Вождизмът и егото спират обединението вляво

bosses

            Темата за обединенията преди каквито и да е избори в една или друга част от политическата скала или партийни фамилии не е нова. Даже се превръща в един момент в досадна, скучна, омръзва. Предстоящите президентски избори не правят никакво изключение от това и в това никаква новина няма. Преди около десет години особено актуална беше темата за обединението в дясно, така както сега е темата за обединението вляво. Спомням си, че и аз се бях писал нещо по нея в стил обединението в дясно е мисия невъзможна, както сега пишат някои колеги за лявото. Иначе да ме извиняват патриотите и националистите, но те не са толкова интересни. А и могат да бъдат пометени от раз, ако Слави Трифонов реши да подкрепи някоя президентска двойка на президентските избори на 6 ноември.

            Човек ако реши може да седне и да напише цяла монография за обединението в ляво, да се позове на историческия опит, че и само наш при това. Да тръгне от идеята за Единен фронт на Георги Димитров, провалът и през 20-те години на 20 век, да премине през успешната и реализация като Отечествен фронт близо 20 години по-късно. А в най-ново време да се спре на проекта Нова левица и Коалиция за България. Каквото и да си говорим тогава играта на Георги Първанов в крайна сметка се оказа успешна и стана президент. Същото е и през 2005 г., когато не без неговото участие се създаде тройната коалиция между БСП, НДСВ и ДПС, а през 2006 г. сформираните инициативи в негово подкрепа подпечатаха безпроблемно втория мандат. Материал за черпене на опит има, но стига някой да има желание за тази цел.

            Разкладката на силите днес вляво показва, че има основно три субекта БСП и партньорите около нея, АБВ и Движение 21. Последните двете произлизат от БСП и напуснаха партията по-време на председателството на настоящия президент на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев. Извън тези формации, което е типично за лявото съществуват граждански движения и организации, които са известни със своята социална ангажираност и прогресивни идеи, противопоставящи се на корпорации и наднационални компании, каквато е Солидарна България. Може да причислим тук и Модерна България, въпреки че нейното най-известно лице става народен представител от НДСВ и е част от групата за натиск Новото време, която в последствие се превръща в политическа партия.

            В Движение 21 съвсем нормално и естествено в президентската надпревара се обединиха около техния председател Татяна Дончева, в АБВ около Георги Първанов и Ивайло Калфин като двойка. В БСП върви процес на номинации и се издигат множество кандидати от надпартийни до ярко партийни. Вярно е, че при надпартийните има свързани с лявото и самата партия, но и такива, които са далеч от самата левица. Кандидати има, избор също и тогава какво пречи?

            Това което спира обединението вляво не само днес, но и вчера е вождизмът и егото, обхванали водещите лица. Вождизмът е състояние, когато едно лице иска да бъде одобрявано като безспорен водач. Възприема се, че е центърът и всичко се върти около него, само той може да бъде и никой друг.  Азът, собствената му личност не бива да бъде поставяна под никакво съмнение, защото застрашава неговия ореол, че той е по-различен от другите. Не е далеч 2012 г., когато в битката за оглавяването на социалистическата пария между Станишев и Първанов се наблюдаваше един личност конфликт, а не лидерски сблъсък на идеи и виждания. Резултатът от този сблъсък е видим днес в пълна сила. Да преодолееш собствените си амбиции или страхът, че може да бъдеш засенчен от някой друг е умение, което го притежават визионерите. Тези, които виждат няколко хода напред събитията и в името на общия успех са готови да се откажат от почесване на егото си. Нима му беше лесно на Бърни Сандърс да подкрепи Хилъри Клинтън в името на победата над Доналд Тръмп и републиканците?! При това в една явно нечиста и нечестна кампания срещу него, която е водена от самата партия, Уолстрийт и корпорациите в подкрепа на Клинтън.

            Отказът днес от някакви лични амбиции не е крачка назад, а в страни и шанс за успех и прогрес утре, че и признание. Иначе ще продължават приказките ние искаме нашия, а не вашия. От тук и коментарите защо не могат да се обединят вляво. Дали ще избереш партийна кандидатура или надпартийна, какъв да бъде неговия типаж, визия и т.н. са въпроси, които идват след това и са въпрос на изборна стратегия и тактика, както и кога да се обяви. Към днешна дата везните за успешна кандидатура накланят по-скоро към надпартийна свързана с лявото, силно публично присъствие и ангажираност, с възможност за по-голяма периферия сред гласоподавателите, която да може да изгради едно ветрило от подкрепа на граждански организации и движения около себе си. Единствената добра новина към днешна дата е, че вратите за разговори не са затворени, но не остана и много време да се разберат дали ще престане играта в стил много вождове малко индианци.

Борислав Ангелов

Политолог

29 юли 2016 г.

           

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=13233

Posted by on юли 29 2016. Filed under Позиция. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30877 лв
 CHF =  1.70785 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.22823 лв
100  RUB =  2.87677 лв
 USD =  1.65931 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.