възрастта му: „Причините са: първо, в това, че аз стоя вече 30 и няколко години начело на партията и държавата; второ – наближавам 80 години. Очевидно годините са си години, а постът генерален секретар изисква голямо напрежение. Независимо какви преустройства ще правим, как ще се движим напред, генералният секретар на партията ще бъде винаги претоварен.”(35) Възрастта в случая се оказва удобна и за двете страни. Тя обаче прикрива реалните мотиви и причини за смяната. За реформаторите зад формулировката „остаряването на лидера” се крие желанието за власт, а за Живков приемливо протоколно извинение за достойно оттегляне. Интерес представлява и фактът, че само година по-рано, през ноември 1988 г., когато Живков подава оставка, тя не е приета от Политбюро и в решението е записано, че тя „въобще не трябва да се обсъжда”.(36)  Така на 77 години възрастта не е проблем, докато на следващата година, когато той е година по-стар, тя вече е основен аргумент за оставката му.

*  *  *

Биологичната възраст на дългогодишният пръв ръководител на партията и държавата се оказва сериозна политическа тема в последните години и особено месеци на неговото управление. Неговото поколение и той самият остаряват във властта. И докато властта им е стабилна  факторът възраст се приема положителено като опит, мъдрост, солидност. При смяната на политическия контекст ударението рязко се променя и биологичната възраст вече се разглежда като недостатък.
Изводът, който може да се направи е, че при смяната на Живков и неговото политическо поколение навлизането на по-млади генерации политици става и чрез извеждане на преден план на биологично-възрастови причини за трансформацията. Настроенията при тази смяна са показател за двойната употреба на възрастта в политически план. Лекотата с която се сменят плюсове и минуси на един и същ социален факт показва, че биологичната възраст играе поливалентна роля в политическия живот и генерационни отношения. В случая със смяната на Живков от една страна тя се използва за прикриване на реални действия и намерения, а от друга заложените от последните години на неговото управление тенденции за геронтизация в БКП преминават като такива и при наследника БСП за времето на целия преход.
Геронтизацията на ръководството на БКП е една, макар не и основна, причина за делегитимирането на тоталитарния режим и предизвикването на социално недоволство (основно сред интелигенцията и младите) в годините предшестващи началото на демократичните промени в страната.

СТАТИЯТА Е ПУБЛИКУВАНА В СПИСАНИЕ "ПОНЕДЕЛНИК” , БРОЙ 9-10/ 2009

 
 
Бележки:
 1. Везенков, Александър, Властови структури на българската комунистическа партия 1944-1989, изд. Сиела, София, 2008, с. 89-90
2 Привилегиите най-често са служебна кола, кабинет, услуги от УБО, карти за почивка.  На старите партийни кадри тръгнали към към „Долината на умиращите слонове”, се дават синекурни длъжности в ОФ, различни съюзи, комитети (Пр. Комитет за солидарност с Азия) и Чакъров, Костадин, От втория етаж до нашествието на демократите, изд. Труд, София, 2001, с. 237 ;  За активните борци се използвало наименованието „Долината на умиращите лъвове”, разговор на автора с Костадин Чакъров (проведена на 27 май 2009)
3  Сред тях се открояват имената на партизаните Христо Радевски, Веселин Андреев, Славчо Трънски, ремсиста Анжел Вагнещайн, на Радой Ралин
4  Яхиел, Нико, Тодор Живков и личната власт. Спомени, документи, анализи, изд. М-8-М, София, 1997, с. 85
5 Разпространяват се политически анекдоти като един от най-популярните по това време е: 40 години след като е гръмнала последната партизанска пушка от гората продължават да излизат партизани
6 „Привилегиите”, в. Работническо дело, бр.8/ 8 януари 1990
7  Везенков, Александър, Цит. съч., с., 143-145, 162-163
8 Яхиел, Нико, Цит.съч., с. 64. Това е посочено и  в мемоарите на Георги Чанков, като аргумент за избора на Живков вместо този на Райко Дамянов
9 Разговор на автора с Костадин Чакъров, 27  май 2009, София
10 Живков, Тодор, Мемоари, изд. Труд и право, София, 2006, с.485
11  Пак там. 479 ; за това свидетелства Чакъров, Костадин, Втория етаж, изд. К &М, София, 1990, с. 124; Яхиел, Нико, Цит. съч., с.  270
12 Пленум на ЦК на КПСС от април 1989, Чакъров, Костадин, Цит.съч., с. 183
13  Горбачов, Михаил, Преустройството и новото мислене за нашата страна и за целия свят, Партиздат, София, 1988, с. 22
14 Яхиел, Нико, Цит.съч., с.61
15 Пак там, с. 41
16 Искра Баева, Тодор Живков, изд. Кама, София, 2006,  с. 106
17 Живков, Тодор, Цит.съч, с. 644
18 Не за твоите охрани  мряха смели партизани. / Не за да е лев кафето сме създавали ОФ-то./Не за твойта асамблея жив е онзи в мавзолея. / Не да храниме ченгета, правихме ТКЗС-та.    
19 Към Политбюро има специален екип от медицински сестри. Милушев, Георги, По коридорите на властта, изд. „INTRA book”, София, 1991, с. 77
20 При него са свързани основно със зрението, но и с други съпътстващи старостта често срещни проблеми – операция на простатната жлеза, чести простуди. Виж  Милушев, Георги, Цит.съч.., с. 6, 10, 77, 108, 173, 221 ; Мурджев, Димитър, Така ги видях, София, 1992, с. 31,89, 98, 100, 101; Яхиел, Нико, Цит.съч., с. 255
21  Яхиел, Нико, Цит.съч., с. 35, 62 ; Григор Стоичков на 80, изд. Аси Принт, София, 2007 с. 337
22 Разговор на автора с Григор Стоичков в дома му в Бояна, 3 август 2009
23 Чакъров, Костадин, Цит.съч., с. 54 ;
24 Яхиел, Нико, Цит.съч., с. 304
25 Яхиел, Нико, Цит.съч., с. 265
26  Виж Мурджев, Димитър, Цит.съч., с. 86. Димитър Мурджев по това време е лична охрана и на двамата.
27  Това става в изказването на Станко Тодоров. Стенографски дневник от Пленум на ЦК на БКП, 19-20.07.1988, публикуван от Нико Яхиел, Цит.съч.., с. 364-376
28 Пак там, с. 375
29 Интервю във в. Новинар, 2.11.2004
30 Трайков, Боян, Превратът 10 ноември 1989, изд. Труд, София, 1999, с. 82
31 Григор Стоичков на 80, сборник, с. 332 ; Разговор на автора с Григор Стоичков в дома му в Бояна, 3 август 2009
32 Бонев, Станиш, Времето в което живях и хората с които работих, изд. Нови хоризонти, София, 2001, с. 296
33 Дойнов, Огнян, Спомени, изд. Труд, София, 2002, с. 346. Според Дойнов, който участва в пленума е възможно това да се дължи на прекомерната употреба на лекарства. Подобно мнение се застъпва и от други.; Станиш Бонев, Цит.съч., с. 297, пише „необичайната поза на Т.Живков” ;  Според  Йордан Йотов това е било изражението на Живков по повод изричането в залата на лъжата , че си е подал оставката като председател на Държавния съвет, интервю във в. Новинар, 2.11.2004 ; Боян Трайков също предполага употреба на лекарства, Цит.съч.,  с. 97
34  Трайков, Боян, Цит.съч., с. 104
35 Стенограма заседание на Полибюро на БКП от 9 ноември 1989, ЦПА
36 ЦДА, ф. 1-б, оп. 68, а.е. 3547, л. 2: т.2 от Протокол 194 на Политбюро на БКП от 12 декември 1988
 
Тодор Живков като пенсионер в дома си в Бояна през 90-те години
 

ПОСЛЕДНИ СТАТИИ

”ТЕАТЪРЪТ НА ФУРАЖКИТЕ”… РЕЖИСЬОР: ЦВ.ЦВЕТАНОВ – Добри БОЖИЛОВ

НОВИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ НА АЛЕКСИ КЕСЯКОВ НИ ВРЪЩАТ ВЪВ ВРЕМЕТО НА ВЪЛКО ЧЕРВЕНКОВ

СБЪРКАНИЯТ ПАРТИЕН МОДЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПРЕХОД -Калоян МЕТОДИЕВ

ОНБ: ТАКСА ПАРКИНГ Е ПОЛИТИЧЕСКИ АБСУРД

ОКОНЧАТЕЛНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ЧАСТИЧНИ МЕСТНИ ИЗБОРИ 2009 В СОФИЯ

ТАЙНИТЕ НА ДНЕШНИТЕ БЪЛГАРСКИ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ СА САМО ЗЛОВОННИТЕ ЕКСКРЕМЕНТИ НА ПОЛИТИЦИТЕ НИ

НИНО ВЪТЕВ: АКО СОЦИАЛДЕМОКРАТИ И ЗЕМЕДЕЛЦИ СЕ ОБЕДИНИМ ВЛАСТТА ЩЕ ИЗГЛЕЖДА МАЛКО ПО-ДРУГОЯЧЕ

ЙОРДАН МАТЕЕВ, БИВШ ГЛАВЕН РЕДАКТОР НА СП. ИДЕАЛИСТ В ИНТЕРВЮ ПРЕД ОБЩЕСТВО.НЕТ

ПРИСВОЯВАТ ИМЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ОХРИДСКА АРХИЕПИСКОПИЯ

ЗДРАВОСЛОВНО

ОНБ НАСТОЯВА ДА СЕ ЗАСИЛИ КОНТРОЛА ВЪРХУ ГРАНИЦАТА

ПОРЕДНИЯT СЛУЧАЙ НА УЛИЧНО НАСИЛИЕ ПОКАЗА, ЧЕ НЯМА БИВШИ ПРЕСТЪПНИЦИ – Калоян МЕТОДИЕВ

БЕРЛУСКОНИ РЕАГИРА ОСТРО СРЕЩУ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ЗАРАДИ ГРУБАТА Й НАМЕСА

КОМУНИЗЪМ И ХОМОСЕКСУАЛИЗЪМ В БЪЛГАРИЯ 1944 – 1989 – доц. Михаил Груев

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=2817

Posted by on Дек. 27 2009. Filed under Позиция. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.25923 лв
 CHF =  1.68417 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.19744 лв
100  RUB =  2.82497 лв
 USD =  1.65077 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.